Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Нека (не) говорят

При политически кризи четирите ни национални телевизии стават като една

 

Светослав Спасов


В обикновени дни националните телевизии в България са четири. При извънредни политически ситуации bTV, БНТ, Нова телевизия и TV7 стават (като) една телевизия - на десетина социолози, политолози, икономически експерти и журналисти, без чиито анализи и прогнози събитията не може да се считат за състояли се. В разгара на уличните протести през последните дни социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, Кольо Колев, Мирослава Радева, Антоний Гълъбов и Юлий Павлов и политолозите Евгений Дайнов, Огнян Минчев и Димитър Аврамов почти направиха Голям шлем от участия в удължените сутрешни блокове на телевизиите и в останалите им обзорни политически предавания - „Лице в лице”, „Часът на Милен Цветков”,„Референдум” и т.н. Миналия вторник Мира Радева например беше в сутрешния блок на Нова телевизия. В сряда тя пак се завърна в ефира й, но този път вечерта. Междувременно бе поканена от bTV, където каза горе-долу същото, което каза и на другото място. Въпреки това в четвъртък Радева отново се появи в студиото на bTV, за да коментира ситуацията след оставката, която вече бе коментирала по „Нова”.
Подобна бе и съдбата на Андрей Райчев, който се разтрои между bTV, БНТ и Нова телевизия. На фона на това колегата му в социологическа агенция „Галъп” Кънчо Стойчев се чувстваше безгрижен и волен като американски пенсионер, тъй като му се наложи да „покрие” само Нова телевизия и TV7. В техния ефир Стойчев се сблъска с останалите социолози и политолози, които гостуваха там в часовете, в които не бяха ангажирани от bTV и от БНТ. Ефирните телевизии спретнаха 24-часово шоу „Нека говори” и на бившия служебен премиер Стефан Софиянски, който за по-малко от денонощие прекоси няколко пъти София.
Гладът за политически предсказания направи впечатление не само на зрителите, а дори и на част от самите участници. Те обаче погледнаха на проблема от свой ъгъл. Във вечерта след оставката на Борисов политологът Огнян Минчев написа във Facebook, че току-що бил отказал на bTV коментар за централните новини, след като вече го е направил сутринта в студиото на Ани Цолова и Виктор Николаев. „Откакто е започнала кризата, с моите колеги сме непрекъснато накрак да коментираме ставащото - мотивира се Минчев. - Оставили сме си нашата работа и вършим работата на медиите. Това е вече 23 години. Без нито един канал или радиостанция да ни плащат какъвто и да е хонорар за работата, която им вършим. Позволяват си да ни търсят по всяко време. Звънели са ми през нощта, вдигали са ме още по тъмно сутрин. Аз нямам нужда от техните пари - слава Богу! Но голяма част от моите колеги - особено по-младите - са финансово притеснени и не са длъжни да работят безплатно.”
Ако им бъде зададен въпрос „Защо все едни и същи?”, телевизиите със сигурност ще отговорят, че осигуряват на аудиторията експертите с най-голям опит, които по-добре от всички останали познават политическия процес и обстановка в страната. Като доказателство за думите си те ще извадят рейтингите, според които стотици хиляди зрители са гледали техните извънредни студиа и са се информирали от тях за случващото се. Зрителите обаче може спокойно да възразят, че аудиторията би могла да е дори двойно по-голяма (и към нея да се причисли и нарастващата група на негледащите телевизия) и вниманието да е по-приковано, ако всяко предаване се отличаваше със собствен почерк и с уникална гледна точка.
При отразяването на февруарските протести това е трудно да се признае на телевизиите. Факт е, че те осигуриха почти 24-часово наблюдение на улиците и на площадите и че

Събитията в България не се считат за случили се, ако десетина социолози и политолози не ги коментират в телевизионните сутрешни блокове

докладваха за всеки инцидент. Когато дойде обаче времето за анализи, зрителят за пореден път остана с усещането, че социология и политически и икономически науки у нас са спрели да се изучават преди 15-20 години и че оттогава досега университетите не са дипломирали нито един специалист.
Защо е така? Обяснение може да се даде чрез пример от друго зрелище, което постоянно присъства в ефира - футбола. Когато удари часът на европейското или на световното първенство, БНТ задължително вкарва бившия национален селекционер Пламен Марков за коментатор в студиото. От този момент до края на шампионата от екрана започва да лъха хлад, по-силен от отворен хладилник в августовски ден. Думите на Марков се леят монотонно и приспивно, но въпреки това никой в държавната телевизия не си помисля да го смени с друг, за да се получи по-динамично отразяване на мондиала или на еврото. На „Сан Стефано” 29 знаят много добре, че Пламен Марков няма темперамент и езиков арсенал да бъде анализатор. В същото време знаят и че той е достатъчно любезен да не им откаже покана. Така още в началото на шампионата спортната редакция на БНТ има един проблем по-малко, за да й остане време да се заеме с решаването на други проблеми - организационни. Затова Марков говори с тихия и равен глас вече година след година, въпреки че ако агенцията на Кънчо Стойчев и на Андрей Райчев направи проучване, почти сигурно ще се окаже, че между полувремената на мачовете, които треньорът анализира, са заспали повече възрастни, отколкото деца по време на „Лека нощ, деца”.
Подобно е положението и с анализаторите на стачки, протести, оставки, предизборни и следизборни ситуации. Продуцентите на сутрешни блокове имат определен набор от телефони и от сигурни събеседници и не правят усилия да открият нови. Затова обаче те не би трябвало да се учудват, ако скоро демонстрантите издигнат не само плакати с нови лица да ги представляват в парламента, но и нови лица да ги представляват в сутрешните блокове.
Другото нещо, от което телевизиите ни вероятно никога няма да се откажат, е твърдата вяра, че колкото повече хора говорят в студиото по дадена тема в рамките на 20-30 минути, толкова по-интересно ще се получи предаването. Обикновено се получава обратното - гостите говорят един през друг, а водещите ги прекъсват по средата, за да дадат думата на следващия. И ако за Народното събрание е казано, че с решаването на даден проблем е свършено, когато по него се назначи комисия, най-сигурният начин дадена тема на екрана „да обрасне в думи” и да не се разчопли докрай е, ако по нея говорят едновременно четирима-петима души за по-малко от 30 минути. CNN също отразява важни теми и също променя реда на програмата си заради breaking news. Едва ли обаче някой е виждал гостите в студиото на Лари Кинг да стоят прави поради липсата на достатъчно столове. Както се случи в едно от студиата в деня на големия протест, когато микрофонът бе даден и на всички групи и фракции сред протестиращите, и на страничните наблюдатели, и на част от политиците. В резултат нито водещите успяха да поговорят както трябва с отделните представителства, нито зрителите успяха да отсеят просото от плявата.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co