Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Пазар на война и мир

Доскоро модата в Близкия изток бе да се чертаят забранени за преминаване „червени линии”, отвъд които започва Армагедон. Сега е време на инициативи за мир - те като смокиново листо прикриват същите интереси, които подклаждат конфликтите

 

Владимир Митев

Конфликтите и противоборствата в Близкия изток са чудесен шанс за продажба на оръжия и търговия със смърт. Но увеличават и търсенето на миротворци. В тази логика донякъде неочаквано се вписаха външните министри на САЩ и Русия – Джон Кери и Сергей Лавров. Неочаквано, защото в навечерието на визитата на Кери в Москва Израел бомбардира военни позиции в Дамаск, американският Сенат сякаш нарочно обяви проектозакон за въоръжаване на бунтовниците в Сирия, а пък омразният за Кремъл грузински президент Сакаашвили бе приет в Белия дом. Русия също предприе действия, с които показа отношение. Докато Кери вече беше на руска земя, Главната прокуратура на страната обвини три неправителствени организации, че са „чуждестранни агенти“ и са получавали финансиране от американски аналози, сред които Open Society на Джордж Сорос и National Endowment for Democracy. На самия Кери се наложи да чака три часа за предварително уговорена среща с президента Владимир Путин, като забавянето бе обяснено с проточило се заседание на кабинета.
И все пак въпреки очевидно ниската точка в американско-руските отношение в последно време държавният секретар Джон Кери и колегата му Сергей Лавров обявиха планове за международна конференция, която да потърси диалог между режима на Башар Асад и опозицията като изход от конфликта в Сирия. Конференцията трябва да се проведе до края на месец май. Анонсът дойде буквално дни след като стана ясно, че Вашингтон се опитва за последно да съживи тягостния мирен процес между израелци и палестинци. На свой ред Китай – традиционно предпазлив в Близкия изток, изяви желание да посредничи между Тел Авив и Рамала.
Канонадата от мирни инициативи огласи света в края на април и началото на май. И мигом между регионалните и световните столици полетяха външните министри или премиерите на ключовите играчи в Близкия изток – като САЩ, Израел, Палестина, Турция, Иран, Катар, в търсене на допирни точки. Месеци наред на дипломатическия фронт в региона модата бе различна. Важните фактори чертаеха своите

„червени линии”

т.е. казваха кои противникови действия са абсолютно неприемливи и биха предизвикали военна намеса. Поне засега червените линии се оказаха начертани с изчезващо мастило. С изключение на израелската атака, изглежда, за страните в конфликта е по-удобна постепенната ескалация, наливането на масло (бойци, пари и оръжия) в огъня с ритмично и постоянно темпо.
През август 2012 г. Барак Обама заяви, че за САЩ е неприемливо, ако в Сирия се използват химически оръжия. Такива най-вероятно са били употребени, при това тъкмо от опозицията - ако се вярва на прокурора Карла дел Понте, член на Независимата международна комисия за разследване на Сирийската арабска република. Веднага след като тя обяви, че има „доказателства” в подкрепа на думите си, САЩ и ООН се дистанцираха от нейната позиция. Реториката около химическите оръжия подстрекаваше световното мнение за натиск над „лошия герой“ Асад, но поне засега те не изглежда да се превърнат в кауза за военна намеса.
Но не само Вашингтон се отметна от силната си реторика. През януари Техеран бе заплашил Тел Авив, че ще отвърне военно, ако Израел си позволи да атакува Сирия. След майското въздушно нападение над Дамаск откъм ислямската република се чуха остри изказвания, но военен отговор така и не последва.
Когато димът над разрушенията, причинени от израелските самолети, се разсея, в присъствието на колегата си Сергей Лавров в Москва за държавния секретар Джон Кери бе важно да подчертае, че САЩ и Русия са „на една и съща страница” по отношение на конфликта в Сирия. Вече споменатите инциденти в навечерието на визитата на Кери със сигурност са раздразнили Кремъл. Според израелския сайт за военноразузнавателна инфомация Debka File Владимир Путин се е обадил на израелския премиер Бенямин Нетаняху, докато последният е бил на визита в Шанхай, и

яко го е навикал (sharp dressing down)

заради нападението над Сирия.
Решението, лансирано от Лавров и Кери в Москва, бе в духа на договореностите в Женева от лятото на 2012 г. - преходно правителство с участието и на режима, и на опозицията. И двамата не уточниха каква роля трябва да играе президентът Асад в прехода. Според Лавров сирийското правителство вече е направило много в духа на Женевското комюнике. „Когато чуем правилните думи от опозицията, при положение че те вече бяха изказани от режима, тогава ние ще се опитаме да превърнем тези думи в дела”, добави руският външен министър.
Първите реакции сред сирийските опозиционери бяха хладни. Според Самир Нашар от Националната коалиция – основната организация на съпротивата, все още няма официално становище по лансираната идея, но преди да се вземе каквото и да е решение, трябва да се знае каква роля ще играе Асад в бъдещи преговори. „Мисля, че за опозицията ще е невъзможно да води разговори относно правителство, което все още е начело с Асад”, заяви Самир Нашар, цитиран от в. Guardian. Прави впечатление и оглушителното мълчание на Анкара, Доха и Рияд. Кери вече изрече, че е на една страница с Москва относно Сирия, но дали ще може да доведе на същата страница съюзниците си от региона?
Противно на миротворческото послание от руската столица, в САЩ се засилват призивите за по-активна намеса в сирийския конфликт. При това в момент, когато сирийската армия отбелязва военни успехи и овладя стратегически пунктове в град Хомс и на юг от Дамаск по пътя за Йордания. Освен това за първи път в края на април духовният лидер на „Хизбула” шейх Хасан Насрала потвърди, че ливанската групировка помага военно на Дамаск.
Войната в Сирия отдавна е напуснала границите и въвлечени в нея са не само съседните Ливан и Израел. През април американският военен министър Чък Хейгъл обяви, че в Йордания ще бъдат разположени 200 американски войници, които ще работят заедно с йорданските си колеги, за да се подготвят за „различни сценарии”. Пентагонът е направил планове да увеличи бойците си в Йордания „до

Щатският държавен секретар Джон Кери и руският външен министър Кирил Лавров демонстрират топлота в момент, когато сезонът в двустранните отношения е зимен


20 000 и повече, ако е необходимо, включително специални бойни части, за да обезопасят сирийските химически оръжия”, пише в. Los Angeles Times. Според калифорнийската медия плановете включват и конвенционални бойни части, които при нужда може да навлязат в Сирия.
В същото време Турция продължава да е център за организиране и разпределяне на външната подкрепа за сирийската опозиция. От началото на мандата си през февруари досега Джон Кери вече три пъти посети южната ни съседка. Израел и Турция вървят към помирение, което ще доведе до повторна размяна на посланици. Вече принципно са договорени и компенсациите за семействата на загиналите турски граждани при израелския щурм на флотилията на мира, опитала се през 2010 г. да пробие блокадата на ивицата Газа. След израелското извинение за случилото се тогава турският премиер Реджеп Ердоган има амбицията да бъде още по-важен фактор в Палестина. По-късно през май той ще посети Ивицата Газа, за да види доколко е напреднало израелското облекчаване на блокадата й – част от условията му, за да приеме израелското извинение за убитите турци.

Турция е фактор и в опита за реанимация на близкоизточния мирен процес. САЩ искат през юни да се проведе среща на върха, която да придаде динамика на застиналите от 2010 г. насам преговори между израелци и палестинци. Джон Кери смята, че

мирният процес има 1-2 години

за да даде плодове, или е „свършен”, пише американският сайт Politico.
Сърцевината на новото усилие за мир е, разбира се, един нов компромис спрямо Израел. Той е дело на Арабската лига и представлява отстъпка от мирната й инициатива от 2002 г. Тя предвиждаше признаване на Израел от 22 арабски държави, стига той да се изтегли до границите си от 1967 г. и да позволи създаване на Палестина със столица Източен Йерусалим. Съгласно сегашния компромис е възможна „малка” размяна на територии между Израел и Палестина, която да позволи при евентуално споразумение Тел Авив да анексира свои колонии на Западния бряг, докато палестинците получат някакви други, навярно незначителни територии.
Израел вече приветства отстъпката и възможността за нови преговори. Тел Авив обяви и че замразява строителството на нови жилища в Източен Йерусалим и Западния бряг. Палестинците считаха продължаващото изграждане на колонии в окупираните територии като пречка пред започването на преговори. Нетаняху побърза да лансира и идеята за референдум, който да одобри евентуалното сключване на мирно споразумение с Палестина.
Също както умиротворяването в Сирия, такова в Палестина днес изглежда трудно постижимо. Доскорошният палестинския премиер Салам Фаяд подаде оставка през април, с което откри възможност за създаване на съвместен кабинет на двете основни палестински организации „Фатах” и „Хамас”. През последните години те на няколко пъти уж постигат помирение, което обаче така и не прераства в съвместни действия. В случая „Фатах” подкрепя плана на Кери и Арабската лига.
Но за „Хамас” и лидера му Халед Мешал това е поредната инициатива, която е мъртвородена, и то не само защото в нея външни за Палестина сили (Арабската лига) говорят от името на палестинците. Според Мешал Кери е оказал натиск за новата мирна инициатива над Рамала и някои арабски държави, но не е достигнал до сърцевината на проблема, който е израелската окупация, и не е притиснал властите в Тел Авив. Мешал смята, че вместо да се конфронтира със сегашния десен и прозаселнически кабинет в Израел, Кери лансирал идеята за т.нар.

икономически мир

т.е. засилени международни инвестиции в Западния бряг. Те ще го интегрират стопански в региона, но няма да решат сърцевината на палестинския проблем – чуждестранната окупация. Мешал е и против размяната на територии, която счита за отстъпление от палестинската кауза.
В региона изгрява и една източна звезда – китайската петолъчка. При посещение на палестинския президент Махмуд Абас в Пекин китайският му колега Си Цзинпин изрази желание да подпомогне търсенето на мир в Палестина. Планът на Китай включва както пълен суверенитет за независима палестинска държава на базата на границите от 1967 г., така и пълно уважение към правото на Израел да съществува и да се чувства защитен.
Инициативата на Китай засега не получава голяма медийна популярност и е по-скоро допълваща, отколкото алтернативна на прокарвания от Вашингтон и Арабската лига нов опит за мирен процес. Но тя показва нещо ново за близкоизточната политика – Пекин заявява видимо интереса си от стабилност в регион, където въпреки значимите си икономически интереси (в търговията с енергоресурси например) по принцип не се набива много на очи.
Китай има добри отношения и с двете страни в мирния процес. Паралелно с визитата на Абас в Китай там бе и Бенямин Нетаняху. Израел е един от малкото острови на стабилността в региона, а възможностите за двустранно сътрудничество – твърде изкушаващи. Някои от тях са използването на съвместен китайско-израелски инвестиционен фонд за инвестиции в енергоспестяване в комунистическата държава. Или изграждането от китайска компания на скоростна железопътна линия между Червено и Средиземно море, която да заобикаля Суецкия залив.
Кръгът се затваря. В Близкия изток има бизнес и за корпорациите, и за инвестиращите във войната, а покрай вторите се разраства и пазарът за миротворци. Мирът обаче се оказва продължение на войната с други средства.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co