Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Дългът влиза през задния вход
 

Лъжичка по лъжичка по време на правителството „Орешарски” държавата задлъжня с поне 4 млрд. лв

 

Димитър Събев



Всеки път, когато предстои превъртане на държавния дълг, безотговорни политици с широки шепи сеят съмнения, че се тегли нов дълг. Всъщност старият дълг просто се подновява, а този път това ще стане при доста по-добри лихвени условия, отколкото бяха договорени през 2002 г. от тогавашния финансов министър Милен Велчев. Разбира се, стига оратори като Мартин Димитров и Кольо Парамов да не убедят финансовите акули, че си заслужава да се спекулира с българския фалит.
Въпросът е там, че към наследствените облигации започват да се прикачват като на влакче ред други задължения. Бюджетният дефицит всяка година трупа по над милиард към сметката. Какво се случва с дълговете в държавната енергетика, може само да гадаем, но надали е успокояващо. Равнището на външния публичен дълг все още е значително под средното за развитите страни и все пак не може да не се притесним, че държавата задлъжнява без реална полза за домакинствата и бизнеса.


Енергийни вампири


Чадърът на Българския енергиен холдинг вече не скрива, че производството на електричество се очертава като най-губещ бизнес в страната за последните години. Влизайки преди година в Министерството на енергетиката, Драгомир Стойнев коментира, че Националната електрическа компания се намира в критично финансово състояние и е с 1.9 млрд. лв. дългове. До април оценката за размера на наследения дълг стигна до 2.55 млрд. лв. загуба към 2012 г.
Вероятно заради неприятните числа, а и заради тегнещия спор с ЕРП за прихванати 350 млн. лв. НЕК не публикува заедно с другите държавни дружества отчет за финансовото си състояние през първото тримесечие, както изисква ПМС 114. Оправдавайки се със забавяне на независимите одитори, компанията обеща да предостави на народните представители до края на юли Годишен доклад за 2013 г.
Изпълнителният директор на БЕХ Иван Йончев увери, че се полагат всички усилия за стабилизиране на НЕК, но чудеса не чакаме. От тримесечния отчет на БЕХ стана ясно, че задълженията на НЕК към холдинга са консолидирани в общ заем със срок на погасяване 10 години. Рейтинговата агенция Fitch, потвърждавайки през април добрия кредитен рейтинг на БЕХ, разкри, че НЕК му дължи 1.23 млрд. лв. Освен тях задълженията към доставчици на енергия са 944 млн. лв.
Самият енергиен холдинг също ударно задлъжнява. През 2013 г. БЕХ отчете 227 млн. лв. печалба преди данъци, но в края на годината неочаквано емитира облигации за 971 млн. лв. на Ирландската фондова борса – двойно повече от първоначално предвиденото. По същото време холдингът пое 620 млн. евро задължение към „Газпром” във връзка с „Южен поток”, при годишна лихва 4.25%.
На този фон изкупените от БЕХ задължения на „Топлофикация”-София към „Булгаргаз” за 120 млн. лв. изглеждат капка в морето. Както и ежегодната загуба на милиони от Електроенергийния системен оператор. Но това не е всичко, защото „Атомстройекспорт” съди БЕХ за 1 млрд. евро в арбитража към Международната търговска камара в Париж. Адвокатската фирма „Уайт енд Кейс”, бранеща интересите ни в това дело, през септември предупреди, че правителството закъснява да ангажира експерти и свидетели и така рискува да загуби арбитража.
Русия има две големи взимания от България и дори те да не бъдат удовлетворени изцяло, може да се очаква финансовите загуби от счупения Голям шлем да излязат половин или един милиард лева. Да прибавим трупащите се задължения на НЕК, която трябва да плаща държавната политика за насърчаване на възобновяемата енергия, без да е ясно с какви пари. При сегашното правителство държавният дълг в енергетиката е нараснал с поне 2 млрд. лв. Възможно е за това да са допринесли предишни политически решения, но сметката се пише на Пламен Орешарски.


Гъвкав бюджет


Към края на април дефицитът в консолидирания бюджет възлиза на 865 млн. лв. – тройно по-висок в сравнение със същия период година по-рано. Правителството се затруднява да събере достатъчно приходи в хазната по няколко причини. Дефлацията води до спад на приходите от ДДС: за четири месеца са събрани едва 26% от планираните за годината суми. Брюксел бави възстановяването на средства по проекти, вече платени от националния бюджет. Далеч по-слаби от планираните са и приходите от акцизи, което най-вероятно се дължи на свитата консумация на вътрешния пазар, не може да се изключи и ръст на контрабандата.
Ситуацията засега не изглежда тревожна, тъй като в Бюджет 2014 е заложен сериозен буфер – Публичната инвестиционна програма на стойност 500 млн. лв. По данни на в. „Сега” дотук на общините са изплатени едва 19 млн. лв., а с разходите на министерствата до момента са усвоени не повече от 10% от обявения ресурс. Ако стане нужно, рекламираният с толкова шум опит за разкрасяване на „приятелски” общини ще се жертва. Както и програмата за реиндустриализация.
Финансовият министър Петър Чобанов изтъква, че размерът на фискалния резерв е увеличен значително до 6 млрд. лв., което дава известна сигурност преди тегленето на новата порция външен дълг. Това всъщност не е особено добър факт за икономиката. Запознатите с действието на паричния съвет знаят, че фискалният резерв е едно от перата, които трябва да се покриват с международни валутни резерви в БНБ. Съответно колкото по-висок е фискалният резерв, толкова по-малко са парите сред хората – и толкова по-слаба става икономическата активност.
Освен това във фискалния резерв от 01.01.2014 г. се включват и предстоящи вземания от Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и т.н. След като тези дни ни залива информация за спрени средства по оперативните

Драгомир Стойнев и Петър Чобанов

 

Българите стават все по-малко и все по-стари. Дори малък, външният ни дълг ще се обслужва все по-трудно

 

 програми, може да се усъмним и във фактическия размер на правителствения резерв.
Фактите говорят, че към 30.06.2013 г., когато правителството „Орешарски” стъпи на власт, то завари текущия бюджет с подозрително ниския дефицит от 7.6 млн. лв. Краят на годината завърши с дефицит от 1.45 млрд. лв. И да му е била подложена динена кора, дългът ще се смята за „заслуга” именно на това правителство: до края на април 2.3 млрд. лв. бюджетен минус за Орешарски.


Падежът на Велчев


Безспорно положителен факт е, че договорените при 8.25% лихва глобални доларови облигации от 2002 г. предстои да бъдат погасени през януари 2015 г. Актуалната лихва се движи около 4.5%, тоест разходите за лихви върху дълг в размер на 1.086 млрд. долара ще паднат наполовина.
По данни на Министерството на финансите около 60% от тези държавни ценни книжа се държат от работещи на българския пазар банки. Кредитните институции ще получат внушителен прилив на ликвидност в началото на следващата година. При една нормална бизнес среда част от тези средства би се вляла в реалната икономика. На практика банките неохотно кредитират производства и предпочитат да паркират парите в ценни книжа с фиксирана доходност и в имоти.
Икономиката е в застой, населението намалява като брой и застарява, тоест в дългосрочен план товарът на дълга върху работещите ще нараства. Не може да пренебрегнем факта, че при предстоящ падеж на облигации за 800 млн. евро емитираме на външните пазари 1.5 млрд. евро. Успокоението, че сме втори в ЕС след Естония по нисък размер на публичния дълг, действа все по-слабо.
Съмнение предизвикват и аргументите, изказани от Петър Чобанов по време на дебатите за вота на недоверие за финансовата политика на правителството: министърът твърди, че през май събираемостта рязко е нараснала и ако този темп се запази, в края на годината ще има преизпълнение на приходите с 200 млн. лв. Добрата реколта през май е похвална, но при толкова променлива политическа среда и задаващо се междувластие правителственият оптимизъм не струва много.
Властта вероятно има право, когато твърди, че връща по-бързо ДДС на бизнеса, ускорява усвояването на европейските фондове и прави опити за стабилизация в енергетиката. Но обещанието за 250 хил. нови работни места вече предизвиква не скептична усмивка, а вдигане на вежди. Освен това за едната година на кабинета публичните задължения са нараснали с поне 4 млрд. лв., или грубо 5% от БВП.
Това не е цена за по-социално управление, тъй като половината българи по европейски критерии продължават да са в риск от бедност. „Държавен дълг” е комплексно понятие – държавата в крайна сметка е в дълг и пред милионите настоящи и бъдещи пенсионери, поддържали осигурителната система през целия си живот. Вдигането на социалната пенсия с 3 лв. не е погасило тази главница.
Заемите сами по себе си не са вредни, а дефицитите са даже необходими по време на криза – но само ако са инвестирани производително. Внушенията, че трябва да се стремим към нулев дълг, са неразумни. В края на 1990-те администрацията на Бил Клинтън погасяваше държавни облигации и така задълго попари растежа на икономиката. Дългът е пари, а изваждането на пари от обращение убива бизнеса. Нарастването на дълга в България в общи линии не е неконтролирано, но то не води до по-добри условия за хората и предприемачите. То представлява намаляване, а не увеличаване на националното богатство.

 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel