Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Американският модел катастрофира

Уолстрийт се надява на чудо, но се готви за финансово цунами. „Превърнахме се в световна столица на глупците,” кахърят се обикновените американци

 

Петър Томов,
Тампа, Флорида


Блокадата на държавния бюджет в САЩ продължава, а републиканци и демократи не спират да се инатят едни срещу други в Конгреса, превръщайки го в повод за вицове, за срам и за тревога. “Загрижена съм за имиджа на Америка по света. Конгресмени се наричаха едни други терористи, джихадисти и убийци. Изглежда, че американският модел вече не работи“, заяви Катлийн Макфарланд, бивш помощник на министър на отбраната на САЩ по времето на президента Роналд Рейгън, в разговор с Нийл Кавуто, водещ в телевизия „Фокс“. „Цялата страна чака Джон Бейнър (републиканският председател на Конгреса – бел.ред.) да си обуе мъжките панталони и да скастри консерваторите, които безотговорно тласнаха Америка в криза“, завършва уводната си статия блогът „Политикус“. Сенатори от Демократическата партия заключиха, че сегашната политическа конфронтация е най-острата от времето на гражданската война между Севера и Юга.
На фона на развихрящата се анархия обикновените американци са отвратени от безотговорността на законодателите. „Превърнахме се в световна столица на глупците“, с горчива ирония сподели пред мен възрастен джентълмен, с когото коментирахме сегашната абсурдна ситуация.
Финансистите както винаги запазват хладнокръвие. Нелишени от прагматичен цинизъм, те се готвят да търгуват дълга на САЩ при евентуално обявяване на неплатежоспособност, което на Уолстрийт все още смятат за малко вероятно. Директорът на операциите на Унайтед Бенк ъф Суицерланд (UBS) Арт Кешин заяви по Си Ен Би Си: „И двете страни не искат да постигнат пазарлък, защото фонтанът на партийните дарения не секва. Идната седмица, като им спрат парите, ще започнат да вършат работа за избирателите“, посочи ветеранът. А маститият бизнесмен и мултимилиардер Уорън Бъфет със смях каза: „Те ще стигнат до идиотизъм и там ще спрат. Отвлекли са майка си и не може да се очаква, че ще вземат да й сторят нещо лошо.“
В един от най-разгорещените моменти на сблъсъка председателят на контролирания от демократите Сенат Хари Рийд нарече шефа на доминирания от републиканците Конгрес Джон Бейнър „страхливец“, но побърза да се извини, че си е изтървал нервите. Бейнър се оправда, че не може да осигури достатъчно гласове за вдигане тавана на държавния дълг. Консерваторите, предвождани от сенаторите републиканци Тед Круз и Рон Пол, заявиха, че избирателите им настояват да се направи пазарлък – новата система за здравно осигуряване, наричана „Обамакеър“, да се отложи, срещу което временно да се финансира правителството до декември. А после да се преговаря за тавана на държавните заеми.
Но защо повишаването на лимита, до който Вашингтон ще може да тегли пари, се счита за мръсно деяние? Понятието „таван на дълга” е въведено през 1917 г. по време на Първата световна война. То определя колко точно ценни книжа може да бъдат емитирани от държавата. Таванът периодично е хвърчал нагоре, точно 14 пъти само от 2001-а до 2013-а при управлението на президентите Дордж Буш-младши и Барак Обама. През 80-те години, когато Роналд Рейгън бе в Белия дом, летвата подскочи 18 пъти. Републиканците се оправдават, че ограничаването на държавните заеми било насочено срещу дефицита в бюджета. Според професор Джанис Ебърли от Северозападния университет по мениджмънт „Келог“ таванът е слабо ефективен инструмент за борба с преразходите. На всичко отгоре в последно време дефицитът спада много по-бързо от предвиденото. „Вдигането на лимита не ускорява съкращаването на разходите, то единствено позволява да плащаме това, което вече е залегнало в законодателството“, посочва тя.
Защо 17 октомври е „свещена“ дата за тавана по дълга? На този ден трябва да бъдат преведени пари за покриване на лихвите по дълга, който възлиза на около 18 трлн. долара. Плащания по кредитите пък предстоят на 24 и 31 октомври т.г.
Ако Вашингтон спре парите, предприятията и индивидуалните търговци и контрактори, които имат вземане-даване с правителството, няма да получат и цент. Американски градове ще бъдат принудени да фалират. Щатският долар ще се обезцени и ще загуби ролята си на световна валута, а доверието на потребителите ще слезе под морското равнище, което ще доведе до нова рецесия, по-страшна от тази от 2008 г. Банките, застрахователните компании и пенсионните фондове ще бъдат принудени да подменят инвестициите си в държавни ценни книжа с рейтинг ААА в някакви други платежни инструменти. Това означава ликвидация на холдинги за десетки милиарди долари, което ще предизвика световна криза. Ако Америка обяви дефолт, неминуемо ще загуби кредитния си рейтинг от ААА, което означава секване на заемите с изгодни лихви за инвеститори и данъкоплатци. Това ще парализира търговията с недвижими имоти, продажбите на коли и стоки. Познат сценарий – точно това стана при предишната рецесия, от която много страни още не са се измъкнали.
Европа също ще се окаже в окото на нов, невероятен по

Протестиращи пред сградата на американския конгрес

 

размерите си финансов ураган, който може да прати на дъното не само големи длъжници като Италия, Гърция, Испания и Португалия, но да забави и локомотивите, теглещи икономиките на Стария континент – Германия и Франция. Но ако Европа легне от тежък стопански грип, в Азия ще настъпи епидемия от финансова бронхопневмония. Силно ще пострадат Китай, Япония и други азиатски страни, които държат американски държавни ценни книжа за 5 трлн. долара в резервите си от чуждестранна валута.

Правителствата в Азия дори не искат да си помислят за евентуална неплатежоспособност на САЩ. Те на практика не могат да сторят нищо, за да се спасят. Ако спешно се опитат да се отърват от заплашените акредитиви, могат да предизвикат начало на „финансово цунами“.
Дори обаче Америка да успее да избегне дефолта, азиатските кредитори на Вашингтон ще останат в губещи позиции, защото притежаваните от тях американски държавни ценни книжа ще се превърнат в нежелана стока заради повишения рисков характер.
Статистиката сочи, че бюджетният дефицит на САЩ възлиза на 642 милиарда долара. Републиканците твърдят, че новото здравно осигуряване „Обамакеър“ ще доведе до неговото повишаване, тъй като държавата ще затъне с милиарди, отпускани за субсидиране на здравните застраховки на бедните американци. Това твърдение е вярно само наполовина, защото след няколко години „Обамакеър“ ще натрупа големи капитали и данъчни постъпления, които може да бъдат реинвестирани, а и използвани отчасти за покриване на дефицита.
Според Джеф Кокс от телевизия Си Ен Би Си и републиканците, и демократите се правят на глухи и на слепи за един лесен начин за ликвидиране на бюджетния дефицит. Това е чрез докарване в САЩ на многомилиардните печалби, които големите компании от САЩ държат в банки отвъд океана. „Форчън“ е изчислил, че „Гугъл“, „Дженерал Илектрик“, „Майкрософт“, „Пфайзър“, Ексон Мобил“, „Сити груп“, „Проктър енд Гембъл“, „Джонсън енд Джонсън“, „Епъл“, „Хюлед Пакард“ и др. са скътали в чужди банки 743 милиарда долара, които не подлежат на данъчно облагане в САЩ. Само във Великобритания „Гугъл“ плаща данък от 55 милиона долара върху продажби за 5 млрд. долара. Лобисти казват, че избягването на данъци в САЩ позволява на големите компании да инвестират и да разкриват нови работни места. Противниците пък заявяват, че едрият бизнес използва фиктивни фирми, за да крие печалбите си. И двете партии в САЩ мълчат най-вече заради солидните предизборни дарения на споменатите мегабизнеси.
Докато републиканци и демократи водят разгорещени словесни битки в медиите, много американци вече дни наред безуспешно се опитват да се регистрират в борсата на новото здравно осигуряване „Обамакеър“. Оказва се, че компютърните програми изобщо не са в състояние да осъществяват сложната навигация. Данните сочат, че от всеки 10 души, които се опитват да се запишат, само 1 успява да пробие електронната бариера. Президентът Обама, който е най-големият адвокат на здравната реформа, заяви: „Не се отчайвайте, опитвайте отново.“
Критици на „Обамакеър“ посочват, че държавата пак не си е свършила работата. Администраторите на универсалното здравно осигуряване имаха на разположение 3 години и много пари, за да пуснат системата да работи. Според ястреби от Републиканската партия голяма част от тези средства са потънали в партийните предизборни каси на демократите, а други стотици милиони са били дадени на профсъюзите, за да бъдат купени гласовете им.
Генералната грешка на републиканците е, че използват икономиката като заложник в битката им срещу „Обамакеър“. Коментаторът от в. „Уолстриит джърнъл“ Дениъл Хенингър има много по-практична идея: „Оставете универсалното здравно осигуряване да умре само.“ Ветерани икономисти и експерти в здравеопазването смятат, че новата платформа няма да просъществува дълго, защото е напълно откъсната от реалността. Освен това и в САЩ, и на други места по света е доказано, че колкото повече неща се движат от частния сектор, толкова по-гладко върви държавата. А „Обамакеър“ е пример за обратното – скрита национализация на дял от икономиката, който произвежда 6 на сто от брутния вътрешен продукт.
Упоритата съпротива на републиканците по този всъщност вътрешен американски проблем обаче превръща в негов заложник и целия свят – чрез тежката верижна реакция, която ще е неизбежна, ако Америка стигне до дефолт.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co