Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Доклад под въпрос

Дългоочакваният първи анализ на БОРКОР – за обществените поръчки, стои от месец на бюрото на Цветан Цветанов. На 6 февруари консултативен съвет, ръководен от вътрешния министър, трябва да се произнесе как ще го използва

 

Ясен Люцканов

 

Ако проблемите се измерват не по големината на обществения им отзвук, а по размера на загубените обществени средства, най-същественият въпрос няма да е нито нападението над Ахмед Доган, нито атентатът срещу Златко Баретата, нито даже ядреният референдум. Годишно по данни на вътрешния министър в България обществените поръчки са на стойност между 4 и 4.5 млрд. лв., а според анализ на центъра за противодействие на корупцията БОРКОР

1.2 млрд. лв. “изтичат” в неуредици и корупция

Въпреки че Законът за обществените поръчки е един от най-кърпените нормативни актове, бизнесът все повече се оплаква от нагласени конкурси, а възложителите - от тромави процедури. Анализи на базата на одити на Сметната палата и държавната финансова инспекция неизменно сочат нарушения в огромен процент от поръчките.
Политическата класа не отрича този факт. Напротив. Наскоро президентът Росен Плевнелиев препоръча стандартизиране на обществените поръчки, което според него ще икономиса милиарди на българските граждани и ще осигури коректност към бизнеса. А вицепремиерът Цветан Цветанов призна, че “корупционният натиск най-ясно е изразен при обществените поръчки”. МВР шефът се обяви за целенасочен подход, който да подобри прозрачността и бизнес климата. И даде пример с работата на БОРКОР. Аналитичното звено се направлява от консултативен съвет начело с Цветанов. А първата конкретна задача, възложена на БОРКОР на 22 февруари м.г., беше анализ на обществените поръчки, който да е готов до края на 2012 г. Не е ясно дали това решение беше продиктувано от

поставен приоритет или за да отговори на критиките

че центърът харчи милионен бюджен без видими резултати. Но от обясненията на шефовете на БОРКОР се разбра, че искането на вътрешния министър е било свързано повече с второто. Както каза идеологът на структурата – немският експерт Ролф Шлотерер преди половин година пред “ТЕМА”: “в България времето постоянно не достига, включително по отношение на търпението на медиите и на обществеността”.
Затова миналата година в БОРКОР съчетаха бързането за спазване на поставения срок с масирани медийни изяви за успокояване на общественото мнение. В края на 2012 г. и.д. директорът Елеонора Николова обяви, че ще внесе дългоочаквания анализ за обществените поръчки в консултативния съвет на 21 декември. Тя даде обяснения и какво представлява докладът. Първата му част представя слабите места в законодателството и в процедурите, а втората - предложените мерки. От анонса се разбра, че за БОРКОР Законът за обществените поръчки и работата на прилагащата го администрация са

пълни с дупки като швейцарско сирене

с над 300 слаби места, обобщени в 56 групи по типове. Като решение центърът най-общо предлага всички

Цветан Цветанов

процедури да станат електронни, а за целта са изработени 6 платформи. Възложителите и участниците в търговете да се вписват в електронен регистър, което да спести ненужната бумащина. Фирмите да наддават за малките поръчки в електронен аукцион, а за големите да подават оферти в електронен търг. Бизнесът да предлага продуктите си в електронен каталог. Междувременно всичко това да се отразява от електронен мониторинг и да се следи чрез електронен одит. Според анализаторите на БОРКОР, ако бъдат приложени, тези електронни платформи ще бъдат в активна връзка помежду си и ще позволят избягване на субективизма и пълна прозрачност.
Всичко това, разбира се, звучи твърде амбициозно за държава, в която електронното правителство е развито само до нивото на най-елементарни онлайн справки и услуги. Но едва ли е невъзможно да се случи в обозримо бъдеще, ако работата започне веднага.
Какво обаче стана, след като докладът беше изготвен навреме? Отговорът звучи типично за българската администрация – престоя повече от месец на бюрото на Цветан Цветанов. Първо се оказа, че е необходимо допълнително синхронизиране с новата евродиректива за обществените поръчки, която се очаква скоро да бъде приета. Това отне най-малко две седмици. После от антикорупционния център зачакаха да се насрочи заседание на консултативния съвет, тъй като нямат право да огласяват анализите си, преди да са одобрени там. Но такава сбирка със сигурност не е лесна за организация. Тъй като в съвета са включени всичките 16 министри, 6-има висши магистрати, представители на парламента и на Сметната палата. Не е учудващо, че последното заседание се е състояло преди 3 месеца и е било посветено почти само на организационни въпроси.
По последна информация съветът ще се събере на 6 февруари. Тогава би трябвало да стане ясно дали изводите в доклада за обществените поръчки се приемат, кои от препоръчаните мерки в него се одобряват, кои от тях ще бъдат приложени, в какви срокове и т.н. Отсега е ясно, че ако управляващите прегърнат всички предложения, ще се пише изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП). За такава реформа, разбира се, ще е необходимо доста време,

повече от месеците до края на мандата

Директорът на БОРКОР Елеонора Николова обясни пред “ТЕМА”, че са разработени и други варианти. Единият е настоящият закон да действа, докато влезе в сила новата евродиректива, която също предвижда въвеждане на електронни процедури, а междувременно да се приеме закон за електронните обществени поръчки. Друг вариант е в ЗОП да се вмъкне нова глава за електронните поръчки. В БОРКОР са готови да посочат и само най-неотложните според тях мерки за законови поправки и промени в администрацията.
За жалост единствено последният вариант изглежда осъществим до изборите. А след това, както се казва, “я камилата, я камиларят”. Или, ако перифразираме по темата за обществените поръчки – “я възложителят, я изпълнителят”.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2013 Nextel Co