Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Стига с истините, я ни кажете кое как е било!

Живеем под индиго, едното копие се съхранява в службите

 

Веселина Седларска

 

Когато става дума за истината, търсенето винаги е надвишавало предлагането. По отношение на истините е обратно. И ето ни отново под душа на изявленията, мненията, твърденията, опроверженията и т.н. донесения. Щяхме да сме значително по-добре осведомени, ако не бяхме толкова информирани. За Буда ни е достатъчна едната истина, но отново получаваме безброй.

Буда е бил информатор. Буда никога не е бил информатор.

Борисов не знаел, че го гласят за Буда. Борисов отказал да бъде Буда. Предложението за вербовка е документирано признание, че

Бойко Борисов е бил част от криминалния контингент. Предложението за вербовка е доказателство, че Борисов е бил на страната на държавата.

БСП стъкна този огън на премиера, защото наближават избори. Премиерът сам си организира излизането на документите в сайта „Бивол”, за да изтлее този огън до изборите.

Цветан Цветанов пак заби ножче в гърба на Борисов, такива документи няма как да излязат без негово съдействие. Ако Цветан Цветанов не пазеше гърба на премиера, разпространените документи щяха да бъдат много повече.

Зад скандала стои Румен Петков. Слави Бинев и кръгът „Банкя” спретнаха този скандал.

Досието е непокътнато. Папката е опоскана.

С публикацията натиснаха Борисов да посочи „Хизбула” като извършител на терористичния акт в Бургас. Борисов кандиса да обвиним „Хизбула”, за да затисне с нова шумотевица скандала около Буда.

Досието „Буда” са пълни глупости. Досието „Буда” удостовери, че България се управлява от мафия.

***
Нищо ново не ни казаха, ние тия неща си ги знаехме. Най-после научаваме нещо, което винаги сме искали да знаем. Прокуратурата няма никакво основание да се занимава с папката „Буда”. Всичко около „Буда” трябва да бъде проверено от съответните институции, а най-добре е да се създаде анкетна комисия в парламента. Всичко това се прави, за да се подмени дневният ред на България. Истинският ни дневен ред е да си отвоюваме държавата от мутрите. Целта е всички да бъдат изкарани маскари. Целта е да се разбере кои са били маскари.

За човек, който не се казва Яне Янев или не е диспансеризиран в психото, е нормално да си избере само една от тези истини. Изберете си която и да е и ще намерите достатъчно аргументи в подкрепа. Само че кога у нас аргументите са били много важни? Избирателите подбираме истините си по усет, а избираните - заради полза. Ако искаме да се ориентираме поне приблизително какво се случва, не трябва да си губим времето с новинарски емисии, а да внимаваме в сериала „Под прикритие”. Остава сега Бойко Борисов да се обърне към Българския Хелзинкски комитет за нарушени човешки права и да осъди България в Страсбург, за да затворим кръга на българския абсурд, в който единствената истина обикновено изплува много късно и обикновено с корема нагоре.

„Буда” е треторазрядна тайна,

обречена да не се превърне в първоразрядна. Тя ще се затлачва все повече – до пълна бъркотия, до зашеметеност, до досада. Има само един начин да превърнем казуса „Буда” в общественополезен и този начин е да си дадем сметка къде и как живеем.
Живеем в държава, в която нещата зависят от един човек, но ние не знаем какъв е този човек. По-страшното: ако

Бойко Борисов


всичко зависи от него, а той зависи от друг, от кого всъщност зависи всичко, което се случва в България? Когато избирахме, кого избирахме – човека, за когото знаем недостатъчно, или хора зад него, за които не знаем нищо? Защо в критични ситуации като тази винаги са забъркани няколко души (с умения в източни бойни изкуства), зад които стоят кръгове (от хора с пагони от бивши служби), информационно обслужвани от хора в сегашни служби? Ако това, което се случва с властта, не зависи от демоса, а от службите, значи ние нямаме демокрация, а сме изобретили службокрацията. Препоръчителната комбинация за успяването на един народ „сила на ума плюс сила на духа” тук е заменена от силата на пагона плюс силата на спортния дух. Колкото и да изсветляваме икономиката, животът ни няма да се промени в условията на сива политика. Не последните двайсет и три години, а последните няколко десетилетия обаче показват, че службите и ние сме създадени един за друг – като рибата и кукичката.

Живеем в държава, в която премиерът казва,
че това, което са му го направили на него, той може да го спретне на всички. „Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всички журналисти.” Всички цинични откровения на Ахмед Доган, взети накуп, стават симпатични почти като Октай Енимехмедов пред тази заплаха. Защото това е заплаха. Бойко Борисов я изрече в състояние на възпламенен егоизъм, но и някак със съучастие, което я прави заплаха не от страна на премиера към журналистите, а от страна на службите към всички и всеки. Него вече го удариха и той изохка. Кой още чакаме да ни го каже, за да разберем, че живеем живот под индиго, като едното копие се съхранява в службите.

Живеем в държава, в която сивата журналистика
не спомена думата „Буда”, преди да се ориентира чий вятър накъде вее. Само един вестник („Преса”) не се направи на Минчо Празников и публикува веднага информацията в съответствие със стандартите на професията. Независимата журналистика, работещият съд и честните избори са АБВ-то на демокрацията. А се сърдим, че Европа ни връща в първи клас, докато научим азбуката.
Тези неща ако разберем, публикуването на папката „Буда” не ще да е било напразно. Иначе случаят ще потъне като много други без особени последствия за главния герой. Е, не е много приятно, когато се правиш на Шива (оня, многоръкия), да излезе, че си Буда (оня, заспалият). Тефлонът на Бойко Борисов не бе одраскан от случая „Ало, Ваньо”, където всичко беше от ясно по-ясно и се случваше в този момент, камо ли от нещо, което към този момент прилича на нищо и се е случвало преди 15 години. Групата за закриване на особено опасни престъпления у нас започва да действа до пет минути след групата за разкриване.
„Буда” донесе поредната порция страшност и ужасност, но тя е за нас, вписаните в папката „Будали”.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co