Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Дебюти в космическия секс
 

Упражнението е не само много трудно за изпълнение в условията на безтегловност, но и доста опасно, предупреждават учени

 

Кристина Николова

 

От 53 години вече хора хвърчат из Космоса и извършват в безтегловност куп научни изследвания и експерименти, чието съдържание никак не интригува преобладаващата част от човечеството. Но има един въпрос, който винаги пали до краен предел масовото любопитство – дали в орбита се прави и секс? Темата разцъфтява неизменно при всеки нов космически екипаж, в чийто състав е включена и жена.
В момента имаме точно такъв случай. На 26 септември Международната космическа станция се сдоби с нови обитатели – трима докарани от кораба „Союз ТМА-14М” космонавти, сред които е и 38-годишната рускиня Елена Серова. Двамата й мъжествени колеги са руснакът Александър Самокутяев и американецът Бари Уилмър.
Естествено, веднага изригна нов фонтан от догадки дали триото ще се превърне и в секстройка. Многобройни публикации притоплиха изобилието от по-стари писания на подобна тема по повод предишни космически мисии с женско участие. Всички медии в захлас зацитираха самата Серова, която преди старта обясни пред журналисти, че екипажът ще проведе около 50 експеримента и един от тях „може би ще помогне да си отговорим на въпроса как се е зародил животът на Земята”. Извадени от контекста, думите й разпалиха въображението на всеки, обсебен от мисълта за космически секс.
Всъщност младата жена имаше предвид микроорганизми, както става ясно от подробностите: „При редовното взимане на проби от повърхността на илюминатора, където има замърсявания от изгореното гориво в двигателите, съвсем случайно учените откриха в тях някакви органични съставки, бактерии. Всички бяха в шок – как е възможно? Бактериите бяха живи и една от тях живее само в Балтийско море. Фантазията веднага заработи. Започнаха да мислят как е попаднала тя там. Сега учените търсят отговор на този въпрос. Възможно е това да стане сензация и учените да разберат как се е зародил животът на Земята”.
Все пак космическите сексманиаци намериха още една фраза на хубавата Елена, за да подхранват гъдела си. Обяснявайки, че на МКС ще се изследва реакцията на организма в условията на очевидно изкуствено създадена там микрогравитация, тя казва: „Това е инвестиция в бъдещето на нашите деца и внуци. Сигурна съм, че те ще летят към други планети. Но преди всичко аз трябва да разбера как можем да предотвратим опасните явления и негативното влияние на космическата среда”.
Бинго! Изреченото като нищо може да се съотнесе към проблематиката на космическия секс. Всеки, който се е ровил в темата, знае за предупрежденията на учените, че половият акт е много трудно осъществим в условията на безтегловност, защото при тласък на партньора към партньорката му тя просто отскача. Съвкуплението е невъзможно, ако и двамата не са обвързани със специални колани, които да ги прикрепват един към друг, или ако не са екипирани с нещо като общ спален чувал със същата функция. Упражнението е и опасно за здравето, защото всяка отделила се капчица от телата на участниците плува в пространството около тях и те рискуват да я вдишат, което може да доведе до колапс на белите им дробове. Отделен проблем е скоростта на процесите в клетките на човешкото тяло, която се променя при безтегловност. Ето защо често се подчертава, че за успешен сексексперимент в орбита най-добре е той да се осъществи при изкуствено създадена микрогравитация. Освен това големият смисъл на подобен експеримент е именно идеята, че бъдещите поколения, които ще осъществяват далечни полети, продължаващи с години, ще трябва някак да се сдобиват и с потомство, което да осигурява приемственост в мисиите. А такива алюзии лесно може да се разчетат в горните думи на Серова.
Истината е, че решителната дама, родена в екзотичния Усурийски край на руския Далечен изток – където бродят и изчезващите усурийски тигри, никак не е склонна да толерира пикантни спекулации около пола си. Тя твърдо прекъсна намеците на тази тема: „Няма професия жена космонавт. Има космонавт изследовател, има космонавт изпитател, но не и жена космонавт. Подборът на космонавти е много строг. Трябва да имаме определени заложби, за да можем качествено да изпълняваме програмата на полета”.
Единственият по-интимен момент, подарен от Серова на медиите, бе обещанието й да демонстрира от орбита как в условията на безтегловност безопасно и удобно за 5 минути ще измие дългата си коса, която обикновено носи омотана на кок в стила на 60-те години. Рускинята обясни, че е усвоила технологията в САЩ, където също е била на подготвителен курс.
Факт е, че американците определено имат доста по-богат от руснаците опит с дамите в Космоса, включително и с доста дългокоси. Парадоксално, но въпреки че първата жена в света, летяла през 1963 г. в космически кораб около Земята, е гражданката на тогавашния СССР Валентина Терешкова, Серова е едва четвъртата нейна сънародничка, напускаща земното притегляне. Докато САЩ, изпратили за първи път в орбита представителка на нежния пол (Сали Райд) цели 20 години след Терешкова, до днес имат вече 45 астронавтки. Общо в Космоса са летеяли 58 жени. Сред тях има още две китайки, две японки, две канадки, по една англичанка, французойка и южнокорейка. И почти при всеки от тези случаи медиите все са пощурявали по темата за космическия секс.
Специалистите обаче хич не я обичат. Те и в Русия, и в САЩ упорито отричат да са правени подобни експерименти. Космонавтите и астронавтите също най-често отговарят с шеги или сръдни на подобни въпроси, наблягайки, че по време на полет, когато има толкова много физически натоварвания и рискови ситуации, на тях изобщо не им е до „онова”. Има и научни публикации, доказващи, че безтегловността сваля нивата на хормоните и в мъжкия, и в женския организъм. Въпреки това преди години в британския в. „Тайм” изтече информация, че екипажите на НАСА винаги носят сред медикаментите на борда и... тестове за бременност. На което от американската космическа агенция ядосано отговориха, че и астронавтките преди полет задължително минават през тест за бременност. Ако той е положителен, те не летят. Поради простата причина, че евентуалното зачатие е рисков фактор за организма им, който и без това ще се подлага на огромни натоварвания, да не говорим за голямата опасност за плода. Медиците не се уморяват да припомнят, че засега успешното развитие на евентуална бременност в условията на безтегловност е невъзможно, защото в орбита няма как да се изгради здрава костна система на зародиша, способна да издържи налягането на земната атмосфера. Дори хипотетично такъв организъм и да успее да се развие, скелетът му ще бъде смазан още при кацането на кораба на Земята.
И все пак медийните спекулации, че съветски/руски и американски смесени екипажи нееднократно досега са изпробвали с научна цел съвкупление в Космоса в рамките на свои усърдно премълчавани пред публиката програми, не секват. Особен принос за разрастването на темата има излязлата през 2000 г. книга на французина Пиер Колер „Последната мисия”. Авторът твърди, че през 1996 г. такъв експеримент е бил осъществен от семейна двойка астронавти на една от американските совалки. И се позовава дори на конкретен документ на НАСА с пореден номер. Именно по този номер, който се оказва несъществуващ, американските космически специалисти го изобличават в лъжа. Още повече че през 1996 г. никаква семейна двойка не е летяла със совалка.
Верните фенове на темата обаче не се отказват лесно и решават, че написаното от Колер може да се отнася за полет от 1992 г., в който участват тогава все още съпрузите Нанси Дейвис и Марк Ли (те по-късно се развеждат). Впрочем полетът е старателно филмиран. И от кадрите личи, че Нанси и Марк постоянно се падат в различни „смени” – когато тя почива, той работи, и обратното. Практически те не са имали никакво време за уединение. Дали е шашма на НАСА за заблуда на обществеността? Зависи кой в какво иска да вярва.
Впрочем Нанси Дейвис лети още два пъти в Космоса, все със смесени екипажи – през 1994 и 1997 г. А общо сред астронавтите на НАСА има четири семейни двойки. Освен Нанси и Марк това са също Тамара Джернигън и Питер Уисъф, Линда Гудвин и Стивън Найджъл, Маргарет Седдън и Робърт Гибсън. Те са летели обаче предимно поотделно.
Теоретично първият в света космически полов акт би могъл да се извърши още през 1982 г., когато с кораба „Союз Т-7” на съветската орбитална станция „Салют-7” пристига първият в света смесен екипаж. В него влизат Леонид Попов, Александър Серебров и втората в света космонавтка Светлана Савицкая. На „Салют-7” компанията се увеличава с още двама мъже – работещите там от по-рано Анатолий Березовой и Виталий Лебедев.
Никога и никой не е потвърждавал дали суровата Савицкая, която още отпреди този полет има три световни рекорда по скокове с парашут от стратосферата и девет световни рекорда при пилотиране на реактивни самолети, е приела предизвикателството и за космически сексрекорд. Но слуховете упорито бродят из тогавашния лишен от доста други емоции СССР. Савицкая лети и втори път. През 1984 г. тя е в екипажа на „Союз Т-12” заедно с Владимир Джанибеков и Игор Волк.

Смесеният екипаж Бари Уилмор, Александр Самокутяев и Елена Серова

 

 

 

 

Идея за секс в космоса от сайта Fun.ru 

 


Документирано е, че космонавтката настина прави нещо за първи път с Джанибеков – колегата я придружава, когато тя става първата жена, излязла в открития Космос, и двамата изпробват инструменти, предназначени за обработката на метали в условията на космически вакуум.
След завръщането на Савицкая на Земята обичайните слухове отново плъзват – този път с особена интензивност, защото скоро се оказва, че тя е бременна. Но синът й все пак се ражда цели 13 месеца след приземяването й – тоест по никакъв начин не може да е заченат при полета. Просто Савицкая и мъжът й – летецът Виктор Хатковски, явно са били нетърпеливи да се сдобият с потомство след завръщането на космонавтката от втората й мисия. Тя може би е била мотивирана да побърза с раждането, защото се е готвила и за следващ подвиг – била е предвидена за командир на първия изцяло женски космически екипаж, замислен от съветските космически специалисти. Трите дами – освен Савицкая това са още Елена Доброквашина и Екатерина Иванова, трябвало да излетят към „Салют-7” през 1986 г. със „Союз Т-15”. Но болестта на друг космонавт, предвиден за орбиталната станция, объркала цялата програма и с течение на времето се отказали от идеята за дамски екипаж. Савицкая днес е депутат в руската Държавна дума от Комунистическата партия на Руската федерация. А предшественичката й Терешкова е депутат от прокремълската „Единна Русия”.
Третата руска космонавтка Елена Кондакова е летяла също два пъти – през 1994 и през 1997 г. Първия път е с Александър Викторенко и Валерий Поляков и остава на орбиталната станция „Мир” 5 месеца. Втория път стартира с американската совалка „Атлантис”, също със смесен екипаж. В момента Кондакова е търговски представител на Русия в Швейцария. И тя е била депутат от „Единна Русия”, но след изборите през 2011 г., които смята за опорочени, предпочита да се махне от политиката.
След първия полет на Кондакова завърналият се екипаж дава съвместна пресконференция, на която отново журналистите питат за секс. Кондакова отговаря: „За секса околната среда, включително безтегловността, не играе особено значение. Но ми се струва, че за това е необходимо едно важно условие – любим човек”. На което колегите й Поляков и Викторенко веднага реагират шеговито: „Хайде сега, да не би ние след всичките тези космически изпитания да не сме ти любими?!” Кондакова също се смее: „Ама, разбира се, сте любими, но като братя!”.
Самият Поляков по-късно признава пред Интерфакс: „Мотивацията на хората, излитащи в Космоса, нагласата на космонавтите към изпълнението на суперсложни задачи по време на полета доминират над отношенията между мъж и жена, които биха могли да се зародят в процес на дълго общуване. При дълги експедиции се появяват и еротични сънища, дори с участието на жени, влизащи в състава на екипажа. Но при това все пак можеш да останеш възпитан човек, да не допускаш пошлости, да правиш комплименти на жената, да открояваш нейната привлекателност, да я подкрепяш психологически”.
Дълго се смята, че възможният американски дебют в космическите сексексперименти е бил при полета на совалката „Чалънджър” през юни 1983 г. На нейния борд лети първата американска астронавтка Сали Райд. С нея са четирима мъже - Робърт Крипен, Фредерик Хаук, Джон Фабиан и Норман Тагард. Следващата година – през 1984 г. – Сали Райд лети още веднъж с „Чалънджър”. Тя умира през 2012 г. от рак. И чак в некролога й за първи път се споменава, че въпреки краткия й брак (1982-1987 г.) с астронавта Стивън Хоули тя всъщност после цели 27 години, до самата си смърт, поддържа лесбийска връзка със своята любима Тем О’Шонеси...
Упорити слухове сочат и друга «следа» - че първият «официален» полов акт в Космоса е бил осъществен на 3 септември 1984 г. по време на полета на совалката «Дискавъри» и действащите лица са били астронавтката от еверйски произход Джудит Резник и колегата й Робърт Мулейн. Не ги е свързвало нищо освен готовността да дадат всичко от себе си в полза на научните изследвания. За осъществяване на експеримента бил използван специален уред за възпроизвеждане на изкуствена гравитация. Джудит и Робърт носели прикачени по телата си специални датчици за отчитане на реакцията на организмите им. Мълвата обаче сочи, че след приземяването Джудит получила тежък кръвоизлив и трябвало да остане в болница два месеца, поради което експериментите били временно замразени. Уви, за Джудит Резник следващият й полет е фатален – тя е сред седмината астронавти, които загиват при трагичната експлозия на «Чаланджър» през 1986 г. На борда тогава има и още една жена – учителката Криста МакОлиф, която е първият «дилетант», включен в отбора на астронавтите, и която се кани да води от орбита видеоурок. Понеже тя така и не стига до открития Космос, нея, уви, не я броят днес за астронавтка.
Още две жени астронавтки загиват при катастрофата с друга совалка – «Кълъмбия», през 2003 г. Това е летялата за първи път през 1997 г. Калпана Чавла (американска гражданка от индийски произход) и Лорен Кларк. С тях загиват и петима астронавти мъже.
Трагедиите с космическите полети би трябвало да подсказват на любителите на пикантни сензации, че всъщност там «горе» хората не си играят на закачки, а постоянно рискуват живота си – и това е най-голямото предизвикателство за тях. През тази призма Валентина Терешкова обяснява и защо СССР и Русия имат толкова малко жени космонавтки: «Нас просто много ни пазят».
И все пак любителите да видят нещо «по-така» в смесените космически полети никога не свършват. Какви ли не тълкувания например предизвикват откровенията на англичанката Хелън Шарман, която през 1991 г. лети с руски екипаж и обяснява за «фантастичните преживявания» на борда. Да не говорим за кадрите, в които тя лети из обриталната станция в някакво ефирно розово одеяние, видяно от земните сексманиаци като съблазнителна нощничка. После се оказва, че това е рокля, облечена върху обичайния за екипажа анцуг.
По същото време руският космонавт Талгат Мусабаев обяснява в интервю пред «Российская газета», че сексът в Космоса е табу най-вече по етични съображения. Запитан директно дали някой някога е извършвал полов акт в орбита, Мусабаев отсича: «Категорично не. Нищо, че за това толкова се бърбори. Ние дори нямаме време за това».
И все пак, и все пак...
Как да секнат слуховете, след като още през януари догодина към подготовката си за туристически полет до Международната космическа станция ще пристъпи дори известната британска певица Сара Брайтман – която впрочем ще изнесе концерт в София на 12 ноември т.г. Да не говорим за още по-пикантните тренировки за космическо приключение, започнати от шоколадовата порнозвезда Коко Браун, известна с псевдонима си Honey Love. За школовката си тя е платила на частната космическа компания Space Expedition Corporation около 100 000 долара. И вече обяснява „експертно” спецификата на онова, с което смята да се заеме в орбита: „Най-голямата трудност на секса в безтегловност е как да престанеш да се въртиш, как да контролираш тялото си. Най-малкото движение – и ти, и партньорът ти политате в различни страни...”

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co