Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Зловеща семейна история

Кой се нуждае от нов прочит на скандала „Миа Фароу срещу Уди Алън”?

 


 

 

Психо-сексуален хорър и семейна драма в едно? Комбинацията звучи налудничаво и на малкия екран, и в действителност, но е магнит за зрители. Допирните точки между рейтинговия сериал на Fox “Зловеща семейна история” и тъмната таванска случка между Уди Алън и доведената му дъщеря Дилан от преди двайсет и една години са само жанрови: сексуални фантазии, тежки изпитания и скандални разкрития. Но ако хорърът в тв историята се изчерпва със сценарна драма и щипка трагедия, то другата си остава достатъчно жива, за да всява ужас и днес.
Кой е любимият ви филм на Уди Алън?
С този въпрос започва писмото си вече 28-годишната Дилън Фароу, публикувано в “Ню Йорк таймс” преди седмица. Днес тя е щастливо омъжена, живее под ново име, но с все същите стари травми от тъмния семеен таван. “Преди да отговорите на въпроса ми - пише Дилан, - трябва да знаете, че когато бях на 7 г., Уди Алън ме хвана за ръката и ме отведе в мрачното таванско помещение на втория етаж на дома ни. Каза ми да легна по корем и ми даде да си играя с електрическото влакче на брат ми. Тогава ме насили сексуално. През цялото време ми шепнеше, че съм добро момиче и че това е нашата малка тайна. Обеща ми, че ще отидем в Париж и аз ще съм звезда в неговите филми...”
Преди двайсет години резултатът от шумното звездно дело “Миа Фароу срещу Уди Алън”, започнало заради няколко интимни снимки между 55-годишния Уди и 19-годишната Сун-И и прераснало в истинска буря, когато малката Дилън проговаря пред майка си, е неочакван. Четиригодишната съдебна сага се люшка между записа с противоречивите признания на 7-годишното дете, медицинските експертизи и болката, която Уди причинява на цялото семейство с връзката си с доведената дъщеря на Миа от предишен брак Сун-И Превин. Финалът са милионите долари, пръснати от режисьора за адвокати, две загубени от него попечителства (за Дилън и родния му син Ронан) и никога неосъщественото обвинение за сексуален тормоз поради липса на убедителни доказателства.
Стара история за ново поколение
От този момент тъмната страница в тази семейна история изглеждаше затворена – и за Алън, който продължава ударно да пуска по филм на година, и за Миа, която се оттегли от медийния шум, за да се отдаде на благотворителни каузи. Но очевидно не и за децата им.
Две десетилетия са достатъчни, за да могат едните удобно да забравят, а другите да пораснат, да намерят себе си и да потърсят своята истина. Оказва се - и да узнаят за скандала. Като една от милионите коментиращи темата в интернет, скрита зад никнейма SAM от Масачузетс: “Никога не бях чувала за тази история. Толкова съжалявам за Дилън. Вярвам й! Винаги съм се радвала на филмите на Уди Алън и съм смятала, че той е машина за качествено кино, но сега? Вече няма да гледам нищо негово, това е най-малкото, което мога да направя...”
Писмото на Дилън завършва остро: “Ами ако това беше вашето дете, Кейт Бланшет? Ами ако това беше ти, Ема Стоун? Или пък ти, Скарлет Йохансон?... Представете си 7-годишната си дъщеря в таванска стая с Уди Алън. Сега кой е любимият ви филм на Уди Алън?” 28-годишната Фароу твърди, че е решила да проговори чак сега, след като се почувствала засегната от всички номинации и награди за новия филм на Уди “Син жасмин”. “Приех го като личен упрек за моето мълчание.” Но дали е само това?
Теории на конспирацията
Удобно облегнат на делото от началото на 90-те и на факта, че е твърде късно да бъде съден, тъй като срокът за събиране на доказателства отдавна е изтекъл, Уди Алън отрече всички обвинения в посегателство над осиновената от Миа Фароу дъщеря. Режисьорът не обърна внимание и на семейната атака, отправена от Миа, Ронан и Дилън още преди година във “Венити феър”, когато журналистът Морийн Орт (пръв написал за семейния скандал през 90-те) припомни случилото се. За целта той разпита Миа за работата й като защитник на човешките права, любовта й с Франк Синатра и се опита да издири всички 14 – осиновени и биологични, деца на Фароу. От текста стана ясно, че: напълно възможно е Франк Синатра, а не Уди Алън да е биологичният баща на Ронан, Дилън все още се страхува от режисьора, а той е бил обсебен от 7-годишното дете. Връзката му със Сун-И пък си остава най-тежката травма за семейството.
Не всички наблюдаващи темата обаче са на страната на “Венити феър” и семейство Фароу. Защитниците на Алън често припомнят приятелството на Миа с Роман Полански, обвинен в блудство още през 1977 г. и арестуван 30 години по-късно в Швейцария. Актрисата, която игра в „Бебето на Розмари”, бе сред най-яростните му защитници. Съвсем намясто в този момент идва и фактът, че братът на Фароу – бизнесменът Джон Вилие, беше осъден на 25 години затвор за сексуално малтретиране през 2013 г. На делото той се призна за виновен по 2 от общо 39 обвинения за насилие над малки момичета – до едно съседски деца в Мериленд през 2002 г.
Друг колкото актуален, толкова и наивен намек гласи, че семейството действа на принципа “един за всички, всички за един”, а този един е 25-годишното момче-чудо Ронан Фароу – активист също като майка си, адвокат по човешки права, съветник на Хилари Клинтън и отскоро тв водещ с шоу по MSNBC. Майкъл Уолф от “Гардиън” например твърди, че масираната семейна атака не е нищо повече от манията на Миа да подпомогне обществената кариера на сина си - първо със скандалните признания за бащинството му във “Венити феър”, а сега и с писмото на Дилън.
Самият Ронан е особено активен по темата „Уди Алън” – първо пусна шега в Туитър: “Честит ден на бащата, или както го наричат в моето семейство, честит ден на доведения ни брат”, а в нощта на Златните глобуси, когато режисьорът получи почетния приз “Сесил Б. де Мил”, яростно допълни: “Пропуснах трибюта към Уди Алън и не разбрах бяха ли включили частта с публичното признание на жената, която потвърди, че той е упражнявал сексуален тормоз над нея, когато е била на 7 - преди или след “Ани Хол”?” Същата вечер популярната актриса зад Океана Лена

 

Дънъм туитна многократно подкрепата си за Дилън и предизвика лавина от положителни коментари. Самото писмо на младата Фароу попада на страниците на “Ню Йорк таймс” с помощта на приятеля на майка й и на брат й Ронан - журналиста Никълъс Кристоф. Днес без съмнение, историята “Фароу-Алън” може да бъде разгледана и като взаимносвързана медийна сделка в името на нечий рейтинг. В нея всички са на работа и всеки е инструмент на някой друг. Но и семейният приятел Никълъс Кристоф звучи съвсем логично, пишейки в колонката си: „Никой от нас не може да бъде сигурен какво се е случило. Златните глобуси застанаха на страната на Алън, без да ги е грижа дали Дилън лъже или не. Но уместно ли е да се отдава почит на човек, който колкото и артистичен гений да е, някога беше обвинен в сексуален тормоз над деца?”

(Каре) Едно към едно
Откъс от биографичната книга на Миа Фароу „Дотук и после. Спомени от Холивуд” (1998 г.)

...Отношението на Уди към Дилън беше много по-различно от онова, което си представях. Наистина вманиачаването, с което я обгръщаше, надминаваше всичко, което досега бях виждала като отношение на баща към детето си. А бях омъжена за италианец, страстен, емоционален човек, който беше луд по дъщерите си...

...и въпреки че работата му без съмнение беше приоритет за него до 1987 г., Дилън стана централен фактор в живота му. Все се надявах, че чувствата му към нея ще го накарат да се привърже към цялото ни семейство...

...Той поиска ключ от апартамента ми. Чувахме краткото иззвъняване на вратата, завъртането на ключалката... Едва кимнал на мен или на другите деца, той се отправяше към Дилън. С широко отворена уста, по-голяма от усмивка, с вежди високо над черните рамки на очилата той грабваше Дилън от високия й стол и я отнасяше в друга стая...

...страстта му не затихваше, а напротив – ставаше все по-силна. Но когато се опитах да поговоря с него за това, той много се ядоса. Беше станал някак си по-далечен и груб.

...Можех само да предполагам, че на децата ми никога не е хрумвало, че майка им може да забременее... Когато й казах (на Сун-И), че съм бременна, тя избухна в ядни неразбираеми сълзи. Не харесвала Уди, каза тя, той бил гаден и грозен и бебето щяло да е грозно като него...

Една нощ в Париж, след втория рожден ден на Дилън, тъкмо я бях изкъпала и сложила да си легне, когато, за пръв път, събрах цялата си смелост и му казах това, което бях мислила месеци наред и за което не можех повече да мълча: бях обезпокоена от отношението му към Дилън. Надявах се той да се промени. Но ставаше все по-лошо...

...Когато се върнахме от пътуването, научих, че бебето, което очаквах да се роди през декември, ще бъде момче. Един по-наблюдателен човек можеше да забележи, че интересът на Уди към новото дете падна под нулата. Беше обсебен от следващия си филм. И от Дилън. Искаше да я осинови...

...без да се оплаква, той присъства на празненството по случай шестнайсетия рожден ден на Сун-И. И тази година започна да се спира до бюрото й, докато тя пишеше домашните си вечер...

Отношението му към Дилън беше наудържимо. “Вманиачен” беше най-често използваната дума от семейството и приятелите ни... Той я отнасяше в леглото, докато беше само по бельо. Два пъти го накарах да си извади палците от устата й...

...не бях на работа, затова отидох с едно от децата за психоаналитичен сеанс в апартамента на Уди. Знаейки, че ще бъда там, Уди ми телефонира. Побъбрихме си малко, както правехме винаги по няколко пъти на ден, след това затворих телефона и забелязах върху полицата над камината порнографски моментални снимки: една гола жена с широко разтворени крака. Отне ми само миг, докато осъзная, че това беше Сун-И...

...Сега, когато Уди идваше за посещения, Дилън получаваше главоболие и я заболяваше стомахът. Тя отиваше в стаята си, затваряше вратата и си лягаше под юргана. Три пъти се заключи в банята – веднъж за цели четири часа.

...след като Уди тръгна към града, Кейси се обади и ми каза, че бавачката й Алисън видяла нещо в къщата ми, което я разтревожило. Тя видяла Дилън да седи на дивана и да гледа втренчено с празен поглед. Уди стоял на колене пред нея с лице в скута й. Алисън казала на Кейси, че била шокирана, защото това изглеждало интимно, нещо, на което ще кажете: “Оп, извинете ме”, ако и двамата бяха възрастни. Спомних си, че Дилън не е носила бельо.

...В съда съдията отхвърли молбата на Уди да вижда Дилън, но каза, че може да вижда Сачел (първото име на Ронан, б.р.) в присъствието на придружител, с което бях съгласна. Уди заяви, че ако няма да вижда и двете деца, не искал да вижда нито едно от тях. Съдията каза, че Уди трябвало да проявява най-голям интерес към малкото момче, което му било биологичен син. Но Уди беше непреклонен: не искаше да вижда Сачел без Дилън.
- Намирам това за странно – каза съдията.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co