Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

За какви ни взимат чужденците

Макар да сме граждани на държава с богата култура от семейството на ЕС, все още допускаме да ни коментират отвисоко като варвари под стените на цивилизования свят. А ниското ни самочувствие e сред първите особености на националния характер, които забелязват западноевропейците при поглед от близко разстояние

 

Ирина Вагалинска
Димитър Събев
Елица Димова


„Живея в малко градче в Испания. В училище по география, като учихме за Европа, всички бяха много учудени, че и България е в Европа. Приятелите ми ме попитаха дали имаме молове и дали знам какво е интернет и аз бях направо потресена! Иначе отношението като цяло е добро към чужденците. Е, с малки изключения. Нарекоха ме туркиня, защото българите били с черна кожа (демек цигани), а моята кожа е светла...”
Подобни са и другите отговори на въпроса: „Как се отнасят чужденците с вас, когато разберат, че сте българи?”, зададен към млади емигранти от администраторите на teenproblem.net. Анкетата е правена през 2012-а и е показателна за начина, по който ни отразява огледалото на чуждите медии.
Какви сме ние, българите, в очите на другите европейци, е въпрос, който ни интересува от векове. А отговорът днес е усложен и от факта, че е трудно да уловиш истината зад „политически коректното” говорене. Но децата нямат спирачки, не само на пътя.
„Щях да се гръмна”, реагира тийнейджър от Стокхолм, защото учителите го питали има ли компютри в България и дали на 3 март празнуваме освобождението от руснаците. Гимназист от Виена пък трябвало да обяснява на съучениците си, че София не е село и че у нас не говорим румънски. После добавя: „Като учихме за ЕС, в учебника по география имаше снимка на някакво цигане и отдолу пишеше, че това е BG...” „Повечето от хората, които познавам, не знаят къде е България. Помня как първия път, когато един ме попита откъде съм, и аз му казах „България”, той се замисли и ми отговори: „Това е в Русия, нали?”, пише от Англия друг участник в анкетата. Ние не сме интересни на западноевропейците, те масово ни игнорират, потвърждава 50-годишният Боян Владимиров, туристически гид в Испания. Когато се случва да го питат какъв е по народност, избягва да отговаря - освен за да опровергае най-честото предположение, че е руснак.
Всичко това си има и хубава страна: ксенофобията на крайните националисти от ЕС още не е заразила масите. Но това не значи, че трябва да смятаме за маловажни изказвания като тези на лидера на Британската партия на независимостта Найджъл Фарадж, който обедини представата за България и Румъния като за място с ужасни условия за живот, откъдето 29 милиона граждани са готови всеки момент да се втурнат навън и да залеят Обединеното кралство.
Все едно варварите пак се готвят да атакуват империята...


Понякога и империята отива да се забавлява при варварите – по варварски. Но ако дойдеш да се веселиш в България, поемаш риск, предупреди британската преса след излъчването на документалния филм "Пиячка, обиколки по баровете и България" по Би Би Си: „Това не е ваканция, това е да си търсиш смъртта.”
„Ако посещавате България, задръжте дъха си - въздухът в малката черноморска страна е най-наситен с главните замърсяващи частици в сравнение с която да е друга страна в Европа”, добави още малко катран „Ню Йорк таймс” тези дни. Вестникът цитира Европейската агенция по околната среда, според която Перник е най-мръсният град на нашия континент, а в челната петица само полският Краков не е български топоним. Е, който е бил в Брюксел по времето, когато там се показваше клекалото в арт инсталацията „Ентропа”, ще се сети, че в България може да има и други причини да си сдържаш дъха.

Дивата България

Споменаването на България в западните медии все по-често е в „мръсен” план – нечисти сделки и клозети, мафия и проблеми с боклука. И не е причината само в лошите практики тук: все едно в Испания или в Англия няма никаква корупция, все едно в Италия няма клоуни в парламента.
Всеки културолог ще ви каже, че не може да има по-ценни и по-малоценни култури и че идеите за дивачеството са остатък от мирогледа на колониализма. Но банкерите и бюрократите налагат друг език, а деленето на бедни и богати народи все повече засилва усещането, че ни връщат няколко века назад. Тогава за западноевропейците Балканите и България са били толкова отдалечени, колкото „Татария, черна Африка или пустошта на Азия”. В изследването си „Дивата Европа: Балканите през погледа на западните пътешественици” професорът по антропология от Любляна Божидар Йезерник обобщава представите от XVI-XX век така: чужденците са пресичали Дунава с усещането, че минават културна граница, че оттатък ги чакат само лоша хигиена, примитивизъм и ориенталщина.
Пътеписите на европейските пътешественици до началото на ХХ век като че се доближават до ефекта от европейските доклади с изброяването на сегашните ни държавни кривици: мачкат самочувствието, пък ние и без това сме задъхани от вечното догонване на Европата. Чужденците обаче са изненадани да го забележат при поглед отблизо, без посредничеството на медиите.
„За мен като германец е странно, че българите си поставят въпроса дали са европейци. Тук в езика се е наложил изразът „в Европа”. България е най-старата национална държава в Европа – но заради дългото турско робство са се развили комплекси за малоценност. Затова хората говорят за Европа като за нещо чуждо. Не мисля, че у германците има съмнение, че България е в Европа”, отбелязва журналистът Франк Щир, женен за българка от 13 години. Според него обаче 90% от сънародниците му нямат конкретна представа за страната ни, освен ако не идват редовно на нашето море. Постоянно бъркат дали столицата е София или Букурещ, България е „страната някъде там, далече”. И как да искаш да я опознаеш, щом за медиите няма разлика между цигани и българи. „Но българите в момента правят точно същото със сирийските бежанци”, добавя Франк.
Лично той не се оставя на щампите за „ловците на социални помощи” от Изток и за южняка като мързелив и неорганизиран работник по принцип. Защото познава доста нашенци, а е говорил и с германски работодатели тук – те смятат българите за добър персонал. „България за мен е и място, където човек може да се забавлява по-добре, отколкото в Германия – усмихва се Франк. – Не разбирам защо гледате на себе си като на най-депресирания народ. Според мен вие сте по-скоро пеещи, танцуващи, пиещи... Леля ми е ходила по сватби из целия свят, на различни континенти и твърди, че така, както се е веселила на сватба в България, не се е забавлявала никога!”

Находчиви и гостоприемни ромофоби

„Баба ми се разплака, когато й казах, че заминавам за България – включва се в разговора Анне-Мари от Хамбург, която е у нас от около месец. – Баба ми е от по-старото поколение, имала е роднини в ГДР, за нея комунизмът и Изтокът са нещо много страшно. Но и за по-младите германци представата за българите е като за диви, недисциплинирани, криминални типове. Затова и моите приятели не бяха възхитени, като им казах, че пътувам за България. В момента Германия има голям проблем с

Жан-Люк не си съставя мнение за българите от вестниците - Алета е неговият жив обект за наблюдение

 

емиграцията от Румъния и България. В квартала, в който живея, е пълно с българи, които нямат работа и ... всички наоколо ругаят, че ги има. Образът им в медиите става все по-лош. В момента не мога да се сетя за нещо особено добро за България в нашите новини. Но аз никога не съм мислила, че цял един народ може да е лош. А и твърде дълго работих в страни, които са добре организирани - като Швейцария и Англия, исках нещо по-различно.”
За родителите на оперативния мениджър Мартин Шюнке решението му да потегли за България също било рисковано – приели по-лесно предишно негово пътуване до ... Австралия. Когато дошли да го видят в София, се изненадали, че тук е достатъчно цивилизовано, за да има „Кауфланд”. На въпроса как му се струват българите след 6 години, прекарани между тях, Мартин отговаря: „Вие сте находчиви и изобретателни. Това го разбрах още първия ден, когато самолетът кацна в София – беше петък, имаше големи задръствания, а аз трябваше да се придвижа с автобус до Пловдив. И видях как вместо да чакат, шофьорите започват да карат из полето около магистралата, да правят невероятни слаломи между дърветата. Като строяха Околовръстното, ситуацията се повтори: щом улицата е твърде тясна, да минем през полето! Забелязах също, че сте ромофоби.”
Калина Чирова живее в Женева повече от 15 години, но едва през последните няколко намира, че швейцарците са започнали да разбират проблема ни с циганите. „Преди да станат и техен проблем, те ми казваха, че съм расист – казва Калина. - Сега моите познати сред швейцарците говорят за ромите и по-лоши неща от мен. Но когато след отпуската тук заминавам обратно за Женева, аз продължавам да оставям ключа от моята българска къща на съседското семейство цигани. Защото знам, че точно тези цигани са свестни хора.”
А променя ли се отношението към българите покрай нашествието от български и румънски роми във Франция, питаме омъжената за французин археоложка Алета Гуадели. „Не мисля – отговаря тя. – По-скоро зависи от поколението. По-старите французи са по-отворени, но младите, особено тези на 20-25, не понасят източноевропейците като цяло. И не говоря за нискообразовани хора, това са бъдещи доктори на науките. Съвсем наскоро останах потресена от расистко изказване на млад французин срещу момиче от португалски произход, родено във Франция – в смисъл, че тя е чужденка и винаги ще си остане такава, а ще подяжда „истинските французи”. Изключенията са сред тези, които пътуват. Когато попитах Никола (мой познат, малко над 20-годишен), който наскоро се върна от пътуване до България, как би продължил фразата „Българите са...”, той отговори, без да се замисля: „... гостоприемни и смели.”
Съпругът на Алета - Жан-Люк Гуадели, прави подобна асоциация: „гостоприемни и твърди”. В смисъл, че можем да понесем много, но и че твърдо отстояваме позициите си. „Последното май идва от контактите му с мен”, смее се Алета. „Цялото това говорене за проблемите с ромите е решаване на френски социални проблеми на гърба на България и на Румъния – добавя Жан-Люк. – Не знам само защо българите си въобразяват, че носят на гърба си цялото страдание на човечеството! Когато са в България, те винаги си мислят, че другаде е по-добре. Но когато отидат другаде, разбират, че у дома им е било по-лесно.”

Пу-пу, да не са му уроки

„Най-хубавите качества на българина са неговото гостоприемство и грижата за децата. Дори малко прекалена понякога”, казва Паромита Санатани. Тя е тук от 21 години, иначе е родена в Мумбай от брака на индиец и германка. Паромита е живяла в Австрия, учила е и е работила като интериорен дизайнер в Англия, но в началото на 90-те решила да изпробва нещо ново. „След като обиколих почти целия свят, в Брайтън дочух, че туроператорска фирма търси човек с добър немски език, който да помага на туристите през летния сезон в Австрия. Стори ми се забавно – работих два-три месеца, после ме изпратиха на остров Ибиса, а накрая ме попитаха дали имам интерес за зимния сезон... И споменаха Боровец. Идеята ми хареса, вече познавах няколко българи, пък и ми се караха ски.” Кой да знае, че ще срещне тук бъдещия си съпруг – инструктор по ски, че ще се съгласи да остане с него в България повече от един сезон, че ще му роди дете и че постепенно тя самата ще заприлича на българка.
„Вие сте свикнали да закъснявате за срещи. И аз се научих – ако кажа 11 ч, почти сигурно е, че ще се появя към 11.30, но поне ще се обадя да предупредя. Това остана от английската ми точност. Ами шофирането... Когато българинът застане зад волана, той се променя и напълно губи контрол. Става арогантен, агресивен и псува на поразия. Аз се старая да карам по правилника, а наоколо пищят с клаксоните и крещят! Заразно е – осъзнах го преди години, когато синът ми беше само на три и взе да подвиква от задната седалка на колата: „Fuck! Fuck!” Обърнах се и строго го попитах: „Оливър, какво говориш?”, а той се усмихна и каза: „Нищо, мамо, само поздравявам шофьорите като теб.”
Другият културен шок за Паромита е да види как възрастни българки плюят при вида на детето й. Редовно. Тя не спирала да се ядосва, докато накрая не й обясняват, че това е широко разпространен ритуал срещу урочасване. Но най-трудното в онези първи години у нас е да си намери приятелки, с които да й е интересно. „Демокрацията току-що беше дошла и повечето жени се интересуваха от маркови дрехи, заведения, пари и коли, а аз исках да живея спокойно, да създам семейство, с къща, с градина със зеленчуци. Затова започнах да ходя на срещите на Международния женски клуб и там срещнах британката Кристин Милър. Тя също беше с детето си и когато го погледнах, й казах: „О, вашето бебе изглежда като моето. С кръгло лице, тъмни очи…”, а тя ми отговори: „Да, защото баща му е българин.” Оттогава сме приятелки.”
И, пу-пу, да не са им уроки, работят добре заедно над туристическите гайдове от чужденци за чужденци - Sofia- the insider's guide и Sofia in your pocket. Винаги казват на новодошлите, че българите са много гостоприемни (основно извън София и големите градове) и че на пръв поглед може да не са най-усмихнатата нация в света, но им трябва малко време и ще разбереш колко са весели, добродушни, отворени.
Най-неприятната страна на националния ни характер чужденците ще открият сами, ако решат да поостанат: че в България никой с никого не иска да се съобразява. Както съседът в блока може да дъни цяла нощ музика за собствено удоволствие, така и българският политик взима решения с мисълта за собственото си добруване. „Просто не му пука за държавата”, казва без грам акцент Паромита.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co