Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

САЩ и Русия в огледалния свят

Едновременните гръмки скандали около оставките на шефа на ЦРУ Дейвид Петреъс и на руския военен министър Анатолй Сердюков извадиха на показ не само сексуални пикантерии, но и въпроса какво точно се случва в задкулисието на двете най-големи ядрени сили в света

 

Къдринка Къдринова

ЕДокато публиката се забавлява да брои кой е имал повече и по-фатални любовници – бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс или бившият военен министър на Русия Анатолий Сердюков, анализаторите угрижено гадаят какво точно се случва в силовите структури и в политическото задкулисие на двете най-големи ядрени сили в света.
Хронологически аферите вървят почти успоредно с леко изпреварване на руската, запазило се и в сроковете на разгласяването им. Резонансът в световните медии обаче дава предимство на американския трус – може би просто защото за ЦРУ, ФБР и Пентагона с ентусиазъм се наемат да пишат доста повече западни журналисти, отколкото за руските потайности. Да не говорим, че митологизираният точно от медиите заради армейските си изяви в Ирак и Афганистан генерал Петреъс е къде по-атрактивен за масовия вкус образ от едрогабаритния и грубоват бивш мебелист Сердюков, дължащ издигането си на изгоден йерархичен брак и неуморно оплюван от руските журналисти години наред. Освен това в американския скандал точно като в класически сериал непрекъснато се появяват все нови и все по-секси лица, а оплетените връзки помежду им проточват нишки из най-важните ведомства, натоварени да бдят за националната сигурност на САЩ. Но и руската история набъбва сериозно от шумни разкрития за мащабна корупция, в които участието на чаровни блондинки е само част от сюжета, а същинският съспенс идва от вътрешното съюзяване на спецслужби и военни ястреби срещу граждански „навлеци” като Сердюков. Двете афери са огледални посестрими с естествени различия помежду си, но и с изключително много съвпадения в причините, същността и последствията.

Паралел 1:
И Петреъс, и Сердюков са „чужди тела” в силовите си ведомства

Генерал Петреъс е „спуснат” като шеф на ЦРУ от президента на САЩ Барак Обама. Официално е назначен начело на разузнавателната централа преди малко повече от година. Идва в централата й в Ленгли от Афганистан, където преди това е оглавявал и американските, и международните военни сили. Кадрови военен до мозъка на костите, той доста се различава като манталитет и преценки от „момчетата от Ленгли” и резервите им към него, макар и „тихи”, се натрупват бързо. Разглезеният от медийните прехласвания Петреъс, който е републиканец и за когото се смяташе, че може да е следващият републикански кандидат-президент през 2016-а, очевидно трудно се е вписвал в специфичната професионална среда на ЦРУ. Твърди се, че реалната всекидневна работа е била движена основно от заместника му Майкъл Моръл, а Петреъс не се е престаравал да вниква в детайлите. Може би именно затова е намерил време за авантюрата с биографката си Пола Бродуел. Въпреки че тук има нюанс. Твърдението на Петреъс, че връзката им се е осъществила и разпаднала, когато той вече е бил директор на ЦРУ, се тълкува от някои като стремеж да се избегне обвинение в нарушаване на военната клетва. То ще възникне, ако се докаже, че забежката е станала още в Афганистан – изневярата е престъпление за американските военни. По-сериозният проблем на Петреъс, разбира се, е въпросът доколко адекватни са били действията му като шеф на ЦРУ около драмата в Бенгази на 11 септември, когато разярени либийци атакуват консулството на САЩ в града и убиват американския посланик там и трима служители на ЦРУ. Конгресът толкова държеше да го изслуша по случая, че дори оставката му заради сексскандала не осуети привикването му пред комисия в Камарата на представителите. То бе насрочено за 16 ноември, петък. В своя университетска лекция през октомври Пола Бродуел, която тогава още не подозира, че връзката й с генерала ще стане публично достояние, споменава пред студентите, че всъщност атаката срещу консулството в Бенгази е била провокирана от факта, че там са били задържани членове на радикални ислямистки либийски милиции. Подобни задържания всъщност са недопустими, откакто Обама забрани „тайните затвори” на ЦРУ, станали широка практика по времето на предшественика му Джордж Буш. След избухването на скандала сега от Ленгли опровергаха думите на Пола. Но дали все пак любовницата не е научила нещо, скрито за другите, от своя генерал? А ако е така, дали това би станало, ако Петреъс беше кадрови разузнавач, свикнал да пази тайна, а не зажаднял за ласки герой от военните баталии?

Дейвид Петреъс /в центъра/

 

Анатолий Сердюков също е „парашутист” за руското министерството на отбраната, което оглавява през 2007 г. По онова време Владимир Путин е към края на втория си мандат като президент. А премиер скоро става Виктор Зубков, баща на втората жена на Сердюков, след което самият Сердюков дори прави опит да напусне министерския съвет, за да избегне обвинения в „семейственост”, но не го пускат. Обществената мълва все пак е, че той дължи кариерата на тъста си. Преди да сключи втория си брак през 2000 г., Сердюков се подвизава в мебелния бранш. След това преминава в данъчните органи, където Зубков е на висока позиция. Зетят също бързо расте и през 2004 г. вече е шеф на Федералната данъчна служба. Това е и времето на делото срещу Михаил Ходорковски заради данъчни злоупотреби в неговата нефтена фирма ЮКОС, чиито активи след осъждането му са прехвърлени на държавната „Роснефт”, оглавена междувременно от... Виктор Зубков. Още оттогава Сердюков е много „гъст” с властта и лично с Путин, на което мнозина отдават и самочувствието му на „недосегаем”. Именно по инициатива на Путин той е пратен и във военното министерство – бил необходим човек с опит във финансовите дела, за да извърши належащата реформа в армията, която да осигури и по-адекватно на съвременните условия армейско финансиране. Сердюков усърдно се заема със задачата, но бързо си навлича и много врагове сред „зелените човечета”, както той уж на шега наричал военните. Остри реакции предизвикват много от действията му – закриването и трансформирането на военни учебни заведения, въвеждането на нови военни униформи (след което се появяват случаи на измръзнали войници), съкращаването на числения състав на армията, продажбата на военни имоти и особено превъоръжаването, засегнало интересите на руския военнопромишлен комплекс, защото Сердюков започва да купува по-качествена според него военна техника от чужбина. Военните допълнително се настройват срещу него, защото той изпълва министерството с млади, хубави, но зле ориентирани в задачите си жени, доведени от него предимно от данъчните служби и бързо спечелили си прозвищата „наложниците” и „амазонките на Сердюков”. Особено дразнеща е самоуверената блондинка Евгения Василиева, която той назначава начело на департамента по имотни въпроси в министерството и която си позволява да крещи на генерали. Именно тя се оказва и ключовата фигура в голямата афера за злоупотреби и измами с имоти и ресурси на МО, която започва да се разплита през октомври след около двегодишно секретно следене от спецструктури. Машинациите са извършвани под шапката на създадената по времето на Сердюков „Оборонсервис”, чиято благородна първоначално цел е да разтовари министерството от несвойствените му стопански функции. Всъщност обаче лица като Василиева успяват да се възползват от трансформациите за солидна лична облага. Схемата е проста – апетитни военни имоти, предназначени за приватизация, се ремонтират щедро с бюджетни средства, а след това се продават на „приятели” на безценица. За капак после МО пак ги наема от тези „приятели” срещу баснословни

Анатолий Сердюков /първият в ляво/ Медведев и Путин

 

наеми. Василиева е действала така със своята дружка – брокерката Екатерина Сметанова, вече арестувана по това дело. Първоначално  завъртялата се цифра за ущърба, нанесен на хазната, бе за 3 млрд. рубли (около 74 млн. евро), после се заговори за 5 млрд. и сумата продължава да расте. На 25 октомври в ранни зори бе извършен обиск в луксозния апартамент от 13 стаи на Василиева и, казват, вратата на следователите отворил лично Сердюков, който впрочем живее в същия VIP блок, но на друг етаж. От апартамента бяха иззети бижута, пари и картини на руски класици на стойност 775 000 евро, а след десетина дни Сердюков бе уволнен от министерския пост. Новината накара военните масово да се поздравяват един друг.

Паралел 2:
Под прицела на недружелюбни спецслужби

И Петреъс, и Сердюков се оказват наблюдавани внимателно и продължително от други структури на националната сигурност в държавите си.
Известна е старата вражда между ФБР и ЦРУ. Двете служби не се понасят взаимно и не пропускат да си подлеят вода една на друга. Каквото и да говорят официално, във ФБР несъмнено са били радостно възбудени, когато са разкрили тайната любовна кореспонденция между Петреъс и Пола. Има много неясноти как точно е станало това. Широко известното е, че Пола изревнувала аткрактивната семейна приятелка на Петреъс Джил Кели и започнала да я обсипва със заплашителни анонимни имейли. Кели се оплакала на свой познат агент на ФБР, той информирал шефовете си и уж подел разследване, но после бил отстранен, защото пращал свои полуголи снимки на Кели... Но явно разследването било продължено от колегите му, докато накрая изплува пикантната истина за Петреъс и Пола. Нещо повече – излизат наяве и други горещи писма. Цели 30 000 на брой. Те пък са между въпросната Кели и друг герой от Афганистан – наследилия Петреъс на тамошния команден пост Джон Алън. Красивата брюнетка Джил и мъжественият генерал Алън дори засенчват в медиите оригиналните персонажи на историята – Петреъс и Бродуел. В историята се включва и близначката на Джил – също толкова сочната Натали Кауам. Двете всъщност са с ливански корен – родителите им емигрирали в САЩ през 1975 г. заради тогавашната гражданска война в Ливан. Та Натали се радвала на ходатайствата и на Петреъс, и на Алън по свой личен казус – за да може да прекарва повече време с детето си, което останало при бащата след развода й.
Историята няма как да не породи цял куп въпроси. Всяко оплакване ли за анонимен тормоз с имейли предизвиква такъв задълбочен интерес от ФБР, че разследването да продължи и след отстраняването на „заинтересувания” агент заради снимките му топлес? Случайност ли е, че агентът, който се казва Фредерик Хъмфри, е опитен спец по борбата с тероризма, изиграл решаваща роля за предотвратяване на мащабен атентат на летището в Лос Анджелис през 1999 г.? Че се е изявил пак със залавяне на арабски кандидат-терористи през 2007-а? Че очевидно е имал специален интерес към арабката Джил? Какви такива стимули са имали двама толкова високопоставени генерали като Петреъс и Алън, за да се хвърлят така всеотдайно в следразводните битки на близначката Натали? Не удря ли скандалът всъщност най-болезнено по ЦРУ и Пентагона? А може би и лично по президента Обама, под чието държавно ръководство очевидно силовите ведомства се занимават дявол знае с какво?...
Анатолий Сердюков и подопечното му министерство на отбраната пък са били под тайно наблюдение и разследване в течение на около две години, стана ясно от изявления пред руски медии не на кого да е, а на шефа на руската президентска администрация, бивш министър на отбраната и бивш кадрови разузнавач Сергей Иванов. Разработката очевидно е обхващала не само Сердюков и бранша му, а доста по-широки сфери, включително космическата промишленост. Резултатът вече е налице – антикорупционните разобличения днес текат с пълна сила и спрямо други руски министерства, включително на здравеопазването и образованието. Няма съмнение обаче, че специално към МО Иванов е бил особено пристрастен – все пак лично го е ръководил немалко време и има прекалено много свои хора в структурите му. Съвсем неслучайно през 2011 г. той изпраща своя довереник Александър Шляхтуров, който по-рано е бил шеф на Главното разузнавателно управление на Генщаба на руската армия, да смени Сердюков на поста шеф на „Оборонсервис” – явно е държал да получава ясна и достоверна информация отвътре. И сега виждаме резултата.
На въпрос в телевизионно интервю тези дни как така е издържал две години да се ръкува с разследваните лица и да ги гледа в очите без да мигне, Сергей Иванов отговори: „Все пак аз дълги години съм работил във външното разузнаване, имам тренинг.”

Паралел 3:
Не извънбрачният секс, а неадекватната служебна преценка е проблемът

Анализаторите и на американския, и на руския скандал са единодушни, че не изневерите и забежките по „тънката част” са най-големият проблем на Петреъс и Сердюков, а лошата им преценка за ситуацията на професионален терен и оттам несъответствието им на заемания пост. На американския генерал се вменява, че е възможно да е споделил с любовницата си тайни, които да застрашат националната сигурност на САЩ. Използването на електронна поща за преписката с нея също е непростимо в разузнавателния бранш. Още повече че двамата с неговата „аватарка” (както той е наричал Пола) са прибягвали до схема, използвана по-рано от заговорници от „Ал Кайда” – пускали са съобщенията един до друг в папка „Чернови” на пощенски акаунт, до който имали достъп и двамата. А най-същественото е, че гафовете явно с нетърпение са били очаквани от онези, които вероятно са съзрели в Петреъс подходящо жертвено агне, способно да отнесе в шумотевицата и вината за фиаското в Бенгази.
При Сердюков изневярата към жена му и топлата връзка с хубавицата Василиева е от още по-малко значение за низвергването му. Въпреки че тъстът Зубков, който е много близък с Путин, е бил бесен срещу неверния зет, повечето руски коментатори са убедени, че емоционалният момент не е изиграл почти никаква роля при решението Сердюков да бъде махнат. Самият Сердюков до последно се е чувствал толкова силен и в толкова неуязвима позиция, че е ходил да моли премиера Дмитрий Медведев за снисходителност към любимата Евгения, а не за себе си. Уволнението му беше „гръм сред ясно небе” за всички в Русия, защото при доста други турбуленции той винаги оцеляваше и се смяташе за особено ценéн от Путин. Явно сега става дума за игра много по на едро и Сердюков също като Петреъс не е преценил адекватно ситуацията. Въпреки общата негативна нагласа в армейските среди срещу него като „чужак” все пак има и доста мнения в негова полза – факт е, че именно решителността на Сердюков най-после е задвижила реалното реформиране на руската войска, а и дейността на „Оборонсервис” е донесла и немалко печалби. Но настъпването по интересите на военнопромишления комплекс може би е било прекалено от негова страна и съответно са се задвижили много по-силни лобита. Всичко това съвпада с целенасочено предприетата от Путин мащабна антикорупционна кампания, която явно цели да убеди руското общество, че се тръгва към по-принципно и по-чисто управление. Сердюков е достатъчно солидна фигура, за да бъде хвърлена в такъв момент за разтерзание на арената. Също като Петреъс.
Приятно гледане на следващите серии!

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2011 Nextel Co