Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Какво тече от чешмите?

Най-чистата вода се пие във Видин, най-опасната - в Силистра. Повече от половината надземни води у нас не минават през пречиствателна станция въпреки Европейската директива, задължаваща ВиК операторите и държавата

 

Искра Ценкова


Няма биологическа причина човешките същества да не може да живеят по 150 години. Сама по себе си клетката е безсмъртна. Важна е чистотата на течната среда, в която тя се намира. Обновявайте периодично тази среда, поддържайте я чиста, давайте на клетката всичко необходимо за нейното хранене и животът може да продължи вечно.
Това твърди френският учен Алексис Карел, който потвърждава с експеримент тезата си за безсмъртието на клетките, като поддържа живи клетки от сърце на пиле цели 34 г. За откритието си през 1912 г. изтъкнатият учен от института Рокфелер получава Нобелова награда за физиология и медицина. Алексис Карел обаче прави едно важно уточнение: за да не дегенерира течността, в която клетката плува, особено важно е да се пие само чиста вода,
ненаситена със замърсители неорганични минерали и токсини.
Какво тече от чешмите ни? Вкусна и мека вода, с ниско ph, с доста по-малко калциеви и магнезиеви йони от допустимото, ако става въпрос за софийската - смятана за една от най-добрите у нас. Е, понякога е и с кафява утайка, но проблемът е най-вече в старите тръби на сградата, разясняват експертите.

Водата, която пият софиянци, идва от Рила планина и се събира в язовирите Бели Искър и Искър. А пъстървите в аквариума, пълен със софийска вода, са естествен биоиндикатор за качествата на течността, твърдят от компанията Софийска вода - концесионер на столичната ВиК, докато представят пред журналисти обновения си телефонен и контролен център. Планинските риби не виреят в замърсена вода. Но хората от редица населени места в по-голямата част на България я пият.

В селища от 18 области (от всичко 28 в страната) питейната вода не отговаря на здравните стандарти за безопасност според последния доклад на сайта на Изпълнителната агенцията по околната среда за 2011 г. Едва 45.1% от повърхностните води минават през необходимото пречистване, въпреки че Европейската директива за водите задължава ВиК операторите и държавата да пречистват не само отпадъчните води, но и водата за консумиране. А това прави немалка част от водоизточниците рискови. Данните за 2012 година все още се обобщават, но според експертите няма да са различни и тези за 2013-а.
Проблемите с един водоизточник и отклоненията в състава на водата, за съжаление, продължават с години, отчита д-р Димитър Димитров, началник на отдел Държавен здравен контрол в Министерството на здравеопазването. Причината е в старите етернитови и стоманени водопроводи, в липсата на пречиствателни станции дори в големи градове като Шумен, Търговище, Сливен... Отклоненията от нормата не са много, но са тревожни. Днес обаче не се обръща много внимание на качеството на питейните води, а на пречистването на отпадъчните, тъй като там са парите.
Най-чистата вода се пие във Видин - както по физико-химичен състав, така и по микробиологичен. Видинската вода е с 0% отклонение и по двата показателя.


Най-опасна е водата в Силистренско


патогенните бактерии в нея са най-много 8.42% е отклонението от нормата (по препоръка на Световната здравна организация над 5% се смятат за заплаха за здравето на човека). Жива вода с опасни бактерии пият в някои населени места в Кюстендилско 8.23% над нормата, в област Монтана - 7.23%, в Бургаско - 6.69%, в Търговищко - 5.34%. Проблемът е широкоразпространен, се казва в доклада. Уточнението е, че по-често става въпрос за водата в малки населени места. Една от причините за заплахата е примитивното обеззаразяване на питейната вода. Технологиите при хлорирането са различни, но в немалко населени места в страната дезинфекцията е ръчна, с хлорна вар. Картината се допълва от честите аварии на остарялата и износена ВиК мрежа, от грешки от страна на служители на ВиК операторите, отчита още докладът.
Ако с отвъртането на кранчето от чешмата ви потече Менделеевата таблица, става въпрос за нарушен физико-химичен състав на водата. Ръждива течност, която при пране боядисва дрехите ви, а в устата е блудкава, най-често е знак, че сте си налели коктейл с манган.
Миналата година в някои населени места превишението от допустимата норма за манган е два пъти, но в други е до 80. Опасно високи количества от тежкия метал има във водата, която тече по водопроводите на общините Хасково, Свиленград, Любимец, Харманли, Симеоновград. Манган над допустимата норма пият селищата по поречието на Марица и по реки, чиито терасни води се използват за водоснабдяване. Манганът не е в списъка на токсичните елементи, но пък поврежда пералните и бойлерите. Повишеното му съдържание във водата предизвиква аномалии в централната нервна система, алармират лекарите. Манганът преминава през водопровода в разтворимата си форма. Първоначално водата може да е леко пожълтяла, но покрай хлорирането й количеството на


манганните отлагания по тръбите


стават все повече. Турболентното движение на водата ги отмива и те влизат в питейната вода. От Пловдив надолу при почти всички терасни води на Марица, които се ползват като водоизточници, при липсата на пречиствателна станция този ефект е налице , разяснява доц. Коста Василев, зав. отдел Околна среда и здравен риск към Националния център по обществено здраве и анализи.
В някои селища пием и вода с превишено съдържание на олово, алуминий, хром, арсен, желязо, пестициди, но най-често замърсена с нитрати. Отклонения от нормата са регистрирани в 23 области, нитрати дебнат във водите на Велико Търново, Русе, Разград, Ямбол, Варна, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, Плевен, Бургас, Добрич, Пловдив и Враца. Проблемът е многогодишен, но изобщо не е за подценяване особено спрямо кърмачетата и малките деца. Наднорменото съдържание на нитрати може да доведе до водно-нитратна метхемоглобинемия. Ако районът е йоддефицитен, може да е причина и за нарасналата честота на ендемична гуша при подрастващите, отчитат още експертите.
Арсенът е една от най-известните отрови, а вода с примеси четири пъти над допустимото от години се пие в градчето Меричлери и в с. Великан. Местните вече не пият вода от чешмата, точат я от водоноски, купуват я бутилирана и са убедени, че причината за многобройните случаи на левкемия сред тях е течността, която тече от чешмите им. Експертите отдавна са наясно, че тая водата, която е смесена с минералната, не е годна за пиене. Вина за тревогата сред населението според доц. Коста Василев има и намалената норма на съдържащия се във водата арсен - от 50 мкг/л на 10 в съответствие с европейската директива. Вода с канцерогенен хром пък пият 20 села в област Плевен и област Монтана.


Как се пере водата


Хубавата вода иска двойно изпиране - веднъж на отпадните води, втори път, преди да потегли по водопроводните тръби. С какво се пере ли? Покрай острия мирис, който понякога се усеща в чашите, и белия цвят на иначе безцветната течност всички знаят, че се пере с хлор. Химичният елемент влиза за пръв път в употреба по време на Първата световна война като бойно отровно вещество при вдишване, но както се казва, дозата прави отровата. Максималното му количество в чашите ни е 0.3-0.4 мг/л остатъчен свободен хлор. В други държави нормата е по-малка, може би и покрай многобройните предупреждения на лекарите, че пиенето на хлорирана вода, къпането в нея и дори разходката покрай басейна увеличават риска от поява на рак, води до свръхпроизводство на свободни радикали и до бързо стареене. У нас присъствието на хлор във водата, която пием, е узаконено с наредба, така че хлорът и занапред ще ни преследва.
Някои населени места обаче все още използват недозирана хлорна вар, за да се презапасят. По-добре повече хлор, отколкото вода, замърсена с микроорганизми. Смята се, че хлорирането у нас е наложително поради лошата ни водопреносна мрежа.

  

В България има над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 литра в секунда
 

Бактерията легионела например е доста жилава, унищожават я само висока концентрация на хлор и продължително дезинфекциране. Тази бактерия се среща по вътрешната страна на водопреносните тръби. Най-много поразии прави в климатиците, където се застоява и се размножава, тъй като за разлика от другите бактерии предпочита високите температури. Климатиците разпръскват бързо лигионелата във въздуха и при вдишване тя причинява пневмония, остри инфекции.
Но освен че атакува микроорганизмите, хлорът окислява и отпадъчните органични вещества във водата, листа, клонки. Така се образуват опасните съединения трихалометан, сред които е и канцерогенният хлороформ.
Хлороформът е доказал канцерогенното си действие в много високи дози при експеримент с опитни животни. Във водна среда такива концентрации не мое да се получат, но и ниските са нежелателни. За да се избегне този риск, съдържанието на трихалометан е нормирано - у нас е 100 мкг/л. След добро пречистване на питейната вода остават много малко вещества, от които може да се образуват трихалометаните. Досега сме откривали само незначителни количества, но това е


един от малкото недостатъци на хлора


В повечето случаи, ако след хлориране водата все още е жива, дезинфектантът е дефектен, коментира доц. Коста Василев.
Как обеззаразяват водата си другите държави? В Англия и в Русия например - чрез хипохлоритно съединение на базата на хлор, но този процес е доста скъп, разяснява Мариана Итева, изпълнителен директор на ВиК Софийска вода. Съмненията спрямо хлора за влиянието му върху човешкия организъм са провокирали развитието на различни методи. Озонът е другото химическо вещество, което някои държави използват. Сред нехимичните са UV радиацията и обратната осмоза.
По-големият проблем по отношение на хлора за мен е в това, че вече нямаме собствено производство на хлор. Преди у нас се произвеждаше като остатъчен продукт от други производства в завода в Девня. Но заводът спря работа и сега доставките са единствено от Румъния. Така целият ни ВиК отрасъл стана зависим от производството на хлор в Румъния. Ако занапред останем на хлор, което не е най-доброто решение, трябва да се мисли откъде ще го взимаме и на каква цена. В Русия хлорът е забранена от съображения за сигурност, разяснява инж. Иван Иванов, председател на Българската водна асоциация.
Хлорирането безспорно е стар метод, но според защитниците си се е доказал неоспоримо. Годишно в страната ни влизат около 1000 тона хлор. Най-големият консуматор на хлор е ВиК Софийска вода - около 70-80% по думите на Станислав Станев, директор Експлоатация и поддръжка към компанията. Софийският ВиК оператор вече се е огледал за алтернативни доставчици - в съседна Гърция и други държави. Подготвят и алтернативен дезинфектант - много по-модерното ултравиолетово пречистване на водата в станция Бистрица. Надяват се в края на 2015 г. при одобрение на бизнес плана им от държавната комисия проектът да бъде факт. Методът прави водата по-вкусна в сравнение с хлорните съединения. Гарантира 99.99% унищожаване на вредните микроорганизми. С него се елиминира и рискът за складиране на хлор, който може да има ефект на атомна бомба и да убие цял град. Точно затова хранилището на хлора е най-охраняваната сграда на компанията - за целта е ангажирана полицията, а самата постройка е оборудвана със система за неутрализация на газа. Екологично чистата технология с ултравиолетови лъчи, както и озонирането на водата (друг метод за дезинфекцирането й), си имат и недостатъци. Действието им е само на мястото на третиране на водата, затова по дългия й път на помощ отново идва хлорът.
Старите етернитови тръби, които често се пукат, са другият причинител на замърсената водата. По данни на НСИ около 70% от тръбите в страната са от етернит или азбестоцимент. Казват, че етернитът е опасен само при вдишване, не и при досега му с водата, но според проф. д-р Огнян Петров от Института по минералогия и картография азбестът е вреден дори когато се приема с водата, тъй като тя носи влакната му.
Районите с лоша чешмяна вода посягат най-вече към бутилираната - изворна, трапезна и минерална. Минералните води са едно от най-голямите богатства на страната ни. Имаме над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. В Северна България преобладават студените, в Южна - топлите и горещите, а лечебните им свойства са познати още от дълбока древност. През последните години консумацията на бутилирани води непрекъснато расте, счита се, че днес 81% от българите приемат ежедневно минерална вода за пиене. Не всички обаче, преди да посегнат към пластмасовата бутилка, поглеждат надписите на етикетите.


Защо бургазлии са имали жълто-кафяви зъби


Болестта, която води до уронване на зъбния емайл, се нарича флуороза и се дължи на прекомерната употреба на флуор. Флуорът е важен елемент за стоматологията и за водоснабдяването, той не се набавя с храната, постъпва в организма ни само с водата. Доказано е, че при концентрация от 1.5 мг/л има профилактичен ефект спрямо зъбния кариес, но приеман само през последните месеци на бременността, когато се полагат основите на зъбите, и в първите пет-шест години от живота на детето. След тази възраст няма значение дали водата съдържа флуор по отношение на кариес профилактиката, отбелязва доц. Коста Василев. И разказва следната истинска история. Преди да започнат да използват язовир Камчия като водоизточник, всички жители на Бургас, където и да отидат се разпознавали по жълтите си уронени зъби. Градът черпел вода от Бургаските минерални бани, която съдържа флуор над нормата - 8 мкг/л. Водата там се води за умерено флуорна особено в сравнение с Овощничка (26 мкг/л ). Подобен проблем имали и жителите на Момин проход, които до 60-те години също пиели минералната вода от домашните си чешми. При продължително консумиране на тамошната вода не само зъбите, но и костите стават чупливи. Преди 15-ина години изследвахме състоянието на зъбите на жителите на Момин проход. Отбелязахме една рязка граница. Всички родени след 1960 г., когато градът прави нов водопровод, бяха с бели зъби, другите с жълти, разказва доц. Коста Василев. Така че четете етикетите.
Натуралните минерални води у нас, които съдържат флуорид над нормата от 1.5 мкг/l, са около 1/3 от всички бутилирани родни минерални води. По този показател сме на едно от първите места в европейската общност. Не е безобидна дори водата при Централната баня в София, съдържаща флуор над нормата 2.1 мкг/л, отбелязва доц. Василев.


 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2012 Nextel Co