Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Парламент или парламEND

42-рото Народно събрание може да продължи да функционира в режим на постоянно процедурно надлъгване, но не и да работи пълноценно

 

Ясен Люцканов


В книгата си “Политическото животно” журналистът от Би Би Си Джеръми Паксман описва един любопитен ход на бившия вече британски независим депутат Мартин Бел. “След като произнесе речта си, Бел отиде да седне на разположената напряко скамейка, точно срещу председателското място. Съвсем разбираемо е независим депутат да седне там. Но, технически погледнато, тази скамейка не е част от Камарата на общините.” Консерваторът Джулиън Брейзър иска да опонира, но това му е забранено от председателстващия заседанието: “Уважаваният представител на Татън не е в Камарата, затова уважаваният оратор няма право да говори за него.” “Това е една от ситуациите, които озадачават публиката. Как така някой хем ще е в Камарата, хем няма да е там”, разказва Паксман.
От богатия си опит политическият наблюдател обобщава, че министърът за Северна Ирландия например обичайно говори “пред празна зала, в която тук-там седят няколко души и повечето разговарят помежду си”. “Нищо чудно, че в пейките има високоговорители – шумът в залата е достоен за най-невъзпитаните ученици в начално училище, които можете да си представите.” Съвсем друга е картината, когато дойде премиерът - “изведнъж се оказва, че в залата няма нито едно свободно място”. Той се посреща със списък от многобройни идентични въпроси, в които “депутатът се осведомява какво е правил днес и как ще продължи денят му по-нататък”. Причината: “Също като хората, които хем са в Камарата, хем не са в нея, и питащият не проявява ни най-малък интерес към днешната програма на премиера. Това е хватка, която му позволява да пробута някой допълнителен въпрос, с който може да цели две неща – или да изкара премиера глупак, или да му ближе подметките.” Напълването на залата преди важно гласуване пък Джеръми Паксман описва като внезапно прииждане на депутати от всички посоки, сякаш и от ламперията...

Погледът към практиките в демокрация с вековни традиции е полезен днес, когато процедурното надлъгване в българския парламент се възприема като нещо извънредно. Използването на парламентарни хватки от всякакво естество е нормално. Разликата е в това, че в Уестминстърския дворец е немислимо грубо нарушаване на писаните и неписаните норми...
42-рото Народно събрание работи от пет месеца, като проблемите с липсата на кворум и с пропиляването на пленарно време постепенно се задълбочават.
Още на третия си работен ден (23 май) парламентът предпразнично приключи заседанието близо час по-рано поради изчерпване на дневния ред. А за пръв път кворум в 9 часа сутринта нямаше още на 6 юни. Половин час по-късно необходимите 121 депутати в залата все пак бяха събрани.
Първото провалено заседание беше месец след началото - на 26 юни. Оттогава в почти

всеки пленарен ден кворумът е на ръба

Първият груб процедурен сблъсък между БСП и ГЕРБ беше на 26 юли. Тогава бившите управляващи за първи път поискаха поименна проверка и напуснаха залата. Председателстващият Христо Бисеров излезе от ситуацията, като пъргаво отчете присъствие на депутати от ГЕРБ, които все още не бяха смогнали да излязат. Следващата поименна проверка беше на 5 септември и установи, че няма кворум, което прекрати заседанието час предсрочно.
Оттам нататък историята е известна. В отсъствието на “Атака” на 25 септември беше провален дебатът по първия вот на недоверие на кабинета “Орешарски”. На 26-и председателят на НС Михаил Миков приложи процедурната контрахватка и откри заседанието. Но и този пленарен ден приключи с поименна проверка, констатирала липса на кворум. Провали се и работният ден на 27 септември. Както и на 4 октомври, въпреки че “Атака” вече беше на линия.
Равносметката – от 50 заседания до момента приблизително на всяко шесто е имало проблем с кворума, в последните два месеца – на всяко трето. Отделно са постоянните процедурни разправии, които досега са отнели десетки часове, равняващи се на цели работни дни. Плюс другите хватки за губене на време и затрудняване на работата, които използва ГЕРБ.
Групата има право да поиска поименно преброяване веднъж на всяко заседание и вече не пропуска да го направи. Хората на Бойко Борисов започнаха също изкуствено да вдигат кворума сутрин, което задължава управляващите да поддържат по-голям брой депутати в залата през целия ден (любима тактика на БСП от предишния парламент). От ГЕРБ показаха, че ще следват плътно и стратегията “вотове до дупка”. Групата внесе втори вот на недоверие, очевидно отново с текущ повод – спрени според тяхната информация

 

големи инфраструктурни европроекти. И да няма друг ефект, такъв ход е в състояние да изгуби ден-два на парламента, отклонявайки го от същинската му работа.

Ако вотовете завалят всяка седмица

биха могли да отнемат половината време от всички редовни пленарни заседания.
Последните решения на Конституционния съд изобщо не облекчиха ситуацията, в която са БСП и ДПС. Неосъщественият председател на ДАНС Делян Пеевски продължи да не се явява на работа в парламента, а проваленият зам.-министър на МВР Иван Иванов, оказа се, е крепял кворума и преди КС да се произнесе.
Мерките на управляващите за затягане на дисциплината няма как да постигнат постоянен ефект. Колкото и да са строги депутатите, назначени за отговорници по кворума, не всеки би скочил от болничното легло, за да дотича в парламента като Димчо Михалевски от БСП. Няма и как НС постоянно да се излага, съкращавайки до минимум състава на делегации за участие в международни структури - като пътуването на група начело с Петър Кънев от БСП до Азербайджан за форум на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Нормално е от 120 народни представители във всеки един момент по някаква причина да отсъстват двайсетина. А групата на “Атака” се състои от 23-ма. Затова “златен” е не само показалецът, с който гласува Волен Сидеров, “златни” са пръстите и на всичките му депутати...
Хардлайнерите около Сергей Станишев и Лютви Местан категорично отричат съществуването на парламентарна криза и се заричат, че кворум вече ще има всеки ден. Някои хора в мнозинството обаче са реалисти. „Ако не може да се осигури ритмичната работа на Народното събрание, няма да има основание за продължаването на неговия живот”, призна Янаки Стоилов. Георги Кадиев се съгласи, че ситуацията е

агония, която обаче може да се проточи

Прогнозата му изглежда напълно точна. 42-рият парламент може да продължи да функционира в режим на постоянно процедурно надлъгване, но не и да работи пълноценно. Доказателствата вече са налице. Приоритетните за управляващите промени в Закона за обществените поръчки трябваше три седмици поред безрезултатно да влизат в програмата, докато бъдат приети на четвъртата. Става въпрос за първо четене! С помощта на ГЕРБ се влязе до обсъждане стигна предложение като идеята на “Атака” във връзка със ситуацията в Сирия България да обяви неутралитет (каквото и да значи това). А според кулоарната мълва управляващите са решили поне засега да не включват в дневния ред законопроекти, които особено много дразнят опозицията. Факт е, че например отмяна на забраната за пушене на закрито, въведена от ГЕРБ, се оказа извън текущия график на парламента. А на челна позиция в програмата се появи “актуален” проект като новия закон за защита на растенията...
Не бива да се забравя още нещо. Конституционният съд отхвърли иска на ГЕРБ, в който се оспорваха в цялост изборните резултати от 12 май. Но още не се е произнесъл по исканията на РЗС и НФСБ, които атакуват с много сериозни аргументи само вота в секциите в Турция. На 26 септември КС реши да обедини двете дела. Ако се следва практиката от 2009 г., може се очаква отнемане на мандати от управляващите в полза на опозицията. С което сакралният баланс 120 на 120 в парламента ще бъде нарушен и правителството вече няма да е неуязвимо...

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co