Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Тридеседседемдесед и три
 

Ако се чудите какво е това, недейте, аз доброволно ще поясня. Това е броят на избирателите, вписани в списъка за гласуване за „Евроизбори 2014” в изборната секция в гр. Гент, Белгия.

 

Диана Юсколова

 

Протоколът е съставен, подписан и предаден от секционната избирателна комисия, както си му е редът. Броят на действителните гласове според този протокол е шест. От тях двестапедесет и едно е броят на гласовете за една партия, която при желание можете да идентифицирате в посочения протокол. Изборният ден е минал в „нормална и спокойна атмосвера”, както би било редно да се очаква. Преференции, разбира се, няма. Не защото нула се пише (или чете) по-лесно, а защото преференция е къде-къде посложна измислица от тридеседседемдесед. Протоколът е действителен и може да бъде намерен сканиран на страницата на ЦИК. Ако се чудите как е възможно такъв протокол да е валиден, недейте. Платото Наска или загадката на кристалните черепи е много по-подходящ повод за чудене.

Според изборния кодекс (реформиран, осъвременен и каквото там… преработен) секционните комисии се назначават от ЦИК. Всъщност никъде не срещнах изискване членовете на тези комисии да бъдат грамотни на български език или поне да могат да броят до тридеседседемдесед. Старателно изписаните „д”-та в протокола идват да подскажат, че членовете на тази комисия са завършили (поне) средно образование. Формално няма нарушение, но някак оставам с усещането, че нещо не е както трябва…

В България непосредствено след изборите за Европейски парламент се проведоха матури за седмокласници и зрелостници. Една от задачите за абитуриентите в теста по български език беше да се определи думата „наредба” в цитиран правен текст – дали е териториален диалект, юридически термин, експресивно натоварена частица или вариант на гювеч по касапски. Признавам, че се затрудних, което вероятно ме определя като незряла. Затруднението дойде от факта, че наредбите винаги са косвено свързани с експресивна натовареност. След дълъг и конструктивен размисъл все пак заложих на гювеча.
От зрелостниците научаваме неподозирани истини всяка година – така научих, че „Яворов имал и съпруга, и

любовница, но въпреки това е умрял твърде млад”; че „Далчев не трябва да се оплаква така, а да види как да излезе от депресията, защото с писане и четене явно не става”... Ей такива едни чудеса на младежката мисъл, дързост и вдъхновение. От тазгодишните умотворения научих, че славеите много обичат да ръмят в крайпътните дървета, докато две коли се срещат в удар. Освен това научих неоспоримия факт, че „Вапцаров е творил по време на българската литература”.

Не е трудно да се измислят толкова дълбоки мисли и да се подредят така неочаквано думите, просто трябва да нямаш понятие за какво хабиш химикал и листове... А да нямаш понятие е лесно. И още по-лесно се превръща от лош навик в начин на живот. От трета страна, тук, в гр. Казанлък, България, живее най-добрата млада жена физик в света. Приета е във всички най-престижни университети, но е санкционирана от родната система за обучение, защото... направила недопустими неизвинени отсъствия, докато кандидатствала за университета в Кеймбридж. Жалко за нея, тя никога няма да научи нито тридеседседемдесед, нито неговия велик смисъл за родната политика, икономика и бъдещо обществено развитие. Дали държавата има интерес да задържи тази млада жена, да я провокира да работи и да живее тук? Как ли пък не! На нас ни трябват повече от тези двестапедесет, които под строй отиват и дават гласовете си за правилния човек. Иначе ще настане хаос, ако знаете какво е това... Не че ако не знаете, няма да настане...

Което и произведение да беше се паднало, от който и да е автор – бисери на зрелостните изпити щеше да има. Далеч съм от мисълта, че „по наше време беше друго”. И ние изплювахме по някой бисер, и на нас са се смели... Но в момента, в който и родителите, и „зрелостниците” престанат да разбират кое точно е смешното, протоколи като този от Гент ще се приемат за нещо съвсем в реда на нещата. А тези от нас, които не само знаем що е то преференция, ами смятаме да я употребяваме? Ами освен да се върнем в първи клас, да научим правилните числа и правилните хора, друго не ни остава. Какво бих могла да направя аз с моята нещастна бюлетина и още по-нещастна грамотност срещу величието на тридеседседемдесед?
 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel