Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Докторът благотворител
 

Чрез фондацията си Българска памет Милен Врабевски от години обучава и спонсорира млади отличници от нашенските общности зад граница

 

Магдалена Гигова

 

Убедени сте, че Столичната община финансира паметника на цар Самуил за 1000-годишнината му? Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата табелка с нова? Пълна заблуда!

Всички тези, а и още много родолюбиви дела всъщност се дължат на д-р Милен Врабевски и на фондацията му Българска памет. Инициативата за монумент на Самуил в София бе представена пред президента Росен Плевнелиев още в началото на годината, след което Българска памет осъществи всичко - от конкурса между скулпторите до изливането на фигурата. Сега се е заела с подобен проект и за княз Борис І. Същата фондация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без да спорят чий точно цар е бил той.

Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно почитат паметта на падналите воини, а после сядат на обща трапеза, събрани от Милен Врабевски. Пак той, без да вдига шум, плаща кандидатстудентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи, които постигат почти 100% успеваемост по програмата Път към университета.

В благотворителната му дейност особено се открояват пролетните и есенните семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и България. Над 300 младежи с български корен от години се срещат във Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават. А след това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят как се представя страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с българските депутати там и да се уверят, че макар и да са извън България, общностите им не са забравени. Така те стават и посланици на европейската интеграция по своите земи. Общият им брой досега надхвърля 3000. За тази инициатива миналата година Врабевски бе избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на Валери Петров.

Веруюто на дарителя е простичко: Когато не достига ресурс на държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така ресурсите на големите дарители може да се съгласуват с националните приоритети.
Неизбежен все пак е въпросът откъде един доктор има толкова пари за раздаване?! На това Милен отговаря: Ако си бях купил яхта или Бентли, никой нямаше да ме пита, но понеже давам за благотворителност, се чудите. Варненецът Врабевски е създател и собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в 13 европейски държави. И дава голяма част от печалбата си за патриотични каузи. Бизнесът му върви, въпреки че той предимно лично обикаля общностите, които подпомага. Обградил съм се с правилните хора, издава секрета си Милен.

Поредният му проект е да убеди евреите по света, че освен 50-те хиляди спасени от българския народ техни сънародници поне още 40 хиляди са оцелели благодарение на издадените от наши дипломати по света транзитни визи, с които са се добрали до обетованите земи. След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната юдейска общност за заслугите на България.

Обикновеният въпрос Колко деца имате? при Врабевски получава изненадващ отговор: Около 27. Всъщност Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а фондация Българска памет е платила за инвитро на останалите. Когато връчват първите изтеглени на лотариен принцип ваучери на ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките - 42-годишна украинка, благородно заявява: Аз имам няколко безуспешни опита и
 

 

Милен Врабевски със семейството си

 

 предлагам да поделя парите с едно момиче, което има повече шансове. Естествено, Милен и Роси, поемат процедурата и на въпросното момиче. След този жест украинката ражда близнаци. Дарената сума от Българска памет за появата на повече българчета през годините е надхвърлила 100 000 лева.

Преди две години заради благотворителната си дейност Врабевски получава покана за срещата на Клинтън глобъл инишитив фондацията на бившия американски президент, която ежегодно работи по проекти за над 2 млрд. долара. Покрай тези контакти се стига и до идеята световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от най-успешните групи Тото да запишат втория албум на д-р Врабевски My kind of loving (Моят начин да обичам) - при това в студиото им в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие твори рок послания. Първият му албум The power of mind (Силата на мисълта), който се изпълнява от ветерана Джон Лоутън от Юрая Хийп, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за класически рок през 2012 г. За третия албум на Врабевски Саймън Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Всички приходи отиват до стотинка за благотворителност. Като форма на борба с чалгизацията на младото поколение Врабевски е създал най-модерното звукозаписно студио на Балканите Интелиджънт мюзик с роял Стейнуей и тавани, високи 4.8 метра за по-добра акустика.

Генетично обременен с родолюбие

Ето какво разказва Милен Врабевски за рода си: Произхождам от стар революционен род. По бащина линия предците ми хаджи Станьо Врабевски и племенниците му Станчо и Станьо (от убития от османлиите негов брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и на Васил Левски. Хаджи Станьо е председател на местния революционен комитет и е най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и ако бил на гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с чичо си и с Петко Милев-Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната (откъдето продължава родът ми), а хаджи Станьо става първият кмет на Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата. По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение има ордени за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и от Криволак, 1915 г. Вярвам в родовата и в националната памет и съм, така да се каже, генетично обременен с родолюбие.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright 2014 Nextel Co