Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Махалото на климата
 

Защо не успяваме да прогнозираме метеорологичните катаклизми и винаги се оказваме неподготвени за капризите на времето

 

Валери Ценков



Всички говорят за времето, но никой не прави нищо за него. Независимо дали Самюъл Клеменс, известен повече като Марк Твен, е изричал или не точно тези думи, желанието да се променя времето е било отколешна мечта на хората. Още египетските жреци, средновековните магьосници и индианските шамани са имали заклинания и танци, свързани с това. А във времената на Марк Твен Средният запад е гъмжал от шарлатани, които се кълнат, че могат да предизвикват дъждове.
Днес шепа учени са се заели да развиват тази идея. Слава богу, засега учените не прогнозират края на света, макар че свещениците пророкуват Апокалипсис и като сръбския патриарх Ириней вещаят, че с порои и наводнения Всевишния ни призовава да изчистим греховете си. Падащи небеса - поредна серия чувам, докато пиша тези редове, как от екрана на bTV Емо Чолаков каканиже енигматичните си прогнозни послания. Всъщност цялата му седмична прогноза след пороите в Източна България премина все в този ред на объркани мисли. Ето я и поантата: И пак да повторя - падащи небеса и пак ще сме като на фронта.
Тук май е прав - като че ли наистина сме на фронт: докато в България цяла зима се учудвахме на пролетни температури, Америка бе скована от арктически студ, Калифорния не успяваше да загаси горските пожари от рекордните жеги, а Великобритания подгизна от порои и наводнения. В южната част на Африка заваля сняг, а на върха на Килимаджаро започна да се топи. По същото време Западна Франция и северозападната част на Иберийския полуостров бяха поразени от серия урагани и бури с поройни дъждове. След това постепенно те започнаха да се изместват на изток, достигайки до Германия и Чехия през април, след което през май заляха Австрия, Сърбия и Босна. А през юни стигнаха и до нашата страна.
Всъщност какво се случва с климата? Или с времето?
А дали изобщо се е случило нещо. Защото в учебниците и в енциклопедиите пише, че климатът е относително устойчив, но това не изключва възможността за повече или по-малко съществени колебания. Така че по-внимателно с термини като капризите на времето
Метеоролозите се опират в своите прогнози върху дългогодишен, дори върху вековен опит от наблюдения. Когато се появи нещо необичайно, те веднага се връщат в миналото и ни казват, че подобно нещо вече се е случвало. Ако няма аналог в близкото минало - тогава те ни водят назад в летописите.
При последните климатични катаклизми на Балканите и в Босна, и в Сърбия, и в България възрастни хора казваха горе долу едно и също: Аз съм на 70 години, такова чудо никога не съм виждал в живота си!
Обикновените хора не се ровят в климатични справочници, а ползват метода спомням си и не помня. А обикновено нашата памет е доста кратка. Особено за лошите неща. Кой от нас може да се похвали, че помни какво е било времето на 1 юни 2004 година например. Аз си спомням 2 юни 1978-а, който се оказа мразовит и с температура във Варна от 4 градуса и бурни ветрове. Помня го, защото този необичаен студ след това стана повод да опозная първата си съпруга. Но се оказва, че подобна аномалия с времето се е случвала преди това през 1960-а и през 1972-ра. Така че
Ето какво гласеше прогнозата за юни на най посещавания сайт sinoptik.bg Средната месечна сума на валежите в равнините ще е между 60 и 90 л/кв. м, по Черноморието и долината на река Струма - между 40 и 60 л, а в планинските райони - от 90 до 140 л. Валежите ще са близо до нормата, но ще са неравномерно разпределени.
Ще се запазят условията за чести превалявания главно през втората половина от деня и през първата половина от нощта - от типа на краткотрайните, съпроводени с гръмотевична дейност валежи. На места ще има и градушки. В отделни дни се очакват и по-интензивни валежи.
През повечето дни от първото десетдневие ще има следобедни превалявания и гръмотевици. По-малка е вероятността за валежи около 3, 4 юни и към края на периода.
В началото на второто десетдневие времето ще се задържи относително по-стабилно, с по-малка вероятност за валежи. Превалявания се очакват около 13, 15 юни, които ще бъдат последвани от захлаждане.
През втората половина от периода в часовете около и след обяд ще се развива купеста облачност, но преваляванията ще бъдат "петнисти".
През третото десетдневие ще има тенденция за постепенно намаляване на динамиката на атмосферата и за повече спокойни дни.
Позволих си по-дълъг цитат, защото от тази прогноза личи защо метеоролозите непрекъснато говорят за странностите на природата. Въпросът е, че въпреки всички технологии и научни постижения - изчислителни, космически и какви ли още не, прогнозите за времето са много сложна и почти непосилна амбиция. Опитът показва, че краткосрочните прогнози се оказват верни на 80-90 процента, средносрочните 70-75 процента, а дългосрочните клонят към системата 50:50 и се смята за успех, ако стигнат 60 процента. Особено през последните 30 години тази казуалистика се оказва доста очевидна - според метеоролозите заради внезапните и напълно непредсказуеми резки промени в атмосферните движения.
Въпреки всичко климатичните промени не са съвсем случайни и дори през хаоса на непредвидимите събития прозират закономерности. Ако климатичната система се променя, то тя прилича на махало, което, след като се е отклонило в едната посока, не се връща отново в балансирано положение, а за това е нужно допълнително време. Разликата в сравнение с миналото е в това, че ако преди аномалиите са обхващали един сезон или са се развивали в рамките на една година, днес с увеличаване амплитудата на махалото се превръщат в многогодишни. Според данни на американски метеоролози честотата на температурните аномалии пред последните пет години отбелязва кулминация и е най-голяма от 1930 г. насам, а при дъждовете - най-голяма в сравнение с 1915 г.
Което означава, че климатът наистина се променя. Въпросът е как става това?
По отношение на климатичните промени експертите се разделят на три групи.
Първата е сравнително най-малобройна експертите твърдят, че Земята охладнява и температурите падат.
Вторите са на точно противоположното мнение, но са доста многобройни: те категорично твърдят, че Земята се затопля вследствие на парниковия ефект, причината за който е икономическата активност на хората и най-вече отделянето на въглероден двуокис.
Експертите в третата група се обединяват около британското списание Climate change, наричат се стабилизатори и смятат, че климатът изобщо не се променя. За своята позиция имат много солиден аргумент - на планетата съществуват 95 000 метеорологични станции и поради това не представлява никакъв проблем да се установи къде е бил регистриран климатичен рекорд. Но от данните им става ясно, че на глобално ниво в климата не става нищо драматично.
Драматизмът е свързан единствено с непреодолимата слабост на хората да преувеличават значението на своята оценка за събитията, които се случват в периметъра на тяхната жизнена среда. Един от най-активните представители на скептиците - д-р Бени Пейзър, директор на Фондацията за политиките по глобалното затопляне, коментира, че причината за измененията в климата може да имат двояк смисъл и ние просто сме свидетели на естествени промени, свързани с циклите на слънчевата активност.
Пейзър написа трактат по темата в издаваното от него списание Енергия и околна среда, в който анализира 928 от най-популярните (най-цитираните) писания по темата и стига до уникално прозрение: едва по 34 от тях съществувал научен консенсус между корифеите по този въпрос. След като представители на първата група експерти по климатичните промени се нахвърлили с критики към заключенията му, той обещал да ревизира позицията си. И в ревизираната си позиция установява, че всъщност съществува научен консенсус само по един пункт!
Като припомня, че в историята на цивилизацията е имало периоди на малка ледникова епоха между XVI-XVIII в., с чудовищни студове между 1800-1819 г., но човечеството е било свидетел и на продължителен средновековен горещ период, през който дори норманите се заселили на Гренландия. Така че днешните колебания не са нещо непознато и уникално в развитието на климатичните процеси на планетата.

Ефектът от крилете на чайките

Точно десет години преди Лоренц да изрече знаменитата фраза за теорията на хаоса като ефектът на пеперудата, тя била известна като ефект от крилете на чайките. Смисълът е, че каквото и да се случва с климата на планетата, причината винаги ще е свързана с влиянието на моретата, океаните и агрегатните превъплъщения на водата.
Учени от Университета в Ню Йорк са установили, че съществува значителна взаимовръзка между въздушното налягане над антарктическите брегове западно от Южна Америка и повърхностната температура в Северния Атлантик. За целта те създали модел на въздушното налягане над тези региони и при повишаване на повърхностната температура над Северния Атлантик установили, че действително въздушното налягане над Антарктика се променя. Това все още не означава, че съществува пряка връзка между тях, но въпреки това този експеримент разкрива съществуването на причинно-следствена връзка между събитията в тези два района, които въздействат сериозно върху климата на цялата планета. Тоест - затоплянето на Северния Атлантик има последствия върху ледовете на Антарктида. И обратното. Поради което топенето на ледовете на Северния полюс е достатъчно сериозна причина за безпокойство.
Когато в северното полукълбо е лято, както е сега, Слънцето огрява Арктическия океан непрекъснато и по този начин той оказва въздействие не само върху климата в полярните и прилежащите региони, но върху целия регион на Северното полукълбо, в резултат на което се отделят значителни количества парникови газове от мразовитите райони на Сибир и Северна Америка.
В резултат на дългогодишните замервания за периода между 1979 и 2009 г. е установено, че през тези 20 години територията на вечните ледове е намаляла с 1.26 млн. кв. км. Това е територия колкото Южна Африка, като особено тревожно е състоянието на ледовете около бреговете на Шпицберген и в Баренцово море северно от Скандинавия - нещо безпрецедентно и необичайно. Учените твърдят, че причина за това явление, което е една от най-сериозните причини за климатичните промени, е т.нар. латентна топлина - тоест количеството енергия, необходимо за промяна на агрегатното състояние на водата от твърдо в течно, и обратното.
При топенето на ледовете - тоест за превръщането на леда от твърдо в течно състояние при температура 0 по Целзий, се абсорбира толкова количество топлина, колкото е необходимо за загряване на същото количество вода 0C до 80C. Въпреки че при тази промяна на агрегатното състояние е необходимо огромно количество енергия, температурата остава постоянна и водата дори и след топенето остава 0. Тоест този процес поглъща огромно количество топлина, преди да се стигне до фазата на топене, и по този начин се забавя затоплянето на климата.
Освен топенето на ледовете възпиращо въздействие върху климата оказват също така морските дълбини, които играят ролята на буфер и също съдействат за охлаждането на атмосферата. Според изследване на Института Алфред Вегнер в Германия температурата на водата в Гренландско море се е повишила с 0.3 градуса за 30 години - между 1980 и 2010-а. Гренландско море се простира върху 1.2 млн. кв. км между бреговете на Гренландия, Северна Исландия и Шпицберген и е с дълбочина от 2800 м. Може на някого тази разлика да не изглежда особено впечатляваща, но тук ще спомена, че тази стойност превишава десет пъти затоплянето на температурата на цялата система от морета и океани на планетата. Което вече означава, че тук сме свидетели на една по-различна тенденция.
Защо се наблюдава този процес? Привържениците на версията за затоплянето твърдят, че тези аномалии се дължат на т.нар. газове на парниковия ефект, чрез които се увеличава въглеродната концентрация в атмосферата, която причинява парниковия ефект върху Земята. Но дали въглеродният двуокис е наистина виновник, или той е по-скоро е удобният заподозрян за нещо, на което учените все още не намират адекватно комплексно решение...


Виновникът CO

Всъщност учените споделят консенсусно, че през последните 500 години от 4.6-милиардната история на Земята нивата на концентрация на въглероден двуокис са варирали между 180 части на милион parts per million - ppm) до 7000 ppm, а сега са на ниво от 385 ppm. Истината е, че атмосферата ни се състои от 78% азот, 21% кислород и едва 1% парникови газове. Изпаренията на водата съдържат 95% парникови газове и те наистина са отговорни за облаците, влажността на въздуха, дъждовете, снега и за поледицата. Така че реално въглеродният двуокис е много малък, но много важен елемент от екосистемата на Земята. В никакъв случай обаче не е виновник за всички проблеми. Всъщност въглеродният двуокис е във всяко вдишване и издишване, чрез което съществуваме, във водата, която пием, и в леда, който охлажда храната и не й позволява да се развали.

Така например ние вдишваме 400 ppm и издишване 40 000 ppm - без никакъв злополучен ефект. Въглеродният двуокис е естествен тор за растенията и чрез него те растат дори при недостиг на вода. Без въглеродния двуокис няма да има нито живот, нито храна на Земята. Реално тези 120 ppm повече водород в атмосферата от началото на индустриалната революция са увеличили растежа на растенията с 12 процента, а на дърветата с 18 процента. Тоест въглеродът не е замърсител, а по-скоро замърсители са теориите, които го обявиха за виновник за всички

 

 

 

 

Най-долу наводнението в квартал Аспарухово, Варна

 

климатични катаклизми на планетата. А сега квотите за отделянето на въглеродните газове са се превърнали дори в гигантска индустрия. Но това е друга тема и не бих искал да се отклонявам.
Известно е, че молекулите на въглерода пропускат късовълновата радиация на Слънцето, но задържат дългите вълни, идващи от нашата планета, и благодарение на това тя се охлажда. Действително въглеродната концентрация е била стабилна до 1986 г., след което се увеличава от 290 ppm на 335 ppm. Скоростта на натрупването на въглероден двуокис в атмосферата се увеличава, а прогнозите са до края на века това да предизвика затопляне в рамките на 1 градус в глобален мащаб и между 3 и 4 градуса на север.


И все пак защо

Нека бъдем реалисти - захлаждането също не е фантазия. В редица високи планини се забелязва увеличаване на ледниците, което вероятно се дължи на промишления дим и на аерозолите, които задържат слънчевите лъчи. Така например ледниковият период през 1816-а, когато на планетата не е имало лято, е бил причинен от изригването на вулкана Томборо в Индонезия, който изхвърлил толкова много вулканичен прах, че небето над цялото северно полукълбо било скрито.
Вярно е, че индустриалните аерозоли и промишлените отпадъци, които цивилизацията бълва към небето, многократно надхвърлят вулканичния прах на Томборо. Учените обясняват климатичните аномалии от лятото и зимата на 1982-ра с изригването на вулканите Ел Чичон в Мексико и Сейнт Хелънс в САЩ. Това наистина е част от обяснението, че в Европа само Германия изпуска в атмосферата повече промишлени газове от два вулкана, взети заедно.
Така че в крайна сметка винаги имаме две школи по въпроса: да, свидетели сме,че температурите растат и през миналата година в Европа е имало 35 000 смъртни случая, свързани с високите температури. В същото време е факт и застудяването - арктическите студове в САЩ, Великобритания, Германия, Норвегия, Швеция тази година (а и през миналата) също прибавят доста аргументи в твърденията на привържениците на теорията за застудяването.
Напълно е възможно човекът да има пръст в климатичните промени, създавайки гигантски изкуствени водохранилища, увеличавайки обработваемите площи за сметка на горите и ливадите, с което нарушава естествения модел на отразяване на слънчевите лъчи от повърхността на планетата - защото водата, ливадите, горите и градовете по различен начин отразяват тези лъчи. Около промишлените центрове въздухът реално се нажежава, в резултат на което се нарушава енергийният баланс на Земята. Векове наред хората унищожават горите, които поглъщат жадно въглеродния двуокис, пресушават блата и мочурища, които концентрират въглерода.
Разбира се, това са нищожни човешки сили в сравнение със слънчевото излъчване. Но то ще остане нищожно до момента, в който не започне да предизвиква верижни реакции, след което ще настъпят лавинообразно необратими катаклизми - подобно на падането на малко камъче по стръмните заснежени планински склонове, които предизвикат опустошителни лавини.
Но не бива и да преувеличаване ролята на човека в този процес и да пренебрегваме чисто природните причини за промените в климата. Така че трудно може да се каже с абсолютна точност доколко вината е на човека и доколко на всемогъщата природа.
Ясно е едно - махалото на климата е в движение и така и не остава в покой

Климат и политика

Ако някой си мисли, че климатичните промени не се отразяват на политиката, да погледне във Великобритания, където пороите и наводненията причиниха щети за 1.2 млрд. паунда, а партията на Найджъл Фарадж се възползва по най-добрия начин от това, като яхна народното недоволство и настояваше помощите за пострадалите от ЕС да отиват директно при жертвите на наводненията, а не да се разпределят от бюрократите. Което много се хареса на британците и те направо забравиха, че Партията за независимост на Обединеното кралство (ПНОК) съществува тъкмо заради призивите си за излизане от ЕС. Но Фарадж улови пулса на недоволството, рейтингите му скочиха до безпрецедентни стойности и така остана чак от изборите за европарламент.

А положението с климатичните аномалии във Великобритания бе наистина сериозно, защото пострадаха 5.3 млн. домакинства. В доклад на британския парламент по повод бедствията се подчертаваше, че до 2080 г. климатичните аномалии ще нанасят на страната щети за 27 млрд. паунда годишно, ако до 2035 г. страната не отделя по 1.35 млрд. паунда на година за укрепване на крайбрежната ивица и за изграждане на защитни диги. А минималната сума, за да се поддържа сегашното ниво на защита, е 750 млн. паунда годишна. Не си спомням някога у нас правителство да е дискутирало подобни теми и изобщо да се е ангажирало с превантивни дейности за справяне с климатични аномалии.
Всъщност след като бе закрито Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, впоследствие бе закрита и Главна дирекция Гражданска защита при МВР и в крайна сметка тази служба се преименува на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението. А когато възникна бедствието в Източна България, институциите и политиците не можеха да се разберат кой е отговорен да действа в подобни извънредни ситуации и най-важното - как да се действа.
.
Кой плаща цената


Проблемите на климатичните катаклизми акумулират огромно внимание и концентрират гигантски научен потенциал, който всяка година бълва хиляди научни разработки по тази тема. Безспорен факт е, че климатът оказва изключително сериозно влияние върху икономическата дейност на хората. Според най-популярната прогноза през 2050 г. само икономиката на САЩ ще търпи загуби в резултат на климатичните аномалии в размер на $250 млрд. (по цени от 1971 г.). Така например загубите от изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутъл през 2010-а прикова към в Земята самолетите на 22 авиокомпании, затвори 200 летища и причини загуби за над $2 млрд.
Цената на природните бедствия, които ще стават все по-чест спътник на нашия живот заради трайните промени в климата, ще скочи рязко през следващите 70 г. и ще надхвърли сумата от $27 млрд. - твърди Асоциацията на британските застрахователи (АБЗ) .

Прогнозите на застрахователите са, че около 2040 г. само ураганите ще причиняват на САЩ щети между $9.5 и $11.4 млрд. годишно. През особено неблагоприятни години тази сума може да скочи дори до $71 млрд. през 2040 г. - и дори до $104 млрд. през 2080-а. Паралелно независимо изследване в Европа на групата за маркетингови проучвания TNS сочи, че според 70% от гражданите на Стария континент правителствата биха предприели спешни и относително скъпоструващи мерки само ако сме изправени пред екологична катастрофа.
Изчисленията на Асоциацията на британските застрахователи сочат, че в години с висока интензивност японските тайфуни ще оставят след себе си щети за около $30 млрд. до 2080 г.
Йоахим Фабер, изпълнителен директор на Allianz Global Investors, твърди, че климатичните промени оказват пряко влияние върху финансовите пазари. "Ние сме задължени да отчитаме тези рискови фактори, когато в интерес на нашите клиенти трябва да вземаме решения относно рисковете на застрахователни полици, инвестиции или кредити.
Анализаторът на природните рискове в АБЗ Себастият Катовски изрази съмнение, че изнесените в изследването данни може и да са малко занижени, тъй като не отчитат нормалното поскъпване на недвижимото имущество през следващите десетилетия и вземат за база сегашните цени. Според Катовски бъдещите климатични промени ще направят и застрахователния пазар много по-непредсказуем и непостоянен.
Развитите държави биха могли да ограничат размера на тези щети и негативните последици, ако сега се спаразумеят да предприемат разумни превантивни мерки. Така например укрепването на крайбрежната ивица би могло да намали щетите от евентуално повишаване с 0.5 м на морското равнище с около $25 млрд. Във Великобритания, където застрахователните компании през последните 5 години са изплатили около $5 млрд. обезщетения по застраховки срещу наводнения, тези разходи може да се намалят с 80%, ако се вземат сега адекватни превантивни мерки. От своя страна Allianz и екологичната група за защита на дивия живот WWF също обявиха, че са поръчали на независими експерти и анализатори да направят оценка на рисковете от климатичните промени с цел актуализация на застрахователитне услуги. Allianz обяви, че планира да инвестира между 300 и 500 млн. евро в разработката на възобновяеми енергийни източници.


Епилог

Всъщност коварният въпрос е как така човечеството не успява да създаде един комплексен модел на планетарния климат? Макар да не знаем всички детайли, свидетели сме, че махалото се движи. Но е рано да се говори за климатичните изменения като за свършен факт - просто климатът е излязъл от своето равновесно устойчиво състояние. Ясно е, че залагането поотделно на един от двата варианта е разорително и не води до разумно решение. Дори нещо повече - това е опасен модел за решаване на климатичните проблеми. Защото не регистрирането на промените на времето и потенциалните загуби от тях, а разкриването на реалните причини и последователните действия за тяхното преодоляване може да имат позитивен резултат.
Както остроумно коментира климатичните промени, докато подаваше оставката си миналата година Стивън Чу, каменната ера е свършила не защото са се свършили камъните, а защото хората са намерили по-добри решения.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co