Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Новини от най-стария занаят

Трафикът на хора остава все така потаен и все по-жесток бизнес

 

Веселина Седларска

 

Не знам как е изглеждала новината в австрийските медии, но тези дни в българските тя звучи така: „30-годишна жена от България, която била експлоатирана в продължение на години в Австрия като проститутка, получи безпрецедентно голямо обезщетение от 54 000 евро, съобщи австрийският официоз “Дер Щандарт”. То бе отсъдено за “болка и страдание”, докато изпълнявала служебните си задължения... Според адвоката на българката Евелин Пробст решението на съда е "важна стъпка в посока на осигуряването правата на жертвите”. Защото за да си възвърне достойнството една жена, принудена да продава тялото си, обезщетението било от голямо значение. Често жертвите получавали сериозни психологически травми, страдали от тревожност и депресия.” Долавяте ли иронията?
За проститутките говорим или с иронично пренебрежение, или мълчим. Ето обикновено в какви случаи мълчим – историята е разказана от следовател и изобщо не е изключение, както на пръв поглед изглежда: „Момичето беше изключително красиво, което не е типично за проститутка. За този занаят дори се предпочитат по-семпли момичета. Красотата респектира и задължава, а един мъж, който отива при проститутка, не иска да се чувства задължен и респектиран. Тя се беше влюбила в сутеньора, което пък е доста типично. Обикновено се влюбват. В този случай той дори се беше оженил за нея. Майката и бащата на момичето са известни хора, с авторитет. Дори не бяха заподозрели. Правят сватба и младото семейство отива да живее в Холандия. Осем години те са били съпруг и съпруга и едновременно с това проститутка и сутеньор. След осем години тя намери сили да ни потърси и да поиска защита. Обикновено проститутките имат норма за клиенти, 15 на ден е обичайната. При това момиче нормата е била в пари, 1000 евро дневно. Ако не е можела да ги изкара, той я биел. На два пъти я продавал на други сутеньори с уговорката да избяга обратно при него. Тя каза, че най-тежко е преживявала заплахата, че той ще направи същото и с по-малката й сестра, която живеела в България.”
Долавяте ли трагедията?
Момичето от историята можеше да е вашата съседка, можеше да е от всеки български град. От Сливен е. Градът е най-крупният български доставчик на европейските пазари на плът. Ако се случва нещо ново в този бизнес, то тръгва оттук. Само че вече не е така лесно да разберем какво се случва – човекът, за когото нямаше тайни в схемите и каналите на сутеньорите, повече от две години не е в службата за борба с организираната престъпност. Той се казва Петко Чолаков, беше хвален и награждаван от европейски институции, след което внезапно беше прехвърлен на работа в сливенския женски затвор. Слуховете твърдят, че това „израстване” в кариерата на Чолаков е струвало на сутеньорите 200 000 лева. Като всеки слух и този не е сигурен, в смисъл, че

може парите да не са били точно толкова

Сигурното е, че откакто Чолаков не се занимава с проституцията, проституцията стана невидима. Толкова невидима, че все едно я няма. И толкова опасна тема, че никой не пожела да отговори с името си на въпроса: „Какво ново?”
Ново все пак има и то е по-лошо от старото.
Козметичка: „Това лято малко момичета се върнаха. През лятото главно на тях разчитам, те ми правят оборота. Но тази година слаба работа. Питах една какво става, тя вика: „Чичко Паричко обедня. Удари го кризата. Сядам му на коленете, а той вика, че работата може и да стане, но ако аз му платя.” И друго разказват момичетата. Скъпо им било да си карат ваканцията в България, за същите пари можело да отидат на някой остров. Щом и за пчеличките стана скъпо, какво да кажем ние, които разчитаме на тях?”
Учителка: „Бях шокирана в началото. Имах ученичка, която често отсъстваше. Един колега ме попита помниш ли Т., която все отсъстваше и ти я накара да доведе в училище един от родителите си. Помня, казвам, тя доведе баща си, говорихме. „Представила го е за баща си, но това е бил сутеньорът й”, каза колегата. Постепенно започнах да се интересувам и сега вече знам неща, които никога не съм подозирала. Момичетата сами търсят сутеньорите,

кандидатират се

И не става дума за момичета само от бедни или разрушени семейства. Последната тенденция обаче е да се справят и без сутеньори. Те знаят чужд език, знаят, че проституцията в Холандия е легална и че полицията там ще ги защити. Сутеньорите били много изнервени от това. И как не – робините обявяват независимост.”
Холандска журналистка: „Най-новото е, че сега на българските сутеньори се разчита да доставят момичета с умствена изостаналост.

 

Били недостатъчно, а се търсели за сексуални услуги от садисти и мазохисти. Тези момичета не могат да се противопоставят на нищо. Те са повече робини от всички други. Ако бях българка, бих се страхувала за децата си.”


Следовател: „Проблемът става все по-голям, но не по количествени причини. След шока от първите години сега има безразличие и дори толериране на избора да се проституира. Този избор ме ужасява като жена и майка, но професионално повече ме тревожи злоупотребата с момичетата. Бият ги, препродават си ги, изнасилват ги, правят ги зависими от наркотици. Не им разрешават да контактуват помежду си, както и да разговарят с клиентите, за да не получат информация, че могат да разчитат на защита от полицията – холандската, да речем. И докато за образованите момичета виждам изход в това, че ще започнат в един момент да се справят без сутеньори, сами или в комбинация по две, по три, то в

ромските квартали е безнадеждно

Абсолютно безнадеждно и необратимо. Там момичетата са все по-неграмотни, не са в състояние дори да се доберат сами до съответната страна, камо ли да се оправят без сутеньори. Тръгват срещу обещание за работа, без да питат каква е работата. Или пък са наясно, че ще бъдат проститутки, но вярват на лъжата, че ще делят наравно със сутеньора. После, когато стане ясно, че трябва да обслужва по 25 клиента на ден и че 90 процента от печалбата е за него, когато личната й карта и наркотикът е у него, тя е без никакъв шанс.
Необратимо е, защото в ромските квартали жените не вярват, че могат да се противопоставят на мъж. Все повече и все повече. Как няма да стане робиня, като е израснала с робска психика? Но има и нови неща, в сравнение с които досегашният трафик на хора изглежда песен. Освен продажбата на бебета имаме случаи, в които роми извеждат и предоставят децата си за сексуални услуги. Става дума за около десетгодишни момичета и момчета. Това е една от новостите. Не виждам при сегашното състояние на гетата как това може да спре.”
Лекар: „Най-новото от медицинска гледна точка е, че сутеньори помпат момичетата с кортизонови препарати, с урбазон, за да напълняват. Имало търсене на проститутки от Рубенсов тип. Объркват им обмяната на веществата и като се появи усложнение, ги водят при нас. Момичетата не разполагат с телата си, сутеньорът ги притежава.”
Млада жена: „От приятелка знам, че най-новото в трафика на хора е отвеждане в чужбина за принудителен брак с чужденец от страна, която не е член на Европейския съюз. В този случай се възползват не от тялото, а от гражданството. Познатата проституция стана нещо приемливо. В нашия квартал неотдавна имаше сватба между сутеньор и проститутка, която беше работила за него години. Пътят й от входа до колата беше посипан с розови листенца като за девица. Съкварталците се подсмихвахме и толкова. Бяха поканени много хора и всички се правеха, че присъстват на нормална сватба.”
Гор-чи-во! Много горчиво.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co