Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Остров под обсада

Кампанията срещу очакваните тълпи от българи и румънци във Великобритания не е изненада за нашите емигранти. За англичаните обаче се е превърнала в нещо повече от разговор за прогнозата за времето

 

Йордан Мичев,
Богнор Реджис, Западен Съсекс


Любимата тема на разговор на англичаните е прогнозата за времето. Така често излизат от неловкото мълчание при среща с непознати. „Днес е много облачно, сигурно ще вали.” „Даааа, типично британско време... Прекрасно е” - отговарям с усмивка на съседа си Джон, който монтира гуми в близкия автосервиз в градчето Богнор Реджис, графство Западен Съсекс. Джон ме гледа учудено, вероятно си мисли, че му се подигравам.
Метеорологичната обстановка на Острова обаче в последните седмици съвсем сериозно се превърна в политически инструмент. Уж на шега в медиите се заговори, че управляващото консервативно правителство обмисля да започне кампания срещу очакваните стотици хиляди румънци и българи, които ще се запътят към Великобритания след отпадането на ограниченията към тях от 1 януари 2014 г. „Моля, не идвайте във Великобритания – тук вали, работните места са оскъдни и зле платени.” Горе-долу в този стил ще звучи кампанията, чиято цел е да разубеди пришълците от порива им да живеят в тази „ужасна страна”.
Съседът ми Джон вероятно е средностатистическият читател на многотиражни булевардни вестници като „Дейли Мейл” и „Сън”, които в последните месеци водят истинска кампания срещу „лошите” българи и румънци. Тя обаче върви на фона на постоянния дебат за излизането на Великобритания от ЕС и на лупингите на премиера Дейвид Камерън, който се опитва да лавира между различните крила в консервативната партия. Евроскептиците там винаги са били силни, но откакто ЕС се намира в състояние на финансов колапс, позициите им станаха твърде радикални. Неслучайно Камерън вече обяви, че ако консерваторите спечелят изборите през 2015 г., ще настоява за референдум за излизането от ЕС.
Дотогава обаче има много време и е твърде възможно британците за пореден път да сключат сделка с Брюксел - да не се налагат толкова големи регулации на банковия и на финансовия сектор. За момента това е основният препъникамък в отношенията. За британската икономика този въпрос е жизненоважен. На практика именно в Лондонското сити се въртят парите на света, както обичат да казват англичаните.
Дебатът се върти на фона на тежката икономическа рецесия в кралството, на растящата безработица и предстоящия референдум за независимост на Шотландия. Затова трябва да се потърси виновник, отдушник на проблемите. Бедните българи и румънци отлично пасват за целта.
Другият сериозен проблем пред консерваторите е, че националистическата Партия на независимостта на Найджъл Фарадж все по-силно привлича типичния десен избирател. Изявленията на Фарадж за българите и румънците, които гръмко отекнаха в София и Букурещ, се приемат като нещо съвсем нормално от редовия англичанин. Той трудно може да осъзнае, че е невъзможно 29 милиона души от България и Румъния да окупират Острова, както твърди Фарадж, но пък си спомня какво се случи с Полша и прибалтийските републики след приемането им в ЕС. Близо 1 млн. емигранти от Източна Европа акостираха на Албиона през 2004 г., като над половината от тях бяха поляци. Тогава също се разгоря медийна кампания за „полския водопроводчик”, който ще изяде работните места на англичаните. Постепенно поляците наистина се превърнаха в една от основните сили на трудовия пазар и днес в някои райони на страната като Западен Съсекс, където живее Джон, почти всички големи индустриални предприятия използват главно поляци за работна ръка. Поради факта, че над 1% от населението на страната говори полски, много институции, включително и банкови клонове, наемат полски служители. Дори в болниците и в медицинските центрове има надписи на полски редом до английския.
Въпреки проблемите с полското нашествие през 2004 г. голяма част от британското общество вече ги приема като „свои”. „Работниците от Източна Европа, и по-специално поляците, са много по-ефективни в работата. Могат да свършат нещо за два или три пъти по-малко пари и поне десет пъти по-бързо”, признава мениджър на голям завод, произвеждащ захарни изделия в Западен Съсекс.
За Джон обаче кошмарът, че натрапник от един далечен край на Европа може да заеме работното му място, е твърде голям. Затова нито политиците, нито предприемачите признават на глас ползите от имигрантите от Източна Европа, които повишават конкурентоспособността на икономиката. И въпреки че са преглътнали милионите имигранти от някогашните колонии - главно от Индия, Пакистан, Бангладеш, Африка и Карибите, англичаните не искат да се разделят със социалната си държава, която гарантира и на най-бедните слоеве от обществото нормален стандарт на живот. Над 15% от трудоспособните англичани предпочитат да живеят със социални помощи, докато под 7% от пришълците попадат в тази категория. В същото време младежката безработица достига 22% и е истински бич за държавата.
Поляците, литовците и латвийците, които засега са основният контингент от Източна Европа, вече до голяма степен са се интегрирали на трудовия пазар тук. Но къде са българите в общата картина на Острова? По официални данни нашенците са около 35 000, но много по-реалистично е да се смята, че са над 100 000. Не са концентрирани на едно място, както голяма част от имигрантите, а са пръснати из цялата страна. Огромната част от тях не разчитат на помощи за безработни, а са заети в сектори, към които британците не проявяват интерес.

 

Мъжете са предимно строители, градинари и готвачи, докато жените най-вече се занимават с почистване на домове, общежития и офиси или пък се грижат за възрастни хора или деца с увреждания в специализираните домове. Има и много сезонни работници във фермите. В последно време е повишен интересът към медицинските ни специалисти, които задължително трябва да минат през допълнително обучение и изравнителни изпити, за да практикуват професията си на Острова.Българите, както и румънците са затруднени от многобройните ограничения, които са им наложени на трудовия пазар, както и от дългото бавене на документите им за работа. Затова немалка част от тях са принудени да работят в сивия сектор, но повечето са самонаети. Мнозина са основали и фирми за тази цел. Винаги си плащат чинно данъците и таксите. Поне от това властите не могат да се оплачат. Нито пък от криминогенната обстановка, защото ако се изключат някои групи на джебчии от ромски произход в Лондон, българите спазват законите стриктно.
38-годишната Галя Костова от Пловдив, която в България е работила като учител по английски език, в момента е чистачка на домове в богатите квартали на Богнор Реджис. Казва, че до голяма степен сегашната кампания в медиите срещу българите и румънците се дължи на ромите, прииждащи от двете страни в Лондон. Галя и семейството й вече 2.5 години живеят в Англия, като чак сега двамата със съпруга й са приключили дългата сага с получаването на т.нар. Сини карти, които им дават право да работят без ограничения. „Правителството прави много, за да сведе до минимум нашия достъп до Великобритания. Въпреки че системата за получаване на документи е строга, тя е справедлива. Направена е така, че да не можеш да я излъжеш и да се промъкнеш. Дори и да сме нежелани на Острова, те няма как да ни го покажат и затова са направили така, че всички документи, които представяш, трябва да се доказват. Разправията е голяма, но ако успееш да ги докажеш, не могат да те спрат. Това обаче за мен не е дискриминация”, казва Галя. По думите й бавенето на документите е и игра на нерви – така че да останат най-упоритите, а останалите да се откажат. Същото според нея важи и за масовите откази или забавянето на документите за работа на българските студенти на Острова, което обаче е незаконно и противоречи на европейските конвенции, към които се е присъединила Великобритания.
Тези, които вече имат необходимите документи и работят, могат да се възползват и от благата на социалната система, получавайки т.нар. бенефити. А те никак не са малки на фона на мизерията в България. Държавата плаща за едно дете по 81 паунда на месец. Социалният минимум на доходите в едно семейство е по 500 паунда на месец за възрастен и по 300 на дете. Ако доходите не могат да го покрият, държавата доплаща разликата. Освен това за този тип семейства съответната община поема квартирните и голяма част от режийните разходи. Точно това е причината Галя да смята, че от 1 януари 2014 г. напливът от България и Румъния ще бъде сериозен.
На същото мнение е и 29-годишният Венцислав Ангелов от Севлиево, който обаче дава пример с помощите, които се плащат за безработни. „Ако си записан в Бюрото по труда, получаваш по 400 паунда на месец. Единственото ти задължение е да ходиш веднъж в месеца там и да се подписваш, казвайки, че предложените ти работни места не ти харесват. Ако имаш едно дете, получаваш още 120 паунда на месец плюс 20 паунда детски. Знам за семейства с три деца, които получават по около 1000 паунда на месец само детски”, твърди Венцислав. Смята, че не само поляци, но и много англичани се възползват от тези помощи. Подчертава, че все пак те са си построили системата и е съвсем логично да не искат чужденците да се домогват до нея. „Ние трябва да сме наясно, че като идваме тук, трябва да работим. Ако може държавата с някаква помощ да ни удари едно рамо - добре дошло, но не да лежим на обществото”, категоричен е Венцислав, който е възпитаник на спортното училище на ЦСКА и е многократен шампион по джудо и самбо. В момента работи като самонает - изгражда огради и полага плочки в градините на богатите англичани в Западен Съсекс. Съпругата му Адриана пък си изкарва прехраната в старчески дом.
Почти всеки от българите във Великобритания би казал, че иска да живее в родината си, но предпочита живота на Острова. Дори и да се сблъсква всеки ден с някакви форми на дискриминация, нашенецът е търпелив и може да преглътне неправдите в името на по-доброто бъдеще за семейството си.
Какво ще се случи след 1 януари 2014 г., когато според официални разчети на „Даунинг стрийт” 10 може да се очакват над 250 000 души от България и Румъния, трудно може да се прогнозира. Цифрата вероятно ще бъде много по-голяма, но мнозина ще се върнат обратно. Не само заради лошото време и заради киселия Джон, а защото Великобритания не е за всеки. Тук издържат най-търпеливите.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co