Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Зеленото братство

Според редица научни експерименти растенията реагират подобно на хората, поставени в идентични ситуации

 

Искра Ценкова



Рано или късно учените единодушно ще приемат, че растенията са много по-съвършени, отколкото предполагаме днес. И че не са само безмълвни свидетели на случващото се край тях. Въпреки че нямат очи, уши, рецептори за вкус, нервна система, те „виждат“ и „чуват“, дори „разговарят“ помежду си.
В средата на 60-те години криминологът към ЦРУ Клив Бакстър решава да постави едно растение на детектора на лъжата, а опитите му го превръщат в телевизионен герой. Защото Бакстър открива, че растенията могат

да участват в разкриването на заплетени престъпления

Бакстър прикрепя електродите на полиграфа към една драцена - тропическо растение, наподобяващо палмово дърво. За целта на експеримента той моделира ситуация на престъпление - с убиец и жертва. В кримката участват още шестима асистенти и втора драцена. Един от асистентите унищожава едното цвете, в същото време другото реагира с панически страх. Такава е емоционалната му реакция според записите на полиграфа всеки път, когато злосторникът влиза отново в помещението, сякаш дръвчето разпознава в него престъпника.

Опитът е повторен неотдавна и у нас. Профайлърите от Института по психология на МВР също отчитат с изненада, че растенията могат да им бъдат надеждни помощници в заплетени престъпления.
Растенията не само помнят, но и четат мислите ни, доказва още Бакстър. Веднъж той си представя как изгаря листата на дръвчето, а полиграфът отново улавя бурната реакция на растението. Използвайки синхронизирани хронометри, американецът установява, че растенията реагират на мислите му дори когато той е в съседна стая или през няколко сгради. Растенията предусещат и откъсването на листата им, реагират дори на заплахата да бъдат изгорени или изкоренени. При една екскурзия на Бакстър в Ню Джърси полиграфът отчита, че растенията в дома му се оживяват още в мига, в който той взима решение да се завърне. „Изглежда, след като се настроят към даден човек, растенията са в състояние да поддържат връзка с него, без значение къде е той и сред колко хора“, коментира опитите си криминологът от ЦРУ. През 1968 г. той популяризира откритията си в статия, отпечатана в американски научен журнал, а през 2003 г. се появява и книгата му: „Първичното възприятие: биокомуникация с растения, живи храни и човешки клетки“.

Ако можеха да говорят...

Японецът д-р Кен Хашимото от Камакура, доктор по философия и електронен инженер и изпълнителен директор на “Фуджи електроник индъстрийз“ в Токио, си поставя по-висока цел – да влезе в действителен разговор с растение. За целта прави подобрение на детектора на лъжата, а за да даде глас на един домашен кактус, преобразува очертанията на графиката в модулирани звуци. Първият му опит е неуспешен, но накрая кактусът „проговаря“. Гласът му наподобява бръмчене на високоволтовите далекопроводи, твърди д-р Хашимото.
Американските химици Дейвид Рудес и Гордън Орианс обаче имат друго обяснение за начина, по който растенията обменят информация. Докато наблюдават брезови гори в околностите на Сиатъл, те откриват, че след период на масово поражение от насекоми вредителите започват загадъчно да загиват. Оказало се, че при самоотбрана дърветата променят състава на протеините си. Покрай недостига на нужните им протеини насекомите започват да измират. Учените установяват с почуда, че дори дърветата, до които насекомите още не са достигнали, също променят химическия състав на листата си. Първото им предположение е, че те си препредават информацията чрез кореновите системи. Оказало се обаче, че общуването им ставало чрез етилена, който дърветата отделят при атаките на насекомите. Вятърът пренасял сигнала за тревога към останалите дървета, а те се подготвяли за среща с врага.
Растенията не само имат чувства, но и ги изразяват, убеден е и проф. И. И. Гунар, завеждащ катедрата по физиология на растенията към Московската селскостопанска академия „К. А. Тимирязев“. Той и сътрудниците му провеждат хиляди опити, които им дават основание да приемат, че електрическите импулси при растенията наподобяват нервните при човека. За да запишат електронния глас на цветята, руските учени използват прецизен електронен прибор. Когато една от лаборантките на професор Гунар пуска в гореща вода корен на ечемичен стрък, растението буквално крещи от болка. В същото време то не дава никакви външни признаци, че страда.
„Реакциите на растенията протичат много по-забавено в сравнение с тези при животните, затова и са незабележими с просто око. В крайна сметка тези процеси имат същите характеристики както реакцията на низшите животни“, казва биологът Дитер Фолкман от университета в Бон след дългогодишно изучаване на живота на флората.
Представителите на растителния свят реагират на 20 различни вида външни дразнители, т.е. на повече, отколкото хората, включително и на електромагнитното поле, казва Йорг Фром, учен от Техническия университет в Мюнхен. Ако поставим едно растение в електромагнитно поле, то ще насочи корените си към отрицателния полюс. Феноменът е многократно проверен, но до този момент няма обяснение, разяснява Фром. Той избира за експериментите си мимозата заради повишената й чувствителност и бързи реакции на външните дразнители. В същото време реагират не само частите на цветето, изложени на дразнение, но и съседните им. Фром приближава към цветето запалена клечка кибрит. При допир с огъня растението изпада в шок. При това шокът е толкова силен, че мимозата

преустановява временно фотосинтезата си

не само в засегнатите си части. Фром предполага, че цветето има някакъв канал, по който протичат нервните му импулси. Твърдо решен да открие каква е тази система, той стига до поразителни заключения. Електрическите импулси и при животните, и при растенията се предават аналогично, отчита Фром.
Но ако растенията имат нервна система, значи имат и разум. А щом имат разум, значи имат и памет. Дитер Фолкман, учен от Бон, на свой ред се заема да отхвърли или да докаже подобно твърдение. Той провежда експеримент с филиз на грахово растение в малка саксия, която поставя легнала настрани в продължение на 5 минути. Ученият маркира с дървена пръчица посоката на растежа на филиза,

 

 

след това поставя за цели 14 дни във фризера вертикално саксийката. Там растението не може да расте. След две седмици замразяване Фолкман пренася филиза на топло, полива го и го слага в специален апарат, който преобръща постоянно саксията настрани и я върти около оста й. Така филизът е поставен в изкуствено състояние на безтегловност. Целта на експеримента е да се установи дали той ще си спомни положението, в което се е намирал през последните пет минути преди да бъде замразен. Резултатите са следните: Граховият филиз продължава да расте в зададената му посока с дървената пръчка, а опитът дава основание на Фолкман да приеме, че граховият филиз помни.
Ако растението има памет, то къде се намира тя? Според Фолкман тя е в корена му. Различните части на различния организъм съхраняват информацията за случващото във всички посоки, смята ученият от Бон. Затова и коренът според хипотезата му може да се приеме за децентрализирана, но все пак единна кординационна система. „Трябва внимателно да се изучат клетките на кореновата шийка. Точно там, струва ми се, трябва да е центърът, който акумулира цялата информация“, смята и проф. И. И. Гунар от Темирязевската академия в Москва.

Загадката на аурата на растенията

През 1939 г. краснодарският физиотерапевт и любител фотограф Симеон Даовидович Кирлиан и съпругата му Валентина правят подобрение на домашната си фотолаборатория и откриват, че създаденият от тях уред им позволява да възпроизвеждат фотографски – без лещи и фотоапарат, странна луминесценция, излъчвана от всичко живо, но човешкото око не я възприема. Една късна вечер в дома им пристига московски растениевъд, който ги моли да фотографират енергията на две еднакви на пръв поглед листа от растение. Съпрузите поставят листата в поле с високо напрежение, но фотографиите на луминесценциите, които получават, не си приличат както самите листа. Смутени изобретателите подават резултатите на учения, но той възторжено им обяснява, че опитът е успял. Единият лист бил откъснат от здраво растение, другият от болно. Човешкото око не хващало разликата, но фотографията под високо напрежение ясно улавяла аурата на растенията. В зависимост от това дали листът е от болно или от здраво дърво светлинният ореол е или ясен и оцветен, или смътен и мъгляв, а при смърт изобщо изчезва. В началото на 60-те години семейството е отличено за откритието си от съветското Министерство на общественото здравеопазване с първа научна премия, но след това съветска Русия загърбва възможностите на метода. В началото на 70-те години психиатърът д-р Джон Пиеракос и колегата му д-р Уесли Томпсън прилагат Кирлиановата фотография при опити с хризантема. Учените откриват, че цветето свива забележимо полето си, когато някой му крещи от разстояние метър и половина и губи светлосиния си цвят, а пулсациите му намаляват до една трета. Двамата многократно повтарят и друг опит – държат повече от два часа на ден живи растения до главите на хленчещи пациенти. Най-ниските листа на хризантемата започват да падат и до три дни цветята изсъхват и умират.

Рок срещу Шанкар


Казват, че Чарз Дарвин често сядал пред своята мимоза и й свирел на фагота, за да я накара да задвижи листенцата си. Не успял, но пък опитът му вдъхновил германския физиолог Вилхелм Пфеерер да се опита да накара тичинките на едно цвете да откликнат на звук. През 1960 г. ботаникът Джордж Е. Смит засял по равно в две еднакви оранжерии пшеница и соя, с еднакво ниво на въздушна влага и температура. В едната сложил магнетофон, който свирел денонощно „Рабсодия в синьо“ на Джордж Гершуин. Семената, които слушали Гершуин, поникнали по-рано от раслите на тишина, дали и по-висок добив по жътва. Че растенията могат да чуват, подсказват и опитите на Дороти Ритейлак (професионален органист) и професора по биология Франсис Ф. Броман. В началото на 1969 г. те направили поредица от изследвания с тикви, петунии, цинии и невен, които показали, че всички невени, слушали рокмузика, загинали в рамките на две седмици, а слушалите класика процъфтявали. Изследователие открили, че ритмите на „Лед Цепелин“, Джими Хендрикс и „Ванила Фюдж“ карали растенията да полегнат назад. За да се увери, че това не е случайно, Ритейлак завъртяла саксиите на 180 градуса, но растенията се наклонили в обратна посока. Музиката на Бах видимо им харесала, но най-много им допаднало изпълнението на индиеца Рави Шанкар. Цветята се наклонили силно към радиоприемника, сякаш искали любовно да го прегърнат. През 1970 г. опитът бил повторен и пред зрителите на телевизия Си Би Ес, а към г-жа Ритейлак полетели писма от цяла Америка. До този момент учените са изследвали как действа шумовото замъсяване на хората и животните, но никой не се е сетил да го направи и с растенията. С това се захванали двама професори от щатския университет в Нова Каролина – Л. Х. Рийстър от Факултета по космическо инженерство и Б.Х. Хуанг от Факултета по биологично инженерство в компанията на С. Б. Удлийф, изследовател от текстилната индустрия. Експериментът им доказал, че степента на растежа на растенията, измъчвани с шумови честоти от 31.5 до 20 000 трептения в секунда, е намаляла с 40%.
Каква е връзката между звуковите интервали и растежа на растенията? Въпреки че нямат слух, музиката доказано им влияе. Хармоничните ритми увеличават хромозомите им, ускоряват метаболитните им процеси, смятат биолозите. Музикално стимулирани те дават по-добра реколта дори при по-бедна почва и неблагоприятни условия за растежа. Може би точно в това е надеждата на човечеството при все по-зачестяващите природни катаклизми.

 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co