Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Икономика без хора

Къде се крият истинските икономически проблеми на България

 

Димитър Събев


Българската икономика показа слаби признаци на съживяване в края на миналата година, но оптимизмът не е уместен. Според първоначалната оценка на националната статистика през четвъртото тримесечие на 2013 г. брутният вътрешен продукт се е покачил с 0.4% на тримесечна и с 1% на годишна база.
Това е най-бързият прираст на икономиката за последните две години - и въпреки това темпът е подчертано бавен, още повече за развиващ се пазар като нашия. Другите източноевропейци в Европейския съюз се справят далеч по-добре, на първо място Румъния, където БВП скочи с 5.1%. Анализаторите обясняват успеха на северната ни съседка с добрата реколта, с мощния износ от заводите на „Рено”, но и със съживяване на вътрешното търсене. Разполагаемият доход на румънците се покачва и това дърпа нагоре националната икономика. Далновидното решение на Букурещ по време на кризата да не преследва на всяка цена балансирани бюджети, както и привличането на международни кредити е в основата на сравнително ниската безработица - 7.1% за декември, значително под нашите 13.1%.
България, както и другите нови членки на ЕС, силно зависи от конюнктурата в еврозоната. Покрай завръщането на растежа на Стария континент и потушаването на дълговата криза може да се очакват по-добри дни и за нас. Така или иначе сега България е в групата на бавно развиващите се. Причините не може да са само външни, щом страни като Румъния и Унгария се справят чувствително по-добре от нас. Някои от вътрешните пречки отдавна се коментират: политическа нестабилност, усещане за корупция, административна преса върху бизнеса. Други задържащи фактори са по-скоро табу, най-вече отнемащият поне 5% от растежа валутен борд. Признава го сам Стив Ханке - професорът, неправилно сочен за „баща на българския валутен борд”. Назад ни дърпат и твърде скъпият банков кредит, и липсата на икономическа, в частност индустриална структура след приватизацията, дори ниските данъци и рекордно ниското равнище на държавен дълг, които обуславят липсата на публичен ресурс за интервенции в икономиката.
Но най-тежки удари българската икономика понася от влошената демографска ситуация. Напоследък често се коментира, че не се раждат достатъчно българчета. По-рядко става въпрос за това, че днес бейбибумърите масово излизат в пенсия и пазарът на труда се оголва. Оказва се, че онези почти 5 млрд. лв., които държавата допълва към изтънелия бюджет за пенсии, са маловажен проблем. Без достатъчно хора, които да произвеждат и да консумират, икономиката се спаружва независимо от внушителния износ на суровини, който „пудри” статистиката за БВП.
Правителството говори за повторна индустриализация, но тя няма как да се случи - не заради липса на капитали и управленски капацитет, а поради недостиг на хора. Дори в модерни времена индустрия не може да се развива без пролетариат. Селата и малките градове на България почти изчерпаха потенциала си да осигуряват заводска работна ръка. У нас се губи цяла прослойка, ключова за растежа - средните производствени специалисти, т.нар. сини якички. Хората се струпват около полюсите: на високообразованите, които най-често се изкушават от нещо по-добро в чужбина, и на непретенциозните работници с ниска трудова култура и с ниски житейски хоризонти. Затова обществената структура се огъва, може и да се счупи. Парадоксално, но факт - при висока безработица няма достатъчно трудови ресурси.
Представително изследване на БАН установи, че 11% от българите в трудоспособна възраст са готови да емигрират и да търсят препитание навън. Това съответства на 480 хил. души, а около 50 хил. души се готвят да напуснат страната още тази година. Това е почти толкова, колкото българчета се раждат годишно в наши дни. Според друга оценка на Министерството на труда и социалната политика България обезлюдява с 35 хил. души годишно. Загрижени за бъдещето, работодателите искат да им бъде разрешено да наемат малолетни и да уволняват без обезщетение. Ако готвените от Българската стопанска камара промени в трудовия кодекс бъдат приети, избиращите работа в чужбина пред манчестърския капитализъм у дома ще стават все повече. БСК на всичкото отгоре настоява за по-кратък отпуск по майчинство, за да могат майките да запълват пробойни на пазара на труда. Цената на този ход - още по-ниска раждаемост - явно не плаши бизнеса.

 


България няма да престане да съществува толкова бързо, защото гурбетчиите пращат пари вкъщи: официалната сума, която емигранти превеждат в България, миналата година е с 40% по-висока от преките инвестиции на чужди компании. Но обществото се омаломощава, държавността изтънява и това няма да остане без последствия в нашия сложен географски регион. Понякога ни предлагат утешението, че ако съвсем закъсаме за хора, може да поканим българите от диаспората. Всъщност действащата у нас след 1997 г. рамка е способна да омаломощи и да отпъди още няколко милиона българи.
За да се възстанови икономиката на България, са нужни не просто инвестиции, а радикални, системни промени. Нужни са нов паричен ред, институционално пренареждане, коренна промяна на мястото на държавата в обществото. Не е сигурно, че тези належащи промени ще се случат, тъй като тоталните реформи никога не са били по вкуса на управляващите партии. Оставени на маргиналите, в това число на „Атака”, сериозните идеи като например скъсване с неоколониалното робство олекват в публичното пространство.
С отдавна забравен ангажимент към стопанския живот правителството все пак се надява да събуди икономическия растеж. Не е трудно да се докаже, че само с покачване на БВП няма да се оправим. Вече споменах за спорния ефект от износа на суровини. А ако повишим енергийната ефективност, БВП на практика ще се понижи - но ще живеем по-добре. БВП освен това е агрегатен показател. Ако едно лице спечели 7 млн. лв., за статистиката това означава, че БВП на човек от населението се е покачил с 1 лев. За последната година по данни на БНБ, броят на депозитните милионери сред българските граждани се е увеличил с 85, те са извадили от стопанския оборот и са сложили в банките близо 200 млн. лв. Тези пари не се просмукват надолу към населението, противно на пропазарните теории. Според сполучливия израз на проф. Джон Куигин у нас има твърде много икономически зомбита, които смучат от живеца на обществото и на икономиката. Бюрокрацията далеч не е единствен виновник за икономическата депресия.
Тъй като разполагаме с всички тримесечни данни за 2013 г., може да направим първа оценка на ръста на БВП за цялата минала година. При 0.9% средногодишна инфлация и 1.7% номинален ръст реалният прираст следва да е 0.8%. Но тъй като през последните години средната грешка между експресната и крайната оценка на НСИ е 150 млн. лв. за тримесечие, на практика може да се окаже, че годишният ръст ще е 0.9, или 1%. Вероятно ще постигнем двойно повече от очакваните от Европейската комисия за нас 0.5% растеж. Но това не променя много.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co