Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Twitter мания # (едно птиченце ми каза), или на кого му пука дали е вярно

Туитър е феноменът на годината, най-бързо развиващата се социална мрежа, най-новата глобална медия. Използват го политици, звезди, обикновени хора. Но възможно ли е наистина да разкажеш и да опишеш живота в 140 знака?

 

Кирил Беспалов

 

Да превземеш света днес е много лесно. За целта са достатъчни един компютър, мобилен телефон и 140 знака текст. И светът е твой.
Феноменът на годината се казва Twitter (Туитър) и към 15 януари социалната мрежа има точно 637 472 826 потребители. Ако се запази тенденцията на всеки единадесет секунди да се добавя по един нов профил и 1 млн. всеки ден, то в началото на следващата година Tуитър може да се изравни с Фейсбук по потребители.
Всеки ден в Туитър мрежата се публикуват 340 млн. съобщения, всеки четвърти американец туийтва поне веднъж седмично, над 90% от американските сенатори и губернатори общуват помежду си и с избирателите си чрез Туитър. А според Евгени Морозов, технологичния блогър на „Ню Йорк таймс“ и на „Икономист“, Обама спечели последните избори само благодарение на Туитър.

Задава ли се епоха на ново държавно управление?

„Когато водя битки, съм като войвода“, пише в Twitter Росен Плевнелиев, ден преди президентските избори през 2011 г. Неговата кариера в социалната мрежа започва гръмко, но продължава едва месец – докато трае същинската предизборна кампания. Всъщност нашият президент е един от малкото държавни глави, които смятат онлайн комуникацията за ненужна. Практиката обаче показва, че политиците, които пренебрегват социалните мрежи, срещат политическото бунище. Плевнелиев би могъл да бъде оправдан единствено с това, че не иска да бъде обвързан с нищо социално. В новото значение на термина "социален президент" няма нищо ляво.

Първото нещо, което направи американският му колега Барак Обама, след като бе избран за втори президентски мандат, беше да хване любимия си смартфон и да напише просто и ясно: „Още четири години“. Фактът, че това е най-популярната публикация в историята на социалната мрежа, е доказателство за това, колко навътре в политиката е нагазил Twitter. Или обратното.

Според доклад на американския Съвет за дигитална политика 75% от световните лидери са „туийтвали“ през 2012-а година, което е близо три пъти повече от 2010 г., когато започва проучването. За жалост в социалната мрежа няма да видим нито Росен Плевнелиев, нито Бойко Борисов, но пък там са лидерите на Хаити, Южен Судан и Сомалия.

Днес 123-ма от всичките президенти и министър-председатели споделят мислите си в най-популярния микроблог, който позволява публикации до 140 символа. Изглежда, все повече световни лидери вече разбраха формулата на успеха - вместо да чакаш народът да дойде при теб, отиди ти при него. Преди десетина години това означаваше десетки милиони долари за медийно позициониране, а днес - профил в Twitter. В близко бъдеще работата на всеки амбициозен политик ще бъде немислима без личен профил в Twitter, с чиято помощ да общува с жителите на своята страна, да заздравява своите политически приятелства и да води борба със своите опоненти.

Днес в социалната мрежа има 580 млн. регистрирани потребители, или 1/12 от човечеството, които публикуват ежедневно 340 млн. съобщения. В САЩ например 25% от населението "туийтва" поне веднъж месечно, а над 90% от сенаторите и губернаторите общуват помежду си и с гражданите чрез Twitter. Неслучайно в Щатите наричат социалните мрежи средство за управление на държавата на XXI век.

Социалните президенти

Когато говорим за политически кампании, Twitter е удобна платформа, която достига директно до публиката, заобикаляйки традиционните медии. Едва ли някой ще се учуди, че в това отношение политик номер едно е Барак Обама. Преди да публикува най-посещавания „туийт“ в историята на социалната мрежа, написан минути след преизбирането му за президент, в профила му имаше към 8000 публикации, които можеха да бъдат видени от 25 милиона негови последователи. Историческото съобщение беше споделено над 760 хил. пъти в рамките на първите 20 часа.

Някои американски медии отдадоха победата над Ромни на активността му в Twitter – от началото на кампанията феновете му нараснаха повече от два пъти, а в един момент той подписваше постовете си сам – повечето политически лидери предпочитат да оставят тази задача на своя екип. Сега @BarackObama е на пето място по популярност в социалната мрежа, отстъпвайки единствено на поп иконите Лейди Гага, Джъстин Бийбър, Кейти Пери и Риана. Сам по себе си този факт донякъде това му придава статут на поп звезда.

Макар и далеч от него, втори в класацията на „социалните“ президенти е Уго Чавес с 3.8 млн. последователи. Самопровъзгласилият се за наследник на Симон Боливар стана особено активен по време на предишния си престой в кубинската болница, откъдето използваше социалната мрежа, за да приема важни политически решения. Третата позиция се държи от турския държавен глава Абдула Гюл, който отбеляза ръст с осем места в рамките на една година.

Независимо от главозамайващия брой фенове, нито един от тримата в топ три, не може да се мери по ефективност с министър-председателя на Обединените арабски емирства Мохамед бин Рашид ал-Мактум, който „туийтва“ под псевдонима @HHShkMohd (His Highness Sheikh Mohammed – Негово височество шейх Мохамед). Неговите последователи са 1.4 млн., което е 30% от цялото население на емирствата. Десетката се допълва от лидерите на Йордания, Русия, Бразилия, Аржентина, Колумбия и Мексико.

Интересна тенденция е, че някои от световните лидери, присъединили се към мрежата през 2012-а, идват от държави, които често са обвинявани в погазване на демокрацията. Сомалийският профил (@TheVillaSomalia) съществува от два месеца, но вече има 1000 последователи и държи активна обратна връзка с тях. Всъщност младата африканска школа в Twitter има още с какво да се похвали - премиерът на Уганда @AmamaMbabazi и президентът на Руанда @PaulKagame списват своите микроблогове лично и се стараят да отговарят на всеки коментар. Двамата са и най-активните световни лидери в социалната мрежа с най-много постове дневно.

Twittломация

За мнозина писането на безброй съобщения в микроблога изглежда като безсмислена загуба на време, но не така смятат международните дипломати, за които социалната мрежа е не просто развлечение или популизъм, а важна част от работата.

Най-активни в това отношение са външните министри, които използват платформата, за да следят постовете на своите колеги и да участват в дискусии. Сред най-известните Twittломати е шведският външен министър Карл Билд (@CarlBildt), който ежедневно прави рапорт за своята работа и изразява мнението си по основните събития на международната сцена. В същото време председателят на европейската комисия Херман ван Ромпой е "най-свързаният" европейски политик, който поддържа връзка с 11 други световни лидери. Един от популярните му „туийтове“ гласи: "Ще продължим да стоим зад #Greece като член на европейското семейство и #Euro зоната."

Папа Бенедикт ХVI изпрати първия си пост в туитър

Но нека отново да се върнем към американците. Според Държавния департамент на САЩ дипломатическата служба в страната има около 300 акаунта в Twitter, като 126 от тях са на посолства и консулства. Един от тях е на техния посланик в Москва Майкъл Макфол, който в края на 2012 г. реагира остро срещу решението на Русия да изгони американската неправителствена организация USAID. За целта Макфол не написа официална нота към руското външно министерство, а използва своя Twitter профил.
През юни миналата година пък станахме свидетели на скандал с участието на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман и държавния глава на Естония Томас Илвес. След като разбра, че Кругман е поставил под въпрос успешното икономическо възстановяване на прибалтийската република, Илвес незабавно му отвърна в Twitter: "Хайде да не пишем за неща, за които си нямаме идея, и да не бъдем самодоволни, надменни и покровителствени. Но да, какво знаем ние. Нали сме просто едни тъпи източноевропейци.“

Като представители на последната категория, ние също имаме своите дипломатически представители в социалната мрежа. Както Николай Младенов, така и бившият външен министър Ивайло Калфин поддържат активни профили с по няколкостотин последователи, но те, за разлика от своите чуждестранни колеги, често дръзват да обсъждат теми от вътрешната политика. Не може да се отрече, че родните дипломати имат характерен колорит. Калфин или хората, които стоят зад неговия микроблог, често не могат да се впишат в ограничението от 140 символа, а Младенов реши да се пошегува, като изпрати старата година с „туийта“: "Любимото питие на Steve Jobs в рая? Айрян!"

Революция „T”

В последните години социалните мрежи се превърнаха в символ на протестното движение в цял свят, но най-вече се запомниха с Арабската пролет и опозиционните акции срещу управляващата класа в Русия. Докато Медведев, който не криеше любовта си към социалните мрежи и интернет, бе президент на Русия, онлайн активистите бяха сравнително спокойни и протести липсваха. Но когато дойде моментът за рокада във властта с ретроградния и авторитарен Путин (който към този момент нямаше нито един пост в Twitter), започнаха най-големите недоволства в страната след краха на Съветския съюз. След като разбра колко е важна ролята на социалните мрежи, Путин си направи профил в Twitter, но в същото време полага неимоверни усилия да цензурира руския интернет.

В същото време радетелите на свободното слово в Арабския свят срещат редица проблеми от управляващите, когато решат да напишат нещо в социалната мрежа.

Няколко месеца след свалянето на египетския диктатор Хосни Мубарак и нарастващите опасения от идването на ислямистите на власт един от най-богатите бизнесмени в страната - Нагиб Савирис, си навлече гнева на ислямистките хардлайнери, които го обвиниха в гавра с религията, след като пусна в Twitter снимки на Мики Маус с брада и Мини Маус с бурка. Със Савирис нищо лошо не се случи, но 23-годишният поет и журналист Хамза Кашгари от Саудитска Арабия нямаше този късмет. Като повечето си колеги колумнистът във вестник „Ал-Билад“ си беше направил профил в най-популярния сайт за микроблогове. На 4 февруари 2012-а му идва дръзката идея да „туийтне“ нещо по случай рождения ден на пророка Мохамед (трябва да отбележим, че Кашгари не е дисидент, а най-обикновен вярващ с либерални възгледи). В хипотетичен диалог с Мохамед той пише: „Искам да ти кажа, че в теб има нещо, което ми харесва, но и нещо, което ненавиждам и не мога да разбера“. Той обяснява как гражданите на страната му „не могат да попаднат в ада, защото два пъти в ада не може да попаднеш: адът вече бил настанал в Саудитска Арабия“. Публикацията му на мига разгневила религиозните лидери, които обвиняват младия поет в ерес, а по законите на шариата това означава смърт. Няколко дни по-късно след неуспешен опит за бягство през Малайзия в Австралия той е заловен и екстрадиран, като до ден днешен се намира в ареста.

Абсурдът в страните с религиозна диктатура е, че управляващите могат да си позволяват това, което е забранено за масите. Така например в края на 2011 г. саудитският принц Ал-Уалид ибн Талал инвестира 300 милиона долара в Twitter, придобивайки 3.75% от акциите на социалната мрежа. Но няма от какво да се учудваме, най-богатият арабин в света досега е инвестирал в американски корпорации като News Corp., Walt Disney, както и Apple.

Пролетарии от всички страни, туийтвайте

„Twitter не прави политически революции, а стои в авангарда на друга революция – медийната“, пише арабистът Блейк Хаушел за американското издание „Форин полиси“. „Когато бях на площад „Тахрир”, окончателно разбрах, че тези хора не са толкова революционери, колкото репортери.“ Впечатлението на Хаушел през 2011-а има пророчески нюанси - през 2012 година приходите от онлайн медии надминаваха печалбите на вестници, което принуди издания като „Нюзуик“ и германския филиал на „Файненшъл таймс“ да прекратят дейността си в хартиен вариант.

“Twitter бързо се превърна в ключов източник на информация в реално време за хората, които се интересуват от международни новини. Социалните мрежи изведнъж се оказаха неочаквано удобни, бързи и естествени на фона на обезличените традиционни източници на информация. По влияние Twitter вече може да се мери с някои от най-влиятелните спътникови и кабелни телевизии“, твърди Рияд Минти, шефът на отдела за социални мрежи в Al Jazeerа.

Новини като залавянето на Осама бен Ладен или смъртта на Уитни Хюстън тръгват от публикациите на обикновени потребители в Twitter, но това не означава, че е дошъл краят на добре познатата ни журналистика. В Америка например все повече репортери използват Twitter или Facebook, за да направят анонс за новината още преди да са я написали.

„Необходимостта от присъствие в Twitter кара политиците да бъдат по-отговорни в публичната си комуникация и насърчава изграждането демокрацията и гражданската ангажираност“, пише в доклада си Съветът за дигитална политика.

Ентусиазмът от "качването" на гражданската позиция в нета доведе идеята за създаване на онлайн демокрация. Засега мрежи като Twitter и Facebook са насочени към крайния потребител, но един ден може да имаме платформа, с която гражданите да участват в политическия живот на страната. Руските блогъри Леонид Волков и Фьодор Крашенинников предложиха хоризонтална система, в която няма лидери, а политическите решения се взимат от мнозинството. Те смятат, че акциите на гражданско недоволство в различни точки по света са индикатор, че е дошъл краят на демокрацията - такава, каквато я познаваме. „Ние вярваме, че сме свидетели на нова ера в историята на човечеството – ера на безграничната директна комуникация, която ще позволи съществуването на честна, прозрачна и опростена политическа система“, пишат двамата в своята книга „Облачната демокрация“. Тяхната концепция изисква чести референдуми дори за най-малките проблеми в страната, което не би било проблем, ако всеки гражданин има достъп до интернет. Въпросът не е толкова дали идеята е реализируема, а дали гражданите са готови да бъдат натоварени с такава власт.

И така, добре дошли в Туитър – независимо дали вече имате профили, или сега ще си направите. Но побързайте, докато не е станало късно и не е измислена нова форма за комуникация между хората от най-отдалечените краища на света. Ако не друго, поне ще ви бъде интересно и най-вече забавно.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2013 Nextel Co