Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Земята е тясна за Китай
Азиатският гигант все по-уверено крачи в Космоса

Владимир Митев

2012 г. се очертава особено успешна за китайската космическа програма. През юни Пекин изстреля в Космоса първата си жена “тайконавт” (китайската дума за космонавт). В рамките на същия полет на космическия кораб “Шенжу-9” Китай осъществи и първото ръчно скачване с орбитален апарат – първия модул на неговата собствена космическа лаборатория “Тянгонг-1”. Друго постижение е, че тази година за първи път комунистическата държава е световен лидер по брой изстреляни спътници – пред традиционните гиганти в областта САЩ и Русия.
Успехите, както може да се очаква, са резултат от последователен и системно осъществяван план, чието начало е поставено през 1992 г. Според специалисти Китай дълго време е напредвал бавно в овладяването на Космоса. Но през новото хилядолетие крачките на Пекин в космическите технологии стават все по-големи. През 2005 г. страната извърши първия пилотиран космически полет. Три години по-късно тя успешно извърши и първата разходка в открития Космос. През октомври 2011 г. непилотираният кораб „Шенжу-8” се скачи автоматично с „Тянгонг-1”.
Успехите в Космоса идват като логично последствие на огромните инвестиции в овладяването му. Между 1992 и 2011 г. пилотираната космическа програма на Китай е погълнала 5.4 милиарда долара. Всъщност азиатският гигант в момента е една от само трите държави, които по собствен път са усвоили технологията за пилотирани космически кораби, за разходка в открития Космос и за скачване с орбитални апарати.
Както може да се очаква, Китай вече е

фактор в частните космически услуги

като например изстрелването на сателити на страните от развиващия се свят, достигнали до „космическата ера”. До момента Пекин е построил или изстрелял спътници на Пакистан, Венецуела, Нигерия, Индонезия. Има и договори за търговски сателити и наземни системи за получаване на сигнал от Космоса с Боливия и Лаос.
Благодарение на значителни технологични, финансови и политически инвестиции Китай се надява до 2020 г. да изгради напълно своя собствена космическа станция. Тя ще бъде алтернатива на съществуващата в момента Международна космическа станция (МКС).
МКС е съвместен проект на САЩ, Русия, Япония, Канада и Европейската космическа станция. Проектът до момента се оценява на 100 милиарда долара и натоварва все повече бюджетите на страните участници, много от които са в дългова криза. Според плановете МКС ще получава финансиране до 2020 г. и ще може да работи до 2028 г. Въпреки това, изглежда, все по-реалистично в бъдеще Китай да притежава единствената постоянна космическа лаборатория около Земята.
Малайзийската астрофизичка Мазлан Отман – директор на базираната във Виена Служба за космически работи към ООН, вече „очаква с голямо нетърпение китайската космическа станция да бъде завършена, което ще даде нова възможност за международно сътрудничество”. Тя се надява да види „по-голямо участие в овладяването на Космоса на развиващите се страни чрез китайската космическа програма. „Целият свят гледа Китай”, заключава Отман.
Но докато едни гледат с надежда и оптимизъм, в САЩ китайският възход предизвиква опасения и нерадостни мисли, че Пекин може да задмине Щатите в космическите полети. На НАСА е забранено да осъществява съвместни проекти с Китай поради страхове, че азиатският гигант може да усвои нови космически технологии като част от сътрудничеството и да им намери военно приложене. Това е и причината САЩ да не подкрепят изграждането на китайската космическа станция. В същото време други държави – Русия и Германия, са сключили договори за извършване на изследователски експерименти на „Тянгонг-1”.
Притесненията на САЩ отиват много по-далеч. Според анализ на базирания във Вашингтон Институт за световна сигурност с космическите си начинания Китай се застрахова и от възможна остра американска реакция (дори военна намеса), в случай че реши насилствено да анексира Тайван. „Преди 10 години Китай започна с нулева възможност за космическо наблюдение. Днес Народната освободителна армия (армията на Китай – бел.ред.) има равни възможности със САЩ да наблюдава цели от Космоса за операции в реално време”, твърдят изследователи от института.

2008 г. Разходка в Космоса с флага на Китай



Друг широко коментиран военнокосмически въпрос е операцията, при която през 2007 г. Китай унищожи с балистична ракета свой застаряващ сателит. Взривът в околоземното пространство допълнително утежни проблема с космическия боклук, но и превърна Пекин в третата космическа сила, която може да унищожава свои или вражески обекти в близкия Космос. Успешният опит през 2007 г. засилва опасенията на САЩ, че Китай е в състояние да добие решаващо предимство при евентуален конфликт с Тайван. В добавка анализатори от мозъчни тръстове на Щатите са на мнение, че

Китай разработва оръжия, базирани на лазерни лъчи

или насочени енергийни потоци, които да използва в небесата.
Припокриването между космически и военни цели едва ли е изненадващо. Китайската пилотирана космическа програма е под контрола на службите по отбраната. Но Карл Беркуист – завеждащ връзките с Китай на Европейската космическа агенция, посочва и други акценти в китайската космическа програма: разширяване на космическата станция с нови модули, създаване на нова ракета носител за тежки товари, разгръщане на глобалната система за позициониране „Бейду” и изграждане на капацитет за обработка на сателитни данни с висока резолюция, която значително да засили китайските възможности за отбрана.
„Бейду” (превеждан като „Плуг”) е китайският отговор на американския GPS или на руския ГЛОНАСС. Предвижда се, когато системата е завършена – през 2020 г., да покрива територията на целия свят. Но дори и към 2011 г. „Бейду” вече функционира – засега в рамките на Китай и с едва 10 спътника за сателитна навигация. При следващия етап до края на 2012 г. системата трябва да започне да предоставя услуги в почти цяла Азия.
Естествено, и „Бейду” има военни измерения. Тя ще намали значително нуждата на китайските военни да разчитат на чужди глобални навигационни системи. Вместо това според изследване от 2004 г. на Джефри Фордън, експерт от Масачузетския технологичен институт, „Бейду” може да се използва, за да насочва ракети срещу Тайван, в случай че там избухне война. Друг доклад от 2011 г. добавя, че мрежата може да се използва, за да направлява безпилотни самолети срещу чужди морски сили, ако Китай е нападнат. Разбира се, има и търговски ползи от системата. Според в. „Чайна дейли”, цитиран от BBC, до 2020 г. „Бейду” може да създаде пазар от 63.2 милиарда долара за различни приложения и апарати, които да го използват в телекомуникациите, автомобилите, рибарството и други индустрии.
Китай не забравя да мисли мащабно и отвъд най-близката околоземна орбита. През 2007 и 2010 г. Пекин изстреля първите си изследователски апарати, които да обикалят Луната. През 2013 г. се очаква на лунната повърхност да бъде спуснат захранван с ядрена енергия китайски луноход. Заради студените лунни нощи, когато слънцето се скрие, роувърът ще „заспива”, а когато изгрее отново, слънчевата енергия ще го събужда. През 2017 г. се очаква за първи път Китай да върне на Земята скали от лунната повърхност. Изпращането на човек до естествения земен спътник се планира за 2025-2030 г.
През 2013 г. Пекин смята да изстреля сонда до Марс, а през 2015 г. сонда до Венера. Китайски крак може да стъпи на Марс към средата на века. Но дори и в момента Земята става все по-тясна за Китай и необходимостта го кара да гледа все по-често към Космоса.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

Copyright © 2011 Nextel Co