Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Властелините на мрака
 

Митът за тайните общества, които командват света, остава вечно жив и техните класически черти днес прозират в патетичните цели и в неясния произход на доста мозъчни тръстове, заели се да просвещават граждани и елити

 

Кристина Николова
Владимир Митев



Вечно живият мит за тайните общества, които командват света, не спира да гъделича масовия вкус към загадките и да храни разследващия хъс на конспиратолозите. Някое предателски подало се крайче от старинния шлейф с мрачни ритуали, клетви и рицарски кодекси при желание винаги може да се зърне дори в супермодерните офиси на много от днешните големи мозъчни тръстове, действащи под формата на неправителствени организации за насочването на гражданското общество или пък на ръководните върхушки към правилни (за кого?...) цели и действия.

Всъщност повечето от средновековните монашески или рицарски ордени, на които после се приписва владееното на неземни тайни и ролята на властелини на мрака, са започвали със стремеж към служене на нуждаещите се, към закрила на бедните, към въздаване на справедливост. Благородните цели са осмисляли и превръщането им в заговорници, а силната мотивация и вътрешното единство на затворения кръг са им давали сила и често са ги правили победители. Или преследвани. Но дори и под меча, дори и на кладата, патетиката и месианският дух никога не са ги напускали за да пребъде делото...

Е, много от днешните световни или локални личности, на които се приписва членството в едно или в друго, а може и наведнъж в няколко тайни общества, рядко са на нивото на легендите. Понякога са чиста карикатура на образците от времената на кръстоносците. Но пък и средата им вече е друга. Не назъбени замъци и зловещи подземия, а луксозни хотели и елитни курорти. Но дали те се събират там наистина с цел да кроят съдбините на човечеството, или просто за разтуха? За какво им е всъщност персонално да се напъват със сложни мисловни дейности и геополитически занимания, след като отдавна са създали мрежата от споменатите мозъчни тръстове, световни форуми и неправителствени организации (доста от тях с неясен произход и с необяснима на пръв поглед жизненост), плюс вездесъщия интернет, разбира се. Всички те старателно изпълняват именно старата просветителска мисия на сектите и братствата да приобщават цели народи и елити хем като адепти, хем като реализатори на удобния за посветените световен ред...

Прекалено конспираторски ли звучи? Нека тогава просто направим бегъл преглед на най-често споменаваните в този контекст затворени общества. Добър повод дава неотдавнашната 60-годишнина на едно от тях Билдербергите, нашумели и у нас през 90-те покрай поканата за тяхна сбирка към един действащ тогава български политик.

Клубът Билдерберг

Годишните срещи на клуба на западния елит Билдерберг неизменно разпалват любопитството на медиите. Тълпи журналисти щурмуват хотелите, приемащи знатните гости, за да се опитат поне за секунди да заснемат с открита или скрита камера какво става вътре преди да бъдат изхвърлени от охраната. Естествено, за дискусиите, които протичат при плътно затворени врати, не се научава почти нищо.
Групата се нарича така заради хотела Билдерберг в холандския град Остерберк, в който през 1954 г. за първи път се събират влиятелни американски и европейски политици, бизнесмени и обществени фигури, за да се борят срещу антиамериканизма в Европа и да защитят света от война. Оттогава всяка година между 120 и 150 души се срещат в луксозен хотел някъде в Европа или в Северна Америка и дискутират най-наболелите световни проблеми. Никой няма право да разгласява какво се е говорило. Което дава обилна храна за спекулации на теоретиците на световния заговор.
За мнозина е достатъчно да се взрат в имената на поканените билдерберги, за да видят елита на света. В края на май т.г. в хотел Мариот в Копенхаген на юбилейната сбирка по повод 60-годишнината от създаването на клуба се събраха личности като бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, шефа на британските тайни служби Джон Соуърс, главния редактор на сп. The Economist Джон Миклътуейт, директори на банки и шефове в Европейската централна банка, както и главни мениджъри на глобални компании от САЩ и ЕС. За едни събирането на толкова големци е нещо като тимбилдинг за водещи играчи на Голямата шахматна дъска, за други то е задкулисно парти на господарите на Вселената.
Според Джеймс Макконъхи автор на книгата Груб наръчник към конспиративните теории, общества като Билдерберг, илюминатите или масоните са нещо като отдушник за атавистичните страхове на хората. В САЩ например доста заразна е масовата параноя, че някаква тайна лява конспирация иска да отнеме свободите на американците. В по-социална Европа пък популярна е алармата, че елитът на свободния пазар подкопава социалния ред и налага десен дневен ред на обществата, твърди авторът.
Безспорно Билдерберг е клуб на хора с власт. Според слуховете решението за въвеждането на еврото първо е било предложено и дискутирано на сбирка именно на тази елитна група. Тя също така подкрепила кандидатурата на Херман ван Ромпой за председател на Европейския съвет. При желание в клуба лесно може да се види съюз на онези, които допринасят за създаването на световните проблеми, а впоследствие търсят начини за разрешаването им. Как иначе да си обясним например присъствието на шефа на британските тайни служби Джон Соуърс в дискусия за личното пространство и дали то съществува въобще. Едуард Сноудън вече разкри, че американските и британските тайни служби са най-усъвършенствани в интернет подслушванията на редовите граждани по света.
В хотел Мариот в Копенхаген миналия месец бяха още върховният командващ на НАТО в Европа американският генерал Филип Брийдлов, както и самият генерален секретар на военната организация Андерс Фог Расмусен. Те със сигурност са се включили в обсъжданията на украинската криза, която също бе част от тазгодишния дневен ред.
В медиите бе огласен и алтернативен дневен ред, който според руската англоезична телевизия Russia Today е бил истинският. В него виждаме точки като иранската ядрена програма и възможното откъсване на Иран от оста Русия-Китай, възходът на национализма в Европа, газовото споразумение между Русия и Китай. Според професор Андрю Какабадзе съавтор на книгата Хората на Билдерберг, конспиратолозите преувеличават ролята на клуба, но неговото влияние надхвърля например това, което има Световният икономически форум в Давос. Става въпрос за нещо много по-умно от конспирация. Говорим за влияние на начина, по който хората мислят така, че да се създаде впечатлението за липса на алтернативи на това, което се случва, обяснява Какабадзе и добавя, че целта на билдербергите в крайна сметка е да постигнат консенсус по въпроса за западния капитализъм и неговите интереси по света.
Да се каже, че ние се стремим към свят с едно правителство, е преувеличено, но не е изцяло неточно. Ние в Билдерберг чувстваме, че не можем да се бием вечно за нищо, да убиваме хора и да правим милиони бездомни. Така че ние смятаме, че единното за цялата земя общество е нещо добро, обяснява през 2001 г. британецът Денис Хийли основател на клуба Билдербег. Бившият председател французинът Етиен Давиньон, пък споделя пред BBC през 2005 г.: Обвиненията срещу нас са неизбежни и нямат значение. Винаги ще има хора, които вярват в конспирации, но всъщност нещата в света стават много по-дезорганизирано от очакваното. Когато хората казват, че ние сме тайното световно правителство, аз отговарям, че ако беше така, би трябвало да се срамуваме от себе си.

Билдербергите са обвинявани, че са причинили войната в Югославия. В задкулисните им маневри с националните правителства по света е вярвал атентаторът от Оклахома сити Тимъти Маквей, както и покойният терорист №1 Осама бен Ладен.

Масоните

Ако Билдерберг все пак са една доста съвременна формация с глобалистично име на хотел, то други герои от сагата за световната конспирация почиват на легендите за притежавано от тях мистично знание, идещо от древността. Най-често то се приписва на масоните, чиито корени според някои източници, позоваващи се на намерени в либийската пустиня древни папируси, идат още от 2000 г. преди Христа. Има твърдения, че техен Велик майстор е бил египетският бог Тот, както и че пирамидите в Египет са част от тайнствата им. Други публикации сочат като тяхна рождена година 1599-а, когато група зидари в Шотландия създали своя тайна ложа и смесили в обредите и възгледите си средновековната митология, ренесансовите идеи, кабала, алхимия и астрология. За много масоноведи обаче буквалният превод на franc-macons (свободни зидари) има по-скоро символично значение и отразява не прекия занаят, а масонската идеология за зидане на нов и по-съвършен свят чрез усъвършенстване на човека. Повечето изследователи приемат, че масонството става факт в Европа на 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма Гъската и скарата е провъзгласена обединената Велика ложа на Англия. През следващите години масони се оказват всички водещи дейци на Просвещението и на революционните движения, избуяли и в Стария, и в Нови свят.
Днешните масони отхвърлят обвиненията, че контролират световните правителства, и настояват, че целта на масонството е да облагороди човека. Няма друга организация в историята, която да е оказала такова голямо влияние върху човешката цивилизация. Обвинявани сме, че искаме да доминираме света. Масонството обаче не иска да управлява обществата, а да направи човека по-добър... Всъщност човекът е получавал адмирации за своите успехи, а не франкмасонството, обяснява Томас Джаксън, бивш изпълнителен секретар на световната конференция на масоните с 16-годишен стаж на този пост, пред румънския в. Адевърул след срещата на 1300 масони от целия свят в Букурещ през май т.г.

Малтийците и тамплиерите

Тясно преплетени с влиянието на масонството са също твърденията за задкулисната роля в съвременната политика на такива тръгнали от Средновековието рицарски и монашески ордени като тамплиери и малтийци. Някои дори сочат ту тамплиерите, ту малтийците като най-подбраните измежду масоните. И двата ордена възникват по време на кръстоносните походи за да подпомагат и защитават поклонниците, тръгнали за Ерусалим.
Около 1050 г. монашеско братство получава разрешение от халифа на Египет да основе в Ерусалим болница и църква на името на свети Йоан, давайки обет да се грижи за поклонниците по Светите земи от всички раси. Затова наричат представителите на това братство йоанити (от името на храма) или хоспиталиери (заради болногледаческата им отдаденост), а има и твърдения, че от кръстовете по техните мантии е дошъл и символът на Червения кръст, използван и до днес. Исторически митарства и битки съпътстват ордена от Палестина през остров Кипър и остров Родос, докато през 1529 г. Карл V му подарява остров Малта и оттам се запазва името Малтийски орден. През ХVІІІ век Наполеон му отнема острова, орденът губи териториалните си владения. Днес той е със статут на държава, но се разполага само в две сгради в Рим Малтийския дворец и Вилата на Авентин.

Тамплиерите пък са известни също като Ордена на бедните рицари на ерусалимския храм на Соломон. Той е основан през 1118 г. и неговите членове, въпреки че са монаси, стават и виртуозни в битките рицари. Те смятат себе си за братя на Истинския храм на Христос. Според легендата на Храмовия хълм в Ерусалим те открили старинни еврейски ръкописи, разкриващи им дълбоко пазени тайни на християнството. Твърди се също, че в техните ръце попаднали кивотът и светият граал. Според някои изследователи от ръкописите излизало, че истинското учение на Христос било фалшифицирано от църквата, почитаща наравно Бога Отец, Божия Син и Светия Дух. А всъщност Христос бил бунтовник срещу бога отец на евреите, когото смятал за сатана. Затова Старият завет бил несъвместим с християнството. Факт е, че по-късно тамплиерите жестоко са преследвани и унищожавани от католическата църква като еретици. Също е факт, че те натрупват голямо богатство (може би с рекет, че ще разкрият научените тайни?) и стават кредитори на благороднически и кралски фамилии, дори и на Ватикана. Избиването им в началото на ХІV век се свързва и с желанието на длъжниците им да се отърват от тях.
Съвременните затворени общества, претендиращи да са тамплиерски, в повечето случаи нямат нищо общо с оригиналния орден и с неговия аскетичен дух, отдаден в помощ на нуждаещите се. Днешните помпозни церемонии из луксозни хотели са в пълен дисонанс с някогашните етични норми на рицарите монаси.
 

 

Великият майстор на Суверенния Малтийски орден Фра Матю на аудиенция при папа Франциск във Ватикана

 

Парад на масони в английския град Ръгби през 2012 г.

Рицари тамплиери на сбирка в манастира на Родена на Христос в Томар, Португалия

Легендата за тамплиерите и днес кара техни почитатели да организират възстановки на рицарските им подвизи

 

 

В България също периодично се провеждат национални конвенти на тукашните тамплиери. Последният засега бе в началото на юни на Златни пясъци и завърши с пищен купон в хотел Интернационал, както съобщиха медиите.

Илюминати, розенкройцери, катари

През ХІV век в Германия за първи път изплуват великите посветени от Братството на змията, за което се твърди, че датира от 3400 г. преди Христа. Наричат членовете му илюминати. Старобиблейската дума за змия нахаш (nahash) идва от корена nhsh, което е дешифрирам, разбирам. А на латински illuminare означава осветявам, узнавам, зная.
За поделение на илюминатите е смятан Орденът на розенкройцерите, който е въведен от Карл Велики още в началото на ІХ век. През ХVІІ век пък са публикувани три манифеста на това братство, в което то обявява, че черпи мъдрост и вдъхновение от древните мистични учения на Египет и Сирия. Връзката със забравеното знание на тези две близкоизточни цивилизации става чрез личността на Кристиан Розенкройц, за когото се предполага, че е по-скоро алегория (кръстоска между роза и кръст тези думи се съчетават във фамилното му име), а не реален човек. Някои окултисти твърдят, че той по-късно се преражда в мистичния френски авантюрист граф Дьо Сен Жермен, докато други смятат, че Розенкройц е псевдоним на известния философ Франсис Бейкън.
Розенкройц израства в немски род, който през ХІІІ век е имал замък в Тюрингия и следвал идеите на катарите средновековна еретична общност, която се родее с българските богомили. Семейството на Кристиан обаче е осъдено на смърт от Конрад фон Марбург специален пратеник на папата, който имал задачата да прочисти Европа от катарите, населяващи предимно Южна Франция. Единствено животът на 5-годишния Кристиан е пощаден. Той е спасен от монах албигоец (така са били наричани катарите около френския град Алби), след което е обучен в катарските тайни. По-късно Розенкройц посещава близкоизточни мистични ордени и пренася тяхното тайно знание в Германия.

Впоследствие различни организации твърдят, че притежават и разпространяват това знание. То смесва езически или еретични концепции (например алхимията) с християнството (например идеята за смърт на егото и неговото възкресение, чрез което се постига единството с Бог). За днешни наследници на традицията се обявяват както представители на езотерични християнски розенкройцерски училища, така и членове на масонски розенкройцерски организации (например Societas Rosicruciana), а също и групи за инициация като популярните в Западна Европа и САЩ Златна зора (сигурно не е случайно и идентичното име, използвано от неофашистката гръцка партия) или Древен мистичен орден на Розовия кръст. Последната формация например организира курсове или изпраща обучителни материали по домовете, които да отключат най-високия потенциал у заинтересуваните. Розенкройцерите твърдят, че черпят вдъхновение от катарите (името идва от гръцката дума за чист човек). Те са считани за еретици от католическата църква и са преследвани. Някои ги наричат западни будисти, защото в тяхната доктрина възкресението на Исус прилича на будистката концепция за прераждането. Според катарите онези, които не са успели да постигнат съвършенство и освобождение в сегашния си живот, се завръщат, за да продължат борбата си. Катарите вярвали в два бога добър и зъл, като Земята е творение на злия. Затова те се стремели да избягват изкушенията на материята и чрез извисяване на духа да прекъснат цикъла на преражданията на грешната Земя. Поради същата причина били против всякакви земни институции, включително държавата и семейството.

Краят на катарите идва след 20-годишния Албигойски кръстоносен проход (1209-1229 г.), когато папа Инокентий ІІІ решава да ги ликвидира. Избити са 1 милион души. Идеите и еретичният дух на катарите обаче ги надживяват може би чак до днешните анархисти.

Групата Шангри-Ла

Човешката слабост към мистиката далеч не е патент само на онези тайни общества, които градят митовете си върху свои средновековни връзки с историята на Европа или на Близкия изток. По-далечният Изток също има какво да предложи. Например приказката за Шангри-Ла или Шамбала.
Шангри-Ла е митична страна в Тибет, където след самолетна катастрофа попада героят на романа Изгубеният хоризонт, написан от британския писател Джеймс Хилтън през 1933 г. В Шангри-Ла в пълна хармония помежду си, с природата и с висшата божествена етика живеят щастливи, щедри, мъдри и вечно млади хора. Това всъщност е литературният аналог на другата будистко-индуистка утопия Шамбала, увековечената от Николай Рьорих, родина на Великите учители, които движат еволюцията на човечеството и насочват към спасителни изходи бъркотията на световните събития. Шамбала е и царството на любимата на Людмила Живкова агни-йога.

На Запад по-популярна е версията Шангри-Ла. Запален почитател на романа на Хилтън бил и президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, който нарекъл Шангри-Ла своята лятна резиденция, станала известна по-късно като Кемп Дейвид. В Азия днес има доста хотели и ресторанти със същото митично име. Най-прочут сред тях е хотелът Шангри-Ла в Сингапур. Именно той от 2002 г. насам е домакин на ежегоден мащабен форум за сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион, наречен Диалози от Шангри-Ла. Негов инициатор и организатор е основаният през 1958 г. в Лондон мозъчен тръст Международен институт за стратегически изследвания (IISS International Institute for Strategic Studies). IISS е бил създаден насред Студената война и в ерата на ядреното военно противопоставяне като център за изследвания и разработване на стратегии, които да държат риска от ненадеен ядрен сблъсък под контрол, а и като цяло да укрепват военната сигурност на тогавашния западен блок. С годините работата се разраства и днес IISS има свои поделения и ежегодни прояви не само в Лондон, но и във Вашингтон, Манама (Бахрейн) и Сингапур.

Сингапурските Диалози от Шангри-Ла ежегодно събират държавни лидери и министри на отбраната и външните работи от над 30 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, в който днес са концентрирани както трите най-големи световни икономики (САЩ, Китай и Япония), така и други мощни сили (Русия), и удивляващи с бърз растеж нови тигри (Виетнам, Сингапур, Южна Корея, Чили). Важни участници са и извънрегионални, но силно заинтересувани от ситуацията в Азия и Тихия океан играчи (Германия, Франция, Великобритания, ЕС като цяло).

Дискусиите в този внушителен формат включват обмен на мнения и на дипломатически сондажи за състоянието на сигурността, на военните баланси в региона и в света и на влиянието им върху световното икономическо развитие. Всичко това по традиция е облечено в етични послания в духа на идеалите за всеобщо благоденствие от Шангри-Ла/Шамбала. Парадоксалното е, че всъщност главни участници във вдъхновените от миролюбивата тибетска митология обсъждания са министри на отбраната, висши армейски чинове и военни експерти.

Тазгодишното 13-о издание на Диалози от Шангри-Ла изневери на традиционния диалогичен тон. Измести го остра конфронтация най-вече между делегациите на Япония и САЩ, от една страна, и Китай, от друга. Напрежението избуя на фона на и без това доста сгорещилите се напоследък териториални спорове между Пекин и съседите му, особено Виетнам. Пламенната американска подкрепа за китайските опоненти пък несъмнено бе подхранена от геополитическото раздразнение и притеснение на Вашингтон от новоизпечения руско-китайски съюз. Форумът, често наричан военния Давос, ясно показа как ехото от украинската криза може да отекне с военно нажежаване чак в Източна Азия. И колко лесно една замислена като преслушване на военните елити в региона конференция може да им издиктува курс към радикализация при това под прикритието на идилична легенда за всеобща хармония. Поредната в тъй богатия арсенал на властелините на мрака.
Що се отнася до мощта на тайните братства и ордени, всяка сила всъщност идва от единението. Пише го и върху фасадата на българското Народно събрание. Ако явната власт иска да е толкова силна, колкото и тайната, просто е редно да последва нейната сплотеност.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co