Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

В главната роля: Цветан Цветанов

След безпрецедентно дълга командировка в САЩ вицепремиерът отново е под прожекторите и действа с добре познатия размах


Любослава Русева

 

„Вицепремиерът заема длъжност, описана единствено от първите три букви на наименованието си. Така Росен Плевнелиев отговори на Цветан Цветанов, който определи президентската институция за „протоколна”. „Вицепремиерът трябва умело, със сериозна физиономия, да доставя най-забавните неща на ежедневието, което Цветанов умее до съвършенство” - започна хвалбите си Плевнелиев”...
Закачката на майтапчийския сайт nenovinite.com едва ли е допаднала на вицепремиера. Дори да допуснем, че в дъното на душата му се спотайва някакво смътно усещане за самоирония, шегата е доста хаплива и обикаля социалните мрежи във важен за Цветанов момент:
След триседмично отсъствие от страната вътрешният министър се видя принуден да направи завръщането си на родната политическа сцена събитие от общонационално значение. Тъй като почти бяхме свикнали с неговата липса (а на някои тя започна и да се нрави), Цветанов реши, че се налага да влезе в полезрението ни така, както навремето куманският вожд Хан Котян нахлул в земите на татаро-монголите – с масирани атаки от всички възможни фронтове.
Появявайки се по телевизиите от сутрин до здрач, вицепремиерът пробва не просто да се върне в играта „с бутонките”, а отново да застане в центъра на терена. Фактът, че с всяка изява от натовареното си медийно турне ставаше все по-напорист, наведе на мисълта, че безпрецедентно дългата задгранична командировка е поразклатила железните му позиции в управлението и той трескаво опитва да ги възстанови.
Дали защото командировката е била нещо като принудителен престой извън страната, или защото Цветан Цветанов е отвикнал да пожелава добро утро по друг начин, освен от телевизора, в САЩ силовият вицепремиер очевидно е загубил част от възможностите си за пряк контрол и влияние върху вземането на важни управленски решения. Още по-очевидно е, че това обстоятелство силно го е раздразнило, а амбицията му да се реанимира като актуален и незаобиколим фактор в управлението не само го тласка да стои нонстоп под прожекторите, но и

шумно да демонстрира властова мощ

Впрочем какво е правил вътрешният ни министър в САЩ от 18 ноември до 4 декември (като изключим, разбира се, участието му в работното посещение на премиера Бойко Борисов при президента Обама) продължава да бъде най-строго охраняваната тайна в държавата. Във всеки случай е ясно едно - в компанията на шефа на ГДБОП Станимир Флоров и на окръжната прокурорка на Шумен Ася Петрова, която е основен обвинител по делото „Килърите”, Цветанов е успял да се снима с почти всички директори на правоохранителни агенции и с десетки представители на Държавния департамент, Конгреса и Сената. От сайта на МВР, който в един момент заприлича на фотоалбум, стана ясно, че се е срещал с директора на ФБР Робърт Мълър; с Джон Бренън, специален съветник на президента Обама по въпросите на контратероризма; с Джанет Наполитано – секретар на Департамента за вътрешна сигурност; с главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ Ерик Холдър; със специалния съветник на президента и координатор по киберсигурността Майкъл Даниел; с помощник държавния секретар по наркотиците и правоохраната Уилям Браунфийлд и т.н., и т.н. Списъкът е изключително дълъг, а, както сполучливо забеляза един колега през втората седмица на задокеанския инструктаж, пардон!, воаяж: „Ако Цветанов беше решил да се снима с всички сенатори, съдии и прокурори, щеше да се върне направо за изборите догодина”...
В това нямаше да има нищо странно, стига вицепремиерът да беше външен министър. Той обаче е вътрешен, а отгоре на всичко е вторият по важност член на правителството.
Ето защо продължителното му отсъствие съвсем естествено се наби на очи и дори захрани всевъзможни конспиративни теории – от тази, че заместникът на Бойко Борисов е гласен за следващ премиер, до онази, че, напротив, бил изпаднал в немилост и командировката му отвъд Океана представлявала формален повод да бъде „заглушен” (според оперативния жаргон).
Ако съдим по поведението на вицепремиера след неговото завръщане, като по-правдоподобна се очертава втората хипотеза.
Медийната му офанзива, както споменах и в началото, издаде накърнено его, а дъхът на кризисен пиар се понесе още от първото му публично появяване (8 декември) в предаването на Мартин Карбовски. Обстоятелството, че то беше предшествано от интервю с певеца Веселин Маринов, който каза за вътрешния министър: „Той ме накара да повярвам, че България наистина може да се пооправи, че има и такива хора в политиката", беше трогателно свидетелство за другарска подкрепа в труден момент.
Колко болезнено вицепремиерът е приел временното си изолиране от тукашния политически терен обаче си пролича от изявата му в сутрешния блок на бТВ (10 декември). Тя донякъде подсказа и причината, или поне една от причините, да бъде изпратен в командировка – казусът „Венета Марковска”.
Провалената кандидатка за Конституционния съд, както помним, беше защитавана страстно от министър Цветанов, дори когато Европейската комисия недвусмислено заяви, че Марковска е неприемлива заради обвинения в корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. Стигна се дотам вицепремиерът да се излага по въпроса кой кой е в ЕК, а ЕК да удря по достойнството на вицепремиера с обяснения къде точно му е мястото...
Този скандал явно принуди премиера Борисов да изпрати вътрешния министър по-надалеч, за да не създава допълнително напрежение с ЕК. Факт е, че Цветанов замлъкна, а впоследствие и съвсем зачезна след фундаменталното по абсурдността си изявление: "Венета Марковска е заместник-председател на ВАС, ако погледнем – обемът работа и компетентността й като зам.-председател на ВАС е много по-голяма и много повече вреди могат да настъпят след нейни решения от дейността й като зам.-председател на ВАС, отколкото като конституционен съдия."
Нищо не налагаше министърът отново да се връща към казуса, засенчен от далеч по-актуалния скандал с Галя Гугушева. Но той го направи с цел демонстрация, че се възприема и държи да бъде възприеман като човек, който командва парада. Нападайки Росен Плевнелив, че с

Бдителен репортер забеляза копчетата за ръкавели на Цветанов със знака на американските тойни служби

 

осуетяването на операция „Марковска в КС” президентът е нарушил конституцията, Цветанов показа колко е вбесен от проваления опит за кадруване и съвсем директно предупреди, че няма да търпи подобни „простъпки”. С омаловажаването на президентската институция („длъжността президент е само протоколна, какво зависи от него, той може само да говори, защото трябва да бъде харесван”), той по същество заяви: аз съм по-силният, от мен зависят и ще зависят много неща, независимо дали това ви се харесва или не.

Заяждането му обаче не беше адресирано единствено до „Дондуков” 2, а и до човека, който заема най-просторния кабинет в отсрещната сграда. Твърдението, че "ако г-жа Марковска не си беше подала оставката, опозицията можеше да започне процедура по импийчмънт, защото имаше нарушение на конституцията”, би следвало да се тълкува като

сериозно предизвикателство към премиера

който няколко пъти повтори колко е молел съдийката да се откаже сама и възторжено поздрави Плевнелиев за мъдрия ход да осуети встъпването й в длъжност.
За да си отмъсти за „прецакването”, в телевизионното студио министър Цветанов не се поколеба дори да излъже. Защото Марковска, в случай че сте забравили, подаде оставка само като съдия и зам.-председател на ВАС. И нищо не беше в състояние да спре възхода й към КС, ако не бе действително спорната конституционно, но единствено възможна реакция от страна на държавния глава.
Колкото и далеч да е бил, вицепремиерът добре знае това. А сигурно знае, че Плевнелиев надали е действал на своя глава и най-малкото се е консултирал с премиера...
Набрал вече ускорение, в следващите дни Цветанов продължи да демонстрира активност, съвместявайки успешно ръководната дейност в няколко полицейски операции с функциите си на политически деец.
Първо разби цех за нелегални цигари в Костинброд, като не спря да дава изявления в директни предавания от епицентъра на събитието.
После даде старт на международна спецакция „Шок – 2” и почти моментално бяха задържани...47 души.
Междувременно участва в публична лекция по темата „Трафик на хора”, като пътем забърка и нова политическа интрига с подхвърлянето, че Надежда Нейнски има договорки със сочения за лидер на престъпната група „Октопод” Алексей Петров.
С две думи, Цветанов започна да влиза отново в главна роля, лансирайки се особено гръмогласно. За по-малко от седмица успя да измести върху себе си фокуса на публичното внимание, както и да покаже, че не се вижда в образа на бившия дворянин Иполит Матвеевич Воробянинов, на когото Остап Бендер нареждаше: „Вие само ще надувате бузи. Ще говоря аз”.
Аз, аз, аз – повтори и потрети вътрешният министър, та на въпрос защо след посещението му в САЩ шефът на МВР се държи като министър-председател, на Бойко Борисов му се наложи да се „пошегува”: „Защо да не стане премиер, всеки носи маршалския жезъл в раницата си”...
Цветанов обаче не е обикновен войник, както гласи оригиналната мисъл, тъй като в раницата му е концентриран сериозен властови ресурс. Той разполага с най-важния арсенал – информацията, и може да си позволи отваряне на фронтови линии с когото, както и когато си пожелае.
Възможно е, разбира се, легендата, че има папки, с които „държи” този или онзи, да е преувеличена, но е показателно, че под негово ръководство България стана първенец по брой използвани специални разузнавателни средства (СРС).
Според разследване на Константин Павлов и Асен Генов от авторитетния блог politikat.net, в това отношение вече изпреварваме дори Русия. За миналата година, например, получените искания за СРС са 13 846, разрешения са получили 13 624, а отказите са едва 116.
Впрочем само няколко дни преди Цветанов да замине за Америка, правителството назначи новото ръководство на Държавната комисия за сигурност на информацията. Без изненада, в него се озоваха все близки до вътрешния министър хора – досегашният шеф на кадровата дирекция в МВР Борис Димитров (председател) и преминалият през всички съвременни служби Васил Ризов, който досега оглавяваше Специализираната дирекция "Класифицирана информация" в ДАНС. Важно е да се отбележи и това, че единственият оцелял от старите членове на ДКСИ, контролираща достъпа до секретна информация – Сергей Дамянов, преди две години беше назначен лично от Цветанов за шеф на инспектората в МВР.
Засега по нищо не личи, че премиерът е притеснен от прекомерното овластяване на вътрешния министър, който съумя да кадрува и в съдебната власт.
Точно обратното: след шегата за маршалския жезъл Бойко Борисов се изказа повече от ласкаво за качествата на своя заместник. „Справя се прекрасно с тази си работа”, похвали го премиерът, и дори обясни нападките му срещу президентската институция с думите: „Хората са много уморени, знаете колко операции направиха само за няколко дни. Цветанов не е искал да засегне президента, но човек някой път се изнервя и казва нещо” .
Наполеон Бонапарт, който казал нещото за войнишката раница, обаче бил казал и друго: „Опасно е да оставиш хората да забележат споровете между предводителите. Стане ли публично достояние пропукването на единството в генералитета, вече не е ясно кой е главнокомандващ. А армия без глава е нищо.”
Това – на вниманието на премиера.
А ето нещо, предназначено специално за Цветанов:
„Ако сте дясната ръка на генерала, не правете грешката да изпъквате, освен ако самият той не е решил да ви избута пред себе си. Във втория случай имате шанса или да се издигнете, или да ви пронижат вражеските куршуми, докато в първия – единствено да ви пронижат куршуми.”

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2012 Nextel Co