Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Претопляне на вчерашния разкол

Каравана и куче на мястото на бившия мавзолей - това беше останало от алтернативния Свети Синод на патриарх Пимен в началото на 2007 г.

 

Руслан Йорданов

 

След като на 21 юли 2004 г. полицията прогони разколниците от 250 храма, включително и от централата им „Св. Параскева”, те решиха да минат към улични действия.
Близо три години при хубаво време от караваната се изваждаха маса, покривка и икона, а черковното богослужение се водеше от Камен Бараков, който по-късно загина при катастрофа.
Разколът в православната църква започна на 2 май 1992 г. с един подпис. Парафът бе положен от тогавашния син шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов, който преди 10 ноември е работил като юрисконсулт на кооперации. Спасов твърди, че е бил прав в решението си да „уволни“ патриарха, тъй като дядо Максим е избран с решение на Политбюро. "Съгласно канона, ако един духовник е заел поста си с помощта на светската власт, той трябва да бъде низвергнат и отлъчен", обясняваше той. След решението му последваха грозни щурмове срещу синодалната палата и свещоливницата, окупация на храмове, блокиране на банкови сметки и разпореждане с апетитни имоти на пъпа на София...
От сегашна гледна точка опитът на СДС да създаде своя църква и да унищожи старата, „пропита от комунисти и ченгета“, изглежда чудовищно недоразумение. То започна с вечерните бдения със свещи на Фори Светулката, където вярващите гонеха червения дявол от жълтите павета. Продължи с компроматните атаки срещу митрополитите с пагони и появата на сини църкви. Апогеят бе достигнат с коронясването на Пимен за „патриарх“ през 1996 г.
Алтернативният синод получи подкрепа на най-високо държавническо ниво. Евангелието на Пимен целуна избраният за президент през 1997 г. Петър Стоянов. При него се черкуваше и тогавашният премиер Иван Костов, както и целият партиен елит. При кметуването на Стефан Софиянски пък алтернативните църковници осъществиха главозамайващи сделки с недвижими имоти с помощта на общината, от които поникнаха великански бизнесцентрове, а десетки милиони потънаха в неизвестни джобове.
Този разгул бе помрачен от кончината на Пимен през 1999 г., след която така и не бе избран нов първосвещеник. Митрополит Инокентий просто пазеше статуквото и окупираните храмове, докато все повече негови духовници започнаха да искат прошка от вражеския синод. През 90-те беше нормално да се водят бурни спорове дали Максим е канонично избран или не, но патриархът надживя всичките си противници, а конкурентите му се превърнаха в брокери и загубиха абонираните за тях миряни.


Формално край на разкола бе сложен през 2002 г. със Закона за вероизповеданията, с който БПЦ беше регистрирана ex lege – в самия закон. Фактически синодът на митролит Инокентий престана да съществува две години по-късно - след полицейска операция, проведена впрочем от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Обществената реакция показа, че разколниците се радват на не повече от стотина привърженици – сини ветерани от центъра на София. Масово православните миряни приеха с облекчение макар и наложеното с известно насилие единство. Впоследствие хората на Инокентий заведоха иск срещу България в Съда за човешките права в Страсбург, поискаха компенсации от 700 млн. евро за нанесените им материални и нематериални щети, но съдът реши, че заслужават 50 000 евро и ги напъти да се споразумеят с държавата.
След смъртта на патриарх Максим позабравената фигура на митрополит Инокентий отново изскочи наяве, колкото да внесе допълнителна суматоха. Сега се оказа, че Инокентий се опитва да регистрира официално свой Свети синод, избран неизвестно от кого и как, и очевидно няма намерение да прекратява печалната си биография на разколник.
Всъщност законът му дава възможност да регистрира каквато църква си пожелае, стига да не носи името Българска православна църква. При това няма никакви пречки тя да се настани в каравана и при хубаво време Инокентий да изважда масичка с покривка и икона. Единственият проблем би могъл да възникне покрай храненето на кучето, доколкото и то едва ли ще хареса поредната безвкусна порция претоплен разкол.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel Co