Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Великата морална депресия

Ние вече не сме си нужни един на друг като хора, а като бройки

 

Веселина Седларска

 

Голямата икономическа депресия: парите струват по-малко от хартийките, върху които са напечатани; няма работни места, почти няма производство и брутен вътрешен продукт, никакъв смисъл от фондова борса и съвсем никаква представа кога ще й дойде краят на тази безизходица. Това е описанието на най-голямата икономическа криза в света досега - в края на 20-те и 30-те години на миналия век.

Няма подобна дефиниция за моралните кризи. Тях е трудно да премериш и да претеглиш, да изчислиш в проценти и да им нарисуваш диаграмата. Как да изобразиш в числа живот, в който думите не струват нищо, защото нямат покритие от доверие; няма ценности, няма разлика между добро и зло, никакъв смисъл от започването на каквото и да било, защото то е предварително обречено на отхвърляне, и абсолютно никаква представа кога ще му дойде краят на това самоунищожително безсмислие. Това е точно обстановката, в която живеем. Страната ни е в състояние на много тежка морална криза.
Голямата морална депресия в България изглежда така:

Никой на никого
за нищо не вярва

И де да ставаше дума само за политици и политика. Доверието изчезна от всички рафтове. Нито се търси, нито се предлага. Просто го няма. Спри и се прегледай каза ни здравното министерство по финансиран с 19,5 млн. лева от еврофондовете проект. Безплатен преглед за 400 000 българи за ранна диагностика на онкологични заболявания - какво съмнително виждате в това? Първо мнение: Как пък няма да отида да ми лепнат някаква измислена болест, за да усвояват пътеки. Второ мнение: Четох из форумите какви пари вземат чиновниците за този проект, той е направен за тях, не за нас. Трето мнение: И какво като ми диагностицират рано рак? Да не би здравната каса да гарантира лекарствата на онкоболните, че да има смисъл ранното откриване? Каквото - такова!
И ето резултата в средата на август след разпращането на писма, в които крайната дата за преглед е 31 август: От 30 000 поканени на преглед за рак на гърдата са се явили едва 1174 души, или под 4%. Още по-малко са явилите се на преглед за профилактика за карцином на маточната шийка. От 200 000 поканени са се отзовали едва 3909 души - под 2%. А при прегледите за тумор на дебелото и правото черво от 70 000 извикани са се отзовалите едва 1004 души. Кампанията ще продължи до края на годината, но за никого не е тайна, че е пред пълен провал, вероятно ще загубим европейските пари. Четвърто мнение: Ами пада им се!

Опитайте се в същото време да се вредите за сеанс при филипинския хилър Алекс Орбито, изваждащия рака от тялото с голи ръце. Той може и да е съден като измамник, изгонен и персона нон грата в много страни, но през тази година е идвал в България три пъти. Защото пациенти се записват, плащат високи такси и настояват представителят на Божествената лечебна енергия, струяща от ръцете му, да идва по-често. Ако такова е доверието, когато става дума за здраве и живот, какво да придиряме за по-малко важните неща.

У нас въпросите не получават отговори. Въпросите се омотават, размотават, смотават, намотават. У нас е колкото трудно да се зададе въпрос,

дваж по-трудно е да
се получи отговор

Хем уж не разбират въпроса, хем знаят отговора. (Ко? Не!) Ти ги питаш едно, те отговарят друго. (Вярно ли е, че дъщеря ви е проститутка? Кога???) Нещо обичайно е въпросите да се контролират (ти питаш каквото и да било, той ти отговаря Защо?). Въпросът на въпросите кой предложи Пеевски? е безсмислен, защото има два напълно противоположни и еднакво възможни отговора: А) Никой. Б) Всички. Ние живеем в Туин пийкс, където всички питат и никога няма да получат отговор на въпроса кой уби Лора Палмър. Живот-филм, населен от джуджета и великани, в който совите не са това, което са.

Скандалите са винаги между двама лоши, но така и не се разбира кой е по-лошият, защото не завършват. Скандалите у нас са форма на живот. В тях не се търси истината. Те са само драматургия, в която едни хора ръмжат срещу други хора, за да си мерят силите - просто тренировка за поддържане на тонуса. И тъй като всяка ценност е загубила стойността си, както е изгубена и надеждата за възстановяването й, разделителната линия на всеки спор е нашият човек срещу вашия.

Този, имащ много малко общо с интелекта, подход бе прегърнат без капчица резерва включително и от тазгодишния интелигентен протест. Всеки, който се осмели да продума доброжелателна забележка срещу натруфената сценография на гражданския гняв, беше заклеймен и

разприятелен. Ние вече не си трябваме един на друг като хора, сплотени - всеки със своята ценност като личност - около обща идея. Ние вече сме бройки, гъвкаво сформиращи армийки около личност, и всеки, заподозрян, че не е в нашия строй, се отстрелва с боеприпас, на който пише #ignore. Нито едната армия през това лято прости на другата за грешките в протеста, нито втората на първата за това, че й посочи грешките. Как да се постигне съгласие по грешка, ако я няма безпристрастната граница между добро и зло, между хубаво и грозно, между лицемерно и искрено? Тазгодишните летни протести изпепелиха във високата температура на моралната ни треска повече приятелства, отколкото през всяка от последните 24 български години. Ние сме морални алкохолици, които се опиват от грешките на другия. Абстиненцията е непоносима, вече нямаме никакъв друг вариант да поддържаме легендите за собствената си безценност, освен като доказваме чуждата безценица.

И вместо да си блъскаме главите о стената на тази задънена улица, по-добре да излезем и да се върнем до мястото, където сбъркахме пътя.

Къде е това място

Ако се съди по патоса, с който беше защитавана абсолютно незащитимата теза за българското качество срещу българското количество, то трябва да се върнем в самото начало там, където трябваше да си изясняваме какво е демокрацията. Не е голяма трагедия, ако един професор каже, че това е протестът на българското качество срещу българското количество. Когато образован човек произнесе подобна глупост, то обикновено е по причини, заслужаващи снизхождение. Още повече че дори в общество като българското винаги се намират събудени хора, които са наясно, че качеството и количеството при демокрацията не са във взаимоотношенията, описани от Маркс. Такива хора винаги ще проявят рефлекса да се противопоставят на високомерната изцепка, за да поддържат демократичната имунна система на обществото. Трагедия е, когато други образовани хора поддържат глупостта, защото е изречена от наш човек. Трагедия е, когато започва събирането на вода от всички световни кладенчета, за да се представи една вече изпусната глупост като непостижима за простонародните умове умност. Трагедия е прахосването на енергия в голямото наддумване, като че ли истината се постига с плетене на думи.

Има един прекрасен термин, за който не мога да дам пример от последните български десетилетия. Нарича се социална каскада. Нещо, което се случва и задвижва други неща, за които дълго време се е търсило решение, но не е било намирано. Нещо, което събаря стената на улица без изход. Сещам се за пример от южния индийски щат Керала, където някак от само себе си се решава проблемът с раждаемостта във време, в което в Индия безрезултатно се прилагат всякакви мерки за ограничаване, включително и нарушаващи човешките права. Оказва се, че в щата Керала социалната каскада е задвижена от невиждана по своята масовост кампания за ограмотяване на всеки жител на щата. Колко е била успешна кампанията, личи от това, че ООН обявява щата за регион с най-високия процент на грамотност. Решен е проблем, който започва по естествен път да решава следващи проблеми.

Ако има социална каскада, защо да няма морална? Какво може да я задвижи: признаването на грешки, нечие забележително смирение, някакъв пример на необичайно поставяне на общия интерес пред собственото его, непрактична искреност, благороден отказ от привилегии? Нещо, което да светне и да разцепи тъмата на взаимното ни и колективно опустошаване? Каквото и да е то, имаме спешна нужда от него и дано, ако се случи, да го разпознаем.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2012 Nextel Co