Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Договорки с уговорки
 

Оптимистични, песимистични и реалистични изводи от консултациите на така наречения политически елит

 

Любослава Русева



Оптимистът вижда чашата полупълна, песимистът я вижда полупразна. За реалиста чашата е наполовина с вода и наполовина с въздух

Отборът на полупълните чаши вече загрява за добрия изход от политическата криза. Даниел Смилов, политолог: „След консултациите при президента е ясно, че изборите ще са на 5 октомври, НС ще бъде разпуснато на 6 август и правителството ще подаде оставка до 25 юли. Отпаднаха невъзможните по принцип варианти за нов кабинет в рамките на този парламент и президентът ще е този, който ще определи състава на служебното правителство. Беше следвана и конституционната логика - служебният кабинет е отговорност на президента и това, което може да направят партиите, е да го подкрепят в усилията му да състави силен екип. Но без да се опитват да налагат решения, да търсят квоти по модела 3:5:8 или друг подобен - това не би допринесло за доверието в правителството.“
В това време в полупразните чаши бълбука скепсис. Юрий Асланов, социолог: „Фактически още нямаме никакви събития, защото факт на подаване на оставка от правителството няма. Задаваме си въпроса – за какво са тези разговори, консултации, срещи с президента? Донякъде те приличат на спектакъл, който трудно може да бъде определен като смислен. Защото – какво да прави президентът без оставка? Налице са само някакви разговори и пазарлъци на политически сили, от които очакваме да се договорят нещо и да го съобщят като задължително за Плевнелиев. Дори и за премиера Орешарски. Нито премиерът, нито президентът обаче са длъжни да правят това, което им се нареди.“
Едно на нула за оптимистите - лидерите на основните политически сили най-сетне се обединиха около конкретни дати за разпускане на 42-рото НС, назначаване на служебен кабинет и провеждане на предсрочни парламентарни избори. Песимистите обаче изравняват резултата с основателната забележка, че кабинетът „Орешарски“ не е хвърлил оставка и като нищо договорките с уговорки, че оттегляне на кабинета ще има до 25 юли, може да не бъдат спазени. Засега реалистите наблюдават случващото се с присъщото им хладнокръвие, давайки си сметка, че всичко у нас е предпоследно, понеже „дума дупка не прави“.
Впрочем в подкрепа на реалистичния прочит дойде следната новина. Реформаторският блок, който беше поканен на разговорите с аргумента, че има представител в Европейския парламент (по същата линия там се озова и Николай Бареков), излезе с нов план за излизане от кризата. РБ поиска незабавна оставка на правителството, служебен кабинет от 6 юли, който да работи до началото на август, а след това разпускане на парламента и предсрочни избори в двумесечен срок. Освен с екстравагантността си предложението изненада най-вече с това, че беше направено... по-малко от денонощие след консултациите при президента.

Песимистът вижда само един безкраен тунел. Оптимистът вижда светлина в края на тунела. Реалистът вижда тунела, светлината и насрещния влак. Машинистът вижда трима идиоти, които седят на релсите.

Чест прави на Росен Плевнелиев, че влезе в ролята на машинист, а и разписаните в конституцията задължения изискваха тъкмо това – да подкара влака в кризисна ситуация. Притеснително е обаче, че датата на изборите му беше наложена от подобие на кръгла маса, което взе решението два дни преди сбирката на „Дондуков“ 2.
В петък, 27 юни, лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС се договориха вотът да е на 5 октомври, а междувременно Народното събрание да излъчи нов кабинет или да направи промени в сегашния, той да поработи около месец с действащ парламент, тъй че после президентът да го назначи като служебен. По-късно през деня Бойко Борисов заяви, че на секундата е готов да стане премиер - първо на служебно, а после и на редовно правителство; имал и готови екипи. В официално изявление след срещата пък лидерът на БСП Сергей Станишев, който междувременно реши да стане евродепутат, снизходи към държавния глава с думите: „Упълномощихме председателя на НС да направи среща с президента на републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и преминаването към политическа стабилност.“
За радост, Плевнелиев пресече опитите да бъде вкаран в подобен сценарий, а на 1 юли увери, че отговорността за съставянето на служебен кабинет ще е изцяло негова. В същото време успокои, че „ще има консултации за осигуряването на плавен преход между правителството на Орешарски, служебното и следващото ново правителство", и дипломатично предупреди договорките да бъдат спазени: „Аз вярвам, че политическата криза в България е на път да бъде решена, защото благодарение на консенсуса, постигнат преди два дни, имаме яснота.“
Дотук добре – мътилката се поизбистри, утайката лека-полека започна да сляга по дъното. Остава „само“ оставката на правителството, но точно това „само“ е повод за сериозни притеснения.
Според в. „Преса“ например на консултациите в парламента на 27 юни мандатоносителят Станишев обещал Пламен Орешарски да се оттегли още в понеделник, 30 юни. През уикенда и самият премиер декларирал пред ръководството на БСП и ДПС, че е готов да подаде оставка. В неделя обаче, 29 юни, Сергей Станишев се възпротивил на президентското искане тя да бъде факт на 22 юли, а на извънредното заседание на Изпълнителното бюро на БСП обяснил поредното си отмятане с необходимостта от успокояване на финансовата ситуация в страната.
Може да се гадае за връзката между това упорство и тайните въжделения да бъде номиниран за еврокомисар от този кабинет, но тя със сигурност има нещо общо с „необходимостта от успокояване“ на личния му дневен ред.

Оптимист, реалист и песимист отиват на лекар. Оптимистът: „Болен съм отскоро, вчера нямаше и една седмица.“ Реалистът: „Болен съм точно от седем дни.“ Песимистът: „След три седмици ще стане месец, откакто съм болен.“

Но в състезанието по егоизъм Станишев не се оказа единственият победител. Всъщност златният медал заслужено следва да се връчи на Бойко Борисов, който отново накара света да се завърти в собствената му орбита.

С поредица от катастрофични прогнози и призиви лидерът на ГЕРБ не само се опита да внуши, че е завръщащият се на бял кон спасител на държавата, а успя да всее паника за предстоящ апокалипсис – до степен да вика неволята в лицето на Международния валутен фонд. „Катастрофата е тотална и навсякъде, без МВФ не считам, че вече може да се оправим“, обяви той в разгара на банковата „криза“, за чието разпалване има огромни заслуги.

Политическите лидери вървят към развръзка на кризата

 


Иронията е, че тъкмо по това време правителството успя да пласира новите български еврооблигации при рекордно ниска лихва от 3.05%. За сравнение, точно преди две години - на 2 юли 2012 г., продажбата на еврооблигации в размер на 950 милиона евро приключи при лихва под 4.5%. Тогава от Германия президентът възторжено поздрави правителството на ГЕРБ и финансовия министър Симеон Дянков, но кой знае защо сега не каза и една похвална дума...
Е, досещаме се защо, доколкото Плевнелиев беше излъчен от ГЕРБ и не съумя да се еманципира напълно от партията. Въпрос на елементарна досетливост е и по каква причина нейният лидер започна да тръби за фалит на държавата, размахвайки плашилото от 1996-1997 г. Желанието на Борисов съвсем не е да се върне във властта, която за него е „като въздуха и водата за всяко живо същество“. Желанието на Борисов е да се върне във властта триумфално, с абсолютно мнозинство, с натриване на носовете и с „реванш до дупка“ (негови думи). Той го каза в прав текст – иска отново да управлява и да управлява самичък. („Нито за момент не ми минава през ум да правя коалиция.“) Немският вариант, обясни ни, се случил само защото левицата признала категоричната победа на канцлера Меркел. „Ако в България имаме такава политическа култура, такава политическа класа, такива политици, всичко е възможно, но към този момент е абсолютна спекулация. Надявам се на всички нас да ни дойде мъдрост. В поведението ни обаче сега по никакъв начин това не личи.“
С последната констатация няма как да не се съгласим, съдейки и по поведението на самия Борисов. Неслучайно пак той се оказа политикът, предложил най-удобната (за ГЕРБ и ДПС) дата за предсрочния вот – втория ден от големия мюсюлмански празник Курбан Байрам, 5 октомври. Ясно защо, вече чакаме автобусите с гласоподаватели от Турция...
И това ли е рецептата за спасение?
Уви, оптимистът, песимистът и реалистът живеят в болна държава. Нищо не гарантира оздравяването й, даже напротив – оптимистът би трябвало да вярва, че може да стане още по-лошо.

Вървял си оптимистът през гробищата, гледал усмихнато кръстовете и си мислел: "Колко много плюсове!"

А ето и повод да му се вдъхне надежда:
28 юни, Бойко Борисов се включва по телефона в предаването „На светло“ по Нова телевизия. Обяснява с хиляди увъртания защо е избрана датата 5 октомври. Започва оттам, че ГЕРБ предложили 14 септември - ден преди откриването на новата учебна година (!?) и при положение че на предишните консултации при президента се реши вотът да е между 28 септември и 12 октомври. Оттук нататък само цитирам:
„БСП се запънаха на 12-и (октомври – бел.ред.), което е късна дата, вече един месец по-нататък. ДПС предложиха 5 октомври. И всъщност казаха: ние сме се разбрали при президента за датите 28-и, 5-и и 12-и. Те не отстъпиха нито от 12-и - БСП, нито от 5-и - ДПС. Тогава аз им казах: господа, отвънка вече имаме друга и последната криза, последната катастрофа дойде. Че ще има избори и каквато дата искате, нея направете. Най-ранната беше 5 октомври, затова се съгласих - просто за да излезем с дата за избори. Едните казаха 12-и и не се съгласяваме, г-н Местан каза 5-и и не се съгласяваме. И аз да си тръгна оттам без дата за избори?“
Тревожно е единствено, че този „чичко доктор“ пак се кани да ни лекува, а преди това ще се наложи да изпием до дъно още няколко чаши с нагарчаща течност. Първата – не е ясно дали в оставащия му месец Народното събрание ще успее да приеме важни законопроекти. Втората – не е ясно какво ще натвори управляващата коалиция в 12 без 5, когато е времето за замитане на следи и последно раздаване на картите. Третата – не е ясно кой ще влезе в служебния кабинет, натоварен със задачата да организира предстоящите избори и да гарантира за честността им.
Има обаче и плюсове!
Назначеното от президента правителство вероятно ще прилича на онова, което Плевнелиев стъкми през зимата на 2013 г. Тоест няма да има изненади, тъй като в него ще влязат подобни на миналогодишните безличия, а пиарката Ивет Добромирова ще има възможност да пише дитирамби за държавния ни глава. Последната впрочем така и не разбра, че не ЕС ни е „дал“ 3.3 млрд. лева за банките, а разреши отпускането на помощ от българската държава.
Много е възможно също така в периода от два месеца – между 6 август и 5 октомври, да не се постила килимче пред новите стари „спасители“, а просто да попаднем в период на безвремие. Все пак половината от мандата ще е през август, когато се задават жеги и летни отпуски, а сетне идва подготовката на децата за училище. Съществува, с други думи, надеждата, че служебният кабинет няма да направи допълнителни сакатлъци.
Най-сладкото обаче съм оставила за финала:
Това, което имаме като конструкция, това, което имаме като обстоятелства (по Цветан Цветанов), е много вероятно да възпроизведе така отвратилото ни статукво. Понеже за три месеца няма как да се роди адекватна негова алтернатива, „това, което имаме“, със сигурност ще бъде също толкова неприятно, а ако не и по-неприятно...
Хубавото е, че няма да скучаем. И отново ще се чудим на този наш инстинкт за самонараняване. Като китовете сме, които се самоубиват масово, излизайки по бреговете на Гренландия. Още никой не е обяснил защо го правят. А става дума за много, много умни същества.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co