Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Хуниверситетски хроники

Алма матер стана арена на сцени, които дават повод да се усъмним в слънчевото бъдеще на нацията

 

Калин Първанов


27 октомври е денят, в който всички стихии, забъркани в софийските протести и контрапротести, си дават среща на мястото, известно като Коневръза. В резултат на мястото на университета София се сдобива с Хуниверситет.
Категорично не приемаме арогантното поведение на малка група хора, които, скрити зад кресливите си акции, се опитват да натрапват на обществото тези, подсказани им от активистите на партии, които българските граждани оставиха извън парламента или са в опозиция ехти от мегафона на привърженици на кабинета Орешарски, събрани на протест срещу протеста на техни връстници, които от няколко дни са завардили Ректората. Трийсетина демонстранти роптаят срещу превръщането на Алма матер в арена на поръчкови политически акции от стотина окупатори. Това, което
спестяват пред камерите
е, че и в техните редици преобладават партийни активисти, а акцията им също мирише на политическа поръчка.
Предния ден в събота, е заседавала конференция на столичната организация на БСП. Запитани как ще реагират на случващото се в Софийския университет, кандидатите за председателския пост са изложили своите идеи за изход от ситуацията. Един от тях победителят Калоян Паргов, съобщава, че се вземат мерки по линия на Младежкото обединение в БСП за организиране на масови мероприятия. Друг Борис Цветков, заявява, че предпочита методите на убеждаването. Готов съм още утре да дебатирам с протестиращите по темата Кое поражда олигархизацията на една държава социалната държава или пазарният фундаментализъм, декларира депутатът.
На следващия ден Цветков се появява пред Ректората за сметка на отсъстващия Паргов, а акцията на съпартийците му с нищо не издава намерения за водене на културна дискусия по обещаната тема. Разиграва се комична сцена, която впоследствие ще бъде представяна с особен драматизъм за съдбата на крехката демокрация.
След като прочитат декларацията си пред репортери, демонстрантите се канят да се разотидат кротко, но някой подхвърля идеята да се разходят до задния вход. В редиците им се забелязват активисти на младежката организация на БСП; партийни функционери - прясно назначени в борда на Студентски столове и общежития; лица от контрапротестите, които искат оставката на президента Росен Плевнелиев, включително и няколко младежи с къси прически и респектираща външност. Най-малобройна е групата на действителните студенти. За част от тях впоследствие се оказва, че учат в други вузове.
По пътя към задния вход групата влиза във вербален контакт с окупиращите. От двете страни се отправят закани, конфигурации от пръсти и благословии. В близост е и пиарката на служебния кабинет Ивет Добромирова със свой антураж от активисти на антиправителствените протести. Окупационният караул отваря желязната порта към двора на университета, за да излезе някакъв човек, от което се възползват и контраокупаторите. Стачкуващите студенти хукват към сградата, за да я опазят от нахлуване, след тях тичат и противниците им. В крайна сметка портата е затръшната под носовете им. В яда си контраокупаторите блъскат вратата и късат плакати. Из интернет тутакси се разпространява клип, от който всеки ще се възмути: шайка съмнителни типове са направили опит да щурмува сградата! Стига се и до куриоза окупатори да звънят на полицията, за да вземела мерки срещу други, които на свой ред се опитват да окупират.
Сайтът Офнюз съобщава, че бръснатите глави са били водени от депутата от БСП Борис Цветков. От разпространените видеозаписи обаче се вижда, че Цветков не взима дейно участие в събитията, камо ли да комуникира със съмнителни типове. Появяват се и други версии, според които акцията е била замислена от мозъчния тръст около медийния секретар на Позитано 20 Антон Кутев с цел да се внуши на неделната телевизионната аудитория, че повечето студенти не са съгласни с окупацията. Поради минималното си влияние в университетските среди обаче от БСП не успели да съберат достатъчно действителни студенти за масовката и тя била попълнена с който попадне.
Така благодарение на несръчните действия на централата на БСП
огънят на протеста беше разпален
в момент, в който сред самите студенти се прокрадват съмнения дали има смисъл от продължаването на окупацията.
На следващия ден понеделник, в двора на СУ се разиграва нова, не по-малко абсурдна сцена. Стеклата се в подкрепа на протестиращите агитка от будни граждани мощно освирква и наругава като червени боклуци двама представители на студентската организация Призив. Те са изведени под кордон от двора, в който иначе безпрепятствено влизат активисти на десни партии и на организацията Протестна мрежа, без да са нито студенти, нито преподаватели в Софийския университет.
Нарочените за провокатори младежи се опитаха да влязат в сградата, докато вътре заседава Академичният съвет, за да представят своя позиция против окупацията. В крайна сметка са принудени да я изчетат на двора под дюдюканията на свои колеги.
Така по ирония на съдбата оплакващите се от акции на бръснати глави предния ден се нахвърлиха върху докторанта по история Борис Боев, който за разлика от тях, действително е бил потърпевш от неонацистки набези. През 2010 г. Боев на два пъти е зверски пребиван първия път пред дома си, а втория път на спирка на трамвай № 20 след митинг в подкрепа на бежанците от Дома за временно настаняване в Бусманци. Обвинителният акт срещу нападателите му не е внесен вече трета година.
Част от Ранобудните студенти, които окупираха Ректората и издигнаха искания за радикална реформа на съдебната система, вероятно са запознати с този факт, но случаят Боев не е подходящ за знаме на техните борби. Докторантът представлява организация, определяна като лява, а на всичкото отгоре е против окупацията. В същото време няма нищо общо с акции в подкрепа на кабинета Орешарски, нито на БСП, която симпатизантите на Призив считат за партия, обслужваща олигархията и едрия капитал.
В неудобна за протестиращите се превръща и къде по-популярна фигура - ректорът на СУ проф. Иван Илчев, изпод чието перо излязоха едни от най-силните опозиционни речи, произнасяни през последните години. При откриването на учебната 2012-а в присъствието на тогавашния премиер Бойко Борисов Илчев призова за изграждане на магистрали към прогреса. Тях обаче видя не в строителните обекти на кабинета на ГЕРБ, а в образованието, натикано в ъгъла на бюджета от същото правителство. Само преди месец ректорът вбеси и новите

От Института за радикален капитализъм "Атлас" дариха протестиращите с литература

 

управляващи с обръщение към студентите си: Убеждават ви, че живеете във време на негодници. Не им вярвайте - добрите хора винаги са повече. Времето е ваше не на олигарсите, на мутрите и мутресите, не на политиканите, но за да бъде времето наистина ваше, за него ще трябва да работите.
Странно защо, но тогава речта на Илчев не предизвика никаква видима реакция у студентите. Окупацията на университета дойде в момент, в който уличните протести срещу правителството на Орешарски видимо затихваха и се нуждаеха от някаква нова форма, която да привлече отново обществения интерес. Участващите в окупацията посрещнаха със сдържан ропот решението на Академичния съвет на СУ от 28 октомври, в което се декларира подкрепа и разбиране на мотивите им като реакция на липсата на морал в политическия живот, отсъствието на загриженост за бъдещето на младите хора в страната и незачитането на техните позиции, но заедно с това се отправя и призив за прекратяване на окупацията и заместването й с друга форма на протест. Още същата вечер обаче на традиционния протест и на стената с посланията в СУ се появиха
лозунги и за оставката на червения ректор
Скептични към окупацията студенти подхвърлят шеговито, че двигателите на сегашния протест невинаги искат оставката на всяко правителство обикновено се целят през едно. И наистина е странно, че лидери от средите на ранобудните бяха пасивни при управлението на предишния кабинет, което даваше предостатъчно поводи за протести. Още не са забравени съветите на тогавашния премиер към студентите да станат овчари или да се наемат в зеленчукопроизводството съгласно търсенето на пазара на труда. Пак по това време бюджетът на СУ беше намален с 40% от финансовия министър Дянков, когото легендарният преподавател и дисидент проф. Николай Василев в пристъп на отчаяние нарече фискален фатмак. На министъра на образованието Сергей Игнатов пък 37-те държавни университети му се виждаха много на фона на Австрия, която имала само осем, но това съвсем не му пречеше да реже лентата на пореден университет, този път в Перник. Ректоратът си остана смълчан и когато на двеста метра от него млади учени показваха фишове за заплати по 300 лева на фона на скандални разкрития за дейността на Научни изследвания, финансирал научни дейности на фирми за строителство, производство на кухненски прибори и импресарска дейност, някои от които регистрирани само преди няколко дни.
Аз лично не съм против вдигането на таксите, защото според мен не е чак толкова голямо и не засяга чак толкова много студентите. Примерно в Историческия факултет и специалностите в него вдигането на таксите е с 40 лева на година - от 462 лв. за семестър става 500 лв. Като се има предвид, че животът поскъпва и университетът наистина не е в добро финансово състояние, това е една от антикризисните мерки - тези думи не са нито на Дянков, нито на Игнатов, а на един от водачите на сегашната окупация Ивайло Динев, който по това време е един от лидерите на студентските съвети. Младежи си спомнят, че при опит за протест от тяхна страна Динев дошъл заедно с друг от казионните студентски лидери и им потърсил
обяснение за плаката Образованието
е право, не привилегия
тъй като много хора били против подобни лозунги. Червеният цвят, с който била изписана думата право, пък му навявал на комунизъм.
Всъщност с упоритото избягване на социалната тематика и на икономическата равносметка от приключилия преход , с непрекъснатото повтарянето на мантрата, че окупацията е само за принципи и морал, днешните протестиращи сами късат връзката си с по-широки слоеве от обществото. А така режат и клона, на който са се покачили. Искащите реална, а не фасадна демокрация, можеха поне нагледно да докажат своите принципи, ако бяха взели пример от един от факултетите, който реши да проведе реално гласуване сред студентите по въпроса колко от тях подкрепят затварянето на университета. Уви, подобни предложения засега са табу и още дълго време ще се спори колко от 22-те хиляди студенти в СУ и 1600-те щатни преподаватели подкрепят окупацията. Подобно на изпечени политици лидерите на протеста умело избягват и въпросите около разпространения в интернет запис от тяхна среща, проведена в навечерието на блокадата. Има три входа този университет. Важна е манипулацията. Между 50 и 100 човека застават пред вход... Оттам нататък си говорим с власти. Тези, които не ни погледнат, не идват. Тези, които ни подкрепят идват. Важна е манипулацията на другия ден, гласи една от по-невинните реплики в него. Ранобудните студенти неглижират скандала с пренебрежителни коментари, че това било ченгесарско мероприятие и монтаж. Но същото ще твърди и всеки политик, който е хванат на тясно, а последният пример в това отношение даде пловдивският кмет Тотев.
Подобно на повечето българи протестиращите студенти интуитивно се досещат за диагнозата на съвременна България монополизация на цели сектори; силно задкулисие и влияние на нелегитимни среди върху демократичните институции; формиране на олигархични кръгове; все по-тесни връзки на политиката не само с бизнеса, но и с престъпността. Костната структура на обществото атрофира и ако не се предприеме адекватно лечение, заболяването може да повлече целия организъм.
Предлаганата терапия с мерки като лустрация обаче звучи, меко казано, неадекватно. Да лекуваш дефекти на едно капиталистическо общество с поредна конска доза антикомунизъм, е като да се бориш с рахита чрез парамедицина и бабини деветини.
 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2012 Nextel Co