Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Референдум без рефер

Организацията на информационната кампания за АЕЦ “Белене” показа още веднъж, че законът за допитване до народа е написан от партиите за партиите

 

Ясен Люцканов

Един любопитен текст стои на централно място в сайта на ЦИК от известно време. “За пореден път Централната избирателна комисия е превърната в удобна мишена на политическо недоволство. Комисията не е политически орган и с приеманите решения и методически указания не обслужва интересите на политическите партии и коалиции.” ЦИК напомня още, че прилага законите, както са приети от НС, “дори и когато има неясни разпоредби или липсва детайлна регламентация на въведените правни институти”.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт се оказа меко казано неясен в частта си за провеждане на информационната кампания, която трябва да предшества референдума. И макар ЦИК да увери, че в допитването ще бъдат гарантирани правата на гражданите, това е невъзможно. Защото по закон те са: информация за различните позиции и еднакви възможности за представяне на различните становища. Как да се случи това обаче е регламентирано само в две разпоредби с по няколко думи.
Първата задължава Министерския съвет да издаде “информационен лист”, който освен въпроса, датата и реда за гласуване да съдържа “кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане”. МС вече одобри вида и съдържанието на листовката. Извън техническите данни тя ще съдържа

“ценни” за информирания избор

на гражданите напътствия. Като например че “референдумът е форма на пряка демокрация”, “изграждането на ядрена централа е предизвикателство пред държавата” и т.н. Кабинетът ще обогати избирателите и със законовата дефиниция за АЕЦ, с напомняне, че България има приета енергийна стратегия до 2020 г. и с куп клишета.
Вторият начин гражданите да се осведомят по темата на референдума е 30-дневната кампания, която ще го предшества. За всички въпроси по нейната организация обаче законът насочва към изборните правила. Първоначално препратката беше към отменения вече Закон за избор на народни представители, сега е към Изборния кодекс. И в единия, и в другия нормативен акт обаче няма и дума за референдумите!
Нека си припомним кой е отговорен за това положение. Вносител и идеолог на закона, приет в миналия парламент, беше Янаки Стоилов, подкрепата беше основно от БСП и донякъде от НДСВ. Тоест, същите хора, които сега са начело на първия референдум, не са се погрижили той да се проведе по ясен регламент. Изборният кодекс пък беше съставен от ГЕРБ, но и настоящите управляващи не направиха нищо по въпроса.
Оттам ступорът, в който изпадна ЦИК в началото, беше напълно обясним. Притисната от сроковете, на комисията й се наложи

да започне да дописва закона

ЦИК направи следното умозаключение – щом допитването е предизвикано от инициативен комитет, срещу него трябва да се изправят други комитети. Попринцип за участие в избори комитетите внасят 10 хил. лв. депозит, а във вота за президент и евродепутати представят и 7000 подписа. Затова изборната администрацията реши, че същото е необходимо и за референдума. Изискванията спазиха ДСБ и ЕНП на Мария Капон, на партия “Зелените” не достигнаха няколкостотин валидни подписа. Като инициатор БСП се включи по право. И понеже референдумът формално е предизвикан от 76-те депутати, внесли редактирания въпрос, те също бяха кръстени “инициативен комитет”...
В обобщение – МС няма да ограмоти гражданите почти никак, ЦИК само ще призовава към гласуване. Така населението ще черпи информация по въпроса що е то нова ядрена електроцентрала и има ли тя почва у нас ексклузивно от 4 партии.
От едната страна на барикадата парадоксално ще застанат заедно ГЕРБ и БСП. Позицията на управляващите срещу строителство на “Белене” от държавата, но в подкрепа на въпроса от референдума има само едно логично обяснение – частен инвеститор... Аргументите на социалистите са отдавна известни.

 

Освен това те не се притесняват да признаят, че използват допитването и за партийни цели. И без такова признание е ясно, че същото правят противниците на нова централа - ДСБ и ЕНП. С включването си в кампанията за референдума Иван Костов постигна поне три цели. ДСБ си върна иззетата за кратко от ГЕРБ роля на основен противник на “Белене”. Самият Костов си гарантира

допълнително място в медиите

подреждайки се сред основните опоненти на Борисов. Освен това комитетът на ДСБ подгрява и създаването на бъдещата нова Синя коалиция, тъй като в него са включени изгонените от СДС Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Мария Капон пък отрано инвестира във възможността, макар и извън парламента, да участва в един от основните политически дебати. Както обясни тя, 10 хил. лв. са “твърде твърде ниска цена и твърде малко усилие, за да застане човек срещу официалното становище на БСП и неофициалното на ГЕРБ”. Разбира се и срещу риска България да задлъжнее с милиарди евро.
Тъй като кампанията придобива характер на предизборна, похватите са същите като в обикновената агитация.
От ДСБ побързаха да поканят ГЕРБ и БСП на дебати, обвинявайки в ги в страх и некомпетентност. Партията на Костов настоява за провеждането на 4 диспута по БНТ и БНР. ДСБ все пак структурира старателно основните си аргументи и в писмен вид с декларация, озаглавена “Десетте измами “Нова ядрена централа”. Материалът ще се представя и разпространява в страната както от членовете на комитета, така и от определените вече в ДСБ водачи на депутатски листи. Тъмносините ще съберат на сайта си и база данни с всички решения за “Белене”, “за да се знае кой носи отговорността”, както и всички 19 декларации и позиции на ДСБ и Синята коалиция, “за да се знае, че сме били последователни”.
В информационната кампания на ЕНП, озаглавена “Беля НЕ”, пък се срещат изрази като “състезание с един кон”, “театрално недоволство”, “разигра се един фарс”, “трета финансова национална катастрофа”, “реакторите за “Белене” са стари като “Москвич” и пр. Иначе партията също е отделила специална секция в своя сайт, където излага аргументите си и качва всичките си изяви по темата.
Всеки от комитетите ще има право да похарчи до 2 млн. лв. собствени средства, а като бонус ще получи безплатно от общините помещения за предизборни, пардон предреферендумни мероприятия, плюс безплатна охрана от МВР... Официалната кампания започва на

крайно “подходящата” дата 27 декември

и завършва в полунощ на 25 януари.
Не е ясно обаче дали ако информирането на обществото беше възложено на властите, картинката щеше да е различна. На първия по-значим местен референдум – в Бургас за нефтопровода до Александруполис, с общински пари бяха отпечатани “информационни” материали с колажи на тръби, изливащи нефт на плажа, снимки на гларуси с почернели от мазут криле и т.н...
Всички досегашни пет неуспешни и един успешен опити за предизвикване на национално допитване доказаха, че събирането на необходимата огромна подписка е по силите само на партии, и то на най-големите. Сега кампанията за първия референдум отново идва да покаже, че той е запазена територия за партиите. Законът, който уж трябва да даде думата на гражданите, очаквано се оказа написан от партиите за партиите.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co