Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Странджа извън закона
 

Тази планина е твърде важна за България, за да допуснем превръщането й в нов Слънчев бряг

 

Димитър Събев


Поутихналият гняв на гражданското общество в България отново набира сили. Поводът е решение на Върховния административен съд, което остави в сила оспорвания от природозащитниците Общ устройствен план на община Царево и така даде предимство на инвестиционните намерения пред опазването на природата в Странджа. С извивки, наподобяващи меандрите на река Велека, в рамките на шест години българското правосъдие на практика разреши мащабното курортно, вилно и голф строителство по най-южното ни Черноморие.
В опит да потуши страстите министърът на околната среда и водите Искра Михайлова декларира, че реанимираният ОУП на община Царево няма да доведе до презастрояване на крайбрежието. Напротив, планът ще помогне за опазване на природата в региона. Със странна за този орган експертиза ВАС потвърди: ОУП не значи бетониране, тъй като за всеки отделен обект се изискват строителни книжа.
На теория това е така, на практика голямата част от крайбрежието на страната се превърна в бетонна джунгла именно със схемата на индивидуалните разрешителни. Недопустимо е този сценарий да се повтори в Странджа – край с изключителна природа, наследство не само на Царево и Бургас, но и на България, а и на Европа.
На теб план, на мен – оценка
Изменението на ОУП на община Царево е изготвено през 2008 г. от фирмата на арх. Калин Тихолов – несъстоялия се министър на инвестиционното проектиране. В този нов общински план е предвидено създаване на туристическа база от 43 хил. легла, голяма част от тях в границите на природен парк „Странджа” – без да броим вилите. Картата ясно показва, че се готви броеница от хотели и къщи по брега на морето между село Лозенец, град Царево, село Варвара и град Ахтопол. Разширяването на базата южно от Ахтопол засега е невъзможно, тъй като там се намират по-строго защитените зони „Устие на р. Велека” и „Силистар”. За компенсация е предвидено площта на селата Синеморец и Резово да се увеличи 2-3 пъти. Навътре в Странджа, по течението на реките горите ще се „изчистят”.
Знае се, че за този мащабен план за развитието на общината, който би отворил на строителните фирми бизнес за десетки милиони, фирмата на Тихолов „А.С.А.” ООД е получила скромната сума от 19 620 лв. По това време границата за задължително възлагане на обществена поръчка е… 20 000 лв. Въпроси повдига и инвестиционната активност на самия Тихолов, придобил поне 6 имота в Царево, след като е изготвил устройствения му план.
Добър или лош, за да влезе в сила, един устройствен план се нуждае от екологична оценка. Но през 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството го одобрява и така. По-късно екологична оценка все пак е изготвена. Според изискването на специализираната наредба авторите на оценки за съвместимост трябва да са магистри по биологични науки, но трима от четиримата оценители не са такива. Двама от потърсените външни експерти се оттеглят, тъй като техните изводи за нанасяне на вреди за популациите не са отразени в крайния доклад, но имената им са оставени в списъка на авторите. Не е разгледан натискът от масовия туризъм върху водния режим, не е проследен ефектът от фрагментацията на терена. Допуснати са грешки в границите и площите на природния парк и на защитените зони. От природния парк алармират Висшия експертен екологичен съвет. Напразно.
Природозащитници депозират жалби и във ВАС, но Европейската комисия чува по-бързо техните аргументи. През есента на 2009 г. новият шеф на МОСВ Нона Караджова оттегля положителното становище на ведомството по екологичната оценка на ОУП на Царево, за да избегне европейски санкции. Без екологична оценка ОУП „увисва”, но желаещите да строят не се примиряват. По думите на Петко Арнаудов, дългогодишен кмет на Царево, Европейската комисия не разбира проблемите на жителите на Странджа. Пострадали от изключително строгия граничен режим при социализма, сега те трябва да получат някаква материална и морална компенсация за това. Настойчивостта на хората зад ОУП е впечатляваща: жалбите срещу изтеглянето на становището на МОСВ минаха през няколко тричленни и петчленни, дори два седемчленни състава на ВАС. Имаше върховни съдии, определящи предишни решения на колегите си по казуса за „недопустими”. В средата на януари петчленен състав се произнесе, че ОУП в България въобще не подлежат на обжалване. Така ВАС шест години по-късно легитимира строителните планове на Царево.
За това много помогна завърналият се в МОСВ заместник-министър Чавдар Георгиев, който депозира обратно в съда оттегленото през 2009 г. становище по ЕО. Георгиев е категорично против изготвянето на нова екологична оценка – старата също вършела работа. Георгиев според регистрите за фирмена информация е бил собственик на фирма за голф и дори в момента участва в голф сдружение и в голф фондация. В ОУП на Царево е предвиден голф комплекс с площ от 1500 дка на север от Варвара.
За милиони няма закони
За да бъдеш природозащитник в България, е препоръчително да си работил дълго в държавната администрация или да си поне магистър по право. Бившият министър Нона Караджова напомни за чл. 156, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс: „Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства”: по закон веднъж изтеглен, административният акт спира да съществува. Ново обстоятелство в случая е само нова екологична оценка. Петко Цветков от Българската фондация „Биоразнообразие” счита, че това би било отлично решение: да се оцени реалното въздействие на инвестиционните намерения върху природата на Странджа и на тази база да се прецени къде може да се допусне строителство и къде то е напълно неприемливо. Според Цветков проточилият се съдебен спор е безсмислена загуба на време.
За природния парк е по-добре урбанизираните територии да се изключат от него. В плана за управление на природен парк „Странджа” – почти 10 години неприет от МОСВ, са уточнени зоните, подходящи за урбанизация. Но застрояването, предвидено в ОУП, е четири пъти по-голямо от допуснатото от еколозите. Според чл. 122, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие „министърът на околната среда и водите спира реализацията на планове и проекти в нарушение на този закон”. В компетенцията на министър Михайлова е да обяви сега ОУП на Царево за невалиден – какъвто е всеки план без екологична оценка в защитена територия според чл. 31 от ЗБР.

 

 

Разнообразните позиции на различните състави на ВАС по казуса през годините са любопитни, но три европейски директиви изискват общият устройствен план на Царево да има сериозна екологична оценка. Такава няма – а ОУП на практика е в сила. След последното съдебно решение, даващо път на спорния план, природозащитниците призоваха главният прокурор да свика седемчленен състав на ВАС, който да се произнесе окончателно по делото. Евентуално колегиум на Върховния съд следва да се произнесе дали устройствените планове на общините може да се обжалват, тъй като различни състави дават противоположни решения. Въпросът е от огромно значение за бъдещото на регионите, решението му трябва да се съобрази и с Орхуската конвенция, ратифицирана от България през 2004 г. и гарантираща на гражданите достъп до правосъдие по въпросите за околната среда.
Тъй като ВАС се очертава като най-важен екологичен фактор в България, редно е да припомним, че през 2007 г. съдът се сдоби с почивна станция на самия бряг в престижното село Лозенец. Земята е предоставена без търг от тогавашния общински кмет Петко Арнаудов срещу сумата от 40 000 лв. Малко по-рано ВАС реши, че кметът няма вина за продажбата на 130 дка крайбрежие край къмпинг „Корал” по цена, в пъти по-ниска от пазарната.
Дефицит на вода и гледки
Често изтъкван аргумент на привържениците на застрояването на странджанското крайбрежие е, че земеделските земи по морето са на техните деди и потомците имат право да спечелят от наследството си. Стефан Златаров, дългогодишният вече бивш директор на ПП „Странджа”, намира този довод за несъстоятелен. С ниви покрай брега през 1925-1930 г. са оземлени бежанци. По това време населението на Царево е само 1500 души. За тези земи цяла България води две кървави войни, затова не е морално хората, на които те са подарени, да ги предоставят за застрояване при първа възможност.
Всъщност малцина от старите собственици са запазили земите си край брега. В по-голямата си част атрактивните терени са вече купени от инвеститори и строители, често на безценица. Доста местни са се оставили да бъдат убедени, че „щом е „Натура“, тука нищо няма да става”. Царево има и други приноси към народопсихологията: инвеститор, който най-сетне успее да вдигне хотел, става пламенен привърженик на природния парк и противник на новите строежи. Така той иска да си гарантира, че пред неговия хотел няма да изникне някой нов, който да му открадне гледката.
Може да сме сигурни, че развитието на туризма в Царево според модела, заложен в ОУП, няма да привлече платежоспособни туристи с културни интереси, а участници в масовия туризъм. Така етнографията на Странджа, цикълът на нестинарските обичаи, светилищата, песните, кухнята, храбростта на българските въстания ще се превърнат в евтина панаирджийска атракция. Масов туризъм в Царево означава не възраждане, а окончателен упадък на Малко Търново, сърцето на Странджа.
Страшно ще е и за живия свят – и то не само защото бетонната стена ще спре миграционния път към морето, ще засегне редки видове, намерили местообитания в обработваемите ниви, ще унищожи пейзажа. Петдесет хиляди туристи на сутринта ще поискат да пият вода. Язовир „Ясна поляна” няма достатъчно капацитет, ще трябва да се строи нов. Природният парк бе учреден именно за да опази поречията на реките Резовска и Велека – последните в страната, рядкост и в Европа, големи реки, които текат в естествените си корита. Турция има интерес към техните води и за съжаление изворите и на двете са в съседната държава. Очертаващият се натиск върху водните ресурси при извора е повече от тревожен, какво да говорим за десетократно нарасналата жажда при устието.
Ще изгрее ли ясният месец
Климатът на Странджа е наистина странен: над 1000 мм годишни валежи поддържат уникална не просто за Европейския съюз, а за нашата геологична епоха растителност. Привидно далечни решения по крайбрежието са риск за невероятната странджанска зеленика, преживяла превратностите на стотици хиляди години.
Надали ще се стигне дотам. След като размаха пръст заради лоши екологични оценки във ветропарковете на Калиакра (виж сп. „ТЕМА“, бр. 42/2013), Брюксел този път може да удари: чакат ни или парични санкции, или спрени плащания по оперативните програми за околна среда и за регионално развитие. Уличните протести за Странджа се завърнаха с достатъчно импулс, за да се намерят сред политиците защитници на планината. Които политици впрочем, след като взеха властта, обещаваха не просто да няма застрояване на Странджа, а да се учреди нов природен парк „Българско Черноморие”.
Странджа е твърде важна, за да бъде поверено решението за съдбата й на община Царево, впрочем и на България. Тук явно на никого не му дреме за конфликтите на интереси: например общинският съветник Георги Атанасов-Джонката не вижда проблеми едновременно да отговаря за устройството на общинската територия и да строи затворен комплекс на плажа на къмпинг „Арапя”. Местните вече установиха, че за урбанизация са предвидени предимно закупените на безценица от тях земи. Лобито на ОУП цитира малките като дял от парка проценти на предвиденото застрояване – и пропуска да отбележи, че става дума за линейна урбанизация, за откъсване на брега от планината. Не се предвижда изграждане на нови къмпинги: явно от тях не се печели достатъчно. Никой не е изследвал екологичното въздействие от разширяването на пътната инфраструктура. Развитие, туризъм, възможност на местните да печелят – разбира се, че да. Ама всичко си има граници.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co