Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Пренареждане на отговорностите

 

Кризата разтърси здравната система, а когато либералният модел буксува, на ход е социалният - смятат водещи медици от югоизточните страни на Европа

 

Искра Ценкова

 

Три четвърти от гражданите на бедните източноевропейски държави нямат достъп до здравна помощ. Преди падането на Берлинската стена здравеопазването в бившия източен блок беше 100% държавно, а днес в някои страни частно финансираните здравни институции са 80%. Този модел ограничи рязко достъпа до лечение на социално слабите граждани. Пренасочването на пациенти от държавните към частните клиники е масово явление в целия регион. За да получи качествено здравно обслужване, потребителят е готов да плати. Никой не може да каже какви суми вадят болните и близките им от джоба си за лечение,

колко пари се дават под масата


Въпреки това има страни, които се опитват да запазят държавното финансиране и не се поддават на внушения, че частното здравеопазване е по-доброто. Само един пример: Австралия, Канада и САЩ си приличат, но Канада харчи три пъти по-малко средства на глава от населението в сравнение с Австралия и САЩ. Здравната й система е 100% държавна и е една от най-добрите в света. „Богатите искат да има частна система на здравеопазване, а политиците искат да се отърват от всякакви социални задължения. Само ние, лекарите, можем да се борим за обществено здравеопазване“, подчерта проф. Душан Кебер, бивш министър на здравеопазването в Словения в презентацията си за възможностите на обществено финансираното здравеопазване, когато либералният модел е в криза и единственият начин да се справим с проблема е да възстановим социалния подход.
Състоянието и функционирането на здравните системи на страните от Югоизточна Европа беше една от основните теми на Четвъртия международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ), организиран от Сдружение „Български лекар“.
Домакин на форума, в чиято научна програма взеха участие над 500 медици и мениджъри в областта на здравеопазването от двадесет държави стана словенският курорт Порторож. Сред дискутираните теми бяха иновативни лечения и актуални проблеми, касаещи най-масовите заболявания в Европа - кардиологични, онкологични, диабет с акцент върху трансплантациите.
Общият извод е, че здравните системи във всички страни на региона са все по-недостъпни, по-малко солидарни и по-несправедливи към гражданите си.

Словенската здравна система

е призната за една от най-добрите в света. Тя се крепи на два вида здравни осигуровки - задължителна и доброволна. Доброволната се прави в застрахователна компания и дава допълнителното право да се ползва пълната стойност на здравните услуги, които задължителното здравно осигуряване поема частично. Днес обаче словенската система също е застрашена от финансови проблеми. „Здравната ни система определено функционира добре. Тя е добре финансирана, не се налага пациентите да доплащат. Задължителното здравно осигуряване покрива всичко, но лично аз вече виждам първите белези на финансови проблеми в сектора. Ще се наложи да се търсят трудни решения на политическо ниво. Едно от тях е да се ограничат правата на пациентите поради липса на средства. През последните една-две години около стотина словенски лекари останаха без работа, изходът за тях е да търсят реализация зад граница“, признава проф. Павел Поредош, кардиолог, вицепрезидент на ЮЕМФ и дългогодишен председател на Словенската медицинска асоциация.

Македонската здравна система

Административно-финансовите неуредици в Македония пречат на работата на лекарите, рефлектират и върху пациентите. „По това си приличаме, както и по предпочитанията на специалистите да избират частните пред държавните болници поради по-добрите условия и по-високото заплащане. А от това страда общественото здравеопазване. Между нас има и разлики”, казва проф. Йован Тофовски, председател на Македонското лекарско дружество и вицепрезидент на ЮЕМФ. Ако се съди по факта, че югоизточната ни съседка значително ни е задминала по брой на трансплантации - само за една година те са около 100, а у нас едва 17, може да се каже, че българската здравна система е в най-трагично положение в целия регион. Два пъти повече са трансплантациите и в съседната ни Сърбия. С рекорда си от 50 присаждания на органи в рамките на половин година Македония стъпва на едно от челните места в света процентно на 1 млн. жители. Повечето от донорските ситуации са от починали, но има и живи дарители, предимно най-близки роднини.
Разликата между двете държави е и в българския феномен „клинични пътеки“, който крепи здравната ни реформа. В Македония гражданите се лекуват с медицински напътствия, изработени от Македонското лекарско дружество и одобрени от здравното министерство. Напътствието дава автономност на лекаря.
Той може сам да прецени от какво се нуждае пациентът и да вземе решение за лечението му. „За лечението на социално слабите и здравно неосигурените плаща държавата. В същото време лекарствата при нас са едни от най-евтините в Европа, използваме предимно генерични продукти“, разяснява проф. Тофоски.

Хърватската здравна система

През последните години Хърватия отбеляза значителен напредък в донорството и трансплантациите, днес е лидер в региона, тя е и една от водещите страни в света по трансплантацията на органи на глава от населението. „Хърватският модел“, за който усилено се заговори, е решен чрез адаптирана система към стандартите на ЕС за качество и безопасност. Хърватия е член на Eurotransplant, а листата й на чакащи е две години. Българската система се доближава до тази в Хърватия, но страната ни може да почерпи опит от добрите й практики в насърчаването на донорството.

Турската здравна система


Имаме какво да научим и от южната ни съседка Турция. Специалистите там работят по програмата за трансплантации от десет години. Днес Турция има 60 центъра за бъбречни трансплантации и 30 за чернодробни. Миналата година в тях са извършени 3100 трансплантации, а тази се очаква броят им да скочи на 3300. Турция е лидер по процент на донорство от живи дарители - 80% от всички животоспасяващи операции. Платен донор може да стане само турски гражданин. Законът разрешава даряването на орган от роднина до четвърта степен. Няма възрастова граница за този, който е решил да спаси свой близък. Нито пък има изисквания да е безупречно здрав. Бъбрекът може да е инфектиран, донорът да е дори болен от рак.

 

Присъствието на българските лекари на IV международен медицински конгрес на Югоизточиня медицински форум и тази година беше традиционно високо

 


В страната е изградена система за споделяне на органи, разделена е на девет области, а системата се контролира на правителствено ниво. „Резултатите от трансплантация на бъбреците са много по-добри от резултатите от диализа. Изследване, направено през 2009 г. сред 10 хиляди пациенти в Турция, показва, че разходите ни през следващите години ще възлизат на 10–12 милиарда долара. Нашата цел е да правим по 5000 трансплантации годишно”, обясни проф. Алихан Гюркан, директор на Международен медицински център по трансплантация в Турция.
Намаляването на броя на донорите през последните години у нас е тенденция, а нуждаещите стават все повече. Ситуацията е критична. През 2012 г. донорите са само два – трупни, през 2011-а – четири. През 2010 г. са 21 – резултат от целенасочена кампания за даряване на органи. „Броят на пациентите в листите на чакащите се увеличава. В момента са над 1000 души, смъртността е около 8.5%. Повечето от тях чакат за бъбречни трансплантации. Недопустимо е диализата да продължи 10 или повече години. Имаме пациентка, която е на диализа от 5 години. През 2011 и 2012 г. стигнахме дъното по отношение на донорите. Тогава си дадохме сметка, че има някакъв проблем и трябва да го решим”, каза Мариана Дойчинова-Симеонова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по трансплантации.

Здравната система на Босна и Херцеговина

Може би по-зле от нас в региона са само Босна и Херцеговина, които трупат опит в трансплантациите едва от 1997 г. За сравнение първата успешна трансплантация на бъбрек у нас е направена през 1968 г. в „Пирогов”, втората - в Александровска болница през 1969 г. В Босна и Херцеговина обаче нямат на държавно ниво министерство, но пък си имат 15 здравни министерства. „Преди войната в Сараево бяха присадени над 200 органа. Цената на всяка трансплантация при нас е 20 хил. евро. Проблемът е в това, че пациентът трябва сам да плати сумата преди операцията, след това застрахователите могат да покрият част от разходите му. Покрай административните и законовите пречки губим донори въпреки добре подготвените ни лекари. Държавата е мултикултурна, често семейството отказва донорство по религиозни причини“, разяснява проф. Халима Ресик от Сараево.

Корупция и злоупотреби

Секторът здравеопазване е най-корумпираният в държавите от региона. Пари в плик не отказват дори светила в медицината с неопровержима репутация. Подкупност и злоупотреби в здравното обслужване има дори в Хърватия, въпреки че здравната й система е една от най-успешните в региона. Държавата вече има централизирана информационна система с електронните здравни карти на всички пациенти, така пести бюрокрация, бумащина, време, а също и милиони държавни евро. Чувството за справедливост като равни възможности, достъпност и качествено здравеопазване на българския пациент е силно накърнено. Населението от отдалечените райони е лишено от достъп до болнично лечение, а прокламираният солидарен модел е компрометиран. „Чрез неолибералния здравен политически модел държавата се оттегля от отговорностите си за здравето и прехвърля задълженията си и финансовите рискове върху гражданите и лечебните заведения”, подчерта д-р Тодор Черкезов, изпълнителен директор на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски"-Кърджали. Общите разходи за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт в последните години у нас намаляват въпреки усилията на правителството да поддържа минимален темп на нарастване на средствата като номинална стойност. Увеличават се разходите на домакинствата за здраве. През 2011 г. едно домакинство е заделяло за здраве средно 487 лв. 70% от тях - за лекарства. В същото време детската смъртност у нас е два пъти по-висока от средната за ЕС, имаме и един от най-високите проценти стандартизиран коефициент на смъртност - 970, 26 на 100 хил. души население при 608, 25 на 100 хил. души за страните на ЕС. На първите пет места сме по стандартизиран коефициент на смъртност от злокачествени заболявания, болести на кръвообращението, на сърцето, мозъчносъдови болести. Средната продължителност на живота и живот при добро здраве на българина са с 8 години по-малко при мъжете и с 12 г. при жените в сравнение с показателите в ЕС. Всичко това сочи, че въпреки нарастващия финансов ресурс системата за медицинска помощ у нас е неефективна. Една от основните причини за това е сбърканият начин на финансиране на болниците и клиничните пътеки, подчерта д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването. По данни на НЗОК само за една година хоспитализациите у нас са скочили от 1696 млн. за 2011 г. на 1814 млн. за 2012 г., разходите пък са се увеличили с 19%. Това обаче не означава реално увеличаване на заболеваемостта. Клиничните пътеки са около 300, въведени са през 2006 г., но вместо да намаляват бюрократичните пречки край тях растат. Лечението не взима предвид тежестта на заболяването, съпътстващите болести, реалните разходи на лечебните заведения. Не се предлага цялостно лечение на пациентите. Това налага да се лекуват на части и да бъдат хоспитализирани по няколко пъти. За някои диагнози дори липсват клинични пътеки и лекарите са принудени да търсят заобиколни пътища за лечение. Решението е замяната им с диагностично свързаните групи, подчерта д-р Константинов, но тяхното въвеждане е скъпо.
Ще изчезнат ли кешовите плащания?
Да, когато в конституцията се запише, че всеки български гражданин има право на солидарно предплатена медицинска помощ и грижи, създадени със закон, смята доц. Атанас Щерев, бивш зам.-председател на Комисията по здравеопазване към НС. Той отчете и като своя грешка изтеглянето на Закона за лекарската камара през 2005 г. и отбеляза, че ясна обосновка и очертани границите на отговорности както на специалистите, така и на пациентите можем да очакваме едва след като този закон бъде приет както и Законът за правата на пациентите. Не бива да чакаме обаче Министерският съвет да инициира реформите, с това трябва да се нагърбят институциите, които представляват медицинските съсловия.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co