Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Офанзивата на юана
Китайската валута върви към позицията на трета глобална резервна валута

Владимир Митев

 

Юанът достигна исторически връх спрямо долара на 11 октомври. Същевременно е в ход и превръщането на китайските пари в трета международна резервна валута. Преди 2009 г. юанът има малко участие в икономическия живот вън от Китай поради стриктния правителствен контрол над сделките с него. Но в последно време Пекин плавно интернационализира валутата си. Различни регионални и световни финансови центрове се надпреварват кой ще стане основна отправна точка за китайските пари към международните пазари. А самото китайско ръководство лансира своята валута в двустранната търговия с основни търговски партньори, някои от които дори са съюзници на основния политически опонент – САЩ.
Юанът набира сили. Според данни на международната мрежа за банкови разплащания и финансова информация SWIFT в момента вече 10% от международната търговия на Китай се извършва в юани, или както другояче е известна валутата - ренминби (в превод - валута на народа). Анализ на британската банка HSBC предрича, че до 2015 г. е възможно до 50% от външнотърговските отношения на източноазиатския гигант да се извършват в ренминби.
Сп. „Форбс” припомня, че интернационализацията на юана започна през ноември 2010 г., когато руският премиер Владимир Путин и китайският му колега Вън Дзябао се споразумяха двустранният стокообмен да се извършва в рубли и юани. Търговията между двете страни възлиза на 70 милиарда долара, а очакванията са до 2020 г. да достигне 200 милиарда долара. Скоро след споразумението на валутните борси в Шанхай и Москва започна да се търгува двойката рубла-юан. С това валутата на народа за първи път се появи на пазар вън от Китай или Хонконг.
Нови стъпки в същата посока дойдоха през януари и февруари 2012 г. Тогава Китай сключи споразумения за валутен обмен съответно с Обединените арабски емирства (на стойност 5.5 милиарда долара) и с Турция (1.6 милиарда долара). Двете страни са важни търговски партньори на азиатския дракон. Ежегодната двустранна търговия с ОАЕ е за 35 милиарда долара, а с Турция е за 24 милиарда долара.
Подобно споразумение Китай сключи през 2012 г. и с Бразилия (на стойност 30 милиарда долара при двустранна търговия от 100 милиарда долара) и с Австралия (за размяна на 31 милиарда долара от валутите на двете страни при стокообмен от 100 милиарда долара). А от средата на 2012 г. Китай и Япония използват юана и йената вместо долара в двустранната търговия, която възлиза на 344 милиарда долара за 2011 г.
Сборът на сумите от четирите споразумения за валутна размяна и от стокооборота с Русия и Япония надхвърля 500 милиарда долара. Допреди, за да се реализират тези търговски отношения, страните обикновено са обръщали местните си валути в долари. Директната размяна в местни валути обаче ограничава международното влияние на долара и е удар по Вашингтон. Вместо това Китай дава заявка неговият юан да се превърне в близките години в третата по значимост глобална валутна единица. Според анализ на банката HSBC до 2015 г. е възможно търговски потоци на стойност 2 трилиона долара да се извършват в ренминби. До 2015 г. поне 40% от 120-милиардната търговия между Африка и Китай ще бъде в юани, твърди базираната в южноафриканския град Йоханесбург Standard Bank.
Растящото влияние на юана се усеща не само в двустранната търговия. През последните години Африка все повече попада в китайската сфера на влияние покрай големите инвестиции на Китай и интересите му в добива на суровини. Икономическото отваряне на континента към азиатския гигант засилва интереса и към неговата валута, която въпреки че все още не е конвертируема и курсът й се изменя в тесни граници, е използвана от някои държави като резервна.
Такъв е случаят с Нигерия. През март 2012 г. в. „Уолстрийт джърнъл” съобщи, че нигерийската централна банка е обърнала еквивалента на 500 милиона долара от своите резерви в китайски юани. Намеренията на централния банкер Ламидо Сануси, обявен за най-добрия в професията си през 2010 г., са банката да притежава в бъдеще 3.5 милиарда долара под формата на ренминби (10% от валутните резерви). Сануси казва, че юанът „неизбежно” ще се превърне в световна резервна валута и че предпочита да притежава юани вместо злато. Според централния банкер няма причина страната му да не използва юани в двустранната търговия с Китай, който купува нефт от Нигерия. За 2011 г. стокообменът на двете страни е 7.5 милиарда долара.
„Действията на Сануси разкриват разрастващ се проблем, с който всички централни банки в Африка и други големи въздигащи се икономики ще се сблъскват в бъдеще с нарастването на търговията им с Китай. Очаква се все повече африкански страни да следват водачеството на Нигерия в скоро време – може би Ангола, Алжир и Южна Африка”, заявява Себастиан Спио-Гарбрах, мениджър на нюйоркската консултантска фирма за рискове в развиващи се пазари DaMina Advisors LLP. двустранната търговия с Китай, който купува нефт от Нигерия. За 2011 г. стокообменът на двете страни е 7.5 милиарда долара.
„Действията на Сануси разкриват разрастващ се проблем, с който всички централни банки в Африка и други големи въздигащи се икономики ще се сблъскват в бъдеще с нарастването на търговията им с Китай.


Очаква се все повече африкански страни да следват водачеството на Нигерия в скоро време – може би Ангола, Алжир и Южна Африка”, заявява Себастиан Спио-Гарбрах, мениджър на нюйоркската консултантска фирма за рискове в развиващи се пазари DaMina Advisors LLP.
През юли т.г. редица централни банки в Африка получиха достъп до облигации в юани, издадени от China Development Bank Corp. Сред ентусиастите за юана в Африка е и Зимбабве. В края на 2011 г. управителят на зимбабвийската централна банка Гидеон Гоно поиска в страната да бъде въведен юанът като официална валута. След като през 2008 г. в резултат на хиперинфлация зимбабвийският долар вече не се използва, в страната има няколко валути, сред които американският долар, южноафриканският ранд и ботсуанската пула. Гоно е на мнение, че юанът трябва да действа в страната съвместно с възроден зимбабвийски долар. Предложението за китайската валута не идва на празно място. Страната официално следва „политика, обърната на Изток”, а китайските капитали държат солидни позиции в икономиката й.
Жадни да станат част от китайската финансова империя са и редица западни и азиатски финансови центрове. Според доклад на международната организация, която контролира финансовите транзакции в света – SWIFT, повече от 900 финансови институции в 70 страни вече правят бизнес в ренминби.
Начален пункт за офшорна търговия с юани, разбира се, е Хонконг. Градът отново стана част от Китай през 1997 г. като специален административен регион с висока степен на автономия. Хонконг, който е бивша британска колония, запазва законодателната система, характерна за Великобритания, и има многопартийна система. Неговото предимство сред световните финансови центрове е в „китайското измерение“, което предлага.
Депозитите в юани в Хонконг са нараснали 10 пъти като стойност от 2009 г. насам. От друга страна, действащите във финансовия център банки са управлявали валутна търговия с ренминби на стойност 571.2 милиарда юана (90.51 милиарда долара) за първото полугодие на 2012 г. – над 10 пъти повече спрямо първото шестмесечие на 2010 г. Разраства се и пазарът на облигации в юани. Банките, които ги предлагат, през 2011 г. са почти три пъти повече спрямо 2010 – 34 срещу 11. През септември Хонконг се превърна и в първия офшорен пазар за юанови деривативи – валутни фючърси – договори, при които страните се съгласяват да разменят дадена валута на определена дата в бъдеще при фиксирана предварително цена.
„Става въпрос за един разрастващ се бизнес. Ако не можеш да влезеш в него, със сигурност ще загубиш”, обяснява за сделките с юани Алекс Чунг – мениджър по институционално банкиране на сингапурската компания DBS Group Holdings, която работи с ренминби в Хонконг. Бизнесът на тази компания в китайска валута е донесъл 24% от печалбата на поделението й в Хонконг за първите три месеца на 2012 г. – спрямо 17% средно за тримесечие през 2011 г.
Желание да се утвърдят като центрове за търговия с юани са изявили и други азиатски държави. През юни в. South China Morning Star съобщи, че Австралия дискутира с Хонконг и Пекин създаването на пазар за ренминби в Сидни. Сингапур и Малайзия също желаят да се включат в разрастващия се пазар на финансови услуги в юани.
Самата стратегия на Китай е свързана с развитието на Шанхай като глобален център за търговия с юани, писа в началото на годината китайският в. China’s Daily. Но в глобален мащаб желание да се закачат за юановия влак имат и традиционните европейски финансови центрове – Лондон и Швейцария.
„Швейцария вече е на четвърто място в света по транзакции и услуги в ренминби. Искаме да намерим начин да влезем в директна връзка с централната банка на Китай”, заяви през септември Клод-Ален Маргелиш – главен изпълнителен директор на Швейцарската банкова асоциация.
Що се отнася до Лондон, той използва традиционните си връзки с Хонконг, за да добие конкурентно предимство. През април Лондон откри пазар на облигации в юани и на китайска валута. Въпреки че Ситито се утвърждава като международен център за тези услуги, Ройтерс пише, че ще бъде необходимо споразумение между централните банки на Великобритания и Китай, за да стимулират новосъздадените пазари. Сред възможните стимули е договор за валутна размяна, подобен на този, който Китай има с Бразилия или Австралия, или създаване на клирингова банка, която да регистрира сделки в юани.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel Co