Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Мърдокгейт – 17 месеца по-късно

Британското правителство и главните редактори на основните вестници обсъждат медийна саморегулация на базата на авторитетен доклад за културата, практиката и етиката на националната преса. Жертвите на телефонните подслушвания искат в реформата да участват повече страни и тя да бъде подкрепена от закон

Владимир Митев

 

Година и половина след избухването на скандала с телефонните подслушвания от вестниците на Рупърт Мърдок редакторите на всички основни печатни медии на Острова се съгласиха да бъде създаден независим медиен регулатор. Той ще има правомощията да налага глоби на стойност до 1 млн. британски лири и да поддържа собствена система за уреждане на спорове, свързани с нарушения на личното пространство на гражданите.
Безпрецедентната до момента реформа стана наложителна, след като обществото плати голяма цена заради нарушенията на личното пространство на гражданите и излезлите наяве нерегламентирани връзки между журналисти, полиция, политици. Тя бе предизвикана от препоръките на следствената комисия „Левесън“, която публикува в края на ноември близо 2000 стр. разследване за „културата, практиката и етиката на британската преса“. Предложението на комисията за медийна регулация бе в духа на исканите промени от многобройните жертви на телефонните подслушвания, които продължават да търсят справедливост и позитивна промяна в работата на печатните издания. И докато медиите на Мърдок негодуваха срещу идеите за законова регулация, зад които привидяха държавен контрол и нарушение на свободата на словото, коментатор на в. „Гардиън“ ги сравни с изнасилвач, недоволен от полицията, понеже тя е „срещу свободната любов“.
През 2011 г. с цел да се изчисти системата и да се разкрие мащабът на нарушенията „Скотланд ярд” започна три паралелни разследвания, които се фокусираха върху нелегални телефонни подслушвания, хаквания на компютри и подкупи на официални лица с цел сдобиване с информация от журналисти, работещи за Мърдок. Разследванията продължават и в момента. Докладът на съдия лорд Левесън обаче вече е налице. Той е изготвен след 16-месечна работа и 337 разпитани свидетели. Препоръката на Левесън е във Великобритания да се въведе със закон медийна регулация, а надзорник на контролното тяло да е Ofcom - държавната служба, регулираща телекомуникациите. Именно срещу законовото уреждане и намесата на Ofcom скокнаха медиите на Рупърт Мърдок, за когото се смята, че контролира 37% от пазара на печатни издания в страната.
В първите си изказвания членовете на кабинета също изразиха резерви относно евентуалната законова регулация на печата. Външният министър Уилям Хейг например посочи, че ако Великобритания въведе подобен контрол, тя не би имала право да поучава за свободата на словото чужди правителства, които държат изкъсо своите медии. За премиера Дейвид Камерън подобна регулация изглеждаше като „пресичането на Рубикон”. Макар и да приема принципите на доклада Левесън, в първите си изказвания той изрази резерви към евентуален медиен закон.
Подобна позиция веднага предизвика негодуванието на жертвите на телефонните подслушвания, обединени зад петицията Hacked Off. Сред тях е и Марк Луис – адвокатът на убитата ученичка Мили Доулър, личният живот на чието семейство бе допълнително сринат след хакване на телефона им и вестникарски публикации. Луис обвини Камерън, че е предал каузата на справедливостта спрямо жертвите и не е издържал собствения си тест за честност към тях, наречен от самия Камерън „тестът Доулър”.
В първите дни след оповестяването на доклада актьорът Хю Грант също разкритикува позицията на Камерън като „много близка до позора”. „Така той обслужва собствената си политическа визия да спи в едно легло с пресбароните”, посочи Грант. Междувременно проучване на общественото мнение, организирано от портала за новини и анализи на правителствената политика YouGov, разкри, че според 56% от британците Камерън се противопоставя на по-сериозна регулация не заради принципите си, а защото „той не иска да разтрогне връзката си с вестниците и редакторите”. Публикации в рупора на левичарската преса The Guardian изтъкваха традиционните връзки между консерваторите и пресата на Мърдок.
Политическите реакции относно доклада на Левесън обаче бяха по-сложни. В лагера на самите консерватори има солидно количество депутати, които искат засилена медийна регулация. Междувременно коалиционният партньор на Камерън – либерал-демократът Ник Клег, подкрепи законодателното уреждане на медийната регулация. Категорично в този дух се изказа и лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд. Докато финансовият министър Джордж Осбърн уверяваше по BBC, че проблемът с медийната регулация не е спешен, пред седмичника The Observer Милибанд настоя, че съществува сериозна обществена потребност от бързи действия. „Няма да позволя тези дискусии да се превърнат в димна завеса, прикриваща бездействие с надеждата хората да забравят за всичко и цялата врява да отмине. В следващите две или три седмици трябва да имаме разрешение!”, настоя младият лидер на левицата на 2 декември. Само 3 дни по-късно правителството постави ултиматум на пресата – или редакторите сами да въведат независима и доброволна регулация, или тя да бъде уредена със закон. При това всичко да бъде в духа на принципите и препоръките на доклада за медийната култура и етика.
Очевидно е, че правилата в британския медиен свят ще се променят.

Докладът обаче не само дава препоръки, но прави и своите констатации за състоянието на печатните медии във Великобритания. Един от важните моменти в него е, че въпреки продължаващата 16 месеца работа на комисията промяна в положителен план на медийната култура не се забелязва: „Отново и отново в част от работата на националната преса има некоригирани явления – като публикуването на измислици под формата на реални факти и напълно лицемерното отношение към точността и коректността.”
Според комисията едно от последствията на това стряскащо поведение е „безумната важност, която се придава на сензационните статии”.
Докладът „Левесън” се произнася и относно честността на британските премиери от 80-те години до днес, както и за техните връзки с медиите на Мърдок, за които е публична тайна, че са традиционно близки. Известни факти са например, че през 80-те Маргарет Тачър предава контрола на в. Times на Мърдок без сделката да мине през контрола на Комисията за монополите и сливанията. Знае се и че Тони Блеър е звънял през 1998 г. на италиансия премиер Романо Проди, за да лобира в полза на Мърдок. Вестникарски публикации вече хвърлиха светлина и върху „топлите“ според Левесън отношения между сегашния премиер Дейвид Камерън и главната редакторка на скандалния и вече закрит в. News of the World Ребека Брукс. Двамата са били близки семейни приятели, а на Даунинг стрийт №10, изглежда, има притеснения относно изплуващите цитати от лични есемеси, които са си разменяли.
Всъщност докладът на Левесън, общо взето, снема вината от много от важните фигури, които бяха уличени в нездрави връзки с медиите на Мърдок. Относно отношенията на Тачър, Блеър и Камерън с австралиеца следствената комисия твърди, че „не е ясно“ дали са имали нерегламентирани контакти, или дали поведението им е „директно свързано с личното влияние“ над медийния магнат над тях.
Заключението на Левесън относно политическите измерения на „Мърдокгейт“ е, че „понякога най-голямата власт се упражнява, без да е задължително непременно да се отправя искане, защото да поискаш е равносилно да изречеш това, което е очевидно“ и „както редакторите на Мърдок са знаели основните правила, така са ги знаели и политиците“. Когато Камерън изразява съжаление заради своята и на други политици близост до главните медийни фигури, Левесън коментира, че „проблемът не е уникален за никой отделен политик или политическа партия“.
След ултиматума поставен от премиера Камерън, редакторите на основните медии във Великобритания обявиха в свой работен документ съгласие с повечето, но не с всички от препоръките на следствената комисия и представиха собствени предложения за оформянето на регулаторния орган. Вестниците например виждат бордът на подобна институция да се състои от седем души – четирима обществени представители и трима членове на пресата, които да не са действащи редактори.
Независимо от действията на правителството и главните редактори кампанията Hacked Off продължава борбата за „свободна и подлежаща на отговорност преса“. Към 6 декември над 142 000 души са подписали петицията й.
На сайта на Hacked Off директорът на кампанията Брайън Каткарт се възмущава как редакторите и собствениците на медиите, с няколко изключения, са все хора с вина. Той не може да приеме медийните авторитети да се саморегулират, без в процеса да участват обикновените журналисти, представлявани от Националния съюз на журналистите, или без да се свържат с някои от жертвите на „тяхната минала жестокост и прегрешения“, както и без обществени обсъждания. „Всички тези редактори и собственици са осъдени от съдия лорд Левесън в създаване и поддържане на култура на безразсъдство, продажба на едро на етични стандарти, нарушаване на човешките права, най-обикновено неуважение към прецизността и точността в статиите, съзнателно и егоистично лошо управление, глухота към оплакванията и всяването на хаос в живота на обикновени и невинни хора“.
„Преди разследването на Левесън започнах да пиша, че скандалът с телефонните подслушвания превърна Великобритания в подобие на Италия на Берлускони, само че без проститутките. Никога не съм си мислил, че в края на процеса тя ще прилича дори още повече на този образ, но приликата е действителна.“, се гневи Каткарт.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co