Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Решаващият фактор

В последния момент се появиха още двама претенденти за поста главен прокурор, но властта не остави съмнение, че фаворитът й се казва Сотир Цацаров

 

Любослава Русева

 

„Аз не съм готов да играя нечисто, никога не съм го правил, няма и тепърва да се уча”, казва в едно интервю 46-годишният магистрат. На въпрос не му ли се струва, че мачът за поста е свирен тъкмо в негова полза, отговаря: „Очевидно, че се полагат сериозни усилия да се създаде усещането, че битката е предрешена. Какво да се прави, щом такива са нечии неписани правила на играта.”
Сотир Цацаров е прав за едно. Играта има неписани правила, като основното от тях гласи, че считаният за най-близък до текущото управление е съответно с най-големи шансове да стигне до финала. Доколкото политиката винаги е била фактор в избора на главен прокурор, няма да е прецедент, ако фаворитът на властта утре спечели надпреварата. Председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров не би бил първият, а със сигурност не и последният. Нека не забравяме, че същото се случи и с Никола Филчев в далечната 1999 г., когато СДС разполагаше с пълно мнозинство и току-що бе назначил 11 души от парламентарната квота в 25-членния Висш съдебен съвет. Традицията продължи и с Борис Велчев, чийто избор през януари 2006 г. беше подсигурен от неговата близост до президента Първанов (дотогава оглавяваше правния му съвет) и предварителното одобрение на тройната коалиция, сглобена отново с любезното съдействие на бившия държавен глава.
За всяко управление е изкушение да има „свой” главен прокурор, тъй като това му дава шанса да разполага едновременно с гръб, лост за натиск и бъдещ изход при евентуални критични ситуации. Каквото и да си говорим за разделението на властите, изпълнителната рядко е устоявала на примамливата възможност да кадрува в полето на правораздавателната. Правили са го всички, които сега се гневят, че ГЕРБ може да се намеси в избора на главен прокурор, а след 6-7 години най-вероятно ще го прави и ГЕРБ, стига, разбира се, да е в опозиция.
Предстоящият вот за обвинител обаче е съпътстван от усложняващо обстоятелство, каквото липсваше през 1999 и 2006 г.: България е член на ЕС и вече шеста година бива наблюдавана с подозрение/пренебрежение заради неумението/нежеланието да проведе реформи в сферите на сигурността и правораздаването. Това ще рече, че дори формално да не ни е наложен „съдебен борд”, ние де факто сме вкарани в такъв и самонадеяната ни самодейност ще става все по-невъзможна.
Уви, тези дни Европейската комисия, чиито реакции имаха решаваща роля за проваленото назначаване на вече печално известната Венета Марковска в Конституционния съд, отново предупреди, че ще продължи да следи много внимателно предстоящите рокади по върховете на съдебната власт, включително избора на главен прокурор. Това поредно за нас унижение казва достатъчно с какъв имидж сме се сдобили покрай историята с госпожа „Ами аз?” и показва до каква степен е рухнало доверието, че няма да извършим рецидив. „ЕК подчертава важността, която отдава на принципите за прозрачност при избора на личности, които изпълняват всички критерии за професионални качества и почтеност“, каза говорителят й Марк Грей с обидното уточнение, че всичко това ни е напомняно многократно.
„Истината е, че аз не се включих в тази надпревара със съзнанието - влизам, защото изборът ми е сигурен“ - заяви Сотир Цацаров на 11 ноември. Всъщност в разгара на скандала „Марковска” председателят на Окръжния съд в Пловдив се оказа първият и единствен номиниран от седем членове на Висшия съдебен съвет, където трима са от парламентарната квота на ГЕРБ. Почти никой не обърна внимание на това, защото всички бяхме вторачени в кризата около Конституционния съд и пропуснахме да забележим, че минути преди номинацията ВСС прекрои правилата за избор.
Смятаният за близък до вътрешния министър Цветанов председател на Върховния административен съд Георги Колев предложи, а мнозинството в съвета одобри промяна на традиционното гласуване с бюлетини чрез провеждането му по електронен път. По същество ВСС прие, че за номинираните няма да се гласува едновременно, а последователно и нещо по-важно - по реда на номинациите, а не по азбучен ред. Така стана ясно, че ако за Цацаров, чиято кандидатура постъпи първа, се съберат 17 гласа (толкова са необходими за избора), вот за втория или третия кандидат изобщо няма да се състои.
Въпреки че две седмици след това Цацаров си оставаше единственият кандидат, а казусът „Марковска” продължаваше, управляващите открито агитираха за фаворита си, с което му правеха лоша услуга. “Сотир Цацаров има безупречна репутация в Пловдив и това, мисля, е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор“, коментира вътрешният министър Цветан Цветанов, след което и премиерът го нарече „най-добрия окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на

Сотир Цацаров


МВР“. В резултат датиращата поне от 2010 г. подкрепа на Цветанов в полза на пловдивския магистрат стигна билото на възходящата градация, а изказаното през юли предположение на Бойко Борисов, че постът на обвинител може да бъде зает и от някой съдия, прозвуча почти като предсказание. Директната намеса донякъде притесни шефа на националното следствие и и.д. главен обвинител Бойко Найденов, че той си позволи да заяви в прав текст: „Политически мотивиран избор на главен прокурор би надминал скандала с Венета Марковска.”
Самият Цацаров, изглежда, също се притесни, че евентуалното му избиране ще бъде опорочено от нововъведената процедура, и изведнъж поиска промяна на променените правила с писмо до правосъдния министър...
Въпреки това въпросът защо изобщо беше допуснато процедурата за избор на главен прокурор да бъде изменена така драстично остава валиден. При това рискът от повторно бламиране бе загатнат от развиващия се успоредно със съмнителните действия на ВСС скандал „Марковска”.
Едно от възможните обяснения е, че в ГЕРБ така и не си научиха урока (нищо че президентът твърди тъкмо обратното) и затова извършват кадрови промени по познатия от досегашния преход модел. Тъй като то звучи прекалено елементарно, по-вероятно обаче е друго:
Въпреки ежедневно демонстрираното самочувствие, че са сигурни в преизбирането си догодина, и въпреки твърденията на Дянков, че сме живеели по-добре, но не сме го съзнавали, в ГЕРБ си дават ясна сметка, че влизат в тежка ситуация, която ще се усили през зимата (според „Галъп” разликата в подкрепата към управляващите и БСП вече е сведена до 3%, според НЦИОМ - до 5%). Това, както каза социологът Живко Георгиев, съвсем естествено ще принуди властта все повече „да се изкушава от политически жестове, които биват разчитани от широката публика като панически и безпринципни“ – включително трескава кадрова подмяна с цел овладяване на ключови постове на всяка цена.
Но в казуса с избора на главен прокурор има и още нещо, което заслужава внимание:
1. От това кой ще води прокуратурата през следващите седем години зависи дали в бъдеще управляващите ще имат основания да се притесняват за опасността от евентуален нов юридически прочит на управлението по време на техния мандат и дали ще имат шанс онези, които се опитат да им потърсят отговорност за техни действия или бездействия. Досегашната практика показва, че спокойствието им е гарантирано, а дори и да се появят подобни опити, те ще се провалят преди всичко заради грешки в досъдебното производство и нескопосно обвинение (последният красноречив пример е оневиняването на „абсолютния престъпник” Николай Цонев заради издишащи отвсякъде „доказателства”).
2. Прокуратурата, да повторим, освен „закрилник” на бившите си покровители понякога служи и като средство за натиск. В оставащите месеци до изборите, ако на кормилото й застане „разбран” човек, тя може да бъде употребена в добре разработени схеми спрямо политически опоненти или непослушни фактори в бизнеса. Казвам добре разработени, защото бившият главен обвинител Борис Велчев ги описа надлежно в книгата си „Проблеми на наказателната политика в република България“: „За съжаление познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност... Бизнес конкуренти може да разчистят сметката чрез „услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване... Привличането към наказателна отговорност може да бъде контролирано... Дори делото да бъде прекратено, това няма да промени факта, че с неговото начало е започнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес“.
Тези думи са стряскащи, но още по-стряскащ е фактът, че Борис Велчев сподели мислите си през 2012 г. Те, с други думи, са валидни към днешна дата - в годината, която ще приключи с избора на негов наследник и която предшества ключова година на парламентарни избори.
Най-стряскащото обаче е, че никой не опроверга нито него, нито националния омбудсман Константин Пенчев, който направи публично още едно стряскащо признание: важните постове в съдебната власт винаги са решавани задкулисно от юридически кръгове с възможности за влияние и контакти с икономически и политически силните лобита...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co