Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Съкровищата на Третия Райх

Дали откритите картини от Швабинг на обща стойност над 1 млрд. евро няма да се окажат ключът към разгадаването на загадката с изгубената Кехлибарена стая на руските царе

 

Ян Евтимов

 

Забележителното тайно нацистко съкровище от произведения на изкуството, оценени на около 1 млрд. евро, което бе открито зад кутии от гниеща храна в занемарен апартамент в мюнхенския квартал Швабинг, може да не е единствено по рода си. Артефактите са били плячкосани от нацистите през 30-те години на миналия век и включват над 1500 произведения на изкуството - между които творби на Пикасо, Реноар, Матис, Шагал и други именити творци. То е трябвало да бъде унищожено по време на войната от колекционера Хилдебранд Гурлит, но синът му Корнелиус Гурлит, който днес е на 79 години, запазил колекцията. Някои от творбите са считани за изгубени след бомбардировките над Дрезден през 1945-а, други пък до този момент бяха напълно неизвестни, но сега цената на всяка картина достига до 50-60 млн.

Животът на Корнелиус е пълна мистерия. По време на Втората световна война Хилдебранд Гурлит е отговарял за изземването и унищожаването на така нареченото от нацистите дегенеративно изкуство. Синът на колекционера никога не е имал официална банкова сметка, както и пенсионно и здравно осигуряване - той е прекарал целия си живот, издържайки се от безценното наследство на баща си. Когато парите му привършвали, Корнелиус Гурлит просто продавал някоя картина. Той никога не е работил и не е имал регистрация по местожителство, което е задължително в Германия. Освен това не е бил известен нито на данъчните, нито на социалните органи.

Историята около разкриването на съкровището от уникални картини започва една септемврийска вечер през 2010 г. по време на рутинна проверка на митническите власти в експресния влак от Цюрих (Швейцария) за Мюнхен (Германия). Митническите служители провеждали рутинна проверка, тъй като много заможни германци депозират нелегално пари в Швейцария, за да избегнат високите данъци в родината си. В едно от купетата митническият патрул вижда белокос старец и му изисква документите за проверка. Той им дал австкрийски паспорт на името на Ролф Николаус Корнелиус Гурлит, роден на 28 декември 1933 г. в Хамбург и живеещ понастоящем в Залцбург. Според митничарите мъжът се държал подозрително нервно и казал, че се връща от бизнес посещение в галерия Корнфелд в Берн. След това Гурлит извадил плик с 9000 евро в банкноти от по 500. Това е с 1000 евро под лимита на сумата, която може да бъде обявена на границата. Митничарите го оставили да продължи тъпуването, но споделили подозренията си с началниците. Последвалите допълнителни проверки установили, че той не живее в Залцбург, а в Швабинг и че не е регистриран пред съответните органи. От този момент Гурлит станал обект на наблюдение и полицията започнала разследване.

След като полицията в Мюнхен конфискувала картините на Корнелиус Гурлит, той изведнъж мистериозно изчезнал, а разследващите установили, че той има достъп до почти неограничени средства. Освен Укротителят на лъвове (продадена преди разкритията за близо 900 000) той продал и няколко други ценни картини, които обаче не са в списъците със световни шедьоври. Полицията поискала заповед за обиск на западналото жилище през пролетта на 2011 г. и били открити множество картини, някои от които считани за безследно изчезнали. Запазена била обаче пълна дискретност около разкритията в продължение на 20 месеца, за да не се попречи на разследването.

Меценат или лихвар

Макар да е живяла в пълна анонимност от властите в Германия, фамилията Гурлит е добре позната в средите на колекционерите някога семейството е било част от елита на германските колекционери на произведения на изкуството. Бащата на Корнелиус - Хилдебранд Гурлит, бил сред най-уважаваните арт историци в Германия при идването на нацисткия режим на власт през 1933-а. Той бил почитател на модерното изкуство и съответно не изпитвал абсолютно никакви симпатии към Хитлер. Гурлит-баща е освободен от поста директор на музей и преследван заради еврейските си корени (баба му била еврейка). Нацистите обаче се нуждаели от него заради отличните му връзки с колекционерите в страната и извън нея. Гьобелс лично му възлага да превърне в пари в брой за режима творбите на дегенеративното изкуство. Гурлит успял да направи това с усърдие и като награда му бил предложен постът на директор в планирания от Хитлер супермузей на изкуството в Линц, Австрия, където Хилдебранд някога е живял. Колекционерът изкупувал на безценица стотици произведения на изкуството, а след изложението в Мюнхен задържал една част от тях за себе си. В края на войната Гурлит твърдял, че бомбардировките в Дрезден през февруари 1945-а са унищожили колекцията му.

Еврейските корени и откритата неприязън към нацистите му създали в лицето на съюзниците имидж на жертва, а не сътрудник на хитлеристкия режим. Поради това той никога не е бил обвиняван за това, че е принуждавал еврейските търговци да продават своите ценности, за да спасят живота си. Гурлит продължил да търгува с творби на изкуството до 1956-а, когато загива в автомобилна катастрофа.

Сега творбите се намират в хранилището на Баварските митници, а експерт по история на изкуството води екип от специалисти, които се опитват да открият потомците на законните им собственици. Разследващите органи са открили спестовна книжка на Корнелиус Гурлит със стотици хиляди евро вероятно само малка част от спечеленото от продажбата на изкуство през годините. 79-годишният Гурлит може да бъде съден за укриване на данъци и пране на пари. По ирония на съдбата обаче, ако законните собственици на картините не бъдат намерени, много от тях може да бъдат върнати на Корнелиус, защото баща му ги е купувал със семейни пари, макар и на изключително занижени цени. Много от семействата на жертвите на Холокоста обаче силно се интересуват от случая и искат да разберат дали някоя от творбите не им принадлежи.


Уроците на фюрера

Хитлер инвестирал хиляди райхсмарки за колекцията си от произведения на класическото изкуство. Колекцията на Гурлит обаче съдържа поне 300 творби, които Хитлер ненавиждал. С помощта на художника политик Адолф Циглер фюрерът определил произведенията като дегенеративни.

Намерените в Мюнхен творби са оценени на над 1 млрд. евро, но в действителност те са безценни. Картините и артефактите са истинско съкровище, макар че нацистите ги класифицирали като упадъчно изкуство - сред тях картини на Матис, Пикасо, Дали или пък на Ван Гог. Хитлер и Гьобелс разпоредили унищожаването на 20 000 подобни упадъчни произведения на изкуството. Много от тях били показани на изложбата Дегенеративно изкуство в Мюнхен през 1937 г., посетена от десетки хиляди германци, за да видят какво не бива да харесват. В деня на откриването на изложбата Хитлер обявява безмилостна война срещу дегенеративната култура. Произведенията били изложени повече от месец, след което е трябвало да бъдат унищожени.
 

Химлер подарява на Хитлер една от заграбените картини

 

 

Между 200 и 300 картини от колекцията на Гурлит са били част от изложбата и са откупени от еврейските им собственици на безценица.


Има ли и други скрити съкровища

Разследващите смятат, че Корнелиус Гурлит няма друго подобно място със скрити творби на изкуството. Художествената галерия Лемперц обаче е получила картината Укротителят на лъвове от друг чист и спретнат апартамент на Гурлит в Мюнхен малко преди да я предложи на търг. Ако мястото, където е открито съкровището на Гурлит в Швабинг, е било неговият дом, то той трябва да е съжителствал в продължение на десетилетия със стари консервни кутии, боклуци и огромна колекция от произведения на изкуството. Къщата му в Залцбург допълва тази занемарена картина тя по-скоро прилича на рушащ се бункер, отколкото на вила на милионер, какъвто всъщност ще се окаже Гурлит.

Кьолнската художествена галерия Лемперц, която през 2011-а е продала от името на Гурлит на търг картината Укротителят на лъвове, излиза с друга версия. Според представители на галерията тяхна служителка е взела платното от чисто и спретнато жилище в друга част на Мюнхен. Тя обаче не забелязала там други произведения на изкуството. От галерията не разкриват точния адрес на жилището, а и не е ясно дали изобщо то принадлежи на Гурлит.

Сигурно е обаче, че колекционерът е имал и друг имот в Залцбург, където се водело, че живее. Къщата на Корнелиус Гурлит в Австрия също е необитаема, входът е обрасъл с бурени, липсва и пощенска кутия. Нищо не подсказва, че тук скоро е стъпвал човешки крак. Никой не е виждал Гурлит на това място от много дълго време, а този дом е негов вече повече от 50 години. Прозорците са заковани и затъмнени с брезент. Възможно ли е тук да се крие още една колекция от безценни произведения на изкуството?

Все още никой не може да отговори на този въпрос. Местната полиция е претърсила имота още през 2010 г. Съседите ги повикали, защото се страхували да не би възрастният Гурлит да е издъхнал вътре. Полицията не е намерила никого и си е тръгнала. Властите обаче не са търсили произведения на изкуството.


Ключът към загадката на Кехлибарената стая

Хитлер. Изгубени произведения на изкуството за милиони. Загадъчен отшелник. Дотук историята за нацисткото съкровище за над 1 млрд. евро, открито в стар мюнхенски апартамент, е като сценарий на холивудска прожекция. Тя обаче става още по-интригуваща, заплетена и необикновена.

Наскоро се появиха и твърдения, че 79-годишният Корнелиус Гурлит, който се е издържал от безценното наследство на баща си, може да държи ключа към откриването на друго съкровище, което изчезва безследно по време на Втората световна война. Кехлибарената стая на руските царе е считана от мнозина за Осмото чудо на света. Смята се, че Гурлит е казал на семейството си, че знае какво се е случило с отдавна изчезналата стая, оценявана на около $300 млн.

65-годишният Екхарт Гурлит заяви пред медиите, че братовчед му Корнелиус винаги е твърдял, че знае къде се намира изгубената Кехлибарена стая. Той винаги ни е казвал: Мога да ви разкрия къде е Кехлибарената стая. Преди да умра, ще кажа на хората къде се намира, но не и преди това, разказва Екхарт от дома си в Барселона. Ако тези твърдения се окажат истина, биха шокирали света на изкуството повече от изумителната тайна колекция на Гурлит.

Кехлибарената стая отдавна е считана за най-ценното изгубено съкровище в света, след като нейните 50 барокови панела, изработени от балтийски кехлибар и тежащи шест тона, са плячкосани от нацистите през войната. Дълго време се смята, че панелите са унищожени от пожар в замъка Кьонигсберг през април 1945-а, но така и не се появяват убедителни доказателства за това твърдение. Десетилетия наред се провеждат разследвания за местонахождението на съкровището.

Направата на Кехлибарената стая започва през 1701 г. и първоначално тя била поставена в двореца на пруските крале Шарлотенбург, Германия. Стаята обаче е подарена от пруския крал Фридрих на руския цар Петър Велики, който нарежда тя да бъде инсталирана в Летния дворец край Санкт Петербург. Кехлибарената стая е отново разглобена по нареждане на Екатерина Велика след идването й на власт и пренесена в любимия й Зимен дворец в Царско село. Именно оттам нацистките войски я връщат в Германия по време на инвазията си в СССР. Така стаята се озовава в замъка Кьонигсберг, където пътят й се изгубва завинаги.

Сега обаче разкриването на загадката около изчезналата Кехлибарена стая изглежда по-близо от всякога. Твърденията на Екхарт Гурлит може и да звучат като евтин трик за търсене на слава, но съвсем не са лишени от смисъл. Първо Корнелиус Гурлит лично е имал, макар и незаконно, мащабна тайна колекция от творби на изкуството. И второ, баща му Хилдебранд Гурлит е работел за Третия Райх като арт дилър, така че е напълно възможно 79-годишният старец да знае местонахождението или поне да има важна информация за съдбата на Кехлибарената стая.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2012 Nextel Co