Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Държава за двама

В старанията си да покажат колко се различават, Станишев и Борисов непрекъснато доказват колко си приличат

 

Веселина Седларска


Бенджамин Франклин смятал, че най-голямата победа е да привлечеш на своя страна политически опонент. Той разказва колко малко е било нужно, за да преобърне отношенията си с важен неприятел. Помислихте си, че му е направил някаква малка услуга? Не, точно обратното – помолил неприятеля си за малка услуга. Франклин разказва, че отишъл при човек, с когото били в очевидна за всички война, и го помолил да му заеме ценна книга, която малко хора притежавали, а той отдавна искал да прочете. Толкова!
Франклин получил книгата, а по-късно и подкрепата на този опонент във важна битка. Така Бенджамин Франклин стигнал до извода, че „онзи, който веднъж ви е направил услуга, ще е по-склонен да го направи отново, отколкото друг, комуто вие сте оказали съдействие”. Изглежда парадоксално, но не е. Помоленият за услуга - за да избегне вътрешното си противоречие, че прави услуга на човек, когото не харесва - си казва, че всъщност харесва Франклин. И е готов да го потвърди с нова услуга.
Опитвам се да си представя как

Сергей Станишев отива в Банкя при Бойко Борисов

за да го помоли да му заеме ценна книга… Ама какви ги говоря?! Исках да кажа обратното, опитвам се да си представя Бойко Борисов, който отива при Сергей Станишев с молба да му заеме ценна книга… Ох, и това не е възможно. Черната Златка поиска (и получи) книги за четене от Кристина Патрашкова, но това е в шоу бизнеса, тоест шоу в името на бизнеса. А политика в името на политиката?
За случващото се у нас винаги е било важно кои са хората, които не могат да се понасят. Да биеш, да си го върнеш на някого е по-силна мотивация от победата на идея, платформа, програма. Последните избори бяха двубой – между Бойко Борисов и Сергей Станишев. Последните години слушахме предимно как Бойко Борисов говори срещу Сергей Станишев. Вече слушаме как Сергей Станишев говори против Бойко Борисов. Както обикновено се случва в подобни взаимоотношения, тези двама мъже са много различни.

И също толкова еднакви

 

В играта „открийте десетте прилики и разлики между Бойко и Серго” разликите не са предизвикателство. Те са очевидни. Двамата идват от различни места. От едната страна е лачено-плюшеното детство на Станишев, от другата страна са уличните мачлета. Филията с мас срещу брускета с хайвер. Високомерието по рождение срещу високомерието по избор, знанието от книгите срещу академията на улицата – класически сблъсък!
Представете си как Сергей Станишев гледа иронично. Изтрийте картинката и си представете как Бойко Борисов гледа подигравателно. Ето – това е разликата! Първата рисунка се харесва и разбира в Европа, втората се приема в България. На запад живеят хората на нюанса, тук преживяват хората на крайностите. Сергей Станишев има толкова шансове да се хареса на българите, колкото са шансовете на Борисов пред западняците. Казват, че при комуникация

само 7% от впечатлението се добива от думите

останалото е външен вид, език на тялото, тембър и интонация, жестове и мимики. И да научи английски, Борисов ще навакса с тези седем процента, останалите 93 пак ще му липсват.
В същото време Бойко Борисов устоя на най-небългарското решение да се забрани пушенето на обществени места. А Сергей Станишев реши да го връща точно когато хората започнаха да осъзнават, че така е наистина по-добре. Борисов много по-отчетливо от Станишев заявява очакваното европейско отношение към партия „Атака”. Хората са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Най-голямата сложнотия е да разбереш, че този, който те дразни най-много, всъщност прилича на теб. Той е най-големият ти учител, огледалото ти – появил се е, за да те накара да прогледнеш за онова, което не можеш да понасяш у себе си, но ти е така трудно да го признаеш и да се бориш срещу себе си, че предпочиташ да насочиш гнева си срещу другия. Ако не беше така, другият щеше да ти е безразличен. Така е устроен човек – другите присъстват в живота му дотолкова, доколкото му помагат да общува със себе си. Сергей Станишев е много важен човек за Бойко Борисов, както и обратното. Защото те си приличат.
И двамата са станали мъже с бъдеще, защото са попаднали в ръцете на жени с минало. В най-хубавия смисъл: умни жени със собствена биография, които са самопостигнали най-доброто от себе си и нямат никакво съчувствие към спестяването на усилия от мъжа до себе си. Пришпорващите музи, държащи здраво юздите на големите очаквания и камшика на думите. Няма отърване от тях, дори и да си тръгнат, състезанието продължава, ти си вечно в класацията им и го знаеш.

Сложен театър, който обикновено се играе зад спуснати завеси

И точно по тази причина зрителското въображение го разкрасява още повече, така че надежда всяка за избиване на комплексите забравете.
В конфигурацията „човек, начело на партия” нещата и при Бойко Борисов, и при Сергей Станишев са наред наполовина. При БСП е наред партията, при ГЕРБ – лидерът. БСП би оцеляла при всеки лидер, ГЕРБ при никой друг. На всичкото отгоре сърдитата риторика на Борисов би отивала много повече на лява партия, а скуката в речите на Станишев не би изглеждала така убийствена в консервативното дясно. Да не говорим, че на Станишев съдбата му е лиснала не менче, а бидон с вода – на шест поредни избори той губи, а успява да изглежда, че печели.

Сергей Станишев на парламентарната трибуна

 

Бойко Борисов в Народното събрание

 

Докато Бойко Борисов все печели мандат, но или не го довършва, или изобщо не го започва. За изравняване съдбата е поставила на всеки от двамата по един човек вътре в партията, от който трябва много да се пази и когото трябва да се преструва, че много уважава. Станишев не знае в кой момент и с какво може да го препъне Георги Първанов, Борисов не е наясно какво може да го сполети в следващия миг от Цветан Цветанов. Ако описвахме герои от роман, във всички случаи щеше да има момент, в който Станишев драматично да си помисли, че в някои моменти би могъл да разчита повече на Борисов, отколкото на Първанов. Още по-драматично би било усещането на Борисов, че дори Станишев не може да го насади на такива пачи яйца, каквито е в състояние да му снесе Цветан Цветанов.
Има обаче една прилика, която е

неудобна за изговаряне

дори повече от вътрешнопартийните изневери и засади. Тя трябва да бъде изговорена възможно най-кратко и ясно: Сергей Станишев и Бойко Борисов са лениви. По различен начин и в различни отрязъци на денонощието, но конкурентно мързеливи. И по различни причини – Станишев не е имало нито къде, нито кой да го научи на дисциплина, на Борисов му е дотегнало от дисциплина, пък и тя тясна за неговата душа е. Не бих искала да съм будилникът на Станишев, защото ще ми се налага много да работя и много да ме бие. Но не бих искала и да съм спешна работа, зависима лично от Борисов, защото ще ми прати десетина безполезни хора, вместо да се мръдне.
Мързелът у нас се брои за лична тема. Някак неудобна за обсъждане. Само че в един момент тази много лична тема се превръща в проблем, засягащ цялата страна, ако мързеливецът е на достатъчно висок пост, в случая с Борисов – най-високия. Пространството около всеки голям мързеливец се заема от голям неуморник, в случая с Борисов – Цветан Цветанов. „Партията е на Цветанов”, защото да се занимаваш с партия е физкултурно усилие, иска се много да пътуваш, много да издържаш. И в един момент се оказва, че си лидер, но нямаш партия. И ти, лидерът, не можеш да направиш нищо, освен да си играеш с притежателя на партията на Том и Джери, на вълка и зайчето и най-вече на Наполеон и Фуше. Остава ти да си големият Наполеон, който се страхува, че Фуше го дебне на всяка крачка, но още повече се страхува да го уволни като шеф на имперската полиция. В тази френска история: ход на Наполеон срещу ход на Фуше. В нашенската: на ваш номер – наш номер, крайслер с антени – разговор между трима в Банкя.
Пространството около всеки голям сънливец се заема от голям ранобудник, в случая със Станишев – Румен Петков. Неуморната чучулига Румен Петков нямаше да тежи със старанията и престараванията си в кабинета на тройната коалиция, ако премиерът Станишев беше по-работлив мъж. Станишев си взе урока и този път предаде работата на един умерен по отношение на ентусиазма човек като Пламен Орешарски. Мързелът и дисциплината не са лични въпроси. Трудът и дисциплината могат да направят от една буца лед най-доброто място за живеене – и са го направили, на Скандинавския полуостров. Мързелът и липсата на дисциплина могат да направят от райско място територия, която се обладава от

редуващи се племенни вождове

– и са го направили, на Балканския полуостров.
За да се претегли един кантар, е нужен втори. Сергей Станишев и Бойко Борисов си намериха един в друг кантарите, на които всеки си въобразява, че натежава повече. Единият от двамата трябва да прекъсне тази игра. Борисов я започна, като изкара мандата си в насъскване срещу Станишев. Станишев я продължи, като натиква сега Борисов в ъгъла. Тази игра не е невинна. Първо: защото всяка игра си намира кукловодите. И второ: защото този път играта не се решава в Народното събрание. Тя е вече отвън. Хората в България са наясно, че колкото и ожесточена да изглежда шахматната партия, накрая и белите, и черните фигури, и пешките, и царете отиват в една кутия. През февруари хората казаха, че са наясно, че тази кутия е Народното събрание. Следващия път обаче ще кажат, че от тях зависи къде отива самата кутия.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel Co