Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

На ръба на цифровизацията

Кампанията преди превключването на новия тв сигнал мина под знака на чиновническото отношение. Сега проблем имат тъкмо хората, на които тeхнологията трябваше да помогне
 

Светослав Спасов


Високопланинското село Горна Мелна се намира на няколко километра от границата със Сърбия. До него се стига по почти хималайски път, който се отклонява малко след Трън и се клатушка нагоре из планината Кървав камък в продължение на 25 километра. Преди години до селото се е стигало единствено с открит лист, сега движението е свободно. Не и за новите технологии и за модерните комуникации. Нито един от трите мобилни оператора няма покритие в селото. Човек трябва да се качи на хълм на около 500 метра от последната къща, за да хване сигнал. С наличните из Горна Мелна радиоапарати трудно се лови дори програма „Хоризонт“ на БНР. Интернет няма.
Постоянните обитатели на селото живеят в три-четири къщи на по два-три етажа, в които съжителстват по няколко семейства – родителите и младите поколения. В тези обширни постройки цифровизацията е дошла отдавна и неусетно, защото обитателите им от години ползват услугите на платените дигитални сателитни оператори „Булсатком“ и „Виваком“. Така е, защото преди появата им в Горна Мелна било проблем хващането дори на бившите Канал 1 и Ефир 2 на БНТ.
В една от къщите хората са не само клиенти на платената цифровизация, а дори и изкарват пари от нея. Младите мъже са се специализирали в поставянето на сателитни чинии. Братята обикалят Мелна и съседните села, за да помагат на възрастните в прекарването на сигнал. Двамата не са определили фиксирана такса за услугата си, а са оставили всеки да им се отблагодарява според възможностите си. Освен с животните с двора и с настройки на антени помагат и когато някой в региона започне градеж на къща. През зимата всички мъже в региона стават и авджии, грабват пушките и обикалят планината в търсене на диви свине. Същото правят и много пришълци, които заради лова са си купили къщи в село Горна Мелна.
Освен неколцината постоянни жители и ловците през лятото в селото се заселват още 20-30 души. Това са хора между 70 и 80 години, които през зимата живеят в София или в Перник. Повечето от тях са родени и отраснали в Горна Мелна и затова сега предпочитат да прекарват колкото се може повече от старините си при спомените си и на чист въздух. Пенсионерите обикновено идват тук в края на април и остават до средата на октомври. Сега те също усещат недомислията на цифровизацията. Някои от тях доскоро са разчитали аналоговите им антени на покрива да хванат bTV, Нова телевизия или БНТ. Сега антените вече стърчат като големи алуминиеви плашила върху керемидите. Които не плашат никого.
86-годишният дядо Дацо и жена му Катерина са едни от летните преселници в Горна Мелна. На 1 октомври те лично усетиха, че са останали откъм тъмната страна на цифровизацията. Старият електротехник разказва, че на 30 септември вечерта изключил телевизора след късните новини на bTV и на следващия ден картината вече я нямало. Дядото не е сломен, защото след по-малко от 20 дни синовете му ще дойдат да приберат него и бабата в апартамента им в столичния квартал „Хиподрума“. „Ако е живот и здраве, догодина унукът ще дойде и ще ме включи – спокоен е дядото. - Той обича да идва, защото му се услажда ябълковата ми ракия. Сега си седи вкъщи в „Овча купел“. Преди работеше по строителството в Гърция и Испания, но вече обекти няма. Та догодина април месец ще му кажа да купи една чиния, та да мога да си гледам пак телевизора. Обичам и Ани Салич, и Ани и Викторчо Николаев, но най обичам да гледам вечер Славито.“
В съседното село Долна Мелна положението е подобно. В него постоянно живеещите баби и дядовци са 14 и всичките са на възраст над 70 години. Изключението са пощальонът Кольо и строителят Васил. Кольо е около 50-те и живее с 80-годишната си майка. Още през лятото той купил от Перник сет-топ-бокс за 60 лева и навреме го свързал с телевизора, както било показано в рекламата. Едва преди няколко дни обаче разбрал, че инвестицията му е безсмислена, защото в Долна Мелна ефирен цифров сигнал така и няма да дойде. „Омръзна ми от тия чиновници, дето направо се чудят как да ни уморят – ядосва се сега Кольо. - Цяла година ни залъгваха да купим тия пусти кутийки, а никой не се сети да ни предупреди, че сигнал при нас няма да има. Какво да я правя сега? Майка ми седи вкъщи пред телевизора и го гледа, въпреки че не работи. Свикнала е да седи на това място и пак седи. Едно време в селото имаше кръчма, затвориха я. После спряха и рейса и вече той минава през селото само два пъти в седмицата. Сега няма и телевизия. Е, кажи ми, какво да правя аз повече в тая държава? Ако не беше майка, отдавна да съм емигрирал в Сърбия. Там е 100 пъти по-добре от тука. Тук съм пощаджия, там щях да стана овчар и пак щеше да ми е по-хубаво.“
Частичен проблем с цифровизацията има и Васил, който е единственият под 30 години в района. Неговият проблем с цифровизацията е, че няма телевизор. А няма телевизор, защото не живее на едно място. Мести се из 3-4 села според това, в кое от тях има работа. През лятото прави и масажи на ловджиите срещу заплащане. Разказва, че е учил занаята от лекари и че има много ловка ръка. Мечтае някой да му даде 380 лева, за да изкара курс, да вземе тапия и да открие собствен салон. Не знае обаче къде ще е той – тук, в Долна Мелна, в Трън или в София. Разполага с четири телефона – 3 мобилни и 1 стационарен. Въпреки това се оплаква, че не може да говори по нито един от тях, защото постоянно изчезвала връзката. „Айде, като напишете, дано някой се сети да дойде и да ни помогне със сигнала“ - кръсти се Васил.
На изпроводяк дава на едно листче номерата и на четирите си телефона със заръка да му се търси жена, понеже нито в Долна Мелна, нито в Горна Мелна, нито в някое друго от околните села няма подходяща за него. „Едно време с рейса от Трън тук идваха повече млади момичета, но сега вече няма рейс и вече не идват никакви жени, камо ли млади - оплаква се той. - Може пак да пуснат рейса, ако напишете за мен и че си търся жена?!“

 

Лошата страна на хубавата картина

На 1 октомври в 11.52 часа на обяд на тържествена церемония в София аналоговият сигнал бе изключен и оттук нататък в страната ще се разпространява само цифров. Жителите на селата Голяма и Малка Мелна остават сред 4-те процента от населението на България (или сред 15-те процента от територията й), до които той не достига. Цифрите са заложени като изискване на държавата към мултиплекс оператора НУРТС. Преди дни изпълнителният му директор Свилен Попов декларира, че преносната мрежа се е справила с изискването и е покрила 85 на сто от територията и 96.2 на сто от населението с инвестиция от около 100 000 000 лева. Попов допълни, че за покриването и на останалите 15 на сто от територията ще са необходими нови 100 милиона, тъй като те са основно в труднодостъпни планински райони.
Така след тоталното въвеждане на цифровизацията около 100 000 българи все още нямат възможност да приемат съвременния звук и картина. Реален проблем всъщност имат около 20 на сто от тях, сред които пощальонът Кольо, строителят Васил и дядо Дацо (само през лятото), които наистина разчитат на сигнала от НУРТС. Останалите българи и техните съселяни отдавна са клиенти на родните кабелни доставчици и на сателитните оператори.
След изключването на аналоговия сигнал на 1 октомври заместник-министърът на транспорта Георги Тодоров каза, че е наясно с драмата на хиляди българи и че държавата тепърва ще направи анализ на районите, за да установи къде точно няма сигнал и колко точно са засегнатите там. „Изследването не може да стане за два дни – каза Тодоров. - То ще се проведе и след това ще се вземе решение. Подобен проблем е имало в цяла Европа, така че няма как той да подмине само нас.“ Заместник-министърът каза още, че мерки за преодоляването на ситуацията ще се предприемат след изясняване на обстановката и че е много вероятно държавата да подпомогне социално слабите и възрастните с базов пакет телевизии, доставен им чрез абонамент за сателитен DTH оператор.
Кампанията по разясняване на смисъла от цифровизацията и стъпките в нея е може би най-типичният пример през последните години за чиновническо отношение към процес, който засяга всички, но се отнася основно до технически най-неграмотните и финансово най-беззащитните слоеве от населението – старите хора и жителите на обезлюдените погранични села и махали. Затова сега точно те имат най-сериозен проблем с нея. Държавата похарчи над 17 милиона лева да разяснява как да свържем телевизорите си към новата ера. Тя обаче го направи така, че точно тези слоеве си останаха напълно неориентирани. Министерството на транспорта създаде сайт, популяризира го във Facebook и проведе масивна кампания в големите телевизии и в печатните медии. Благодарение на нея най-бързо светнаха какво ще се случи след 1 октомври точно хората, за които на тази дата нищо не се промени, защото те отдавна плащат за кабелна или сателитна телевизия и нямат проблем с този разход.
В същото време никой в администрацията като че ли не си даде сметка, че ежедневният heavy rotation на клипа „Как да го свържа бе, момче?!“ не достига и не се разбира от пощальона Кольо, от дядо Дацо и от такива като тях. Затова този клип от един момент нататък служеше повече за шеги, закачки и веселие в „Господари на ефира“ и в „Голата истина“, отколкото за помощ на онази част от населението, която наистина се нуждаеше от помощ. Защо обаче едва преди няколко дни депутатът от БСП Мартин Захариев призна, че вместо целият бюджет да отиде за разяснителна кампания, е трябвало да се отделят средства сега правителството бързо да наеме мобилни групи, които да тръгнат по селата и да видят на място кой е останал без телевизия и как може да му се помогне?
Вторият явен проблем за цифровизацията към момента е, че тя очевидно се бойкотира от телевизиите, които трябваше да са нейни флагмани. Засега зрителите могат да уловят с ефирна антена 11 програми - БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, bTV, Ринг +, bTV Lady, Нова телевизия, Диема Family, TV7, News 7 и Bulgaria on Air. Веднага прави впечатление, че т.нар. must carry (задължителни за пренос) ефирни частни телевизии – bTV и Нова ТВ, са лишили аудиторията от най-атрактивните си нишови кабелни канали – bTV action, Нова спорт и „Диема”. Те отново остават достъпни единствено в пакетите на кабеларките и сателитните доставчици. Така bTV и НТВ продължават да не пускат за свободен прием спорта, от които потребителите най-много се вълнуват и заради който плащат таксите си на платените доставчици – Шампионската лига по футбол и английското футболно първенство Premiership. Благодарение на тези две спортни прояви собствениците на bTV и на Нова телевизия получават нелоши приходи за bTV action, Нова спорт и „Диема” от платформи като „Булсатком“, „Близу“ и т.н. И трите телевизии останаха за качване на цифровите мултиплекси в бъдеще, при втория етап от цифровизацията. Това със сигурност ще направи първия по-малко атрактивен за потребителите. Дори за тези, за които 15-20 лева абонамент за провайдер са си разход. Освен социално слабите и старите хора, това беше другата прослойка в държавата, заради която цифровизацията на тв ефира се прави.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co