Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Последно десет

На изпроводяк старите министри стопиха резерва, раздадоха концесии, подготвиха назначения

 

Димитър Събев
Ирина Вагалинска
Калин Първанов


„Така искам да се работи, че през тези няколко дни, за които сте там, да правите така, че тези които идват след вас, да заварят една подредена държава.” Това нареди на министрите си Бойко Борисов веднага след като подаде оставка на 20 февруари. Звучи обещаващо, но последните решения на Министерския съвет, на отделни министри и на парламента създават съвсем различно впечатление.
Най-фрапантно изглежда своеволното разпореждане на бившето правителство с фискалния резерв. На 22 февруари то разполагаше по сметки в БНБ с 3.76 млрд. лв. Две седмици по-късно, на 8 март, резервът бе сведен до 2.7 млрд. лв., тоест за отрицателно време са били изхарчени повече от 1 млрд. лв.: по 100 млн. лв. на работен ден. Когато числата говорят, и Борисов би трябвало да замълчи, но, разбира се, трудно можем да очакваме такова нещо от бившия ни премиер, който запазва непокътнати политическите си амбиции.
Според Закона за държавния бюджет, изготвен от финансовия министър Симеон Дянков, фискалният резерв през 2013 г. не трябва да пада под 4.5 млрд. лв. В момента той е едва 3 млрд. лв. (освен парите в БНБ правителството държи още около 300 млн. лв. в търговски банки). Възползвайки се от вратичката, че резервът се мери чак в края на годината, правителството на Бойко Борисов изключително затрудни работата на следващите в изпълнителната власт. Освен че имат да плащат обещаните по-високи пенсии от 1 април, те трябва да намерят и 1.5 млрд. лв. за пълнене на фискалния резерв в допълнение към онези облигации за 800 млн. лв., които Дянков емитира, за да може Борисов да се разплати със зърнопроизводителите.
Абсолютният минимум на фискалния резерв е 3.3 млрд. лв. – толкова пари трябва да се поддържат в Сребърния фонд и в двата „ядрени” фонда. Финансовото министерство коментира за в. „Преса”, че става въпрос за „регулярни текущи плащания”. Доста неудовлетворително обяснение, най-малкото защото е стопански неприемливо парите за бъдеще да се харчат за текущи нужди.
Имоти и концесии
В дневния ред на общо трите заседания на МС след депозирането на оставката на Борисов бяха включени 133 точки. От тях 12, или 10% от цялата правителствена дейност, са отдаване на концесии или разрешения за проучване на подземни богатства. В характерен стил Бойко Борисов обрисува тези ходове на правителството като спасителни – ще разкрият работни места и ще дадат поминък на изостаналите райони. В същото време сключването на дългосрочни договори на самия финал на едно управление не може да не породи въпроси. Вярно е, става дума предимно за скални и облицовъчни материали в сравнително малки кариери, но има и по-сериозни неща. Например - да се удължи от две седмици на четири месеца срокът за внасяне на банковата гаранция за находището на оловно-цинкови руди на „Върба – Батанци”. Находище на базалт край Карнобат пък, от което може да се добиват 80 хил. тона скална маса годишно, беше отдадено за 35-годишен срок на фирма „Базалт” ЕООД. Справка в информационната система „Дакси” показва, че фирмата е собственост на италианеца с американски паспорт Джонатан Пицути.
20 от решенията на правителството са разпоредителни сделки с държавни имоти. За съжаление в повечето случаи стенограмите не дават информация за какви точно обекти става дума – за разлика от щедрите жестове на бившия премиер, които са внимателно осветлени. Като например да се дадат 5 млн. лв. за оправяне на централния булевард на Варна: както казва Борисов, „не може входът на морската столица да е в такова безобразно състояние”. Много по-малко внимание беше отделено на това, че правителството реши да продаде, на неуточнена цена и на неизвестен купувач, държавната печатница в столичния район „Младост”. Теренът е с площ над 30 дка, а миналата година Борисов отказа продажбата му с мотив... да не бъде обвинен в скрита приватизация.
И все пак – това са само закачки в сравнение с финалното решение да се отпуснат 231 млн. лв. за подмяна на ВиК мрежа и строителство на пречиствателни станции в Пловдив и Добрич (градове с кметове от ГЕРБ). Разбира се, който и да е на власт, двата града заслужават да имат модерно водоснабдяване. Уловката е, че средствата се дават от правителството като безвъзмездна помощ; държавният бюджет след това ще се надява Брюксел да възстанови направения разход. Европейската комисия обаче все още не е дала окончателно одобрение за двата проекта. Но дори този изстрел в тъмното е просто блед нюанс предвид очертаващото се развитие във финансирането на водния сектор. По приоритетна ос „Подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни и питейни води” към 4 март са договорени 4.153 млрд. лв., при положение че общият бюджет на програмата е 2.511 млрд. лв. (тоест са договорени 165% от наличния финансов ресурс). С други думи, следващото правителство ще трябва да намери отнякъде освен всичко друго 1.5 млрд. лв., за да плати сметката на широкия размах на ГЕРБ в областта на околната среда и водите.
Екология, ама следващия път
Помнейки, че в началото протестите бяха зелени, ГЕРБ реши да не рискува и остави решението дали да се строи втори лифт в Банско на следващите. Същото се случи с предложението на БСП да се наложи мораториум върху всички сделки и строителни дейности по крайбрежието. Отхвърлен беше и „синият” мораториум – върху разпореждане със земи и гори, държавна и общинска собственост, попадащи в горския фонд и защитените територии. Предложението на Синята коалиция предвиждаше също и забрана за строителство и

Усмивки в парламента: доброто настроение явно следва от успешно управление

предоставяне на концесии в защитени зони до изготвянето на кадастрална карта – нещо, което не бе по вкуса на доскорошните управляващи. Председателят на регионалната комисия Любен Татарски извиси глас: „Предлага ни се още 35% от територията на страната да попаднат под забрана. Над сто общини са планински, в тях живеят хора, които нямат друга алтернатива, освен да ползват горите и планините – на какво ги обричаме!”
Вероятно тепърва ни предстоят множество малки открития по подобие на това, че замесената в „Дюнигейт” фирма „Крим 2002” наскоро беше одобрена от МТСП да получи 162 хил. лв. за проект по ОП „Развитие на човешките ресурси.” Навръх 8 март пък лъсна решение на земеделското министерство, вероятно взето още миналата година, което изкара на улицата населението на няколко доспатски села. Без знанието на хората МЗХ е отдало на концесия ловно стопанство „Омана” с площ почти 2000 ха. Родопчаните опитаха да блокират пътя Доспат – Гоце Делчев, защото се опасяват, че концесионерът ще огради територията и те няма да имат достъп до имотите си. Във фирмата концесионер участие има дъщерята на (бившия) пловдивски депутат от ГЕРБ Антоний Йорданов. Говори се, че същата съдба се готви за ДЛС „Извора” край Девин. Министърът в оставка Мирослав Найденов се отчете в последния момент и с публикувана Наредба за ползване на държавните водоеми. В сравнение с други години тя набъбна с още няколко язовира, които чакат своите нови концесионери.
Междувременно горски предприемачи настояват директорите на шестте държавни горски предприятия да спрат да подписват дългосрочни договори и да не провеждат търгове за продажба на дървесина до изборите – притесненията на бранша са, че като за последно горските ресурси ще се раздадат на „свои” фирми. От ГЕРБ отговориха на тези страхове с красив бял символ: според набързо приетия нов Закон за туризма туристическите хижи и спални вече ще се категоризират не със звезди като хотелите, а с еделвайси. Това безспорно е сериозен напредък във важна за икономиката сфера. Нямаха същия късмет обаче няколкото предложения на БСП, целящи постигане на по-ниски цени на тока и облекчени условия за плащане на битовите сметки на домакинствата.
На финалната крива
Самият факт, че изброените решения са последни за това управление, не означава, разбира се, че в тях задължително има нередности. Например софиянци могат да бъдат само доволни от отпуснатите 13.5 млн. лв. за разширяване на метрото. Трябва да приветстваме и решението да се дадат на БАН допълнително 7 млн. лв. за „стимулиране на водещите иновативни и общественополезни научни изследвания”.
Конкурси в „12 без 5”

В последните дни от мандата си екипът на Вежди Рашидов обяви конкурси за нови директори в 6 от 11-те ни културни институти в чужбина. ДБГ на Меглена Кунева тутакси заподозря нещо нередно и прати открито писмо до министъра с настояване конкурсите да бъдат спрени и проведени отново след парламентарните избори. На въпросите на „ТЕМА” как ще реагира на това писмо и какво всъщност налага търсенето на нови шефове на центровете ни в Будапеща, Берлин, Прага, Лондон, Виена и Братислава накуп, от МК отговориха, че така или иначе процедурата до назначаването отнема около три месеца, тоест ще завърши след вота.
Бившият министър на външните работи Николай Младенов пък се отчете с промени в две наредби, които улесняват назначенията на «свои хора» в дипломацията. С първата Наредба – за кариерното развитие, публикувана на 28 февруари, се увеличава ролята на министъра при назначенията, за сметка на Кариерната комисия във ведомството. На 12 март пък в „Държавен вестник“ излязоха изменения в Наредбата за конкурсите за дипломатически служители. Една от промените е, че резултатите от конкурсите вече не могат да се обжалват по съдебен път, а само пред министъра. Другата новост е снижаване на изискванията за заемащите всякакви дипломатически длъжности, с изключение на стажант-аташетата –професионалните дипломати, които започват да градят кариера от ниски нива. За всички останали отпада дори изискването за висше образование и степен «магистър». Според дългогодишни дипломати това ще улесни политическите назначения, чиято квота и без това отдавна била прехвърлена.
Впрочем Младенов пробва и посланически назначения в последния момент, включително и за досегашния началник на кабинета си Валери Рачев. От президентството първоначално одобрили 10 от предложените 12 имена, но впоследствие решили да запазят назначенията за служебния кабинет.

 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co