|
Бившият вицепремиер и финансов министър се оттегля от българската
политика с чувството на поруган спасител
Димитър Събев
Когато числата говорят, противно на старомодния афоризъм, да се
мълчи е опасно. Правилният политически ход е тези числа да се
изтълкуват по начин, който ще обезоръжи и обърка дръзналия да задава
твърде много въпроси. Но в случая с наследството на бившия финансов
министър Симеон Дянков сякаш всичко е ясно. В годината преди вълната
на ГЕРБ да извади наяве таланта му, държавният дълг на България
възлизаше на 4.84 млрд. евро. В края на януари 2013 г., малко преди
Дянков да бъде освободен от поста, дългът беше в размер на 6.2 млрд.
евро: увеличение от 28%. Фискалният резерв в БНБ през лятото на 2009
г. беше около и над 7 млрд. лв. – в края на март 2013 г. вече е 3.9
млрд. лв., близо 45% понижение. По данни на Евростат в средата на
2009 г. работещите българи са били 3.3 млн., в края на 2012 г. броят
им спадна до 2.95 млн. души. Намаление над 10%.
Независимо от тези най-официални потвърждения, че едновременно
финансовите и икономическите позиции на България сериозно са се
влошили през последните години, бившият вицепремиер продължава да
твърди – и очевидно да вярва, че е спасител на нашата страна. В
пространно интервю по телефона Симеон Дянков ме увери, че си тръгва
с вдигната глава от България – защото той си тръгва. И ако въпросът
„Къде е Дянков?” не е давал мира на стотиците хиляди българи, които
през последните години свикнаха да вярват на правителството на ГЕРБ,
че без Дянков няма накъде, то „ТЕМА” разполага с отговора: Симеон
Дянков е в Бостън. Оттук насетне родината ще го вижда единствено по
линия на... археологията.
Богати на икономии
“Аз вече не съм много в България и не следя нещата” – започна
бившият кардинал на ГЕРБ. Явно мащабите ни са се оказали малки за
неговия размах: Симеон Дянков в момента усилено работи върху нова
книга със заглавие „Спасяване на еврото”. Обмисля в кой реномиран
университет да продължи академичната си дейност. Междувременно
публикува авторски материал в престижния The Wall Street Journal. Да
се спрем за малко върху тази любопитна статия.
Народното възмущение от февруарските „революции” е променило много
малко детайли от възгледите му: Симеон Дянков продължава да говори
на света за нуждата от строги икономии. Наистина, има и нещо ново:
той вече признава, че само с балансиран бюджет страните в Европа
няма да прокопсат. Затова бил необходим план за растеж, който план
Дянков разбира като предоставяне на повече облекчения за бизнеса. В
рамките на съвета на европейските финансови министри българският
отдавна предлагал подобни стъпки, но те били пренебрегнати заради
постоянната нужда да се спасява този и онзи член на еврозоната.
Същият мотив изникна и в хода на нашия разговор – и не се сдържах да
попитам: „Добре, на толкова висок пост в правителството можехте да
направите нещо по въпроса. Какво ви пречеше?” Та нали в
разработената от самия Дянков класация Doing Business, измерваща
условията за правене на бизнес в една страна, България се смъкна
надолу по време на управлението на същия този Дянков?! Но това са
всеизвестни неща; вълнуваше ме нещо друго: запознат ли е Симеон
Дянков с българската бедност? Бил ли е той в българско село, видял
ли е как живеят циганите, знае ли какво може да се купи с една
средна пенсия. Твърди, че е запознат с проблемите, но бедност имало
например и в Америка. А гърците ги боляло много повече от нас,
защото богатството им намалявало. Да продължа в тази логика: като
стабилно бедни българите трябва да сме много по-доволни.
Протестите в края на зимата според Дянков не били избухнали заради
бедност или от глад, а били единствено срещу високите сметки за
електричество. Енергетиката, апропо, е нереформиран сектор, ето защо
и цените там са по-високи. Бившият финансист номер едно не се хвана
на уловката ми: „Ами тогава да приватизираме държавната енергетика?”
и... отклони отговора на въпроса ми. Но трябва да ни е ясно, че
идеята за „реформиране” в разбирането на съвременните либертарианци
рядко означава нещо повече от освобождаване на държавата от бремето
на собствеността и приходите. Освен енергетиката според Дянков
трябва да се реформира и секторът на сигурността. А от разсъжденията
му на тази тема заключих, че между двамата бивши вицепремиери зее
пропаст от неприязън. Всъщност ги дели цял океан.
Питам бившия вицепремиер дали е обиден на някого тук, или просто има
по-интересни неща за правене, но Симеон Дянков твърди, че връзката
му с България занапред ще минава само през археологията. Ще лобира
пред следващото правителство годишно да се отделят поне 15-20 млн.
лв. за археологически проучвания и прилежаща инфраструктура,
|
защото това били сравнително малко пари за бюджета, но с
огромна възвръщаемост. През смях той призна, че смята да инвестира и
лични средства в българската археология – но първо трябва да ги
спечели.
Българската доктрина за Европа
Макар че често хвърляше българската общественост в недоумение,
предлагайки мерки като прословутото разселване на агенции и
министерства из страната, погледнат в академичен контекст Симеон
Дянков е строго ортодоксален.
Кой от днешните властелини на финансите – които, то се знае,
финансират и своята научна област – ще се възпротиви на изводи,
отвързващи ръцете на бизнеса? В бъдещата си книга бившият финансов
министър вероятно ще сподели с европейския читател прозрения, с
доста от които се сблъскахме лице в лице през тези три години и
половина. Запазването на доктриналната коректност – която често
противоречи на политическата коректност – е залог за успешната му
кариера оттук насетне.
Но така или иначе думите струват по-малко от фактите. Ексфинансовият
министър на най-бедната държава в Европа учи богатите западни съседи
как да преодолеят своята криза. Предполагам какъв ще е резултатът и
посланието: за да бъде спасена общата валута, европейците трябва да
се откажат от значителна част от социалните си придобивки. Освен
това ще трябва да приемат да работят повече години за по-ниски
заплати. Трябва да се откажат изцяло и окончателно от фискалната си
независимост и от възможността да въздействат на паричното
предлагане. Българското решение на европейския проблем вероятно ще
работи, но ще бъде ли приемливо, да не говорим прието? Дянков, а и
българските политици въобще бяха и са изключително улеснени от
благия и търпелив нрав на българина. Разглезените западноевропейци
определено не са толкова толерантни към своите политици. Вероятно в
страни като Австрия или Швеция – които Дянков обича да изтъква като
пример за нас – той щеше да освободи доста по-рано поста си.
Бившият финансов министър твърди, че никога не се е старал хората в
България да го харесват. Според него страната ни никога не може да
има ляв финансов министър. Ако предшественикът му в Министерството
на финансите Пламен Орешарски застане начело на правителството –
каквато е офертата на БСП, – нищо няма да се промени: нито за
хората, нито в очите на чуждестранните инвеститори. И няма никакъв,
ама наистина никакъв икономически стимул, счита Симеон Дянков, с
който държавата в следващите години да издърпа страната от ямата на
бедността. „Няма никаква магическа пръчка – декларира той. - Ако не
бях аз с твърдата си финансова политика, България щеше да фалира”,
изтъкна приноса си за доброто на родината.
Толкова ли е страшен държавният фалит? Фалиралите Гърция,
Португалия, Ирландия и Кипър живеят несравнено по-добре от нас...
Дянков определи този начин на мислене като много повърхностен. В
размяната на мнения той стигна и до определението „жълт вестник”.
Мисля, все пак, че в общи линии запазихме джентълменския тон.
Отговорът на въпроса „Къде е Дянков?”, до който в крайна сметка
стигнах, гласи: там, където винаги си е бил. Далеч от България.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)