Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Как се ПИПат 500 млн. лв.

Кои кметове ощети Публичната инвестиционна програма и има ли по-смислен начин държавата да стимулира икономиката от ремонт на градинки

 

Димитър Събев


Във време на стопанска депресия публичните инвестиции са безценни - особено ако са похарчени по правилния начин. В бюджета за тази година правителството отдели 500 млн. лв., които обеща да разпредели за регионални проекти на конкурентен принцип. На пръв поглед сумата е огромна, от друга страна, тя съответства на само 0.6% от очаквания икономически продукт за годината. Има основания този регионален стимул да се разгледа дори като недостатъчен, предвид недалновидната икономическа политика на ГЕРБ в предишни години. Разходите за колективно потребление, в т.ч. за поддръжка на населените места, между 2006 и 2010 г. бяха свити с 8.4%. Публичните икономии на София (но не и в София) задълбочиха кризата в регионите и влошиха перспективите на частния сектор.
Финансовият министър Петър Чобанов загатна, че Публичната инвестиционна програма (ПИП) „Растеж и устойчиво развитие на регионите” е само начало на цялостна нова публична инвестиционна политика. Ако е така, добре е в бъдеще да се избягват грешките, допуснати на старта през 2014 г. Към организацията на ПИП има и по-сериозни упреци от протестите на бившите управляващи.


Наши общини, ваши общини


Експремиерът Бойко Борисов обяви, че ще сезира Сметната палата и Европейската комисия заради начина, по който са подбирани проектите, финансирани от ПИП. Само 64 млн. лв. отишли в общини с кметове на ГЕРБ, докато „червените” общини глътнали 117 млн. лв., а бастионите на ДПС - 61 млн. лв., твърди Борисов. Тъй като на последните местни избори ГЕРБ спечели вота в големите градове, в общини с население 4.3 млн. души, несправедливостта изглежда още по-голяма.
Чобанов борави с други числа: в общини, управлявани от ГЕРБ, отиват 125 млн. лв., или 36% от онези 350 млн. лв., които местната власт ще усвоява чрез ПИП. Тъй като става дума за стотици милиони, не е зле да сме по-прецизни: всъщност директно при общините отиват 340 млн. лв., тъй като за общински проекти са заделени 289 млн. лв., а за общински пътища още 50.17 млн. лв. Регионални проекти, управлявани от министерствата, поемат останалите 160 млн. лв. Според министъра на финансите няма партиен заговор и недоволството на Борисов се дължи най-вече на това, че вече не може да ходи из страната, за да реже ленти.
Когато има конкуренция за ограничени публични ресурс, недоволни винаги ще има. Още повече за отпуснатите на общините средства са се борили 1100 проекта на стойност почти 1.8 млрд. лв. От списъка с одобрените се вижда, че към изоставащи региони действително са насочени повече средства. Самият Борисов вероятно би предприел сходен подход, ако „раздаваше баницата”: през 2012 г. той заяви, че от бурния строеж на магистрали Северна България е останала пренебрегната и това ще бъде поправено в следващ мандат.
Томислав Дончев, министърът на ГЕРБ, който отговаряше за еврофондовете, видя в ПИП „финансови ресурси, които ще се използват срещу нас на следващите избори”. Откъде има такива наблюдения? Месеци преди местните избори през 2011 г. няколко общини бяха оставени зрелищно да фалират. Тогавашният финансов министър обикаляше градове и села и размахваше пръст в искане на повече финансова дисциплина от местната власт. Вероятно случайно общините, които бяха заклеймени като прахосници, нямаха кметове от ГЕРБ. Всичко това се правеше демонстративно и българският гласоподавател разбра: „Ако искате пари, гласувайте с властта.” Сега схемата е сходна, само методът е различен: преди играеше тоягата, сега действа морковът.
Всъщност аргументите на самия министър Чобанов опровергават твърдението му, че в разпределянето на парите на ПИП няма партийни съображения. Предоставените на общини на ГЕРБ суми са процент, подозрително съответстващ на спечеления от тях вот на последните избори. Подсигурено е желязно алиби.


Врагът с партиен билет


Управляващите твърдят, че средствата са разпределени равномерно в страната, макар да намекват, че регионите, пренебрегвани в предишни години, получават „бонус”. Но три области изпъкват като особено ощетени от ПИП. Първо, Габрово - в известен смисъл разбираемо, тъй като областта е шампион по усвояване на еврофондове, освен това там бившият градоначалник Томислав Дончев има силни позиции. Другите две наказани области са Перник и Монтана. Съвпадение ли е, че точно в тях отцепниците от АБВ имат превес над БСП?
Действително, в област Перник междуведомствената комисия, оценяваща подадените проекти, одобрява само два на стойност под 1.5 млн. лв. За сравнение - в област Кърджали са одобрени 25 проекта за 17.5 млн. лв. „Червената” община Никопол с 15 пъти по-малко население от област Перник е финансирана с четири проекта за 3 млн. лв. Надали реконструкцията на улици и междублокови пространства в дунавския град е по-сериозна задача от благоустрояването на Перник след земетресението - за което нито ГЕРБ, нито сегашните управляващи намират ресурси. Голямата разлика е, че кметът на Перник Росица Янакиева е сред учредителите на АБВ. Същото виждаме и в област Монтана, верен поддръжник на президента Георги Първанов: там са одобрени само три общински проекта за 1.95 млн. лв. Аргументът „да помогнем на Северозапада” не е разчувствал оценителите.
Макар че подобен умисъл е лесно да се покаже, много трудно е да се докаже. А „свои” проекти може да се класират с далеч по-фини механизми. Правителството заговори за ПИП при представянето на проектобюджета в края на октомври. Проект на постановлението, което определя реда за подбор на проектите, бе обнародвано на 10 януари. Тогава станаха ясни критериите за оценка, както и формулярът за кандидатстване. Самото постановление бе прието от Министерския съвет на 16 януари. След тази дата областните управители започнаха да събират общинските проекти и на 25 януари предадоха 1100 такива за разглеждане в междуведомствената комисия. Между посочените дати има шест работни дни. Седмица по-късно бяха внесени още 50 закъснели искания за финансиране, така или иначе времето за подготовка на проектите бе изключително кратко.

Финансовият министър Петър Чобанов


Разбира се, общините предварително знаят от какво имат нужда, а формулярът за кандидатстване бе максимално опростен - и все пак общини, разполагащи с предварителна информация за този формуляр, както и за критериите за оценка, биха имали невероятно предимство.


Опростено до подозрителност


Въпросният формуляр, т.нар. апликационна форма, е прекалено опростен, като се има предвид, че на негова база се разпределят публични ресурси от 289 млн. лв. Трябваше да се попълнят само три странички със свободен текст: едната с обосновка на проектното предложение, втората с разписаните цели на проекта, третата - с очакваните резултати. Ако това може да се оправдае с недостатъчния административен капацитет на изоставащите общини, определените 11 критерия за оценка на проектите трудно намират обяснение.
Критерият за оценка следва да е количествен, за да позволи съпоставка. В ПМС № 4, регламентиращо разходването на ПИП, пръв критерий е дали проектът съответства на програмата на правителството, втори - дали проектът отразява политиките на правителството. Останалите девет критерия, общо взето, са като копирани от някой учебник по теория на мениджмънта. Това накара Националното сдружение на общините да възрази в свое становище: „Липсват обективни и измерими критерии, които да гарантират равнопоставена оценка и класиране на проектите.” Бие на очи, че не е вменено изрично предимство за общини с по-висока безработица и такива, пренебрегвани през последните години.
Срокът за подготовка на проекти бе кратък, още по-малко време бе нужно за тяхната оценка. Начело на Междуведомствения съвет застана министърът на финансите, членове станаха министрите на икономиката, на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране, на транспорта, на околната среда, както и председателят на Националното сдружение на общините. Между 27 януари и 7 февруари те разгледаха, вникнаха и оцениха 1100 проекта: по 110 проекта на работен ден.
„Убеден съм, че с финансовите ресурси на програмата ще се решат много отдавна нерешени проблеми на регионите”, заяви министър Чобанов. Без съмнение, сред одобрените 392 общински проекти има и такива. Но повечето са за асфалтиране на улици, ремонт на кметства и читалища и градеж на спортни площадки по селата: това ли наистина са най-наболелите проблеми на регионите? Дори да е така, отделянето на средства за тях не е инвестиция. Инвестицията е актив, който се купува с надеждата, че ще поскъпне или ще започне да носи приходи.
 

Българският New Deal


The New Deal, Новият обществен договор, е публична инвестиционна политика в САЩ, бореща се с безработицата и дефлацията на Голямата депресия. Една от нейните мерки е WPA: програма за малки регионални инфраструктурни проекти, общо взето, като нашата ПИП. За дейностите на WPA са наемани неквалифицирани работници, които строели градинки, паркове, общински пътища и сгради. В зенита й през 1938 г. по програмата са заети 3 млн. души, получаващи сходни с частния сектор заплати. Само един член на семейство имал право да работи за WPA.
Милиони семейства са спасени от глад с помощта на държавата в качеството й на работодател. Но историята не помни с топли чувства тази „програма за мързеливци” за разлика от паралелната PWA, която се занимава с големи проекти от общонационално значение като язовири, електрификация, мостове, пътища, училища и болници. Днес в България се отправя ясно послание: държавата отново обръща внимание на региони и функции, изоставени по време на „голямото строителство на магистрали”. ПИП ще осигури заетост за местните хора и този й принос вероятно ще е по-важен от самите обекти, които ще се построят.
И все пак става дума за 500 млн. лв. публични средства. В момента отчаяно се нуждаем от инвестиции, но ресурсите на ПИП не осигуряват такива. Одобрените проекти може и да съответстват на програмата на правителството, но малко в тях загатва за стратегията Европа 2020. Не само подборът на проекти и региони - цялата програма е политическо послание. Да не говорим, че милиони се изискват със смешен формуляр, че общините имат шест работни дни да подготвят и да подават проекти, оценителите - десет, за да разпределят стотици милиони, а в критериите за оценка на проекти няма нито един числов показател.
Правителството щеше да си спести много упреци и със сигурност да превърне програмата в инвестиционна, ако се беше вслушало в препоръката на НСОРБ: да се отделят средства и за инфраструктура в подкрепа на бизнеса. Строителството на тържища и пазари, на индустриални зони, на бизнес и логистични паркове също щеше да създаде заетост, но освен това с времето щеше да генерира и допълнителен икономически растеж.


 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co