Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Америка пред нова революция
Изборите се очертават като надпартийни, защото заради свирепата криза хората изгубиха вяра и в демократите, и в републиканците
 

Петър Томов
Тампа, Флорида
 

Сегашните президентски избори са не само най-скъпите – над 6 милирда долара, но и едни от най-поляризираните в съвремената история на Америка. Страната се намира на драматичен кръстопът, изправена пред колосален дълг от над 16 трилиона долара, което е над 100 на сто от брутния вътрешен продукт. За първи път от много години сегашните избори може да се окажат надпартийни, защото избирателите вече загубиха доверие и в дeмократите, и в републиканците.
Определянето на 44-ия държавен глава на САЩ в действителност може да стане много преди деня 6 ноември 2012-а, когато ще се пускат бюлетините, но името му ще бъде обявено в ранните часове на първата сряда следващият месец. Избирателната система тук позволява ранно гласуване в 28 от 50-те щата на федерацията. Поръчвате си бюлетините по интернет, получавате ги по пощата, попълвате каквото трябва, лепвате им марка и ги пускате обратно. На някои места, като щата Колорадо например, се очаква близо 82 на сто от избирателите да гласуват по-рано. При нас във Флорида този процент може да се окаже също много висок, защото на 6-и следващия месец се очкват предълги опашки пред секциите. Това, което в други страни наричат бюлетини, на практика тази година ще е списък от две страници с кандидати, а така също вот по нови федерални и местни разпоредби. Някои от допълнителите поправки са много важни, защото от тях зависи дали ще има промени в данъчната система.
Повечето американци смятат, че като гласуват за Барак Обама, сегашния президент, или за Мит Ромни, републиканския му потивник, гласовете им отиват пряко за някои от двамата. Всъщност се определят членовете на щатските избирателни колегии, които ще посочат кой ще влезе в Белия дом догодина.
За първи път в историята на САЩ на тези избори ще се решава не само дали демократ или републиканец ще е начело. В действителност на сериозен изпит е изправен капитализмът. Статистиката сочи, че само 50 на сто от американците гледат положително на сегашната политическа система, която в основни линии бе изобретена от шотландския философ и икономист Адам Смит през XVIII век. Какво накара толкова много хората във флагмана на капитализма да го разлюбят?
Много мои познати споделят в разговор, че не приемат политиката на банките да раздават големи кредити, които след това трябва да бъдат плащани на двойна и тройна цена заради високите лихви. Кризата от 2007 г. унищожи средната класа, която се сочеше като най-голямото завоевание на капитализма. Предприетото по политическа рецепта и на двете партии масово отпускане на ипотечни заеми с нефиксирани лихви доведе до това, че огромен брой хора спряха да плащат на банките и загубиха домовете си. Пазарът за недвижими имоти се задръсти с напуснати къщи и цените им паднаха рекордно ниско. Като предпазни бушони изгърмяха много банки, някои от които, като 250-годишната „Лемън Брадърс“, бяха устояли на Голямата депресия от 20-те години на XX век и на всички последвали кризи. И докато държавата и гражданите продължават да затъват в нови дългове, големи компании и мултимилиардери държат 600 трилиона далара в банки извън САЩ. Законът на физиката, че нищо не се губи в природата, се оказа валиден и за финансовата система. Милиони хора загубиха стотици милиарди, докато малък кръг богаташи станаха още по-приказно богати. Заради глобализма американската криза прекоси океана и като цунами се стовари и върху останалия свят.
Консервативните сили, стоящи отдясно в Републиканската партия, обвиняват Обама, че се опитва да преразпределя благата и тласка Америка към либерална социалистическа система, подобна на тази в много европейски държави. Президентът отбива атаките с аргумента, че са необходими промени, за да се преодолее икономическия застой. Но декларациите му не покачват доверието в него и в Демократическата партия заради политиката му на голямо правителство и разпиляването на огромни държавни средства. Противникът му Мит Ромни обещава по-ниски данъци, за да се даде шанс на малкия и средния бизнес, считани за главни двигатели при създаването на работни места и услуги. Ромни не казва как ще посигне това, след като държавата критически се нуждае от пари, от много пари, които просто няма откъде да дойдат освен от нови външни кредити и от увеличаване на данъците.

"Гражданското неподчинение е сила, ние не се нуждаем от оръжия" - с такъв лозунг Уолстрийт може да се окупира и от такси


В този омагьосан кръг все повече мериканци гледат с подозрение и на двамата кандидати и знаят единствено, че им предстои сизифово изпитание. На гърба им тежи не само огромният борч на държавата, а също 1 трилион далара студентски кредити, 850 милиарда долара лични задължения по кредитните карти, над 13 милиарда ипотечни заеми.
Злото никога не идва само. Заради бездействието на Конгреса на САЩ на 1 януари 2013 г. се очаква да влезе в сила автоматическо увеличение на данъците общо с 600 милиарда долара. През септември законодателите от двете партии не можаха да постигнат съгласие за постъпателно намаляване на бюджетния дефицит чрез съкращения от 100 милиарда долара всяка година до 2025 г. Ако през ноември не бъде постигнат компромис, ще влезе в сила споменатото увеличение, което е предвидено в конституцията като крайна мярка за избегване на икономическа катастрофа. Болшинството американци посочват грамадния бюджетен дефицит от над 1 трилион долара като най-голяма заплаха за бъдещето на страната и за националната сигурност.
Напоследък в САЩ все по-често будни публицисти като полулярния радиоводещ Глен Бек открито предупреждават: Америка е изправена на прага на нова революция. Предаването на Бек се излъчва всеки ден по 400 радиостанции и е слушано от над 8 милиона души. Политологът от Харвард Найл Фергюсън още през 2004 г. предрече в книгата си „Колосът: Цената на американската империя“, че от 2011 до 2020 г. Америка ще преживее най-острата политическа и икономическа криза за цялата си нова история. Той не изключва възможността в САЩ да избухнат социални вълнения и дори гражданска война, ако не бъдат осъществени дълбоки социални и стопански реформи.
Да, мнозинството иска големи промени, по всичко се вижда, че капитализмът се нуждае от реформи, за да заработи отново както преди. Но колко хора в Щатите съзнават реално, че връщането към проесперитет може да премине през период на шокова терапия, подобна, а може би и по-драстична от тази, която все още преживяват народите от бившите комунистически държави? Възможно ли е американската икономика да се върне към производство, за да избегне евентуална катастрофа, произтичаща от неизбежната криза на консуматорството като един от основните мотори на стопанския растеж?
На българската публика така описаната картина може да изглежда и пресилена. Но всъщност мнозина тук виждат нещата дори още по-драматично. Има хора, за които Америка е в по-тежко положение и от Гърция...
Досега на българския читател му се предлагаше основно лъскавата картинка на „американската мечта” – нещо като пощенска картичка от плажа в Малибу или от Дисниленд. Но аз пътувам доста из Флорида и виждам огромни молове, изпълнени с призрачни фалирали магазини. Виждам вандализирани изоставени къщи, с възстари табели отпред „Продава се от банка”. Средната възраст на автомобил тук е 12 г. В супермаркета все по-често виждам хора да пазаруват със социални купони. Някои се изхитряват дори да купуват с тях цигари и бира. Не зная как го правят, това е противозаконно. Въобще за 11 г., откакто сме тук, нещата отидоха доста надолу. Мисля, че в България трябва да разберат, че от старата велика Америка е останало малко.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel Co