Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Хората плъхове от долния свят на САЩ

Хиляди бездомници са се заселили в подземията и тунелите на големите градове. Мнозина от тях са загубили жилищата си заради ипотечната криза

 

Петър Томов
Тампа, Флорида


Вероятно от иронични подбуди този бездомен неудачник си е лепнал прякора Джон Траволта и обитава от години подземията на Ню Йорк. Твърди, че той и съжителите му се хранят „добре“ с остатъците на ресторантите в големия град. Траволта е един от хилядите хора къртици, които от години живеят в търбуха на грамадния град, загубили надежда, че може някога да се върнат в другото човешко общество, онова на повърхността. През 2012 г. числеността на бездомниците в Ню Йорк се е увеличила с 19%.
Другият Джон Траволта е избран за туристически гид в нюйоркските потайности от репортери на в. „Ню Йорк пост“. Заедно се спускат дълбоко под земята, за да опишат мрачните цветове на този съвременен ад. За свое учудване журналистите отбелязват, че подземното общество не се различава много от горното. Това е свят на евтино малцово уиски, тесни пространства и шизофренични съседи, които страдат от студа и жегата. Обитателите на тунелите изпитват същото безразличие един към друг, както и хората горе, затваряйки се в своя таен вътрешен свят. Когато са били на повърхността, те са обитавали приютите за бездомници – временни убежища за човеците, изхвърлени от силните центробежни сили, които вършеят икономиката.
Ню Йорк далеч не единственият голям град в САЩ, под който живеят много бездомници. Британският в. „Дейли мейл“ описа неотдавна битието на хората къртици, които населяват отводнителните тръби под Лас Вегас. Според полицията те наброяват около 1000 души. Стивън и Катрин са едни от тях. Те са създали своя боксониера в подземния свят, която заема малко повече от 37 квадратни метра. Имат си обзавеждане - двойно легло, гардероб, библиотека и дори картини по стените. „Спалнята е от един жилищен блок. Събрали сме неща, които са изхвърлени. Боклукът на някого е злато за другиго. Прибираме всичко нощем, защото ни е срам да го правим през деня“, с усмивка обяснява Стивън. Къпят се с вода, събирана в стара хладилна чанта от пластмаса. Всичките им дребни принадлежности са внимателно опаковани в найлонови пликове, за да бъдат предпазени от влагата. На дъното ги пратила пристрастеност към хероина, заради която били изхвърлени от работа. Преживяват с подаяния от комарджии в казината, където също претърсват подовете за паднали игрални чипове. Стивън твърди, че веднъж дори успял да спечели почти 1000 долара в едно от казината.
В съседство обитава друга двойка - Ейми и Джуниър. Те се оженили в катедралата „Шалимар“, което е едно от най-популярните места за тази цел в Лас Вегас. После се върнали за „меден месец“ в тунелите. Двамата се оказали на улицата, след като се разорили да купуват наркотици, а после загубили и бебето си Брейди - то починало едва 4-месечно. „Дойдохме във Вегас, защото чувахме, че може да се намери работа. Но се наложи да живеем под стълбищата на казиното „Ем Джи Ем“. По-насетне срещнахме едно момче, което ни доведе да живеем в тунелите.“
Местният журналист Матю О'Брайън обиколил галериите, когато готвел материал за убийство. Той създал фондацията „Лъч светлина“, чрез която се опитва да помогне на подземните обитатели. „Това са нормални хора, които са излезли от пътя главно след травматични инциденти. Много от тях са ветерани от Ирак и Афганистан, които страдат от следвоенен стрес. Не зная колко деца има долу, тъй като това се пази в тайна. Виждал съм обаче кукли, плюшени мечета“, споделя Матю пред английските си колеги. О'Брайън е и автор на книгата „Под неоновите светлини“.
Служителите на реда в Син Сити (града на греховете - б.а.), както американците обичат да наричат хазартната столица на САЩ, няколко пъти са прогонвали жителите на дългите 320 км грамадни бетонни тунели, предназначени да отвеждат дъждовните води при проливни порои. Полицаите предупреждават, че животът под земята е рискован. А хората гледат там дори бебета, за което свидетелстват изхърлените близо до входовете използвани памперси. Хората къртици винаги се връщат след прогонването, защото просто няма къде другаде да отидат.
Подземни обитатели има и в Канзас Сити, в Лос Анжелис и в още други градове.
Агенция Ройтерс разпространи в YouTube видеорепортаж от палатъчен лагер в щата Ню Джърси, появил се, за да подслони пострадалите от урагана „Санди“. Очаквало се след време той да изчезне, но още е там и дори се разраства...
Флорида поначало е своеобразна Мека за бездомниците от цяла Америка, защото тук климатът е полутропичен и се преживява по-леко. За беда тази година в южния щат от Север нахлуват един след друг студени фронтове, някои от които донесоха и нулеви температури. Общинските власти и църквите отвориха врати и настаниха много от хората без покрив в скривалищата, построени да приютяват жителите на щата в случаи на силни урагани. Но някои хора просто живеят в колите си. Телевизионното предаване „60 минути“

 

 

на Ей Би Си пусна репортаж за печалната участ на едно такова „автосемейство”. Бащата Том Мецгер, 15-годишната му дъщеря Ариел и 13-годишният син Остин от 5 месеца са се подслонили в купена на старо камионетка. Майката на Ариел и Остин починала, когато били малки. Бащата Том е дърводелец, но останал без работа след залеза на строителния бум във Флорида от 2006-2007 г. Без доходи нямало как да плаща ипотеката на семейния дом и скоро им го взели. Щели да останат буквално на улицата, ако с последните си долари Том не купил камионетката. Пред телевизионната камера Остин признава, че го е срам да каже на съучениците си къде живее, но те се досещали сами. „Гледаме репортажите или четем нещо в интернет за тези хора. После бързо забравяме за тяхното съществуване, защото те не принадлежат на нашия свят“, обобщава предаването „60 минути“.
Репортажи и книги напразно се опитват от години да привлекат вниманието на обществото към съдбата на обитателите на изгубения свят под земята. През 1995 г. авторката Дженифър Тот успя да вдигне само буря в чаша вода с книгата си „Хората къртици“. Единадесет години след нея Робърт Съливан разгласи своя поглед към същото под заглавието „Плъховете - една година с най-нежеланите съжители в Ню Йорк“. Известният с разследващата си журналистика репортер прекарва 12 месеца в подземията на града и после описва живота на хората там. Интернет книжарниците още предлагат произведението на Съливан за 1 долар.
Социологическите изследвания харчат милиони долари, за да поставят диагноза за здравословното състояние на обществото. Хората къртици и тези, които са на път да ги последват, не са част от статистиката. Тя няма възможност, а вероятно и не си поставя за цел да стига до тях и да прави болезнен и по-дълбок разрез в обществената тъкан. Затова единствено около избори се случва в пресата да изтекат цифри, по-различни от оптимистичните официални доклади на министерството на труда. С присъщия си професионален цинизъм политиците се оправдават, че не могат да помогнат на всички и че изпаднали на дъното винаги е имало. Но същата тази статистика, която всяка година брои новите милионери и милиардери и ги представя на света в листата на „Форбс“, показва, че повече от всякога досега пропастта между свръхбогатите и ултрабедните е достигнала чудовищни размери.
В. „Ню Йорк таймс“ с възторжен патос описва как приказно забогатели американци са се хвърлили да купуват ирландски замъци от XVIII век за по 10 милиона долара парчето, защото тази година ги продавали с голяма отстъпка. Само на някакви си десетки метри над хората къртици се води истинска надпревара за придобиване на суперскъпи парчета от лъскавата мозайка на недвижимите имоти в Голямата ябълка, както нюйоркчани с любов наричат своя град. Небето не е предел за оценките, които все едно се изчисляват във виртуални, а не в реални пари. Палмата на първенството на пазара е „Ривър Хаус“ в района Ийст Ривър на Ню Йорк - имот сякаш от романите, с приказна цена от 130 милиона долара. Търговците спират възклицанията, предричайки, че тази перла няма да остане задълго на пазара. В града има и други бижута на недвижимите имоти - като например грамадния дом „Блумбърг дуплекс“, оценен на 115 милиона долара, собственост на милиардера Стивън Коен, който още е разследван за съмнителна търговия в един от най-големите хедж фондове в страната - „САК Капитъл адвайзърс“. Разследван, но не и низвергнат. Милиардите са си с него, както и благоденствието му. И той далеч не е единственият сред спекулантите, които предизвикаха убийствената ипотечна, финансова и икономическа криза в САЩ (а и по света), а днес продължават да процъфтяват. Докато техните жертви, изгубили домовете си, се превръщат в хора плъхове от подземията. Свят, който гнусливо извръща глава от тази грозна истина, трудно ще намери посоката за така належащото си пречистване.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co