Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Една любезна година

Много усмивки и никакви изненади от деня, в който Росен Плевнелиев положи клетва като президент

 

Веселина Седларска

 

„Мисълта да бъда президент ме плаши и не мисля, че искам да ставам.” Роналд Рейгън произнася тези думи през 1973 година, когато е губернатор на щата Калифорния. През 1977 година той става президент на САЩ.
Росен Плевнелиев не произнесе такива думи. Нямаше и нужда, то се четеше по лицето му. Той е един самонаправил се бизнесмен, който беше направен президент. Не е толкова лошо, че още в предизборната кампания му личеше. Лошото е, че и след първата година от мандата все още му личи.
„Предполагам, че това само потвърждава, че всеки в Америка може да е президент.” (Джералд Форд) Не всеки в нашия случай обаче може да е вицепрезидент. В продължение на една година Росен Плевнелиев не успява да опровергае общественото усещане, че Маргарита Попова е до него в ролята на наставник, упълномощен от родителя на партията. А г-жа Попова не успява да разбере, че

наставник плюс вицепрезидент не е равно на заместник-президент

Длъжност заместник-президент де юре няма, но де факто се промъква. Длъжност „първа дама” де юре също няма, но кой знае - продължаваме да си мислим, че трябва да я има. Всъщност съпругата на Росен Плевнелиев е единственият човек, който му осигури лична свобода, пазейки своята лична свобода.
Затова пък вицепрезидентът Попова от скромната по конституция висота на своя пост през ноември извиси глас, че е налице дефицит в конституцията в частта, в която президентът само веднъж може да откаже да подпише указ за главен прокурор или председатели на върховни съдилища. Нещо между вицепрезидента и президента определено не е толкова наред, колкото двамината ни убеждаваха в началото. Плевнелиев реагира по начин, който ни кара да се съмняваме най-малко в добрата комуникация между двамата: „Ще потвърдя позицията, която винаги съм отстоявал и няма да искам поправки в конституцията. Считам, че тя работи добре, балансирана е и защитава интересите на всички институции в държавата." Не можаха ли да си кажат тези неща не през медиите? Не конституцията е проблем за президента, а липсата на Конституционен съд. Има го, но непопълнен и неоглавен. А на един президент той е нужен повече и от вицепрезидент. „Със сигурност това е голяма служба – но не познавам някой, който може да я върши по-добре от мен.”( Джон Кенеди) Усещането е, че в българската президентска институция тези думи не си ги каза президентът, а вицепрезидентът. “Аз съм човек с ограничени възможности от малък град, няма да се вкопча в това, че съм президент.” (Уорън Хардинг) Това вече би могъл да си го е казал президентът.
„Не бих искал да съм политически водач в Русия, те никога не знаят кога ги подслушват.”(Ричард Никсън) Не е задължително да е с бръмбари. Разходите по подслушване може да бъдат изцяло спестени, ако те заобиколят (за да не кажа удушат) с такива хора, край които не смееш да кажеш каквото и да било, заслужаващо подслушване. Сам ли избра Плевнелиев за шеф на своя кабинет Цветлин Йовчев? Когато след изтичане на информация от службата Цветлин Йовчев подаде оставка като ръководител на ДАНС (февруари 2011-а), премиерът Борисов оцени дейността му като експерт, но каза, че „за да бъдеш и началник, ти трябват още няколко качества, например да контролираш подчинените си". Означава ли назначаването на Цветлин Йовчев в президентството, че експертът вече е усвоил и качествата да контролира?
„Имам си свое мнение – силно мнение, но невинаги съм съгласен с него.” (Джордж Буш-младши) И да има мнение по националната сигурност президентът Плевнелиев, не знаем дали то е силно. Защото изобщо не знаем какво е. Експертите по национална сигурност се чудят дали да се плашат, или да се забавляват със споделеното например на дискусия предложение на президента да си купуваме общи въоръжения с Турция и Гърция и да си ги ремонтираме заедно (у нас). Защото на военните им идва наум да сравнят колко се харчи за въоръжение у нас и при съседите. В списъка на държавите, купили най-много въоръжения в периода 2006-2010 г., Гърция е на 5-о място (веднага след Индия, Китай, Южна Корея и Пакистан), Турция е на 14-о място, България заема 53-о място. Тъй като наистина

не знаят дали да се плашат, или да се забавляват с подобни идеи

военните първо се забавляват, а след това се плашат. Знае се, че съветникът на президента по национална сигурност ген. Стоимен Стоименов не е сред големите авторитети по национална сигурност, но чак толкова екстравагантна представа едва ли би могла да се роди дори у него. Или пък?
С пакета от четирите одобрени от правителството закона най-после се слага ред в сферата на националната сигурност. Това са закони за управление на системата за защита на националната сигурност, за Държавна агенция „Разузнаване”, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана. Но не качеството на проектозаконите беше обект на обществените дискусии, които се предполага, че трябва да организира един президент. Всичко преминава под знака на подигравката, че

премиерът си е взел куклата и е оставил на президента парцалките

като е отмъкнал НРС и му е оставил за залъгалка НСО. Остава му и Консултативният съвет по национална сигурност, но пък му се предвижда дублиращ орган в пакета от нови закони. Президентът, разбира се, профилактично седържи като съгласен („По-добре несъвършени закони, отколкото никакви”), за да изглежда по-малко безсилен. Е, не изглеждаше.


“Когато го прави президентът, означава, че не е незаконно.” (Ричард Никсън) Че е незаконно - простихме, но че беше унизително - загорча. Едва ли има човек, който да вярва, че постановката „президентът напуска, а Венета Марковска остава нелепо стърчаща в напразно очакване да положи клетва като конституционен съдия” е режисирана от президента. Той изигра роля, впрочем в оня момент много симпатична на най-широката публика.
И спаси положение. Но към този момент спектакълът вече изглежда като лош прецедент. От един президент се очаква да не може да отказва само на закона. Да откаже да извърши услуга на човек, би трябвало да може, който и да е Човекът.
„След като гледах „Рамбо”, вече знам какво да правя с Либия.” (Роналд Рейгън) За да реши какво да прави с Македония, президентът може би беше гледал „Мера според мера”. Но пак останахме с впечатление, че какво да прави с Македония му е казал зрител на „Винету”.
“На тази работа имаш две алтернативи – или нарочно се правиш смешен, или си смешен неволно.” (Хенри Кисинджър) По-скоро неволно. Неволно вярваш, че да подариш на папата грамаданско яйце е грамадна почит, а не грандомански кич. Неволно тичкаш като волно момченце около ново електромобилче. Чехия се бърка с Чехословакия неволно, а пък с Полша още по-неволно. Напълно неволно екипът ти онагледява българската красота с пейзаж от Колорадо. Никой не се усмихва неадекватно волно. Е, освен император Клавдий, който искал в неадекватността си да се спаси, да оцелее. (Според Светоний като император Клавдий можел да действа само под чуждо внушение. За всеки случай Клавдий наредил да се изхвърлят в морето запасите на Калигула от отрови. Обаче го отровили с гъби.)
“Има и някои предимства в това да те изберат за президент. На следващия ден след изборите дипломата ми от гимназията беше засекретена като държавна тайна.” (Роналд Рейгън) Бутонът, по който може безотказно да бъде натискан един президент, винаги е засекретен - по принцип. Гадаенето, слуховете, подмятанията винаги са в повече и по-страшни от истината - по принцип. Истината винаги става ясна по-късно - принцип.
„Седя цял ден тук и се опитвам да убедя хора да си свършат работите, които те би трябвало да имат чувството да свършат, без никой да ги убеждава.” (Хари Труман) Различните президенти убеждават хората си да вършат различни неща. Георги Първанов и Росен Плевнелиев имат някои прилики във външността и много разлики във всичко останало. Различни биографии, различни умения да се общува със света - в полза на Росен Плевнелиев. Сегашният президент няма нужда от преводач извън България, той се е справял там дори във времето, когато му се налагало да спи по „паркинЗи”. Няма как да бъде заподозрян, че има нужда от апартаменти, мезонети и други недвижимости. Не му размахват досие.
В първите си сто дни Росен Плевнелиев дръпна прашните кулиси на президентството. Покани на консултации политически сили, неправителствени организации, синдикати, бизнес среди. Обеща прозрачност. Да изпълниш подобно обещание след двата мандата в „петдесет нюанса сиво” на Георги Първанов не е много трудно. Но пък

сви размерите на фигурата на президента

които Георги Първанов с такова старание увеличаваше. Малко по-явно през първия си мандат и доста по-скрито през втория Първанов полагаше големи лични усилия да се самоизиска като президент, да вложи всяка своя човешка резерва в уголемяването на личността си до размерите на поста. Росен Плевнелиев прилича на човек, който няма нищо против да сведе поста до уютните размери на собствената си личност.
И двамата напълниха сградата на президентството с хора, за които почти нищо не знаем. И които не се престарават да ни убеждават, че грешим, като си мислим, че не се съсипват от работа. Предимството на Росен Плевнелиев: в екипа му има много млади хора. Предимството на Георги Първанов: поразреди пренаселеността в президентството за сметка на външни експерти, някои от които с безспорен академичен авторитет.
„Какво му е лошото да си скучен.” (Джордж Буш) В числа: На стотния ден от мандата си Плевнелиев се похвали, че е изпълнил пет от дадените 40 обещания. В края на първата година от мандата на сайта на президентството е отчетено, че са изпълнени пет от поетите 40 ангажимента, други 28 са в процес на изпълнение. В края на миналата година президентът има най-високия рейтинг сред българските политици – 51.7. През май миналата година: „В момента категорично не мисля за втори мандат и в следващите години също категорично няма да мисля за втори мандат, за да бъда честен към…” Не към този, за когото си мислите. „…за да бъда честен към гражданите” – каза президент Росен Плевнелиев.
“Никой президент не се е забавлявал на самия себе си, колкото аз.” (Теодор Рузвелт) И ние, и ние.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co