Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Драмата на цар Самуил
 

Възпроизвеждане на образа

 

Ирина Вагалинска


Скелет под метър и 60, с нищожни остатъци от ризница по ръката и парче скъп златотъкан плат върху тазовите кости. Така изглежда находката в саркофаг В от базиликата „Свети Ахил“, когато на нея се натъква професор Николаос Муцопулос, архитект и византолог. Това е най-интересното откритие от разкопките му в края на 60-те на едноименния остров, но той още не го знае.
След набезите на сицилийските нормани и разрушенията на османците преспанската базилика е запазила достойнство със своите 44.7 м дължина, 22 м ширина, място за патриаршески трон и три кораба със 7 двойки стълбове. Кой ли може да е погребаният в саркофага?
Лабораторните изследвания доказват, че погребението е на мъж около 70-те, а лявата му лакътна кост е чупена и зараснала лошо. Главата е положена върху иззидано възглаве от керемида и две тухли. Намереното върху скелета парче плат е в лошо състояние, но под микроскоп се установява, че е коприна, а някои от нишките са усукани със златни влакна по толкова съвършен начин, че очевидно е скъпа изработка. Основният мотив са разположени в кръгове птици (може би папагали), стъпили на огънати клони, образуващи венци.
Постепенно специалистите добавят още щрихи към неизвестния в саркофага: лицето му е било дребно като тялото, може би с орлов нос, от динарски тип, не са изключени арменоидни примеси. Патологията на скелета е подробно изследвана в гръцки лаборатории. Никой не спори, че костите са на човек, живял богато през Х-ХI век, с дребни и доста здрави зъби - въпреки възрастта. А изворите за периода не оставят много възможности за колебания.
И един ден професор Муцопулос „гръмва“ новината: това е българският цар Самуил, ранен в ръката при река Сперхей по същия начин като погребания в базиликата. Българският антрополог Петър Боев подкрепя тезата, след като му дават възможност да проучи костите. Пак той предлага да се направи възстановка на образа или в СССР, или в БАН, или в Гърция и Николаус Муцопулос изработва няколко точни копия на черепа от гроб В.
Едно от тях заминава за Арменската академия на науките в Ереван, където работи известен специалист по реставрация и консервация на черепи. Там обаче запазват мълчание. Някъде в началото на 80-те се вдига голям шум около възстановката на главата на Филип Втори, направена от група британски учени въз основа на костен материал. Затова през септември 1983-та проф. Муцопулос им праща молба – ако обичат, да се заемат и с черепа на българския цар Самуил. В отговор англичаните питат сигурна ли е идентификацията и добавят, че поради финансови причини не биха се нагърбили с възстановката.
Предполагам, че ги е било страх да няма пак спорни реакции като след Филип, коментира по-късно проф. Муцопулос в книгата си „Базиликата "Свети Ахилий" в Преспа. Един исторически паметник-светиня“.
А иначе през 80-те той не се отказва лесно и опитва при Рита Герасимова от Етнографския музей към Съветската академия на науките, а тя го препраща към колеги в други институти. Едно копие на черепа стига до Москва и през 1987 г. антроположката Галина Лебединская най-после праща снимка на възстановка.

Възстановката на Лебединская


Проф. Муцопулос намира портрета за силно идеализиран и прави свои скици под наставленията на гръцкия антрополог Арис Пулянос - на нея Самуил е плешив и видимо по-стар, в съответствие с датировката.
Дали наистина е изглеждал точно така на 70? Няма сигурни данни дори кога се е родил, така че всичко е относително. Саркофагът е открит без надпис, което би улеснило много нещата около категоричната идентификация. Но все още няма сериозна научна публикация, която да оспорва тезата, че дребничкият мъж от гроб В в базиликата „Свети Ахил“ е именно царят с толкова голяма тежест в българската история.
 

Ще се справим и без плащаницата

 

Ирина Вагалинска

 

Въпреки някои драматични вопли по вестниците, липсата на плащаницата сред експонатите в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) няма да провали голямата тематична изложба там. „Цар Самуил в битка за България“ ще се открие на 7 октомври и ще покаже печати, монети, оръжия от епохата, плюс витрина с кръстове от Дръстър. Те са свързани с Българската патриаршия от времето на царете Симеон и Петър, както и с темата за превземането на Североизточна България от император Йоан Цимисхи и преместването на седалището на българския духовен глава от Дръстър в Триадица-Воден-Мъглен-Преспа-Охрид. Сред най-интересните експонати в изложбата безспорно ще са и двата знакови за темата надписа.
Самуиловият от село Герман е открит при строежа на църквата „Свети Герман” край Преспанското езеро. Текстът върху мрамора гласи: „†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб Божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб Божий Никола, [Рипсимия и] Давид...” Според българските учени паметникът е или самата надгробна плоча на родителите на Самуил, или възпоминателен знак, поставен по-късно. Възможно е да е бил пренесен от близкия остров Свети Ахил.

 

Базиликата на остров Свети Ахил


Битолският надпис пък е гравиран година след смъртта на цар Самуил през 1014-а, но става известен на науката едва през 1956 г., когато местната община решава да събори Чауш джамия. За нея се знае, че преди е била християнска църква, доизграждана с камъни от разрушената средновековна крепост на Битоля. Така масивната плоча с 12 реда текст попада като стъпало в стълбата към минарето на джамията. Ето какво гласи надписът: „През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Аарон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.” Иначе казано, става дума за държавата след смъртта на Самуил до възкачването на Иван Владислав, без да се споменава убийството на братовчед му Гаврил Радомир.
Изложбата ще е мултимедийна, така че камъните няма да доскучаят на публиката. А професор Муцопулос е поканен и на откриването в НАИМ, и на Международната научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на Х - началото на XI век“ в БАН. Обещал е да дойде, стига здравето му да го позволява.
НАИМ участва в организирането на още една изложба, заедно с Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ – тя е постерна и ще пътува по света. Междувременно НИМ ще покаже „Охридската архиепископия“, с непоказвани досега оригинални експонати от фонда. „Цар Самуил и неговото време в творбите на българските художници“ е четвъртата изложба за 1000-годишнината и ще може да се види в Националния военноисторически музей.
 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co