Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Волна програма
 

Или как Волен Сидеров се самонагради за ролята си на русофил

 

Любослава Русева



Русофобите са развълнувани и доволно потриват ръце. Ако довчера се носеха слухове за благосклонността на руското посолство към Атака, то вече има доказателство, че Волен Сидеров е троянският кон на Русия в България:
Лидерът и същевременно водач на партийната листа за евровота откри предизборната си кампания в... Москва. Че даже беше награден с орден Звезда Отечества!
Скандално е наистина политик от държава членка на ЕС да прави подобни демонстрации. Особено в момент, когато отношенията между Русия и Европейския съюз са обтегнати заради Украйна, а властта опитва да балансира с клишета за евро-атлантическите ценности.
Скандално е и друго на церемонията Сидеров оплю ЕС като марионетка на САЩ и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Каза още: Ние (Атака) смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО... Когато у нас има правителство на Атака и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна."
Тъй като покойната пророчица Ванга не е предрекла кога Волен ще стане министър-председател (а може и да е предрекла, но засега сме на буква Б, като Бареков), датата на излизането ни от НАТО още е неясна. Ясно е обаче, че решението на Сидеров да открие кампанията си за Европарламента в Москва целеше да предизвика скандал, или по-точно внимание. Предвид оклюмалата си електорална кондиция той добре усети настроенията по най-важната външнополитическа тема и за пореден път се захвана да ги употреби вътрешнополитически.
Поне едно трябва да му се признае: Волен някак успява да осребри текущите ни неволи в името на личната си изгода. Преяждането на ДПС с власт му свърши работа през 2005 г., както и четири години по-късно. Гневът срещу колонизаторите в лицето на частните европейски ЕРП-та го вкара и в сегашния парламент. В момента низвергнатите русофили са просто новият му таргет, който той ловко ухажва с определението преобладаващата част от българския народ, който обича руския народ и който помни, че от турско иго го освободи не Европейският съюз, а братска Русия.
Впрочем със същия апломб Сидеров пишеше точно обратното, когато беше главен редактор на в. Демокрация:
Никой не се замисляше колко е ненормално, че след войната не сме имали официални контакти на високо ниво с най-голямата западна държава САЩ... Върху д-р Желев (тогавашния президент бел.ред.) ляга тежката задача да увери Запада, че България, известна досега предимно като придатък на Московската империя, е решила да става правова страна, която ще обезпечи сигурност и гаранции за западните инвестиции. (1990 г.) След година призова да подкрепим САЩ и във войната в Персийския залив: Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. А ето какво твърдеше и в статията си Да освободим Альоша от наряд: Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионна кула. България го е правила. Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робство. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго освен робство хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде Страж на робството до разпадане на империята. За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор.
Двадесет години по-късно Волен изглежда прероден и се е накокошинил да ни вади от НАТО, че и да разтурва ЕС. Но, както казваше Маркс не Карл, а комикът Граучо: Ето моите убеждения. Ако не ви харесват, имам и други...
Доста нелепо, нали? Още по-нелепо е обаче как всички се вързахме и на номера му да се представи за върл русофил:
Волен отива в Москва. По покана на кого? Пълна мистерия. Единствената информация е по линия на пресцентъра на Атака, който ни уведомява, че Сидеров открива кампанията си, а орденът Звезда Отечества му е връчен от космонавта и два пъти Герой на Съветския съюз Борис Волинов. Пак пресцентърът информира, че отличието е присъдено от Горната камара на руския парламент.
Всички медии, включително опозиционни сайтове и блогове, надлежно цитират подадената информация. Малко по-късно във vestnikataka.bg (надсловът му е Истината е свята, свободата е мила) се появява и дописка с тържественото заглавие Сидеров се срещна с руски парламентаристи в Москва. Никой обаче не обръща внимание, че в нея не е

 

 

Волен Сидеров получава наградата си в Москва

 

споменато нито едно име на руски парламентарист. Единственият, с когото лидерът на Атака се среща, е Юрий Шувалов, представен като член на Висшия съвет на партия Единна Русия и директор на Управлението за връзки с обществеността и медиите на руския парламент. В превод: пресаташето на Думата. Не точно Г-н Никой, разбира се, но човекът, който осигурява контакти или пък отбива набезите на желаещите да се срещнат с депутати.
На самата церемония 79-годишният Борис Волинов, пенсиониран в далечната 1990 г., връчва на Сидеров Звезда Отечества. Орденът обаче няма нищо общо с Горната камара на руския парламент, а е нещо като значка, връчвана от сдружение на частни предприемачи. Звезда Отечества е корпоративна награда, учредена от неправителствената организация Международен форум Мировой опыт и экономика России. Обществено-икономическата организация, обединяваща различни предприятия в Русия, е подкрепена от администрацията на президента, само че действа напълно самостоятелно и връчва ордените по собствено усмотрение. Нещо повече: изработените от СП Колумб ООД отличия се поръчват, когато има заявка от желаещ да бъде награден. Според разследващи руски журналисти Звезда Отечества може да се поръча за сумата между 320 000 и 450 000 рубли. Хонорар получава и връчващият отличието в зависимост от ранга му...
Николай Кононов, compromat.ru:
Чували ли сте за златния медал на Петър Велики За трудова доблест? В държавния хералдически регистър такъв не съществува. След 1990 г. обаче се появиха много фондове, съюзи и обединения, които присъждат ордени и медали. Просто бизнес. Естествено, лауреатите трябва да поемат разходите за изработката на отличията и организацията на церемонията. На руски това звучи така: Расходы на изготовление ордена и организацию торжественной церемонии счастливчик должен взять на себя.
По същия начин Форум Настоящие друзья Буратино връчва орден и медал в памет на... Буратино. Но ако това все пак звучи донякъде несериозно, съществува огромен набор от отличия с гръмки названия като За доблест, За вярност към Родината и пр., както и официален ценоразпис за получаването на аристократична титла от Российское дворянское общество Новая элита России.
Мария Забродина, Правда инфо:
С пълномощно от Министерството на правосъдието организацията може да удостои с дворянска титла всеки, който е готов да си плати. Княз струва 12 000, граф - 8000, а барон 5.5 хиляди евро. Копие от паспорта, две фотографии и автобиография са напълно достатъчни, за да получите титлата само след седмица и да ви наричат Ваше сиятелство.
Ако продължи да бъде русофил и в близките месеци, Сидеров може да се възползва от изгодната оферта. Че току-виж вдигнали цените или пък му се наложило да влезе в нова роля...

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co