Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Кой чете мислите ни

Общуването без думи не е мечта само на фантасти, но науката още не е признала телепатията официално. Затова пък технологиите за разгадаване на мисли напредват бързо

 

Искра Ценкова


Едно хлапе бяга от дома си и за да замине надалеч, се пъха под седалката на влак. Но кондукторът го открива, вади го от скривалището и настоява да му покаже билета си. Вместо билет хлапето подава кално парче вестник, което е напипало под седалката, протяга напред ръка със силното желание да му повярват, че това е билет. Кондукторът взима хартийката, върти я в ръцете си, перфорира я и я връща обратно в ръцете му с въпрос: Ти, който имаш билет, защо пътуваш под седалката? Много скоро след този случай името на момчето ще стане известно по целия свят - Волфганг Месинг, една от най-загадъчните личности на ХХ век, човекът, който влиза в безсловесен контакт с другите и управлява действията им с команди, издадени наум. Месинг може да пресмята само с мисъл огромни числа, да ги умножава, дели, степенува. Притежава и ясновидски способности - предсказва многократно големи исторически събития, вижда смъртта на другите.
Много години след случката във влака

Сталин проверява уменията му

със задача, която повтаря случката с кондуктора. От Месинг се иска да получи с празен лист сто хиляди рубли от спестовната каса. Той влиза в залата и отправя продължителен поглед към касиера. След това му подава белия, откъснат от ученическа тетрадка лист. Касиерът поглежда „документа“ и пита с усмивка - в брой ли ги искате? После носи парите в зелена брезентова чанта с метални закопчалки. Точно сто хиляди. Малко по-късно, когато един от придружаващите Месинг чекисти връща обратно парите в касата, разбрал какво е направил, касиерът получава инфаркт. За щастие оцелява.

Проверките на Сталин на феноменалните способности на Месинг обаче не свършват дотук. Съветската власт не глези гадателките и знахарите, не гледа с добро око на това, което противоречи на комунистическия материализъм. Месинг трябва да докаже пак гениалността си, като влезе сам в кабинета на вожда в Кремъл и премине без документи през всички часовои. Феноменът внушава на часовоите, че той е другарят Берия, въпреки че и самият Берия не би могъл да припари в Кремъл без документи.

Кой е Волфганг Месинг? Поляк от еврейски произход, роден в малко селце близо до Варшава през 1899 г. По време на артистичните си представления в Европа, Япония, Бразилия, Аржентина, Австралия, Индия с наричани от него психологически опити удивлява тълпата със свръхсензорните си способности. През 1937 г. Хитлер обявява награда от 25 хил. долара за главата му, защото е предсказал краха на Германия, ако тръгне на война на изток. Месинг бяга нелегално в Съветския съюз. Година преди германски танкове да минат границата и да прегазят Минск, феноменът предупреждава и Сталин за предстоящата война, фиксира дори началото й. През войната гадае съдбата на воюващите на фронта войници по снимки, донесени от близките им, разкрива заплетени криминални убийства, кражби, канят го за сътрудник на милицията. Паранормалните му способности удивляват и самия Айнщайн. През 1914 г. 15-годишният юноша седи в един кабинет заедно с психоаналитика Зигмунд Фройд и авторът на теорията за относителността. Фройд му задава мислена задача, а Месинг взима една пинцета и отскубва косъм от левия мустак на бъдещия носител на Нобелова награда. Настоява да изскубе още два. Психоаналитикът е удивен, хлапакът е успял да разчете точно мислената му заповед. „Не мога да обясня механизма на предаване на мислите, аз просто ги чета“, признава в края на живота си Волфганг Месинг.

Измама ли е телепатията

Мислите си за някого и след броени минути той ви се обажда по телефона или го срещате на следващата пряка. Случвало ви се е поне веднъж, нали? Получили сте информация от разстояние без посредничеството на петте обичайни сетива. Как си обяснявате това странното стечение на обстоятелствата, при което мозъкът ви си взаимодейства с мозъка на друг човек?
Много научни изследвания се опитват да намерят отговор на въпроса съществува ли телепатията, по време на лунната експедиция на космическия кораб „Аполо 14“ американците провеждат телепатични сеанси дори от Космоса. С помощта на сложни машини учени от различни точки на света се опитват да декодират мозъчните вълни и да докажат, че телепатията съществува. Ако тя бъде развита, това ще помогне на много хора с мозъчни травми и говорни увреждания. С помощта й ще се разкриват или ще се предотвратяват престъпления, приложенията й може да са хиляди, за жалост и злонамерени. И до днес обаче отношението към феномена е или е скептично, или е безрезервно идеализирано.
Един от първите учени, посветили живота си на изучаване тайните на човешкия мозък, на лечението с хипноза и на телепатията, е руският академик Владимир Бехтерев. През 1908 г. известният невропатолог създава в Санкт Петербург Психоневрологически научноизследователски институт, който носи и до днес името му. В института е разкрита лаборатория по парапсихология, а научните сътрудници в нея изучават четенето на мисли от разстояние. Една любопитна подробност за Бехтерев - след като завършва Медицинската академия в Петербург, той участва като доброволец у нас в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Печели световна известност с откритията си в областта на анатомията и морфологията на гръбначния и на главния мозък, няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Като невропатолог описва и много болести, сред които е анкилозирующият спондилит, известен днес като болестта на Бехтерев. През 1918 г. разработва план за създаване на Институт по мозъка, след това го оглавява. В него разработва теория на внушението, при която едно въображаемо действие, родено в нечия глава, се превръща в реалност, осъществена от друг. Убеден е, че мислите са материални, че телепатията съществува, че животните също притежават шесто чувство, четат нашите мисли и изпълняват възложените им задания. Като доказателство провежда заедно с известния дресьор Владимир Дуров 1278 опита за мислено внушаване на информация на кучета само с визуалната представа за двигателно действие. Експериментаторите признават 696 от тях за изключително сполучливи.
В края на XIX век Дуров изучава упорито условните и безусловните рефлекси на животните и се опитва да въздейства върху психиката им вместо с жестоки побои, само с храна и поглед. Един от опитите му, демонстрирани пред публика, е с лъв. Дресьорът се вглежда в очите на звяра като при хипноза, представя си, че пред него има парче месо, а стоящата наоколо му лъвица прави опит да му отнеме пая. Лъвът внезапно се разярява и се нахвърля върху лъвицата, готов да я разкъса. Дуров го усмирява пак само с поглед. През 1934 г., за да провери телепатичните способности на кучетата и конете, дресьорът провежда няколко експеримента, наблюдавани от учени, сред които е и Бехтерев. Дуров се затваря в стая и дава мислени заповеди на отдалечени на километър кучета. Четириногите трябва да лягат и да стават съгласно заповедите му. Учените, които наблюдават експеримента, установяват, че в 85% от случаите кучетата изпълняват стриктно разпорежданията му, а конете разчитат мислите му на 60%.
Ето как Бехтерев описва един от опитите, в които Дуров трябва да внуши на фокстериера Пики да скочи на кръглия стол пред пианото и да удари с лапа дясната страна на клавиатурата. „Кучето стои пред Дуров. Той се взира напрегнато в очите му. След това хваща с ръце муцуната му.

Раджеш РАо, професор по компютърни науки и инженерство изпраща мисли в мозъка на стоящия в съседна стая Андрю Стоко, професор по психология

 

 

Няколко секунди Пики остава неподвижен, а когато Дуров маха дланите си от лицето му, Пики се устремява към рояла, скача върху кръглия стол и от удара на лапите му по клавиатурата вдясно зазвучават високо няколко ноти.“

Как се обяснява феноменът

Теориите за механизма на безсловесното предаване и разчитане на мисли са толкова, колкото са и учените, занимавали се с феномена, отчита Стилиян Георгиев от Института по невробиология при БАН. Една от най-разпространените хипотези принадлежи на английския биохимик Рупърт Шелдрейк. Според него предаването на мисли се дължи на съществуването на морфични???? полета, с които всички ние сме свързани. Тези полета служат като матрица за формата и поведението, а въздействието им не се променя нито с разстоянието, нито с времето. Шелдрейк обаче не дава задълбочени обяснения за това какво е морфогенично???? поле. Философски може да се противопоставят две гледни точки. Едната разглежда човека като електроуред. В момента, в който токът спре, човек изключва, а информацията се губи. Втората гледна точка, застъпена от Шелдрейк, приема човека и съзнанието му като радио- или телевизионен приемник. Дори когато апаратът се счупи, информацията продължава да тече в ефира. За съжаление, на теориите на Шелдрейк се гледа като на „псевдонаука“. Последното води до автоцензура сред изследователи и рецензенти и по естествен път спира научния прогрес по темата, отбелязва Стилиян Георгиев.
Друга хипотеза, обясняваща механизмите на телепатията, се опира на представата на всеки от нас като малък електрогенератор. Мозъкът ни е електромагнитна антена, която може да играе роля и на приемник, и на предавател. Човешкият организъм излъчва електромагнитни вълни в пространството, най-силно в спектъра на топлинното излъчване. Досега обаче целият електромагнитен спектър на човешкото излъчване не е добре изучен. Може да се окаже, че съществува честотен диапазон, в който нервните ни системи си комуникират, без това да достига до съзнанието ни. Ако някой закрие точно тая част от спектъра и ефектът се загуби, това ще е достатъчно доказателство, че през този канал тече информация. На тоя етап обаче науката не може да докаже несъществуването на телепатията, нито обратното. Има достатъчно натрупани данни при различни експерименти, че феноменът предаване на информация между отдалечени нервни системи съществува. Ако например даден човек, който условно ще наречем „предавател“, бъде подложен на слухова или зрителна стимулация, неговият мозък ще реагира. Оказва се обаче, че в същият този момент може да реагира и мозъкът на друг човек - „приемник“, намиращ се в отдалечена стая. Ефектът е измерен експериментално от редица изследователи. Така част от мозъка ни може да бъде стимулирана от разстояние, но този процес е неосъзнат за хората, които са влезли в контакт. Статистиката показва, че това се случва при 14% от експерименталните двойки „предавател“-„приемник“, а това за науката е сериозен процент. Но това предаване на информация между нервните системи на хората не е телепатия, защото предаването на информация до чуждо съзнание не е съзнателно, разяснява физикът.

Технотелепатията ще промени света

Можем ли само с мисъл да контролираме машините и предметите край нас? През последните 15 години учените упорито се опитват да свържат човешкия мозък с изкуствен крайник, инвалидна количка, компютър. Първият неинвазивен мозъчен компютърен интерфейс беше демонстриран в средата на миналата година от изследователи от Вашингтонския университет. Технологията позволява на двама души да си изпращат мисли буквално мозък в мозък. По време на експеримента Раджеш Рао - професор по компютърни науки и инженерство, седи в кабинета си на главата с шапка, набодена със зелени и сини електроди, които отчитат сигналите на мозъка му. На масата пред него стои компютър, на екрана с игра и включен Скайп. Проф. Рао трябва да играе на компютърната игра, използвайки само мислите и представите си. Той протяга мислено ръка към клавиатурата и натиска бутон, така че пушката да произведе изстрел. В този момент електронните сензори предават електрически сигнали, трансформирани от компютъра като команди за извършване на действия. В съседство с кабинета на проф. Рао се намира лаборатория, в която седи вторият участник в експеримента – професорът по психология Андрея Стоко, на главата също с шапка снабдена с бубина за стимулации. Без да мисли, проф. Стоко натиска по зададената му команда бутона за стрелба. Експериментът е успешен. Това е първата неинвазивна мислена връзка между двама души, в която единият контролира движението на другия чрез компютър. Няколко месеца преди това невролози от университета Дюк, Вашингтон, осъществяват интерфейс връзка между два плъха - единия в Бразилия, другия в САЩ. В мозъка на гризачите са имплантирани електроди. Така единият плъх предава информация на другия, който се намира на хиляди километри от него. Когато „предавателят“ натиска в клетката си лоста, „приемникът“ повтаря зададеното му движение по сигнал, изпратен по интернет.
Учените напоследък усилено работят и върху технологии, които ще ни позволят да управляваме машини само със силата на мисълта си. На базата само на компютърен запис на физиологични параметри на мозъка напълно парализирани хора ще може да задвижват само с мисъл инвалидната си количка или да управляват компютърната мишка, или дори да движат ръцете си при тежки травми на гръбначния мозък. Швейцарският учен проф. Жозе Милан вече доказа експериментално, че новият мозъчен компютърен интерфейс ще облекчи живота на инвалидите. Поставяйки на главата си шапка с електроди, напълно парализирани хора ще бъдат мобилни.
Японците пък обещават в края на 2020 г. да започнат масово производство на устройства, които да четат мисли. Приложенията, по които работят мастодонти като „Тойота“, „Хонда“, „Хитачи“, ще превключват телевизионни канали, ще набират текст, ще решават проблеми с помощта на изкуствения интелект.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co