Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Тайните на агент Алис

„ЛИОТЕ” и „РАЗБИВАЩ ФАКТОР” – двете разузнавателни операции помогнали за разпада на СССР и на Източния блок

 

От ген. Тодор Бояджиев


Вестник „Преса” публикува преди известно време историческа справка, озаглавена „Другар за другаря беше вълк”. Тръгвайки от годините на процеса срещу Трайчо Костов и завършвайки с юнския пленум на ЦК на БКП от 1956 г., когато Трайчо Костов и другите подсъдими по неговия процес са реабилитирани, исторически точно са описани отношенията между „съратниците”, членове на Политбюро и ЦК на БКП, делили една съдба до 9 септември 1944 г., но превърнали се в „другар за другаря е вълк” под диригентската палка на „бащата на народите” Йосиф Висарионович Сталин.
Написаното в този материал е частично вярно. Но… далеч не е пълно. В живота не всичко е така, както изглежда. Особено когато в съответните събития първа цигулка свирят световните разузнавания.
Авторът на споменатия материал няма как да знае пълната истина по простата причина, че тя се съдържа в документи, които се съхраняват в архивите на три световни разузнавания и грифът им „строго секретно” е продължен до 2020 година. Защото става дума за две изключително продължителни активни мероприятия – операциите „ЛИОТЕ” и „РАЗБИВАЩ (Разцепващ) ФАКТОР”, влияли върху хода на историята десетилетия наред, та до наши дни.
Преди да започна да излагам въпроса по същество, трябва да споделя с уважаемия читател какво, защо и как фокусира интереса ми към тези конкретни активни мероприятия, които все още са забулени със строго пазени тайни в архивите на трите „големи” – английското, американското и руското разузнаване.



Историята започна през ранното лято на 1973 година, когато съдбата и работата ми в българското разузнаване ме направиха съпричастен към част от живота на „разузнавача на ХХ век” (според определението на Алън Дълес) Харолд Адриан Ръсел – Ким Филби.
Няма да влизам в подробности, които всеки заинтересуван може да открие в книгата ми „Ким Филби в спомените на ген. Тодор Бояджиев”, издадена през 2012 г., или в едно подробно интервю за най-големия български вестник, издаван в САЩ – „България сега”.

През м. юни 1973 г., пътувайки с Ким и съпругата му Руфа из България, по желание на Ким посетихме и Югоизточна България и конкретно граничната застава на река Резово и родното село на баща ми Граматиково.
На селския площад има паметник на чичо ми Илия Бояджиев – създател на горските кооперации в България, арестуван през 1949 г. по делото „Трайчо Костов”, убит още по време на предварителното следствие и реабилитиран през 1956 г. след развенчаване култа на Сталин. Пред паметника Ким запита кой е човекът и защо са му издигнали паметник. Разказах накратко историята. Неговата реакция бе само едно изречение, но за мен то имаше шоков ефект. „Той беше голям човек!” Не можеше да бъркам. Глаголната форма, която използва, беше именно тази, а не „е бил”. Очевидно Ким чуваше за него не за първи път.
В момента даже не успях да реагирам.
Дойдох на себе си едва вечерта в ловния дом в местността Аркутино, където останахме за вечеря и преспиване. Помня, че Ким сам събираше съчки в гората и сам разпали камината. Вече около масата, събрах смелост и го запитах – как да разбирам фразата му „беше голям човек”. Ким се усмихна някак си тъжно и почти извинявайки се, отговори, че има неща, за които не може да говори. Замълча, след което последва нещо почти толкова емблематично за мен като „изпуснатата” фраза пред паметника на чичо ми. Ким вдигна тост за светлата памет на „героите на България”.
Никога повече в разговорите ми с Ким през годините не посмях да се върна на този въпрос. Когато се появиха хипотезите, че архивите на суперполицая Никола Гешев са стигнали до бюрото на шефа на антисъветския отдел на английското разузнаване Ким Филби, започнах да мисля, че може би именно така Ким е попаднал на личността на чичо ми.
Много години по-късно обаче открих почти документалната книга Operation Splinter Factor. Чудех се защо тази интересна книга не е видяла бял свят на някой от нашите славянски езици, след като действието в нея се развива основно в Унгария, Полша, Чехословакия и България. Прозрях отговора едва когато започнах да пиша книгата си за Човека Филби. Ким, 23 години след смъртта си, с фразата: «Той беше голям човек», произнесена преди 40 години пред паметник на един българин в едно малко странджанско селце, ми помогна да осмисля допълнителната информация, трупана през годините, и да разкодирам връзката между най-голямото активно мероприятие на американското и на английското разузнаване и моята страна.

А сега, след това необходимо въведение, да се върна на операциите „Лиоте” и „Разбиващ фактор”


В началото на ХХ век маршал Лиоте - командващ френските колониални войски в Алжир и Мароко, отива със свитата си на аудиенция в двореца на мароканския крал. Палещите лъчи на африканското слънце карат маршалът да издаде заповед за засаждане на палми от двете страни на пътя. Един от приближените с учудване възкликва: "Маршале, та палмите ще направят сянка чак след 50 години?" "Затова започвайте веднага!" - бил отговорът на маршала.
Ето как операцията, носеща името останало в историята с тази фраза, е описана в оригиналния документ, станал достояние на ръководството на СССР още преди 50 години:
"Лиоте" е "непрекъснато действаща операция". Главната и задача е "да изяви и използва трудностите и уязвимите места вътре в съветския блок". Макар отделните мероприятия на операцията да изглеждат "незабележими и несъществени", обединени те трябва да донесат "разрушителни плодове след 20-50 години". "Даже най-незначителната информация непредставляваща интерес, взета отделно, може като камъчето от мозайката да даде ценен принос при създаване на общата картина."
На 17 февруари 1959 г. планът на операцията се допълва със секретния меморандум 2279/НВ. Този свръхсекретен документ конкретизира основните оперативни задачи: в Източния блок да се създава опозиция на СССР.
Оказва се обаче, че операцията на практика започва много по-рано. На 28 октомври 1939 г. е приет "Меморандум N 5736/G". На първата му страница има бележка: "N 5736/G е закрит за публика до 2015 година."

Какво прави този документ толкова важен, че е засекретен за 75 години?

Негов автор е Фицрой Маклин, специалист по СССР в английското външно министерство. Той дефинира следната постановка: "В съветското Задкавказие и Средна Азия трябва да се използват съществуващите религиозни чувства в населението, както и националистическите и антируските емоции, които може да възникнат, за да се превърнат в ожесточена ненавист към сегашния режим... Активните мероприятия може да бъдат с тактически и стратегически характер.
По продължителността на своето действие тези операции може да варират от часове до години. Но едва ли нещо може да се сравни с операциите "Лиоте" и „Разбиващ фактор”, родени от английските и от американските разузнавателни служби през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век и изпълнявани до наши дни с променлив успех, но с една основна цел.
Операция "Лиоте" е наречена така още при идейната й разработка в английското разузнаване през 30-те години на ХХ век на името на френски военачалник. Програма, която съдържа такива искания като независимост от Москва, либерална система на управление, свобода на частната инициатива, частна собственост на селяните върху земята, свобода на вероизповеданията и политическа амнистия, определено ще се ползва с подкрепата на населението, особено ако шансовете й за успех бъдат убедителни.”
Авторът на този документ от 1939 г. дипломатът Фицрой Маклин работи в посолството на Великобритания в Москва като втори секретар до 1938 г. По време на Втората световна война е представител на английското военно разузнаване при щаба на Тито, а след войната е министър в правителствата на Идън и Макмилън.
В меморандума за постигане на поставените цели се препоръчва да се използват и жителите от пограничните райони на Иран и Афганистан, които могат "да осъществяват контакти с недоволните в Съветския съюз и да създадат недоволство в големи райони".
Англичанинът е реалист: "Докато ситуацията в Близкия изток остава стабилна и границите - неприкосновени, подривните действия срещу съветското управление в Средна Азия и Кавказ по всяка вероятност ще бъдат непрактични... От това не следва обаче, че ситуацията не може да се промени с времето."
Ако на маршал Лиоте са му трябвали 50 години, за да израстат дърветата, то за плана „ЛИОТЕ” бяха нужни само 30-35 години.
Този план не е бил тайна за съветското ръководство. Руското разузнаване получава редица оригинални документи, описващи различни фази на тази операция, и ги докладват, включително до Политбюро на КПСС.

Естествено възниква въпросът "Защо никой не е реагирал на това?”

Отговорът се крие в съществуващата система - да се “предупреждава” обществото за “козните” на империалистическия противник, но на практика да не се предприемат необходимите действия тези планове да останат една безпочвена фикция. Но това е друга тема.
В първите години след Втората световна война се ражда идеята за близка по цели, съдържание и идеи операция под кодовото название „Разбиващ (разцепващ) фактор” (Operation “Splinter Factor”). Неин идеен родител е Алън Дълес.

Алън Дълес основателят на ЦРУ


Интересно в случая е, че подобно на случая „Пенковски” много години по-късно нещата и в този случай тръгват от английското разузнаване, но по негова инициатива по ред причини „хитро” се прехвърлят на американците и се оставя те да носят риска от провал, логистиката и финансирането на това мащабно мероприятие. Според някои изследователи даже наименованието на операцията е плод на английското, а не на американското въображение.
Историята започва с това, че полският подполковник Йозеф Швиятло се свързва с резидента на английското разузнаване във Варшава и заявява готовността си да измени и да емигрира в Англия. Началните проверки показват, че полякът е един от дванадесетте най-влиятелни и страховити ръководители в полските специални служби, заместник-началник на политическото контраразузнаване, търсещо „врага с партиен билет”, или по-точно следящо за недопускане внедряването на чужди агенти сред управляващия политически елит.
Както в случая с Пенковски много години по-късно, англичаните проявяват суперпредпазливост и пред възможността това да е опит за „подстава” от източните разузнавания решават да „поделят” риска с американците. По свои канали информират Алън Дълес за случая. В главата на Дълес веднага се появява схемата за използване на невероятния случай. Отговорът е: „Да се предаде на поляка, че американците са готови да отговорят на всички негови условия, но само ако се съгласи засега да остане „на место” и да работи с тях вътре в полските служби.”
Ражда се най-крупният и най-успешният американски агент от времето на Студената война –Алис, който се превръща в основния инструмент в ръцете на Дълес и ЦРУ за провеждането на дългосрочната операция „Разбиващ фактор”. А основният замисъл на операцията е, разчитайки на параноята на Сталин, да се подстави като „американски агент” Ноел Филд – реално съществуваща личност, американец, управлявал по време на Втората световна война благотворителна фондация, действаща в неутрална Швейцария. Тази организация е осигурявала американски финансови средства за антифашистките движения в окупирана Европа и в тази дейност Филд е имал широки лични връзки и контакти с нелегални комунистически деятели. Именно чрез Свиятло – агент Алис, се провежда комбинация за арест на Ноел Филд в Полша и прехвърлянето му в Будапеща, по-късно на съпругата му и накрая и на доведената им дъщеря и използването им за формиране на начални обвинения срещу Ласло Райх в Унгария, Рудолф Слански в Чехословакия, Владислав Гомулка в Полша, Трайчо Костов в България, че са англо-американски агенти още от годините на съпротивата. Така започва веригата от съдебни фарсове. Всички, без процеса срещу Гомулка, завършват с десетки смъртни присъди, изпълнени почти веднага след разигралите се „процеси”.
Това е Splinter Factor - най-мащабната разузнавателна операция от времето на Студената война, планирана да предизвиква съпротива и въстания в народните републики от Източна Европа, на практика да ги откъсне от СССР и да ги вкара в орбитата на Запада – без да започва нова война.
Наред с това мащабно активно мероприятие двете разузнавания не се отказват и от остри диверсионни операции. Почти паралелно с „Разбиващ фактор” се провежда и мащабно прехвърляне по въздух и вода на диверсионни групи от албански емигранти, чиято задача е да организират въоръжена съпротива и сваляне режима на Енвер Ходжа. Обсъждането на тази операция става през пролетта на 1951 г. в кабинета на началника на новосъздаденото ЦРУ – контраадмирал Роскоу Хилънкуотър. На съвещанието присъстват началникът на отдела за политическа диверсия Франк Уизнър и неговият заместник Франк Линдън. Несъмнено обаче главните действащи лица са последните двама присъстващи - духовният баща на ЦРУ Алън Дълес и... съветникът от английското посолство и човекът за връзка между двете служби Ким Филби!
Тук се появява големият въпрос! Няма как Ким Филби, руски разузнавач на ръководен пост в аглийското разузнаване, да не знае за тези операции. По това време той ръководи отдела за работа срещу СССР и народните демокрации и отговаря за сътрудничеството с американските служби. Няма начин като руски разузнавач той да не е информирал – и то подробно, своевременно и многократно Москва. В своята автобиографична книга „Моята тайна война” Филби сам пише за Албанската операция и за своето участие, довело до пълния й крах. А бившият служител на ЦРУ Майлз Купленд, лично познавал Филби, заявява, след като става известно, че той е в Москва, дословно следното: „Дейността на К. Филби в качеството на офицер за връзка между СИС и ЦРУ е довела до това всичките изключително обширни усилия на западните разузнавания в периода от 1944 до 1951 г. да са били безрезултатни. Би било по-добре, ако ние въобще нищо не сме правили.”
Изниква въпросът защо руснаците са се хванали на въдицата на Алън Дълес и не само са инициирали, но и активно са контролирали провеждането на всички тези процеси в Източна Европа?
Логичният отговор е само един. Процесите са обслужвали политическите планове и интереси на Йосиф Висарионович Сталин и съветското партийно и държавно ръководство. Те не са се „хванали” на американо-английското активно мероприятие. Напротив. Те са използвали тази схема по един чудовищен начин, за да не допуснат появата на каквото и да е самостоятелно, националистическо мислене в ръководните среди на сателитите.
Справедливостта изисква историята да отговори. Още повече че се „долавя“ силно и ясно ехото на тези операции почти 40 години по-късно – в събитията в СССР и Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те години.
Това може и трябва да стане с нов и пълен прочит на делото на Ким Филби в архивите на руското разузнаване. Там трябва да има следа от предупрежденията на Филби за операцията Splinter Factor. И ако това не е така, тогава историците ще трябва наистина да потърсят нови отговори на възникващите въпроси.
И независимо от твърдението, че историята се пише от победителите, тя отново е длъжник на истината и на справедливостта.
Да се надяваме, че някой ден ще отворят архивите на тайните служби на новите приятели и партньори и на старите ни съюзници. Тогава много дълго скривани сензации ще станат публично достояние. Защото очевидно е вярно определението, че в „разузнаването нищо не е така, както изглежда“ и отварянето на досиетата не може да бъде нито началото, нито краят на пътя!


ПОСЛЕПИС:
Знае се, че Алън Фостър Дълес е умът зад изграждането на Централното разузнавателно управление. И до днес е строго секретен докладът с виждането му за това как трябва да изглежда новото американско разузнаване, изготвен по искане на американския президент Хари Труман.
Твърди се, че в този документ се съдържа следната постановка:
"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват у човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността.
Нужни са писания, осмиващи честността и почтеността като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта, лишаване от чувството на чест у нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител.
Всичко това ще осъществим под девиза - "Защита правата на човека и гражданските му свободи!"
Положил съм немалко усилия да открия нещо, което да потвърждава, че този публикуван от различни автори текст (с малки разминавания в различните редакции) наистина е излязъл изпод перото на Алън Дълес. Признавам, че сериозно се съмнявам в автентичността на конкретните думи, словоред и изразни средства. Но почти не се съмнявам в начина на мислене.
Ако се върнем на секретния меморандум 2279/НВ от 17 февруари 1959 г. и на предхождащия го "Меморандум N 5736/G" от 28 октомври 1939 г., ще видим, че няма съществена разлика в целите, дефинирани в тези текстове.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co