Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

За цената на емиграцията и разорението на един народ
 

Сигурно ще разочароваме привържениците на теориите за „привилегиите” за бежанците, но истината е, че българската държава се отнася към тях така както и към най-бедните свои граждани.

 

Калин Орлинов

 

Както добре знаем, тези „грижи” са почти символични. За времето на престоя си в центровете за настаняване чужденците получават по 65 лева месечно. В този период, който обикновено трае до 6 месеца, те получават и здравни осигуровки. Придобиването на заветния хуманитарен статут (вид закрила, който предоставя българската държава) съвсем не означава, че порастват грижите към бежанците. Даже, обратното – отпадат гарантираните подслон, здравна грижа и минимален доход. Бежанците се озовават на свободния пазар на труда и на квартирните наеми. Известен е случаят с т.нар. хотел „Риц” – изоставено и недостроено общежитие за чуждестранни студенти в съседство с Центъра за настаняване в кв. „Овча купел”, обитавано от бежанци, които не могат да си позволят да наемат квартири.
В интерес на истината законодателството позволява на бежанците да продължат да кандидатстват за гарантирания минимален доход от 65 лв. и след напускането на лагера. За целта трябва да се регистрират в Бюро по труда. В това отношение те разполагат с минимални преимущества спрямо българите – изискваната регистрация е три, а не шест месеца. Освен това не са задължени да полагат задължителния общественополезен труд 14 дни месечно по 4 часа на ден в случай на отпускане на помощта. Всичко това обаче е само на теория. На практика системата е затворена, тъй като се изискват куп документи, които чужденците не са в състояние да представят. Веднъж поради езиковата бариера, втори път – защото, когато са бягали от Сирия, последната им мисъл е била да си вземат справка от властите примерно за своето имуществено състояние. По същите причини системата е непропусклива и за мнозина български граждани, които имат най-голяма нужда от подпомагане. Бездомникът често не може да представи необходимата за регистрация лична карта, пък какво остава за покриването на куп други формални изисквания.
Това, което отличава сирийците от останалите бежанци, е, че мнозина от тях могат да разчитат на сравнително сплотена общност от техни сънародници в у нас. Запознати с процеса казват, че за разлика от първата бежанска вълна сега у нас се озовават повече хора, които разполагат с някакви средства. В противен случай шансът им въобще да попаднат в България е минимален. Бежанците от режима на Башар Асад и гражданската война в Сирия не са класово хомогенна общност. Най-бедните рядко стигат по-далеч от палаткови лагери по границата с Турция или в Йордания, където преживяват в сурови условия. По-заможните пък могат да си позволят сума от порядъка на 15 000 долара, колкото се твърди, че струва място в кораб (естествено, курсът е нелегален) от сирийското пристанище Тартус директно до Италия. Към 8000 евро на човек струва обещание за директна «доставка» в Германия през Турция. Гаранция за успех на мисията, разбира се, никой не дава. За семейства с повече членове обаче се правят леки отстъпки в цената.
Пристигащите в България обикновено са «средна ръка» хора, както ги определят и техните сънародници. В масовия случай те тръгват на път към Европа, след като продадат семейния имот и ценности. Казват, че напоследък най-често купувачите са иранци. Така започва разорението на един народ, а дългият път на север е пълен с куп неизвестности. Освен опасностите от болести, грабежи и побои бежанецът трябва да преодолее няколко етапа, всеки един от които представлява своеобразен имуществен ценз.
Пътните разходи от Сирия до Турция не са особено големи – от порядъка на няколкостотин долара. Пристигнал при съседите, бежанецът е атакуван с оферти на трафиканти – дали да избере вход в Европа през Италия срещу 6000 евро или през България срещу 3000-3500 на човек (промоция за семейство с едно-две деца може да струва и «само» 6000 евро). Първият вариант е за предпочитане, понеже италианците не са особено старателни в задържането на бежанския поток, а и шенгенските граници оттам насетне се преодоляват много по-лесно. Но дилемата, естествено, се решава не според предпочитанията на бежанеца, а според финансовите му възможности. В Турция в момента процъфтява и своеобразен вид бизнес със залози – депозираш сумата във финансова къща, но трафикантът я получава, след като се обадиш от България, че си пристигнал благополучно.
До заветната цел – Германия, се стига и оттук, но доста по-бавно. Има и по-лошо – през Сърбия или Македония. Ако попадне в Белград, бежанецът рискува в доста голяма степен да бъде върнат обратно в Сирия, а в Скопие – да попадне в лагер със затворен режим. Препатили сирийци казват, че България в никакъв случай не е Германия, но съвсем не е най-лошият вариант.
 

 


След получаване на хуманитарен статут у нас бежанците са оставени сами на себе си. Ако все още разполагат с някакви средства, чакат удобен случай да се прехвърлят на север. Това обаче ги прави и потенциални жертви на престъпността. А някои вече са останали без пари и трябва да работят, за да съберат нов капитал. Около 1000 лева излиза първоначално наемането на квартира в София с всичките гаранции, депозити и предплати. За издаване на лична карта бежанците плащат колкото и българите – към 60 лв. заедно със задграничния паспорт. В контактите с администрацията сирийци и кюрди често са подпомагани от представители на местните общности, които отдавна са уседнали у нас. Така са намалели случаите на изнудване от недобросъвестни служители. Въпреки всичко вратички винаги има. Примерно при попълване на многобройните документи и формуляри понякога се оказва, че е сбъркано я името, я рождената дата, я нещо друго. Издаването на хуманитарен статут се бави, но срещу 100-150 лева грешката може доста по-бързо да бъде поправена.
Друг разход на бежанеца е намирането на първи постоянен европейски адрес, без който не може да получи статут. Адресът може да остане валиден с години, дори когато човекът отдавна се е прехвърлил в Германия или Швеция, поради което малцина наемодатели се съгласяват да предоставят своя. Срещу още 150 лева на човек обаче много домакини стават по-гостоприемни. От едно семейство може да се изкарат без никакви усилия и докъм 600 лв. (напоследък се търси решение на проблема чрез предоставяне на постоянен адрес във временния център, който бежанците са напуснали). Така неусетно търсещите спасение оставят солидни суми в България. Ако приемем, че бягащите от войната сирийци у нас в момента са 5000 и всеки оставя по минимум 1000 евро, то в българската икономика влизат минимум 5 милиона евро, или 10 милиона лева. За тези неща обаче не е много прието да се говори в публичното пространство.
Но да се върнем на средния бежанец, когото тепърва чакат разходи за път до Германия. Пътуването е полулегално – най-често се ползват туристически визи, които периодично издават посолствата на някои европейски страни, но трябва да докажеш, че разполагаш с определена сума в банка или да посочиш гарант. Търсената от бежанеца дестинация е тази, която дава вход в шенгенското пространство. Така постепенно ЕС пропуска контролирано определен брой бежанци.
Престоят в Германия започва с цялостен преглед на медицинското състояние, следват езикови курсове. Семейството се настанява в безплатна квартира или общежитие в зависимост от финансовите възможности на конкретната провинция. Децата веднага тръгват на училище. 300 евро на човек са помощите за всеки член от семейството. За тези, които са имали късмета Германия да е първата им приемна страна, сумата е 1000 евро.
Сирийците, с които разговаряхме, са благодарни на България за помощта. Казват, че уловията тук в сравнение с първата бежанска вълна от 2011-2012 г. доста са се променили към добро. Но почти никой няма намерение да остава задълго. Дават си сметка в какво състояние е държавата. Иначе България много им харесва като култура, природни дадености и климат. Чували са от свои познати да казват, че ако в Германия спечелят достатъчно пари и си стъпят на крака, с удоволствие биха се върнали да поживеят в България.

 Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2014 Nextel Co