Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Хазартен подход

За играчите в любовта, в училището, в бизнеса и в политиката залогът е различен, но рискът винаги си струва

 

Ирина Вагалинска
Димитър Събев
Калин Първанов

 

„Животът е единствената игра, в която обектът е длъжен да научи правилата.” Но пък това не му гарантира печалба, бихме добавили ние към тъй често цитираната фраза на Ашли Брилиант, американски карикатурист и автор на афоризми.
Ако решим да я съкратим до „Животът е игра”, зад нея биха застанали всички комарджии и тотоманиаци, доста геймъри, куп програмисти и поне още толкова автори на книги за самоусъвършенстване. Всеки от тях би могъл и да конкретизира какъв тип игра си представя – нещо като шахмат или по-скоро като рулетка?
Няма да има спорове само по уточнението, че ако животът е игра, то с навлизането на интернет в ежедневието ни тя става все по-комерсиална. Дори да мислите за любов, а не за пари, в мрежата пак ще опитат да ви пренастроят. Началната страница на най-големия сайт за запознанства elmaz.com например ще ви предложи да намерите своята половинка сред 1 984 757 регистрирани потребители, като междувременно спечелите нов телефон: само трябва да разгледате 50 профила и влизате в томболата... А ако вече имате връзка с някого и искате да проверите доколко си подхождате, не правете грешката да въвеждате „Love Match” в интернет – ще ви пробутат електронна скреч карта със същото име, пусната на пазара от Playtech. И докато се усетите, ще редите ангели по вертикала и хоризонтала, за да получите обещаната награда.

Той ли е? Бинго, крещи Тя

Ако редовно сърфирате из интернет, сигурно сте попадали и на някоя от многобройните популярни статии за приликите между влюбването и пристрастяването към наркотиците или хазарта. Да изпитваш необходимост от присъствието на определен човек или на определено вещество в организма не е съвсем едно и също, но и в двата случая еуфорията не трае дълго, а отвикването е болезнено. От гледна точка на психолозите всичко остава в границите на нормалното, ако става дума само за временна „абстиненция”. Но те винаги са нащрек и за трайни проблеми с хората „хазартен тип”.
„Всъщност официално няма такова определение, но паралели може да се правят, доколкото всички зависимости си приличат”, пояснява Анелиа Дудина, дипломиран психолог и в момента работи в агенция за запознанства „Гара за двама”. Но има разнообразен опит преди това - от стаж в Централния софийски затвор до доброволец на гореща телефонна линия за пострадали от насилие. Неведнъж е изслушвала хора, развили зависимост от партньора. „Казват – аз не мога да живея без него/нея, той/тя е всичко за мен! Болезнено фиксиране в една личност обикновено развиват несигурните в себе си. С потребността от компенсация е свързано и друг вид поведение - безразборните сексуални връзки. Човекът често не си дава сметка защо не подбира с кого да си легне и тук не говорим за свръхпотребност от секс. В много от случаите става дума за комплекси и себеутвърждаване или пък за бягство от обвързване. Понякога хората се впускат в поредица от връзки на случаен принцип точно защото се страхуват да не би да срещнат точния човек. Един вид „дай да разбъркаме числата, едва ли ще се падне подходящото за мен”. Има го и типа „Казанова”, вече сред двата пола: мъже и жени, които на практика се „дрогират” с любовна еуфория, те искат постоянно да са влюбени, да усещат нова тръпка”, добавя Анелиа Дудина.
В агенцията обикновено идват клиенти, които вече са си изпатили от срещи „на сляпо” след чатене в интернет. Разочаровали са се или направо са се изплашили, вече не намират и грам възбуда в нагласата да не знаят до последно с кого ще излязат и как ще завърши вечерта. Питат много, разглеждат внимателно профилите, искат съвети. „И все пак се намират хазартни играчи – казва психоложката. – Понякога са мъже, но обикновено са жени. Не гледат в профила нищо друго, освен зодията. „Не, Козирог не искам, Близнаци не, никакви Риби... О, този е Овен, бинго!” А после, ако не се получи, си го обясняват с временен лош късмет. Получи ли се, „небето е дало знак”.

Да поиграем на женитба

Ако човек е решен твърдо да търси знаци от съдбата, ще ги намери. Но да рискуваш нови 4 лева за фиш от тотото, не е като да заложиш цялото си доверие на неподходящия човек. „Познавам жена, която си признава, че обича „лоши момчета” – вметва Дудина. - Привличат я рискът, опасността. Не че съвсем не си дава сметка какво прави, но повтаря една и съща грешка: пуска човека в жилището си, дава му достъп до банковата си сметка и нататък вече е ясно, катастрофата предстои. Такъв сюжет може да се случи във всяка страна. Но по отношение на браковете и дълготрайните съжителства наблюдавам и един български феномен: хазартна игра заради натиск от роднините. Родителите често не си дават сметка какво правят, като не престават да повтарят на „детето” – кога ще си намериш и ти някого, време ти е вече, искаме внуци, така ли ще си останеш... Била съм в други страни, не съм забелязала да има такова поведение, напротив – там уважават граденето на кариера, не се месят така директно в личния живот на порасналите деца, не им натякват да се задомят най-сетне само защото са прехвърлили 30. И какво се получава? Мрънкането не спира, докато синът или дъщерята не вдигне ръце: добре де! После не можем да говорим за кой знае колко съзнателен избор, нали „няма време”. Човекът просто скача в дълбокото, почти със затворени очи.”
На обратния полюс са подредените хора, които по принцип избират да се венчаят след разумно претегляне на всички „за” и „против”, сиреч по сметка. Те са горди, че не се подчиняват на импулси, че държат „на каишка” емоциите си и разчитат да направят верния избор веднъж завинаги. Парадоксално, но факт – така си създават илюзия за контрол, нещо типично за закоравелия комарджия. Защото според специалистите по зависимости в хазарта истински пристрастеният към играта се държи така, сякаш притежава специални умения, има своя „система” и един ден това ще му донесе голямата печалба. Тоест той/тя си вярва, че може да повлияе на непредсказуемо събитие. Но да се пренебрегва изцяло ролята на шанса или на емоциите е грешка, за която се плаща скъпо и в казината, и в бракоразводните зали.

Училището на живота
Хазартното поведение е присъщо на хората. Разбира се, има различни натури, но когато не знаеш отговора, обикновено играеш на сляпо. Най-често прибягваме до хазартния подход, за да компенсираме липсата на знания или информация. И понякога успяваме. Учителите са наясно, че по-съобразителен, макар и невеж ученик може да мине през ситото, като налучква верните отговори. Например при кандидатстудентски изпит под формата на тест възможните отговори са най-често четири: „а”, „б”, „в”, „г”. Дори да няма капка знания, ако попълниш с „а” всичките отговори, вече имаш 25% верни решения (ако разпределението на отговорите е равномерно). С изключване на нереалистичните отговори в добавка към надничането, изпитът е взет – с помощта на хазарта.
По света за грешен отговор обикновено се отнемат точки и ученикът има по-голям интерес да си признае, че не знае, отколкото да налучква. Но не и у нас. Образователното министерство не се обременява с това, че успехът на хазартните стратегии в училище може би има нещо общо с увлечението по хазартни игри в по-късна възраст. Посещаващите за пръв път България чужденци се впечатляват от големия брой казина и игрални зали и си съставят впечатление, че народът ни е хазартен тип. Казината по-често се ползват като перачници на пари, но все пак българинът, изглежда, обича да играе.
Ако горното заключение е валидно, това би било ценно за икономиката. Вярно е, че хазартните решения изгарят богатства, но също така те ги създават. Българинът наистина е готов да заложи нещо, но ако късметът му се усмихне, той се вкопчва със зъби и нокти в спечеленото и бързо забравя за хазарт и за риск. Също и ако загуби, помни дълго. Едва ли на света има по-злопаметен фондов пазар от българския. Между 2003 г. и златната есен на 2007 г. индексът Sofix се повиши с 470%. Мнозина се подмамиха от медийния шум и сложиха пари на борсата. След последвалия провал вече близо четири години БФБ стои там, където си беше през 2003 г. Да прощава Христо Стоичков, но сякаш българинът не вярва в „Който играе – печели”. Националната Хазартна Аксиома гласи: Българинът играе на дребно и не знае да губи.


Суеверни инвеститори
По цял свят най-сигурният начин да обидите човек, запален по финансовите пазари, е да му кажете, че инвестирането прилича на

 



 хазарт. Според повечето трейдъри (хората, които продават и купуват финансови инструменти) пазарът следва железни правила. На 22.11.2012 г. европейските акции и борсовите метали поскъпват, защото има белези за съживяване на китайската промишленост. Примирието между Израел и „Хамас” е довело до ръст на шекела. Но цената на петрола остава висока, защото се очаква това примирие да не продължи дълго. И ако утре Китай поднесе лоши новини, най-вероятно цената на медта ще се смъкне с 2%, акциите в САЩ ще паднат с 0.5%, доларът ще расте, съответно австралийският долар и еврото ще поевтинеят, а нефтът отново ще е на кръстопът.
Трейдърите обясняват движенията на цените не само със статистики или с геополитика. Те ползват и технически анализ: евристичен метод, който на база графики на цените в миналото се опитва да познае бъдещите цени. Инвеститорите вярват, че пазарът следва дългосрочни тенденции и ситуациите се повтарят. Това обяснява защо т.нар. фундаментални фактори често влизат в противоречие с реалните ценови промени. При това пазарът е като стадо и авторитетните прогнози се самоизпълняват, ако всички в един момент вземат еднакви инвестиционни решения. Но и това е само още един нюанс, който подсилва общото впечатление: влагането на пари е сложен занаят, наука, дори изкуство – но не и хазарт.
Обаче ако финансовият свят беше изцяло логичен, защо има толкова много обяснения след и толкова малко верни прогнози преди дадено пазарно движение? Представете си пазара като китара с 20 струни. Да инвестираш, следвайки медийните съвети, е като да свириш на една или две струни – така правят децата и лаиците. По-упоритите трейдъри се научават да свирят на 6, 7, дори на 12 струни, но винаги има още и още фактори, които остават извън полезрението им, включително защото бизнес журналистите не са си свършили работата. Поставени пред подобна сложност, трейдърите имат само две стратегии: да действат хазартно, евентуално доверявайки се на „усет”, сънища и „знаци”, на астролози и врачки (те въртят добър бизнес около суеверието на инвеститора, включително у нас). Или пък да се опитат да разберат колкото се може повече за пазара и да култивират в себе си скромността, че накрая винаги ще бъдат надхитрени от него.

Изборите като тото

В България съществува и една малко по-лека зависимост, до която води хазартният избор: обвързването, ако не за цял живот, то поне за цял мандат. Или - „само” за 4 години.
Все още много хора у нас гласуват на избори, като че попълват тото и мистериозен глас свише им е нашепнал през нощта печелившите числа. „Тайният глас” всъщност е явен – това са прогнозите на социологическите агенции.
Част от избирателите традиционно гласуват за онзи, комуто прогнозите отреждат най-много гласове. Обсебени са от илюзията, че като заложат на победителя, ще участват в подялбата на печалбата. Разбира се, нищо подобно не се случва. Вместо награда получават един голям Х (за да не си помислите нещо цинично - приемете, че това е знакът, с който се зачертават цифрите върху фиша или бюлетината). След 4 години хазартните гласоподаватели отново са пред урните. И пак са готови да попълнят фиш, но вече с числото на друг фаворит и с надеждата поне този път част от печалбата да се разпредели и до тях...
Резултатите от последните три парламентарни избора подсказват, че хазартен е не само индивидуалният, но и колективният подход на българските избиратели. Няма как иначе да се обяснят нестабилната партийна система в България от десетина години насам, появата на нови политически проекти и бързият залез на предходните. През юни 2001 г. близо 2 милиона пълнолетни български граждани повярваха в обещанията на бившия цар Симеон Сакскобургготски за бързо „оправяне” на страната. Само 4 г. по-късно партията му НДСВ намали почти трикратно електората си, а през 2009 г. слезе от политическата сцена, не успявайки да прехвърли 4-процентовата бариера и получавайки едва 127 хил. гласа. На мода вече беше дошъл друг проект – ГЕРБ, в който повярваха и голяма част от хазартните изборджии. Партията на бившия бодигард на Симеон Сакскобургготски не успя да подобри резултата на предшествениците, но постигна почти самостоятелно мнозинство в парламента с 1 678 583 гласа. На изборите догодина пък ще дебютира поредният амбициозен проект с „царска” жилка – партията на Меглена Кунева, една от министърките в правителството на Сакскобургготски.
Колкото да потвърди българския феномен, аналог на който не можем да открием в нито една източноевропейска страна, да не говорим за стабилните западни демокрации. Партии-еднодневки напоследък се правят навсякъде и в много страни успяват да прескочат бариерата. Но никъде не стават управляващи година-две след своето създаване, да не говорим за няколко месеца след рождението си. Дори в страни като Албания, Македония и Черна гора политическата система се представлява от няколко класически партии със сравнително постоянни електорати и огромни избирателни маси не се люшкат като желе в тарелка от избори на избори, както у нас.

Хвърли една бюлетина

Тънките изборни сметки стигнаха и до крайности на битово ниво. На последните местни избори съпруг и съпруга – доскорошни емигранти в Испания, се кандидатираха едновременно за кметове от името на враждуващи партии. Главата на семейството – като човек на БСП в община Рила, а съпругата му – като представител на ГЕРБ в съседното село Стоб, което се води към община Кочериново. „Заложихме на най-силните партии”, признаваше чистосърдечно жената, която впоследствие бе оттеглена от номиниралата я партия. Съпругът й пък загуби вота. „От два стола, та на земята”, казва за такива случаи народът.
В България няма култура да се гласува за партии, които по-скоро нямат шанс да преминат бариерата. Ако се появи такава опасност, това по-скоро демотивира, отколкото мобилизира техните фенове. Приема се, че нямаш късмет, щом си заложил на някого, който е останал вън от парламента. Сякаш по-голям късмет има комшията, който е заложил на сигурното, но продължава да псува политиците, въпреки че е „парламентарно представен”!
Бедният, но пресметлив българин винаги има едно наум да не изгори. Дори и партията да е легнала на душата му и да е най-близко до неговите убеждения, щом е със слаби шансове, той няма да гласува за нея, за да не отиде гласът му „на вятъра”. Социолозите признават, че най-лесно могат да повлияят на колебаещите се избиратели с прогнози, че дадена партия може и да не прескочи бариерата. Ако тя се върти около и под 4% в предварителните проучвания, по-скоро няма шанс да влезе в парламента. Справка – социалдемократическата коалиция ДАР на д-р Петър Дертлиев през 1994 г. (3.79%), съюзът „Гергьовден”-ВМРО (3.63%) през 2001-а, „Новото време” на Емил Кошлуков през 2005-а (2.95%) и НДСВ през 2009-а (3%). Със сигурност не са им стигнали гласовете на тези, които в последния момент са се притеснили, че ще се минат, хвърляйки бюлетина за тях. Впрочем именно този израз се употребява често от гласоподаватели в изборния ден. „Хвърлихме по една бюлетина” вместо „Гласувахме” – като подсъзнателно признание за хазартен избор, направен с лека ръка, все едно става дума за набързо попълнен фиш в кварталния тотопункт.
Като се замисли човек, до известна степен у нас всичко е хазарт - понякога със залог, голям колкото живота. Ще попаднеш ли на добър лекар в болницата, или ще ти се случи касапин печалбар? Ще отровят ли детето ти готвачи с мръсни ръце в хотела, или ще се прибере здраво? Ще стигнеш ли жив от град А до село Б, или някой ще натисне газта в насрещното? В страна с неустойчиви стандарти и липса на уважение към законите късметът значи много.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2012 Nextel Co