Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Село за вот

Или как Моя страна, моя България се превръща в някаква друга държава, когато политиката се прави от изпоряци и изпороци

 

Калин Първанов


На село край Враца отнякъде се появи ДПС. На евроизборите в края на май взе 90 гласа, а Реформаторският блок - цифром 3. Словом - пак три! Сега, на парламентарния вот на 5 октомври, ДПС отстъпи, а 90 души са гласували за реформаторите. Всеки ще ви каже, че за има-няма четири месеца не може да става и дума за радикални промени в мисленето на хората, а най-вероятно за един и същ дистрибутор на гласове.
Някога Лиляче е било известно с романа на Ст. Ц. Даскалов Село край завод, считан за емблематична творба на жанра социалистически реализъм. При капиталистическия реализъм то се превръща в село за вот.
В деня на изборите само като застанеш на стълбите на читалището и като видиш как куцо и кьораво влиза в магазина на Славка*, преди да отиде до секцията, или се отбива там след гласуването, и всичко ти става ясно, казва кметът на селото Цветослав Цветков.
Земя като една човешка длан... Но по-голяма тя не им е нужна, както би казал поетът. Че ако хората са повечко, шепа пари няма да са достатъчни за


случването на чудеса в изборните урни


Две седмици след изборите заставам на мястото, от което кметът познава резултатите, с надеждата и на мен да ми просветне. От магазина излиза Цецо Финката - живо опровержение на всяко прибързано заключение, че в Лиляче няма дясноориентирани хора. За играта му по дясното крило се носят легенди. Финката е местна футболна гордост, сега работи като нощна охрана. Запален привърженик на СДС в зората на демокрацията.
Ооо, чух те по радиото, като казваше, че ДПС превзема Северозапада... - радва се на срещата ни Цецо и не чака да го подпитвам: Бяхме ДПС, сега станахме реформатори! Затруднявам се с превода на усмивката му - дали означава извинение или пък гордост. Не, по-скоро е - Знаеш как е....
Има повод да изглежда доволен, скоро се е върнал от екскурзия в Истанбул. Селската мълва ще търси връзка между подобни пътешествия и европейските избори, ама тя кого ли не одумва. Ето - кметът тръгнал да слага пейки с навеси до чешмата, пък злите езици го разнасят, че прави кошара за козите...
Благодарен съм на Финката, че въобще отвори темата. Другите на село я отбягват - или нищо не знаят, или уж въобще не се интересуват от избори. Ако питаш в кръчмата, никой няма да си спомни за официални предизборни събрания на ДПС за европейските избори или на Реформаторския блок за парламентарните. Дори и плакати не се забелязват. В пазарен петък се появили някакви костюмаре, колкото да се разходят между сергиите. По молба на вездесъщата магазинерка хората излезли да се ръкуват с тях, после се върнали да си допият бирите. Толкова - за борбата на предизборни платформи.
Ако в Лиляче имаше организация на ДПС, то нейният председател вече трябваше да си е подал оставката или най-малкото да е написал доклад, изпълнен с унищожителна самокритика. На парламентарните избори през 2013-а партията прави фурор и изненадващо става втора политическа сила със 107 гласа, след като години преди това я има, я няма по 1-2 гласа в селските секции, и то най-вероятно дошли по погрешка. На европейския вот ДПС вече са първи, макар и с 90 бюлетини. Само след няколко месеца идват предсрочни парламентарни избори и резултатът пада до 33 гласа. Деветдесетима обаче гласуват за Реформаторския блок (87 действителни и 4 невалидни бюлетини).
Водачът на реформаторите в Лиляче пък вече трябваше да е награден най-малкото с екскурзия до Брюксел. Постижението му е знаменателно - преди година партиите от блока са имали поотделно 9 гласа (4 за партията на Иван Костов, 3 за Меглена Кунева и 2 за СДС), а на европейските - както вече стана дума, гласувалите за сините са спаднали до трима. Както и да го погледнеш, ръстът от май до октомври е 30 пъти! За същия период БСП и Атака очаквано губят по една трета от избирателите си, появява се Бареков да обере протестния вот, ГЕРБ и НФСБ си стоят на едно и също място, само ДПС и РБ са с резки колебания, но като... скачени съдове.
Проблемът е, че никой не знае нито КОЙ е лидерът на ДПС в селото, нито КОЙ е на реформаторите. Изглежда че тайната на успешните избори вече е в липсата на партийни ядки и на официални кампании, а в нелегалната борба. Партии идват от нищото и правят фурор, после изчезват, за да дойдат други. Свидетелства за появата им може да се намерят не само в секционните протоколи, но и в бакалските тефтери. След изборите вересиите рязко намаляват, но връзката между двете явления никога не е доказана официално. И ако сега около половината избиратели все още гласуват по някакви убеждения, то следващия път колко ли ще си кажат Аз ли съм най-големият балък?.
Като стане дума за политика, сградите на село са по-приказливи от хората. Лиляче разполага с внушително читалище, на което може да завиди всеки софийски квартал. Едната от двете изборни секции е в закритото училище - грехота е да имаш още една хубава сграда и да не й намериш някаква употреба. На кръстопътя на главните улици Георги Димитров и Димитър Благоев се намира друга сграда с обществени функции. Не бях обръщал внимание, че черен кръст е заменил познатата оранжева табела с портретите на Александър Стамболийски и Никола Петков върху фасадата на клуба.


И земеделците изчезнаха от село, но са дошли евангелисти

 

Стиснала ме е мисълта, че скоро няма да си познаем държавата - сякаш друг народ е почнал да живее върху познатата ни територия. (Ако не вярвате: разгледайте резултатите в общини като Луковит или Ябланица, където ДПС вече е № 1. Или в червеното Бойчиновци, където на евроизборите БСП е била първа, а сега едвам е четвърта партия, докато Реформаторите са скочили от 0.3 до 13%.)
Фасадите пазят и други спомени. На 14.ХII напред към победа! - наивният лозунг върху тази къща напомня за времето, когато комунисти и земеделци са били

 

 

законодатели на политическата мода в Лиляче и са минавали за тогавашни реформатори. Най-вероятно призивът се е отнасял към изборите за 26-о обикновено НС, проведени през зимата на 1945 г. Днешните реформатори едва ли подозират, че много години преди да изкарат бял роял на жълтите павета, на село се е състоял още по-ефектен пърформанс. Буйните младежи впрегнали двете най-мършави лиляшки крави в каруца, натоварили я с ковчег на монархията и обикаляли улиците да я оплакват.
Като дете завиждах на баща ми и на чичо ми, че са намерили части от картечница на тавана на старата ни селска къща, но ето че и за мен е останала находка - изборната кутия от референдума. В този край политическите нрави винаги са били сурови. Хората са воювали и с оръжие, и с бюлетини,


но винаги са имали някаква идея


Сега са като навсякъде - сбор от индивидуално оцеляващи индивиди без никакви признаци на колективен живот.
По избирателен списък се водят 1276, на 5 октомври са гласували 424. Поне половината жители не са в България. Повечето от тях - особено власите, и в чужбина живеят мизерно. Идват си сравнително рядко, когато съберат пари за път. Казвали са ми, че ако има работа в Лиляче или във Враца, ще дойдат да работят и за 500 лева. По мои сметки само 10 процента въобще не желаят да се върнат, казва Цветослав Цветков. Той е кмет трети мандат, за което време в селото са починали към 500 души, а са се родили 15 деца. Други 196 обаче са се появили в Испания, в Италия, в Гърция... Имаме и в Португалия вече. Родителите им веднага звънят в кметството да ги запишат в регистъра. Повечето най-много да знаят няколко думи на български. Какви ли нови избиратели се задават?
Цветков е може би единственият селски кмет с повече мандати в община Враца, който не се е пребоядисвал. Представител е на БСП, която все още държи първо място на избори в Лиляче, но влиянието й устойчиво се топи. Напоследък изпреварва другите само с няколко гласа.
В съседната община Криводол, която е само на няколко километра от Лиляче, БСП изпреварва ДПС само с 5 гласа. А някога печелеше избори с 60% и нагоре. В Криводол допреди десетина години кметуваше бай Крум Сотиров - висок възрастен мъж с бели мустаци и благородна осанка, когото считаха за народен човек. Можеше да държи власт, но можеше да държи и реч. После бай Крум се оттегли в полза на Николай Иванов - млад технократ, който се гордееше с европроекти. БСП си го хареса и го изтекли за кмет на Враца, а в Криводол трайно се засели ДПС. Местните, изглежда, не оцениха по достойнство наследството му. Може би защото повечето от тях нямат строителни фирми...
Лиляшкият кмет смята, че за срива на партията му е виновна катастрофалната кадрова политика на централата, аз обаче смятам, че причините са системни, социално-икономически. Е, вярно, няма ги вече ентусиасти като Чавдар - шофьора на междуселския рейс, който кръстосваше между Враца и Лиляче с червено знаменце на предното стъкло на своя Чавдар (помните ли българските автобуси, правеха ги в Ботевград). Единият Чавдар изчезна с краха на общинския автотранспорт, а другият се поболя, макар да изглеждаше като канара. По едно време селяните се придвижваха като баровци - изчакваха се на автогарата във Враца да станат четирима, та да си вземат такси. Други десет автобуса - ведомствени, които всеки ден превозваха работници от село, и те


заминаха по реда си, без да се върнат


Земеделската кооперация се задържа малко по-дълго.
Дива работа е тук, нямаме вече държава!, казва кметът. В неговото всекидневие обичайното клише има конкретни измерения. В единия случай това е полицията, викната по сигнали за купуване на гласове, която предупреждава подателите им. В другия случай - може да не ви се вярва, но дори на село се появява бездомник. Човекът е с психично заболяване, близките му не искат и да чуват за него, появяват се проблеми. Кметът три пъти тича по съдебни дела чак в Бяла Слатина да доказва, че съселянинът му има нужда от лечение. Резултатът винаги е един и същ: прибират го за малко и пак го пускат. Имал деца, те да се погрижели за него!
И понеже знам, че вече всички знаете какво е пустиняк, ще ви кажа друга дума. Не се хабете да я търсите в Гугъл. Научих я нетолкова отдавна от дядо ми след управление на неговата партия. Абе, маани го тоя изпоряк!, разгневи се той по адрес на един много мастит доскорошен лидер. Прозвуча ми като пор или лалугер, суек някакъв. Грешен отговор. Дядо ми взе да чертае как се оре с рало. Накрая на оранта поради специфичната форма на инструмента остава малко парче земя, което е изключително трудно да се обработи. Даже не си струва усилията. Те това е изпоряк!
Скоро ходих към Ковачевци, Пернишко, където кметът и председателят на общинския съвет са от този цвят, но и те не пестяха коментари на същия адрес. Питах ги - и тук ли му казват изпоряк? Ааа викат, - имаме и изпорок. Това е, как да ти го кажа - последното яйце на кокошката, последният изтърсак на прасето, когато се праси... Едно такова мъничко, никакво. Казваме - и излази един щаворец накрая. Демек - мишка, поганец. Абе изпорок!
Тук май вече се отплеснах. Щях да пиша защо червените изгубиха дори Северозапада и защо всеки сезон се появяват нови партии, коя от коя по-еднакви една с друга...

*Името е променено, за да избегнем реклама на заведението.
 

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co