Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Лидерът беглец
 

Сергей Станишев избра собственото си политическо оцеляване пред БСП и държавата

 

Любослава Русева

 

Защото всеки, който членува в една социалистическа партия, не бива да допуска личното его да надделява над общите цели. Защото Не се е родил още тоз, който с пръст слънцето да затъмни.
Сергей Станишев, от книгата Защото сме социалисти

Брошурата, както гласи легендата, била написана едва за няколко дни в навечерието на 47-ия конгрес на БСП. Изданието впечатли най-вече с визуалното си оформление - корицата представляваше пъстър колаж, в чийто център беше поставен самият Станишев. Около него под формата на президиум бяха изрисувани лицата на Маркс и Енгелс, Райна Княгиня и Баба Тонка, Георги Димитров и Трайчо Костов. С присъствието си блестяха още Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън, Стинг...
Делегатите на конгреса, който се проведе в края на ноември 2008 г., получиха по един безплатен екземпляр. Останалите бройки бяха пуснати в продажба с идеята да бъде подпомогната предизборната кампания на партията. През лятото на следващата година се задаваха парламентарни избори, които тогавашният столичен кмет Бойко Борисов се беше заканил да спечели. По този повод ухиленият до ушите соцлидер разказа и виц:
Изтерзан от задръстванията софиянец отишъл в Столична община. Почукал на вратата и попитал: Извинете, трябва ли ви кмет? Отговорът бил отрицателен. Мъжът отново почукал: Извинете, все пак не ви ли трябва кмет? Отговорът бил същият. Тогава гражданинът попитал: Добре, де, за какво го държите тогава?"
Делегатите се смяха и ръкопляскаха. Посмя се и самият вицоразказвач. Около седем месеца по-късно обаче вече не му беше толкова смешно, тъй като отбеляза поредна изборна загуба в дългогодишната си лидерска кариера. След парламентарния вот през юли 2009 г. дойде ред на Бойко Борисов да се бъзика със социалистическата партия, която от тогава до днес претърпя още ред зрелищни провали. Все под ръководството на Сергей Станишев, чието оставане на поста се дължеше на отгледаната под крилото му партийна номенклатура и на щастливото обстоятелство, че междувременно поведе Партията на европейските социалисти.
Впрочем международното признание се оказа чудесно оръжие в битката с вътрешнопартийната опозиция. На фона на Георги Първанов и Румен Петков авторът на Защото сме социалисти изглеждаше модерен европейски политик, или поне по-малкото зло. По ирония пак неговите врагове обслужиха и амбицията му да се задържи като председател в името на единството, като тръгнаха да цепят партията още с излизането на бившия президент от Дондуков 2, а в началото на тази година се самоотлюспиха, сглобявайки злополучния проект АБВ. Ако не беше грешната преценка на групичката около Първанов, Станишев едва ли щеше да оглави евролистата на БСП, доколкото на 19 януари каза в прав текст: Не ме възприемайте като бъдещ евродепутат. Аз мога да бъда еврокомисар и без тези избори. БСП се бори за доверие като първа политическа сила. Това би имало сплотяващ ефект, напук на всичко, което се случва в партията.
Че Станишев се гласи за кариера в Брюксел, отдавна е публична тайна. Покрай приятелството с председателя на предишния европарламент Мартин Шулц, който стана и кандидатът на ПЕС за шеф на бъдещата еврокомисия, той се прицели високо - в поста на върховен представител по външната политика. На конгреса на социалистите в Рим на 1 март двамата отново демонстрираха отлични отношения, но впоследствие се видя, че позициите му в ПЕС всъщност не са толкова стабилни, колкото изглеждат. В кампанията за евровота той имаше нищожно международно присъствие (появи се в самото й начало в Париж и месец преди края й на митинг в Букурещ), което очевидно сложи точка на колебанията му дали да оглави евролистата на БСП. След изборите пък европейските социалисти се оказаха губещи, а погромът над партията му във вътрешнополитически план доведе до обтягане на отношенията с коалиционния партньор ДПС. С две думи,

в дома на Облонски всичко се обърка

Това между другото е второто изречение в повестта на Лев Толстой Анна Каренина. Първото, както знаем, гласи: Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. След евровота особено нещастно се почувства и политическото семейство БСП-ДПС (плюс непризнатият му, но доволно обезпечен член в лицето на Атака), понеже никой не предполагаше, че ГЕРБ ще има смазващо предимство, нито че лидерът на партията мандатоносител ще се окаже втори в собствената си листа. Изведнъж Облонски разбраха, че всеки трябва да се спасява посвоему, а някои и поединично. Точно така постъпи Станишев същият, който беше написал, че всеки, който членува в една социалистическа партия, не бива да допуска личното его да надделява над общите цели. В 17.34 ч на 23 юни, тоест почти в секундата, когато изтичаше срокът за окончателното му решение дали ще става евродепутат, той депозира искане в Народното събрание за освобождаване от българския парламент. По този начин се спаси за сметка на своята партия и на цялата ни държава, а собственото му политическо оцеляване се оказа над общите цели. Станишев нямаше и доблестта да го съобщи в същия ден, та съпартийците му разбраха за изсулването в посока Брюксел и Страсбург едва по пладне на следващия.
Особено жалкото е, че бягството беше предшествано от поредица лицемерни увъртания:
21 януари. Заявявам ясно, че не търся възможност за реализация като евродепутат или еврокомисар. Имам да водя и европейска кампания като лидер на ПЕС, но голямата ми отговорност е към моята партия. БСП ще има силна листа с професионалисти. Все още не съм взел решение дали да оглавя листата, ще чуя още мнения, но ще участвам пряко в кампанията.
12 февруари. Не ме разглеждайте като евродепутат. Аз като лидер на ПЕС трябва да имам отношение към европейските избори, моето участие е символично. Нашата листа ще бъде много авторитетна, с хора, които имат политическа тежест, гражданска и човешка позиция, които ще отстояват нашата кауза тук, в България, и в Европейския съюз, казва Станишев в Плевен, цитиран от БГНЕС.
15 март. Казвал съм още по-рано, че ако водя листата, това ще бъде знак на политически ангажимент и отговорност и да не ме разглеждат в ролята ми на бъдещ евродепутат. Моето водачество показва моето отношение и моя ангажимент към тези избори и към тяхното значение както за Европа, така и за България, така и за съдбата на БСП." Думи на Станишев след пленум на партията.
26 май. Ден след изборите на въпрос смята ли да остане в европарламента, той отговаря с аргумента, че многократно е разяснявал плановете си. Говори за себе си в трето лице, въздъхвайки отегчено: Лидерът на социалистите неведнъж е казвал, че няма да бъде евродепутат.

 

30 май. От момента, в който поех водачеството на листата, заявих пред цялото общество, че нямам намерение да ставам евродепутат. Това пък се казва в становище на Станишев, изпратено до медиите от пресцентъра на БСП. За пореден път ме изненадаха някои български медии. Преди малко прочетох заглавие, което гласи: Станишев: Няма да се откажа от евродепутатското си място. В становището пише още: Потвърждавам тази своя позиция, след като отговорих на този въпрос над сто пъти. Всичко останало е само злонамерена спекулация...
Три седмици по-късно

злонамерената спекулация се оказа истина

а всички клетви на Станишев, че ще остане на българската амбразура, отидоха по дяволите. При тях той запрати и партията си, и държавата, при това в критичен момент, когато правителството е на път да подаде оставка и на хоризонта се задават избори. Направи го от чист егоизъм, без да изпитва каквото и да е неудобство. Нещо повече, опакова укоримата си постъпка с патетични изявления за едва ли не историческата нужда да присъства в Европейския парламент:
Новата роля, в която влизам, е продиктувана от новата ситуация и в Европа, и в страната, в която се оказахме след европейските избори. По тази причина в качеството си на лидер на европейските социалисти Станишев просто бил длъжен да поеме основната тежест за преговорите между ПЕС и ЕНП за формирането на новата управляваща коалиция в Европа. Освен огромно признание за самия него това било и шанс за БСП да играе стратегическа роля на европейско ниво, а България да участва във формирането на новите европейски институции, разпределянето на отговорностите между двете основни партии в тях и в определянето на следващата посока за развитие на ЕС.
Важно уточнение! Когато преди седмица председателят на ПЕС оповести пред български репортери, че възнамерява да води преговорите с ЕНП за новата Европейска комисия, лидерът на групата на ЕНП в парламента Манфред Вебер категорично отрече с думите, че само Мартин Шулц е негов преговорен партньор. Името на Станишев не фигурираше и в нито един репортаж от срещата на върха на левите лидери в Париж на 22 юни, а тъкмо там беше решено, че те ще подкрепят десния кандидат за шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер, срещу което държат Европейския съвет да бъде оглавен от социалдемократ. Впоследствие ЕНП върна жеста, като подкрепи Мартин Шулц за шеф на ЕП.
Тъй като шансовете му да присъства в новата еврокомисия се сведоха почти до нулеви, Станишев очевидно се устреми към друго кариерно развитие - зампредседателски пост в Европейския парламент. Каквито и дъвки да разтяга за историческата роля, която ще играе в преговорите, именно това обстоятелство наложи да стане евродепутат в последния момент. За да не изглежда обаче чак толкова неприлично, той представи изцяло личния си дневен ред като опит да даде нова сила на БСП, нова мобилизация и подем. И, естествено, не подаде оставка, понеже се жертва - върху неговите крехки плещи се крепи цялата партия, на кого да я остави, как да я зареже ...
Станишев не е нито първият, нито последният политик, който е постъпвал цинично в името на собственото си политическо оцеляване. Но това изобщо не го оправдава, не прави и бягството му по-малко недостойно. И унизително впрочем, тъй като панически напуска потъващия кораб (по баналната, а иначе вярна метафора на Първанов). Всъщност той май е на път да достигне, че дори да задмине Жан Виденов като председателя на БСП с най-грандиозен провал. Все пак Виденов имаше

доблестта да си подаде оставката,

докато Станишев се е запънал на поста, въпреки че докара партията си до състояние на пълен ступор, а държавата се превърна в заложник на личната му сапунена опера.
Интересно е само докога в БСП ще търпят абсурда да са на дистанционно управление, и то при задаваща се предизборна кампания. Нещо повече, водени от лидер, който демонстрира потресаващо слаб характер за сметка на изключителен егоизъм. Ако перифразираме онзи виц от 2008 г., трябва да попитаме съпартийците му: Добре де, за какво го държите тогава?
А иначе в Защото сме социалисти има много ценни мисли, които заслужават да бъдат цитирани. Някои даже са далеч по-смешни от вицовете, които Станишев разказва по пленуми, конгреси и вечеринки. Например: Нашата политика не е някаква абстракция. Вярно, тя е лява политика, но не левашка. Тя е принципна и се съобразява с конкретните факти, с икономиката не само в страната, но и в света. Или: Тези, които са безразлични към социалистическата идея, са жертви на насадената у нас през последните двадесет години философия на индивидуализма и потребителството. Жертви на мотото нека аз да съм добре, пък другите да се оправят. От днешна гледна точка най-смешно е обаче следното твърдение: Няма друга партия, която да може да се гордее с държавническото поведение на своите лидери.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co